Дял от доходите от аренда на земеделски производител след развод

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 1162 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 60337 от 09.09.2021 г. е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение № ІІІ-337 от 04.12.2020 г. по в.гр.д.№ 2429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта по предявения от Д. Г. Т. срещу Т. Г. Т. иск с правно основание чл. 30 СК за заплащане на сумата 9 216,90 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г.

Касаторът Т. Г. Т., представляван в процеса от адвокат А. Т. от АК - Х., поддържа, че с обжалваното решение неправилно е приложена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), която не регулира отношенията между съпрузите. Доколкото сключвайки договора за аренда единият бивш съпруг е действал като физическо лице, а не като едноличен търговец или управляващ търговско дружество, собствеността върху плодовете от арендованата земя се подчинява на общото правило по чл. 21 СК, в която хипотеза за другия съпруг не възниква право по чл. 30 СК. Дейността на земеделския производител не е професия или занаят; няма доказателства за занаятчийско качество или професионалната квалификация на касатора. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ, доколкото изцяло е игнорирана разпоредбата на чл. 2, т. 1 ТЗ. Акцентира на факта, че в случая и двамата съпрузи са регистрирани като земеделски производители, като по собствените твърдения на бившата му съпруга тя е участвала в дейността по обработка на градините, поради което следва да се приеме, че добивът е част от съпружеската имуществена общност, макар само касаторът да е страна по арендния договор. На следващо място - намира, че е допуснато нарушение на чл. 30 СК, тъй като са игнорирани разясненията на т. 2 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които успешното провеждане на иска предполага паричните вземания или вещите, чиято стойност се търси, да съществуват към момента на предявяването на иска, а в настоящия случай е установено, че към този момент не съществуват нито добитите череши, нито парични влогове. Заявява оплакване за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата (свидетелските показания – във връзка с всички елементи от фактическия състав, а също така писмените доказателства и експертните заключения във връзка с определяне размера на присъдената сума), довели до формиране на необосновани изводи относно релевантните за спора факти. Счита, че в тежест на ищцата е било да докаже наличието на принос, което тя не е установила. Моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 30 СК. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответницата по касация Д. Г. Т., представлявана в процеса от адвокат С. Г.-Т. от АК - Б., оспорва жалбата в депозирания отговор и представена писмена защита. Моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в частта му, която е предмет на касационната проверка, е потвърдено Решение № 132 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 984/2018 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. сумата 9 216,90 лв., представляваща 1/2 част от сумата, с която се е увеличило неговото имущество със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот пл.№ * в землището на [населено място], община А., за две стопански години – 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото.

Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 28.05.1972 г. и е прекратен с влязло в сила съдебно решение, считано от 09.11.2017 г. Отношенията между съпрузите се влошили в края на 2015 г. и страните се разделили окончателно на 01.09.2016 г. Семейството се е занимавало и издържало основно със селскостопанска дейност – земеделие и скотовъдство. Ответникът е регистриран като земеделски производител от 2003 г., а ищцата - от 2014 г. По време на брака ищцата е придобила в наследство множество земеделски земи в землището на [населено място] и [населено място], възстановени само на баща й - Г. Ж. Я. (общо 86,194 дка) и общо на баща й и на неговия брат (и неин чичо Е. Ж. Я. - 155,659 дка) от ПК-Айтос. С обработката на тези земи са се занимавали децата на двамата братя, в частност ищцата и нейния брат, както и техните семейства. Получените доходи от земеделската работа се разпределяли между децата на двамата братя.

Като земеделски производител, ответникът Т. Т. сключил Договор № 1037 от 28.11.2007 г. за аренда на земеделска земя с Община Айтос, вписан с акт № 176, т. ІІІ, вх.р.№ 3129 от 05.12.2007 г. по описа на Служба по вписванията при РС - Айтос, със срок 30 стопански години за следния имот - Нива с площ 12,500 дка в землището на [населено място], общ. А., местност „Г.”, седма категория, представляваща имот № *, пo плана на землището на [населено място], при граници: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *. Съгласно чл. 11 от договора за аренда, арендаторът поел ангажимент в двугодишен срок да създаде трайни насаждения от „череша” и „слива” върху цялата площ. В изпълнение на арендния договор, през 2008 г. е създадена процесната черешова градина, чрез засаждане на 655 бр. черешови дръвчета, с година на същинското плододаване 2013 г., a върхово плододаване - след 2015 - 2016 г.

От разпитаните по делото свидетели е установено, че семейството действително се е издържало от земеделска дейност. Показания са дали свид. Ц. (дъщеря на страните), свид. А. (близка на семейството), свид. Р. и свид. З. - приятели на ответника.

От показанията свид. Ц. е установено, че родителите й засадили черешовата градина, която е с площ от 12,5 дка в м. Г. на [населено място] през есента на 2008 г. Тъй като родителите й тази година не работели, издържали се само със средствата от старата черешова градина, която била собственост на дядо й, като двамата взели и заем от 8 000 лв. от „Прокредит Банк”. Кредита е използван за закупуване на дръвчета, оране, пръскане и др. дейности. Фиданките ги избирала майка й, която за закупуването им пътувала със зет си до гр. Пловдив. Били купени 500 дръвчета, два пъти ги пресаждали. В градината били засадени 19 реда по 33 дръвчета на ред. Цялото семейство участвало в разчертаването на градината, за засаждането и резитбата наели работници, като основен двигател била майка й. След 2016 г. майка й нямала вече отношение към прибирането на реколтата от тази черешова градина. В съседство обаче майка й имала наследено от дядо й място, където отглеждала череши и добива от нея бил около 800 кг. на декар при същинско плододаване, които продавала на цена от 1,20 лв. - до 2,00 лв. на килограм.

Свид. А. твърди, че познава страните като хубаво семейство преди да се разделят. Ищцата била добра домакиня, грижела се за семейството, децата, внуците. Знае, че семейството се е занимавало и със селско стопанство, но не може да даде конкретна информация.

Свид. Р. твърди, че е агроном, познава черешовата градина, като многократно е давал съвети на ответника като на приятел и е ходил на място, но при посещенията си не е виждал нито съпругата му, нито дъщеря им. Свид. Ц. посочва, че свид. Р. не е агронома, който са ползвали, и че никога не го е виждала на градините им. Свид. З. също твърди, че като приятел на ответника е помагал с труд на градините без заплащане – очертавал, пръскал, подрязвал; имало и работници, наети от ответника, на които било заплащано. Този свидетел също твърди, че при посещенията си никога не е виждал в градините да работят съпругата и дъщерята на ответника.

От заключенията по единична и тройна съдебно-агрономическа експертиза, приети като обективни, компетентни и обосновани, е установено, че върховото плододаване от черешовата градина е достигнато през 2015-2016 г., като през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a през 2017 г. са добити средно 950 кг/дка. Стойността на добития плод при това положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г. Тричленната експертиза не е ценена в частта, в която добивът от черешовата градина през 2016 г. и през 2017 г. е даден на база на преброени налични дръвчета в имота, поради това, че е направено въз основа на оглед, извършен през есента на 2019 г.

Прието е, че успешното провеждане на иск с правно основание чл. 30 СК изисква изпълнението на следните предпоставки: 1) да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод; 2) по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му (включително и хипотезите на имущество - вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ/ или влогове /в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/); 3) придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4) претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. Съпругът, претендиращ стойностен дял от лично имущество на другия съпруг с твърдението, че има принос под някоя от посочените в закона форми, следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт.

Прието е, че в случая първата предпоставка е налице - в края на 2015 г. отношенията между страните са се влошили, считано от 01.09.2016 г. е настъпила фактическата им раздяла, а с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 130/2018 г. по описа на РС-Айтос бракът е прекратен, считано от 09.11.2017 г. Втората предпоставка също е налице, тъй като от показанията на всички разпитани свидетели е установено безспорно, че земеделската дейност е основен и единствен поминък за страните от 2000 г. Ответникът в качеството си на регистриран земеделски производител е сключил през 2007 г. договор за аренда с Община Айтос на 12,5 дка земя, върху която през 2008 г. е засадена процесната черешова градина. Съобразно чл. 2, ал. 2 ЗАЗ, добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им. Принципно положение е, че когато вещта, която произвежда плодовете, е дадена под наем за производство на земеделска продукция, като е уговорено, че наемателят ще придобива плодовете, наемното правоотношение включва в себе си продажбата на бъдещи вещи. Собствеността в полза на наемателя преминава в момента на отделянето на плодовете. Арендаторът получава естествените плодове на земята, а арендодателят - гражданските. Договорът за аренда има облигационно действие по отношение на обекта на договора и вещно действие за плодовете; с договора за аренда собственикът отстъпва вещно правомощие на арендатора – да придобива в собственост плодовете от вещта. Доколкото съобразно чл. 1, ал. 1, т. 2 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки собствено производство, съпругът-арендатор е придобил правото на собственост върху плода от черешовите насаждения върху арендованата земя от 12,5 дка, съответно ги е продал с цел търговска печалба. Доколкото собствеността върху плодовете е придобита с цел търговска дейност, а не за консумация в семейството, то общността на семейното имущество не се разпростира върху тях. Процесните движими вещи, са станали лична собственост на ответника, тъй като са придобити и ползвани за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи.

Прието е, че съобразно заключението по експертизата стойността на добития плод възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г. Сумите са значителни предвид МРЗ, икономическата обстановка в страната и в частност – конкретно в община Айтос. Това означава, че е налице и третата предпоставка, тъй като придобитите имущества, предмет на заявения иск са на значителна стойност.

Налице е и четвъртата предпоставка. Ищцата е допринесла за придобиването с личен труд при организиране и извършване на земеделската работа, със средствата си и с работа в домакинството. Установен е с показанията на свид. А. принос на съпругата с цялостната грижа по домакинството, семейството, децата и внуците. От показанията на свид. Ц. е прието за установено, че в обработването на черешовата градина, считано от избора на фиданки, закупуването им, засаждането и отглеждането активно е участвала ищцата, като придружена от зет си е пътувала до П., от където ги е закупила; средствата за заплащането на работници за изкопните дейности по засаждането на фиданките, а после и при отглеждането на градината за закупуване на препарати и др. са осигурени от стопанска дейност в овощни градини, възстановени на бащата и чичото на ищцата, като тези градини са отглеждани от ищцата и нейния брат, съответно между тях са разпределяни и получените доходи. От писмените доказателства е установено, че възстановените земеделски земи на бащата на ищцата и отделно на баща й и нейния чичо са значителни по територия. Ищцата лично е участвала в разчертаването на градината и оформянето чрез резитба на дърветата. Твърденията за влошени отношения между дъщерята на страните и ответника, не обосновават твърдяната от ответника „евентуална заинтересованост” на свид. Ц. от изхода на делото. Налични са данни по делото, че тя има отделно семейство, трудово ангажирана е на пълно работно време в Дирекция „Социално подпомагане” и съответно финансово независима от родителите си. Не се установяват и твърдяните противоречия в показанията на този свидетел и посочените от ответника свидетели Р. и З. - никой от двамата не се ангажира да свидетелства с подробни данни за начина, по който е била организирана дейността по отглеждането на градините, като и двамата дават общи сведения с приблизителни размери на площта на градините, разходи по норматив за отглеждането им, приблизителна пазарна цена на един брой фиданка, но никой не може да посочи от къде, кой, кога и за каква цена е закупил конкретните фиданки за тази именно градина, като видно от показанията им двамата са помагали инцидентно със съвети, а свид. З. твърди, че е полагал и с личен труд безплатно, като посочва една конкретна дейност - „очертавал съм” по приятелски, докато в същото време ответникът е наемал работници, но не посочва за какъв вид труд. При тези данни е прието, че участието на ищцата следва да се квалифицира като значително, доколкото без него не биха се постигнали настъпилите резултати – извършени плащания за продадена продукция. Въз основа на САТЕ е прието, че през 2016 г. от имота са добити средно 800 кг/дка, a през 2017 г. - средно 950 кг/дка, като стойността на добития плод при това положение възлиза съответно на 20 000 лв. през 2016 г. и на 26 125 лв. през 2017 г., поради което е изведено, че ответникът е реализирал плод от черешовата градина през спорния период 2016 г. - 2017 г. на стойност общо 46 125 лв. След възстановяване от посочената сума на направените разходи за обработка на имота, възлизащи на нормативен разход ( 60 % ) или 12 000 лв. за 2016 г. и 15 691,20 лв. за 2017 г., общо 27 691,20 лв., прието е, че за остатъка от 18 433,80 лв. е установен приноса на съпругата в придобиване на това имущество. На ищцата е признато правото на сумата от 9 216,90 лв., представляваща 1/2 част от сумата 18 433,80 лв. Разпореждането от страна на ответника с получените парични средства, чрез изтеглянето им от разкритите банкови сметки, съответно - закриване на част от сметките към 30.10.2016 г., е ирелевантно. По предявения облигационен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване, ответникът дължи половината от стойността на придобитите вещи, като в конкретния случай с оглед продажбата на черешите се дължи паричния еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Какъв е характерът на имуществото, получено по време на брака въз основа на договор за аренда на земеделска земя, арендатор по който е съпруг, който е регистриран като земеделски производител ?” , в отговор на който съставът на ВКС намира следното:

С § 1, т.т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е дадена легална дефиниция на понятието „земеделски производители” по смисъла на посочения закон, а именно – физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Качеството „земеделски производител” по смисъла на ЗПЗП се придобива по силата на регистрация, извършвана по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и се притежава до деня на отписването от регистъра, при условие, че ежегодно се заверява регистрационната карта на земеделския производител в областна дирекция „Земеделие”. Законът не поставя предварителни изисквания за образование или професионална квалификация, на които следва да отговарят физическите лица, регистриращи се като земеделски производители. Тази регистрация не придава допълнителна правосубектност, а е предпоставка за получаване на финансово подпомагане от ДФ „Земеделие” по национални програми и европейски фондове в областта на земеделието и развитието на селските райони; за получаване безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието, както и информация, анализи и прогнози от Областните дирекции „Земеделие”; за извършване търговия с произведената земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП (чл. 6 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г.). Съгласно чл. 29а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители (формиращи се от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от европейските фондове), подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ. Физическите лица - земеделски производители имат право на избор между две възможности на облагане: като на физически лица, които не са търговци – с данък върху общата годишна данъчна основа с приспадане на разходи за дейността (по чл. 29 ЗДДФЛ) или като еднолични търговци – с данък върху годишната данъчна основа (по чл. 28 ЗДДФЛ). По силата на чл. 29а, ал. 7 ЗДДФЛ земеделските производители са длъжни да прилагат Закона за счетоводството, като за тази цел се приравняват на еднолични търговци. В този смисъл регистрираният земеделски производител се явява лице, което носи стопански риск от дейността си, отчитайки реализирани от последната печалби и загуби. Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, са обхванати от системата на държавното обществено осигуряване съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и съобразно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица са задължени при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейността си да подават декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

С оглед посочените характеристики в правната регламентация на статута им, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се явяват субекти, упражняващи „професия” по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК, разбирано като дейност, която е източник на доходи, без да е необходимо упражняващият я да е регистриран като едноличен търговец. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, обективирана с Решение № 37 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 463/2012 г. на І г.о., Решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр.д.№ 3081/2019 г. на І г.о. и др.

Относно принадлежността на сумите, получени от земеделски производител като безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР, е формирана практика на ВКС, съобразно която те са притежание на съпруга, на когото е отпусната помощта (Решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр.д.№ 2060/2016 г. на ІV г.о.). Личният характер на финансовото подпомагане по ЗПЗП е разяснен с решението по гр.д.№ 2208/2021 г. на ІІ г.о.

Относно собствеността върху движимите вещи, придобити от земеделски производител по време на сключен граждански брак, разграничителният критерий дали те са лични на единия съпруг или са общо съпритежание на двамата съпрузи е предназначението, което те имат към момента на придобиването – дали са придобити да задоволяват общи нужди на семейството или да обслужват дейността за извличане на доходи (така: Решение № 37 от 18.02.2013 г. по гр.д.№ 463/2012 г. на І г.о., Решение № 90 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 571/2012 г. на І г.о., Решение № 201 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 1282/2010 г. на ІІ г.о.). В хипотеза, когато съпруг - земеделски производител е сключил договор за аренда на земеделска земя, следва да се има предвид, че се касае за сделка, чийто предмет са отношенията, свързани със стопанското, производственото ползване на земята. Този вид договор по дефиниция е насочен да обслужва дейност по извличане на доходи, в който смисъл са разясненията в мотивите към т. 2 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по тълк.д.№ 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК. По тази причина и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗАЗ следва да се приеме, че добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им. Освен отклонение от разпоредбата на чл. 93 ЗС, така регламентираното правило съставлява основание движимите вещи, представляващи естествени плодове от отдадената под аренда земя, респ. – от трайно прикрепените към повърхността й насаждения, да се считат лична собственост на съпруга – арендатор, а не част от съпружеската имуществена общност. В случаите, когато другият съпруг е допринесъл за придобиването на конкретните вещи, получени по време на брака въз основа на договор за аренда на земеделска земя, той може да предяви иск по чл. 30 СК, предпоставките за уважаване на който са разяснени с т. 2 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 249 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 268/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.

По основателността на касационната жалба:

Приетото в мотивите на въззивното решение във връзка със значимия правен въпрос съответства на направеното от настоящия състав на ВКС тълкуване, поради което заявените оплаквания за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗАЗ и чл. 22, ал. 2 СК са неоснователни. При безспорно установените факти, че Т. Г. Т. е регистриран като земеделски производител през 2003 г., че той е страна по договора за аренда № 1037 от 28.11.2007 г., както и че земята, предмет на този договор е заета с трайните насаждения, от които през 2016 г. и 2017 г. е събран добив под формата на черешови плодове, правилен се явява изводът, че добитите плодове, респ. получените от продажбата им парични суми, представляват лично имущество на касатора. Спрямо такова имущество принципно е възможно да се проведе иск по чл. 30 СК. Фактът, че от 2014 г. и двамата съпрузи са били регистрирани като земеделски производители, в случая е ирелевантен, тъй като не е довел до промяна в страните по договора за аренда, респ. вещно-правните последици на последния по отношение на плодовете не се разпростират по отношение на ищцата в лично качество или спрямо съпружеската имуществена общност. Това, че бившата съпруга – преди или и след регистрирането й като земеделски производител, е участвала в дейността по обработка на градината, е относимо само към преценката за наличието на елементите от фактическия състав по чл. 30 СК, а не към изводите чия собственост са станали плодовете от арендованата земя.

Във връзка с оплакването за допуснато нарушение на чл. 2, т. 1 ТЗ следва да се отбележи, че изложените от въззивния съд разсъждения не съответстват на цитираната разпоредба (в случая ответникът не е регистриран и като едноличен търговец; дори избраният от него режим на данъчно облагане не е този по чл. 28 ЗДДФЛ), но това не е основание за касиране на решението, доколкото решаващите съображения относно приложимостта на чл. 30 СК във връзка с чл. 22, ал. 2 СК са правилни.

Произнасяйки се по оплакванията, касаещи предпоставките, при които може да бъде уважен така предявения иск, съставът на ВКС намира следното:

Безспорно е, че страните са бивши съпрузи с брак, прекратен поради развод, което обективира първия елемент от фактическия състав по чл. 30 СК. Налице е и втората предпоставка – през двете процесни години ответникът е придобил лично имущество в резултат от упражняваната от него професия.

Във връзка с предпоставката да е налице принос на претендиращия дял от личното имущество се констатира произнасяне в съответствие с практиката на ВКС, съобразно която презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК не намира приложение, а доказването е в тежест на претендиращия дял.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилен анализ на доказателствата във връзка с установяването на факта на участието на ищцата в създаването на черешовата градина върху земята, отдадена под аренда. Правилна е преценката на въззивния съд, че показанията на свид. Ц. са пълни, последователни и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, за разлика от изложеното в тази насока от свид. Р. и свид. З., което се характеризира като общи сведения, без конкретика относно съществените белези на терените, за които говорят и дава основание да се прецени, че двамата имат инцидентни, незадълбочени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелстват. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че процесната градина е създадена с активното участие на ищцата, изразило се в избора на фиданки, заплащането и доставката им, засаждането, грижа за оформяне на короните и защита от вредители. За 2016 г. свид. Ц. е установила и участие в прибиране на плодовете. За 2017 г. е свидетелствала, че ищцата не е имала никакво участие предвид прекъснатите отношения след фактическата раздяла на бившите съпрузи през м. септември 2016 г.

Изложеното, преценено от гледна точка на елементите от фактическия състав по чл. 30 СК, разяснени с т. 2 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК и Решение № 249 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 268/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., мотивира извод, че ищцата има решаващ принос в създаването на градината, което е основната предпоставка за получаване на доход от отдадената под аренда земя. При установените от заключението на съдебно агро-техническата експертиза обстоятелства, че същинското плододаване на дръвчетата започва от 2013 г., както и срокът, за който е сключен договора за аренда (до 01.10.2037 г.), налага се изводът, че поведението на ищцата е предназначено да осигури добиването на приход от градината в течение на 24 години, съответно – на това основание за всяка една от процесните две години следва да й се признае принос в размер на 1/24 част.

Предвид естеството на земеделското производство, сам по себе си фактът на съществуването на градината предпоставя, но не гарантира плододаване, респ. – приход от отделените естествени плодове. В тази връзка (както е възразил ответника с отговора на исковата молба) необходимо е ежегодното извършване на резитба, обработка на почвата, поливане, защита от вредители, опазване на реколтата от посегателства, прибиране на плодовете, съхранение и реализация на пазара. За 2016 г. е установено участие на ищцата в селскостопанската дейност, независимо от влошените в края на 2015 г. отношения между страните. Установено е още, че до фактическата им раздяла ищцата е полагала грижи за домакинството, като поддържала впечатлението, че с ответника са „хубаво семейство” (по думите на свид. А.). При тези обстоятелства се налага извод, че страните по делото в равна степен са допринесли за получаването на реколтата от 2016 г., поради което делът на ищцата в полученото от ответника през 2016 г. следва да се определи на 1/2 част, който обхваща и признатата по-горе 1/24 принос поради създаването на градината.

За 2017 г. категорично е установено, че ищцата не е поддържала връзка с ответника, поради което не може да й се признае участие в получения добив извън 1/24 част, основана на създаването на градината.

Относно предпоставката личните вещи и вземания да са били налични към деня на предявяване на иска (относно хипотезата на чл. 30, ал. 1, изр. 2 СК, пред която не сме изправени в случая), съответно към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла, така както това се изисква съобразно т. 2 от ТР № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д.№ 2/2001 г. на ВКС, ОСГК, съставът на ВКС намира следното:

Действително, добитото от градината през 2016 г. съставлява бързо развалящи се плодове, които са продадени в кратки срокове след отделянето им от дръвчетата. В този смисъл личните вещи, разбирани като естествени плодове, не са били налични към релевантния за случая момент на фактическата раздяла – м. септември 2016 г. Безспорно е обаче, че добитото от ответника е продадено и срещу това е получена цена. Тази цена е получена от него изцяло, включително частта, съответна на приноса на ищцата, определен по-горе на 1/2 за 2016 г. и 1/24 за 2017 г. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че искът по чл. 30 СК е основан на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, поради което при доказано трансформиране на плодовете, придобити в лична собственост от ответника по силата на чл. 22, ал. 2 СК, в тяхната парична равностойност, за доказалия останалите предпоставки по чл. 30 СК ищец възниква правото да получи съответната част от тази стойност.

Относно размера, в случая подлежащ на преценяване дали представлява имущество на „значителна стойност”, съставът на ВКС намира следното:

Основателно е оплакването за необоснованост на извода, че получените от ответника добиви възлизат на сумите 20 000 лева за 2016 г. и 26 125 лева за 2017 г. Тези стойности са определени при кредитиране заключението на съдебната агро-техническа експертиза на в.л. Л., съобразно която през 2016 г. средният добив за региона е 800 кг/декар, а за 2017 г. – 950 кг/декар, остойностени по средни цени от 2 лв/кг за първата и 2,20 лв/кг за втората година. Същевременно по делото са налице доказателства за създадени в предходните години трайни отношения между ответника и „Куминяно фрут” ООД, в резултат от които постъпилите приходи от продажбите на двете реколти са съответно 4 130 лева и 4 592 лева. Доколкото в случая релевантна е стойността на действително постъпилото в патримониума на ответника имущество при носена от ищцовата страна тежест да установи това обстоятелство, усреднените данни за получени в региона добиви, респ. приходи от такива, представляват предположение за размера на прихода, доколкото отсъстват каквито и да е доказателства ответникът да е сключил сделки и получил приходи извън и над сумите 4 130 лева и 4 592 лева. Ето защо ВКС приема, че последните две суми представляват базата, въз основа на която следва да се преценява дали стойността на полученото от ответника е „значителна”. По делото е безспорно, че ответникът е декларирал доходите си с право на 60% признати разходи за дейността, поради което полученото от него имущество възлиза на 40% от посочените две суми, т.е. – 1 652 лева за 2016 г. и 1 836,80 лева за 2017 г. Съпоставени с размера на минималната работна заплата, икономическият стандарт в страната и регион А. за 2016 г. и 2017 г., следва да се признае, че полученото от ответника имущество в размери от 1 652 лева за 2016 г. и 1 836,80 лева за 2017 г. е на значителна стойност. С оглед приетото по-горе, ищцата има право на половината от първата сума (т.е. 826 лева) и 1/24 част от втората сума (т.е. 76,53 лева), или общо - 902,53 лева . До размера на тази сума претенцията й е основателна. За разликата до присъдения от въззивния съд размер от 9 216,90 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При изхода на спора по иска по чл. 30 СК и насрещния иск (в която част въззивното решение е влязло в сила на 09.09.2021 г.) всяка от страните има право на разноски, определени по следните съображения:

Разноските на ищцата за защитата й срещу насрещния иск са в размер на 1 000 лева пред първата инстанция, както и половината от сумата 830 лева (т.е. 415 лева – доколкото не е направено разграничение каква част е за защитата по иска по чл. 30 СК и каква част – във връзка с насрещния иск) пред въззивната инстанция. Следователно решението на РС в частта за разноските следва да остане в сила в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. 1 000 лева от присъдените 2 654,08 лева, а решението на ОС - в сила в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. 415 лева от присъдените 830 лева.

Разноските на ищцата за защитата й по иска по чл. 30 СК са в размер на 1 804 лева пред първата инстанция, както и половината от сумата 830 лева (т.е. 415 лева) пред въззивната инстанция. Пред РС защитимият интерес е възлизал на 10 000 лева, от който основателната част е 9,03 % ([902,53 / 10 000] * 100), поради което тя има право да получи 162,90 лева, а не присъдените й в тази връзка 1 654,08 лева. Следователно решението на РС в частта за разноските следва да бъде отменено в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. разликата над 1 162,90 лева (1 000 + 162,90) до присъдените 2 654,08 лева. Пред ОС защитимият интерес е възлизал на 9 216,90 лева, от който основателната част е 9,79 % ([902,53 / 9 216,90] * 100), поради което тя има право да получи 40,64 лева, а не присъдените й в тази връзка 415 лева. Следователно решението на ОС в частта за разноските следва да бъде отменено в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. разликата над 455,64 (415 + 40,64) лева до присъдените 830 лева.

В селективната фаза на производството пред ВКС ищцата отново се е защитавала срещу първоначалния и насрещния искове. Ето защо има право да й се присъди половината от заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, т.е. сумата 500 лева във връзка със защитата срещу насрещния иск. Има право също и на 9,79 % ([902,53 / 9 216,90] * 100) от сумата 500 лева във връзка със защитата срещу първоначалния иск (т.е. - 48,95 лева), т.е. общо – 548,95 лева.

Разноските на ответника за защитата му пред първата инстанция възлизат съответно на сумата 1 681,60 лв. за защитата по иска по чл. 30 СК (200 лв. – депозит за САТЕ /РС, л. 179/; 600 лв. – депозит за САТЕ /РС, л. 267/; 881,60 лв. – депозит за САТЕ /РС, л. 388 и 391/) и сумата 1 660 лв. за защитата по насрещния иск (400 лв. – държавна такса /РС, л. 36/; 1260 лв. – депозит за САТЕ /РС, л. 578/). От втората група разноски ответникът няма право на никаква част от сумата 1 660 лв. Относно първата група разноски има право на 90,97 % (100 – 9,03) от сумата 1 681,60 лв., или 1 529,75 лева. Районният съд е присъдил заплащането на сумата 703,34 лева, поради което с настоящото решение следва да се присъди разликата над тази сума до сумата 1 529,75 лева, т.е. 826,41 лева.

За защитата му пред въззивния съд ответникът е заплатил 400 лева държавна такса, т.е. 200 лева по иска по чл. 30 СК и 200 лева по насрещния иск. От втората сума няма право на никаква част, а от първата има право на 90,21 % (100 – 9,79), или сумата 180,42 лева, заплащането на която следва да се присъди с настоящото решение.

В производството пред ВКС ответникът е заплатил 30 лева за производството по чл. 288 ГПК и 184,34 лева пропорционална държавна такса по иска по чл. 30 СК. Предвид постановеното допускане на касационното обжалване, сумата 30 лева се присъжда изцяло, а от сумата 184,34 лева ответникът има право на 90,21 % (т.е. 166,29 лева), или с настоящото решение следва да му се присъди сумата 196,29 лева за защитата пред ВКС.

Обобщено – на ответника по иска по чл. 30 СК с решението на ВКС следва да се присъди сумата 1 173,12 лева, представляваща дължими разноски съответно на отхвърлената част от иска по чл. 30 СК извън присъдената от РС сума в размер на 703,34 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № ІІІ-337 от 04.12.2020 г. по в.гр.д.№ 2429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта с която е потвърдено Решение № 132 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 984/2018 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. разликата над сумата 902,53 лв. до сумата 9 216,90 лв. , представляваща 1/2 част от сумата, с която се е увеличило имуществото на Т. Г. Т. със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот пл.№ * в землището на [населено място], община А., за две стопански години – 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва върху разликата над сумата 902,53 лв. до сумата 9 216,90 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и в частта с която е потвърдено Решение № 132 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 984/2018 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. разноски за защитата пред РС – Айтос в размер на разликата над сумата 1 162,90 лева до присъдените 2 654,08 лева, както и в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. разноски за защитата пред ОС – Бургас в размер на разликата над сумата 455,64 лева до присъдените 830 лева,

като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Т. срещу Т. Г. Т. иск с правно основание чл. 30 СК за присъждане на половината от сумата, с която се е увеличило имуществото на Т. Г. Т. със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот пл.№ * в землището на [населено място], община А., за две стопански години – 2016 г. и 2017 г. за разликата над сумата 902,53 лв. до сумата 9 216,90 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Т. за присъждането на разноски за защитата пред РС – Айтос за разликата над сумата 1 162,90 лева, както и искането на Д. Г. Т. за присъждането на разноски за защитата пред ОС – Бургас за разликата над сумата 455,64 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № ІІІ-337 от 04.12.2020 г. по в.гр.д.№ 2429/2020 г. на Окръжен съд – Бургас в частта с която е потвърдено Решение № 132 от 04.08.2020 г. по гр.д.№ 984/2018 г. на Районен съд – Айтос в частта, с която Т. Г. Т. е осъден да заплати на Д. Г. Т. сумата 902,53 лв. , представляваща част от сумата, с която се е увеличило имуществото на Т. Г. Т. със стойността на отделения плод от черешова градина, представляваща имот пл.№ * в землището на [населено място], община А., за две стопански години – 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата 902,53 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Т. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Т. сумата 548,95 (петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски за защитата пред ВКС.

ОСЪЖДА Д. Г. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Т. сумата 1 173,12 (хиляда сто седемдесет и три лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща разноски за защитата пред РС - Айтос, ОС – Бургас и ВКС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: