Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение поради неявяване в заседание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. София, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 4108 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Н. Т. Ц., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 430 от 8 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 142/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен, с което е потвърдено решение № 2460 от 6 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 2380/2019 г. по описа на районния съд в гр. Плевен, за отхвърляне на предявените от Ц. против „Топлофикация-Плевен“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 600 лева авансово дадена сума на отпаднало основание договор от 1994 г. за монтаж на радиатор, и с основание чл. 86 ЗЗД за сумата 66,24 лева за периода 12.04.2016 г.-12.04.2019 г. лихва за забава, като погасени по давност, и в тежест на молителката са присъдени разноски.

В молбата се поддържа, че пред въззивния съд молителката не е могла да се яви лично или чрез повереник, какъвто няма, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Сочи се, че за насроченото заседание за 17.06.2020 г. не могла да се яви, тъй като е била ужилена от насекомо с тежки за нея последици, довели до невъзможност дори да се изправи на крака; на следващия ден с писмена молба обяснила отсъствието си, но съдът приел, че неявяването й се дължи на обективни причини, а не на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, и постановил неприсъствено решение. Иска се атакуваното решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и да се даде възможност на молителката да се защити.

Ответникът „Топлофикация – Плевен“ ЕАД не представя отговор на молбата за отмяна.

С атакуваното решение по предявения от молителката срещу ответното дружество иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 600 лева, заплатени през 1994 г. за монтаж на панелен радиатор и на правоъгълна лира на остъклена тераса, която сума включва труд и материали, и иск по чл. 86 ЗЗД за периода 12.04.2016 г.-12.04.2019 г., се приема, че действително молителката е заплатила сумата на ответното дружество, без да е ясно от нечетливия документ основанието за заплащането й; съобразено е, че с писмо от 30.12.1996 г. дружеството е поканило молителката да получи внесения депозит, но самата тя с уточнение на исковата молба е заявила, че е отказала да получи сумата, тъй като с нея можела да си купи пакет сол, както и че с молби от молителката от 1999 г. и 2000 г. е поискала дружеството да изведе от нейния апартамент тръбите за ТЕЦ, като и в двете молби е упоменала заплатената сума от 600 лева; с молбата от 2000 г. молителката е поканила дружеството да извърши услугата или да й върне сумата. За правилни са приети изводите на първата инстанция, че давностният срок е започнал да тече от 1996 г. при безспорно установен факт на плащането с извънсъдебно признание на дружеството за това през 1996 г.; не са представени доказателства сумата да е върната или услугата да е извършена; договорът е бил развален поради неизпълнение на дружеството още през 1996 г., а петгодишният давностен срок е изтекъл през 2001 г., като искът е предявен 23 години след получената покана за възстановяване на сумата; тъй като не са ангажирани доказателства за параметрите на договора за монтаж на радиатор или за изпълнението на този договор, за неоснователно е прието твърдението на молителката, че изпълнението е отложено. При тези съображения е счетено, че искът за връщане на сумата от 600 лева, а след деноминацията – 0,60 лева, следва да се отхвърли като погасен по давност; след като е погасено вземането за главницата, погасено по давност е и вземането за лихва. За посочената във въззивната жалба сума от 1000 лева като обезщетение за неимуществени вреди е посочено, че първата инстанция е оставила този иск без разглеждане.

Молителката твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържа се последното предложение на посоченото правило.

Молбата за отмяна е неоснователна.

С въззивната жалба на молителката се оспорват изводите на първоинстанционния съд и се излагат нейните виждания по правилното приложение на материалния закон; сочи се и липсата на произнасяне по иска за обезщетение за понесени неимуществени вреди. Не е искано събиране на нови доказателства. В единственото открито съдебно заседание пред въззивния съд на 17.06.2020 г. въззивницата Ц., редовно призована на 26.05.2020 г., не се е явила и не е била представлявана; съдът е приключил съдебното дирене без събиране на допълнителни доказателства. На 18.06.2020 г. в съда е представена молба от Ц. за обясняване относно неявяването й на съдебното заседание, с която заявява, че на 16.06.2020 г. вечерта на лозето някакво насекомо я ухапало по дясното око, веднага се образувал голям тъмен оток, който почти затворил окото; на 17.06.2020 г. не била в състояние дори да стане от леглото; тъй като живее сама, нямала възможност да уведоми съда, а лекарска помощ не търсила, защото не е осигурена. Предвид редовното призоваване на молителката за откритото съдебно заседание на въззивния съд, не е съществувала пречка по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК за разглеждането на делото. Неправилно молителката възприема постановеното въззивно решение като неприсъствено, защото допуска смешение между възможността да се яви лично в откритото съдебно заседание и да защити правата си непосредствено пред съда, и възможността за постановяване на решение при облекчените условия на чл. 238, ал. 1 ГПК по искане на ищеца в случаите, когато ответната страна не даде отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.

Неявяването на редовно призована страна по делото не е пречка за даването на ход на съдебното производство. В случая с жалбата не е заявено искане за събиране на нови доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, нито пък е твърдяно, включително в заявлението, получено в деня след съдебното заседание, наличието на нови обстоятелства или нови доказателства, които не са могли да бъдат узнати, посочени и представени от въззивницата до подаването на жалбата, или нововъзникнали такива от значение за делото след подаването на жалбата. При това положение, извън служебното задължение да се произнесе по валидността и по допустимостта на първоинстанционното решение, съдът е бил ограничен от оплакванията, посочени в жалбата, както разпорежда чл. 269 ГПК. Явяването на въззивницата в конкретния случай не е било предпоставка за редовното приключване на съдебното дирене, поради което поддържаното отменително основание не се установява.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Т. Ц., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 430 от 8 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 142/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Плевен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: