Синдикално съгласие за уволнение и задължения на съда при непълен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр. София, 15.04.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2620 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД Клон С. – Места против решение № 56/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2023 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, черз своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 448/03.02.2025 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, налице ли е съгласие за уволнение, дадено от председател на фирмената синдикална организация, което изразява волята на колективен орган – ръководния орган на организацията.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Съдебната практика по този правен въпрос е уеднаквена по реда на чл. 292 ГПК с постановяване на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в него разрешение предварителното съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ се дава от съответния синдикален орган в предприятието, с което работникът или служителят е в трудово правоотношение. Валидно е даденото предварително съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител. Решението за даване на съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред като писменото уведомление на работодателя за взето от колективния орган решение може да бъде направено еднолично от председателя на синдикалния орган с удостоверителен документ, изразяващ волята на колективния орган, съгласно легалния израз на закона в чл. 333, ал. 4 КТ.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата. В колективния трудов договор, в чл.14 т.7 е предвидено, че работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикална организация, страна по договора, поради закриване на предприятието или на част от него, съкращения в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, след предварително писмено съгласие на съответното синдикално ръководство на Централно управление или в съответния клон на Дружеството, дадено не по – късно от три работни дни преди връчване на акта на уволнение.

Спорно по делото е, дали е дадено предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, от синдикалната организация, в която е членувал ищецът по делото.

Пред първоинстанционния съд е представено с отговора на исковата молба от ответника, съгласие от 13.01.2023 г., подписано от Председател на ФСО при „Подкрепа“, в което е отразено следното „Изразяваме съгласие на служителя Г. С. Б. да му бъде прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда“. Видно от представеното от ищеца с исковата молба удостоверение, до 16.01.2023 г. – ден петък, като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на същата дата, лицето Г. С. Б. е членувал в синдикалната секция в ответното дружество към КТ“Подкрепа“. След тази дата, служителят е с членство в друга синдикална организация, което е без значение за спора по делото, тъй като моментът за даване на съгласие е три дни преди връчването на заповедта за прекратяване на правоотношението. С молба от 24.04.2023 г., с оглед подадения от ответника отговор на исковата молба, ищецът е оспорил съгласието от 13.01.2023 г., като е заявил, че съгласието не е дадено от ръководството на синдикалната секция.

С доклада по делото, изготвен и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 11.05.2023 г., съдът е приел доказателствата като в доклада липсва разпределение на доказателствената тежест и указания относно представеното съгласие и направеното от ищеца оспорване на даденото съгласие в насока, че същото е дадено от ръководството на синдикалната секция, а не еднолично от председателя на същата. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд, за да приеме за основателен иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, са свързани именно с направеното оспорване и приетото от съда, че съгласието не е дадено от колективния орган – ръководството на синдикалната организация, в която членува ищеца.

С въззивната жалба, ответникът е представил като доказателство протокол от 10.01.2023 г. от заседание на ръководството на ФСО“Подкрепа“ в „Напоителни системи“ ЕАД, клон „С.-Места“, с който е взето единодушно решение трудовото правоотношение на Г. С. Б. да бъде прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда. Протокола е подписан от председател на секцията и двама секретари, които представляват ръководството на синдикалната секция. Ищецът, с отговора на въззивната жалба, се е противопоставил на приемането на това доказателство, като е заявил, че не е подписан от ръководството на секцията, както и че доказателството е съществувало към момента на издадената заповед /т.е. не се оспорва неговата дата/ и не е съществувала процесуална пречка за неговото представяне в производството пред районния съд. В открито съдебно заседание, проведено пред въззивния съд на 04.12.2023 г., представителя на работодателя е направил възражение за непълнота на доклада на районния съд в насока, че липсват указания за тежестта от доказването и необходимостта от доказване на взето решение от колективния орган на синдикалната секция при предприятието за съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание и в тази насока се представят доказателства пред въззиввната инстанция. С определение в откритото заседание от 04.12.2023 г., съдът е оставил без уважение искането за приемането на доказателството, посочено по-горе. С решението си, въззивния съд отново е приел, че липсват доказателства за взето решение от колективния орган на синдикалната организация за даване на съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, на посоченото в заповедта основание, като е потвърдил решението на районен съд, с което е отменена заповедта за прекратяване на правоотношението, поради липса на дадено от синдикалния орган съгласие, без да разгледа спора по същество, предвид и навадените в исковата молба довод във връзка с незаконосъобразност на извършения подбор при съкращението в щата на работодателя.

Решението е неправилно.

Съдът е следвало да съобрази, че в първоинстанционния съд не е разпределена доказателствената тежест във връзка с направеното от ищеца оспорване на твърдението на ответника, че е дадено предварително съгласие от синдикалната организация, в която членува ищеца, като тежестта от оспорването е върху ответника, не е указано на ответника, че не представя доказателства в тази насока, че решението е взето от колективен орган, а не еднолично от председателя на секцията. Като не е съобразил горните обстоятелства по делото, въззивния съд не е изпълнил своите задължения, следващи от процесуалните нарушения във връзка с доклада, допуснати от първоинстанционния съд, за което въззивникът се е позовал както във въззивната жалба, така и в проведеното открито съдебно заседание от 04.12.2023 г..

В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Това е задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което не е съобразено от страна на въззивния съд с обжалваното решение. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до постановяване на неправилно съдебно решение, което налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане съдът следва да укаже на въззивника – ответник, че негова е тежестта от доказването на обстоятелството, че решението за даване на съгласие е взето от колективния орган на ръководството на синдикалната организация, да приеме представеното с въззивната жалба доказателство, обективиращо това съгласие, като укаже необходимостта от доказване на обстоятелствата по него, във връзка със становището на ищеца по делото.

Настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по останалите доводи в исковата молба, касаещи незаконосъбразността на прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на реално съкращение в щата и незаконосъобразен подбор, тъй като спорът не е разгледан по същество от въззивния съд, като тези доводи ще следва да се обсъдят от съда при новото разглеждане на спора, ако се прецени, че е налице дадено съгласие от страна на синдикалната организация за прекратяването на трудовото правоотношение, предвид предвиденото в колективния трудов договор.

Разноски не следва да се присъждат в настоящото производство, като същите ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора, с оглед неговия изход по същество.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 56/13.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 321/2023 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.