Условно осъждане при смърт на пешеходец при маневра на заден ход

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * справедливост на наказание * приложение на чл. 66 НК * условия за условно осъждане * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

гр. София, 19 февруари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Даниела Машева

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 614 по описа за 2023 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. Л. И. и по жалба на частните обвинители М. Г. О., П. Ц. П. и Е. В. С., депозирана чрез повереника им, срещу решение на Софийски апелативен съд № 143 от 25.04.2023 г, по ВНОХД № 543/22, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд от 9.03.2022 г, по НОХД № 106/22.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за виновен в това, че на 18.05.2020 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 40, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Г. М., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от три години.

С жалбата на подсъдимия се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: При анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до неверни изводи относно релевантните факти. При формиране на вътрешното убеждение са игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на св. А., при кредитирането на които би се стигнало до различни доказателствени изводи. Неправилно е решен въпроса относно момента на възникване на опасността за движението, както и относно поведението на пострадалата, имащо отношение към настъпване на произшествието. Въззивният акт е изготвен в нарушение на процесуалните изисквания, по същество, липсват мотиви, както и не са обсъдени наведените от защитата доводи. Не е съобразено това, че опасността е възникнала в момента, в който пешеходката е предприела рязка промяна на посоката си на движение, което обуславя извода, че произшествието не може да се вмени във вина на подсъдимия. Не е установено, че допуснатото от водача нарушение на правилата за движение е в пряка причинна връзка с престъпните последици. Не е съобразено обстоятелството, че в кръвта на пострадалата е имало алкохол на стойност 0, 26 на хиляда. Материалният закон е приложен неправилно. Налице е случайно деяние, а подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

С жалбата се прави искане за оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

С жалбата на частните обвинители се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Оспорва се приложението на чл. 66 НК, като се изтъква, че не са налице кумулативните предпоставки за условно осъждане. Иска се въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд за влошаване положението на подсъдимия чрез отмяна приложението на чл. 66 НК.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на подадената от тях жалба.

Частните обвинители жалбоподатели не участват лично в производството пред настоящата инстанция.

Защитата пледира за уважаване на депозираната от него жалба.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на защитника си.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби и счита, че обжалваният акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Съображенията за това са следните:

Въззивният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК, поради което не може да бъде възприето възражението в тази насока. Съдът е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда и е достигнал до верния извод, че същата следва да бъде потвърдена, за което са изложени ясни и добре аргументирани съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно се сочи, че по същество липсват мотиви, тъй като в обжалвания съдебен акт се съдържат съображения по всички, релевантни за изхода на делото, въпроси. Даден е и отговор на възраженията срещу законосъобразността и правилността на осъдителната присъда, поради което възражението на защитата в тази насока не може да бъде възприето.

При анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване са спазени изискванията на чл. 14 НПК, поради което неоснователно се сочи, че е допуснат порок при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. Верни са изводите на съда относно момента на възникване на опасността за движението и мястото, на което се е намирала пешеходката, към този момент. Правилно е становището на съда, че опасността за движението е била налице още към момента на потегляне на автомобила на заден ход, към който момент пешеходката се е намирала на пътното платно, на разстояние четири метра зад автомобила и се е движела по посока на кръстовището с [улица]. Водачът е управлявал специален хладилен автомобил, който е бил с плътни задни врати и без задно стъкло, което му е гарантирало частична видимост при движение на заден ход, осигурявана само от страничните огледала. Установено е, че подсъдимият е седнал зад волана и незабавно е предприел движение на заден ход, без да се увери, че маневрата е безопасна, при което е настъпило съприкосновение между автомобила и тялото на пешеходката, след което е последвало и прегазването й. Съдът е дал вяра на показанията, депозирани от св. Г., която е присъствала на мястото на инкриминираните събития и е възприела случилото се. Вярно са анализирани изводите на вещите лица, изготвили СМЕ-зи и КМАТЕ-зи, дали заключение за мястото на удара и параметрите на пътния инцидент. Не може да бъде споделен довода на защитата, че опасността е възникнала не в момента на потегляне на автомобила, а в по-късен момент, когато пешеходката е променила траекторията си на движение. Това е така, защото, още към момента на потегляне на автомобила, пешеходката вече е била на пътното платно и е представлява опасност за движението, с която водачът е имал задължение да се съобрази. Вярно е, че тя е пресичала на необозначено за целта място, но това обстоятелство не отменя съставомерността на деянието, отчитайки допуснатото от водача нарушение по чл. 40, ал. 2 ЗДП, довело до настъпване на престъпния резултат, а има отношение към въпроса за съпричиняване на последиците, в какъвто смисъл правилно е решен от съда. САС е отчел, че поведението на пострадалата е допринесло за леталния изход от пътния инцидент, с което е изпълнил задължението си да оцени всички фактори, имащи отношение към инкриминираното деяние и произтеклите от него последици. Вярно са интерпретирани обясненията на подсъдимия, респективно, показанията на св. А., който не е очевидец, а е узнал от водача за случилото се, като правилно изводимите от тях гласни доказателства са оценени в контекста на останалите доказателствени източници, като са съобразени и изводите на вещите лица, изготвили СМЕ-зи и КМАТЕ-зи. Не може да бъде кредитирано твърдението на подсъдимия, че преди да потегли е огледал пътното платно, тъй като това влиза в противоречие с установения факт, че по това време пешеходката е била на платното, на 4 м зад автомобила, и се е придвижвала към близкото кръстовище. Изяснено е, че, ако водачът бе изпълнил задължението си да се увери, че планираната от него маневра / движение на заден ход / е безопасна, до удар не би се стигнало. Ето защо, настоящата инстанция споделя извода на съда, че опасността за движението е възникнала още в момента на потегляне на автомобила, а причината за настъпване на транспортното произшествие е допуснато от водача нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП, което е в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Що се отнася до аргумента относно наличие на алкохол в кръвта на пешеходката, той е без правно значение, защото посочената концентрация е под минималния допустим законов предел от 0, 5 на хиляда. От друга страна, такова обстоятелство би било форма на съпричиняване, а, в случая, такова е отчетено във връзка с неправилното пресичане на пътното платно, от страна на пешеходката.

По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Настоящата инстанция споделя становището на съда, че деянието е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, поради което материалният закон е приложен правилно. Липсва хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът е проявил непредпазливост при управление на автомобила и поради нарушение на правило за движение е предизвикал престъпните последици. Той не е предвиждал настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Подсъдимият е бил е длъжен / съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДП / и е могъл / притежавал е необходимия капацитет / да се убеди, че предприетата от него маневра е безопасна, но не го е сторил, с което е предизвикал пътния инцидент. Ето защо, правилно е становището на съда, че са налице условия за реализиране на наказателната му отговорност за транспортно престъпление, а доводът за случайно деяние по чл. 15 НК не може да бъде споделен. При това положение, не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице.

Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание.

Съдът е изложил съображения относно наличието на предпоставките по чл. 66 НК, които се споделят от настоящата инстанция. Верен е изводът, че степента на обществена опасност на дееца е ниска, което има своето отражение при преценка на целите по чл. 36 НК. Обстоятелството, че престъпният резултат е настъпил и поради съпричиняване, от страна на пострадалата, несъмнено има значение при решаване на въпроса за приложението на чл. 66 НК. Правилно е становището на съда, че за поправянето и превъзпитаването на дееца не се налага неговото отделяне от естествената му среда и настаняването му в пенитенциарно заведение, тъй като при него липсват трайни престъпни нагласи, за поправянето на които да е наложително провеждане на продължителна превъзпитателна работа. Съдът е взел предвид, че водачът е бил санкциониран по административен ред и за други нарушения на правилата за движение, във връзка с което е определил максималния изпитателен срок по чл. 66 НК, възлизащ на пет години.

С оглед на изложеното, ВКС споделя извода на съда, че всички предпоставки на чл. 66 НК, са налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането на частното обвинение за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед влошаване положението на подсъдимия / за отмяна приложението на условното осъждане /.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 143 от 25.04.2023 г, по ВНОХД № 543/22.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: