Връщане на чистата стойност при недействителен потребителски кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
София, 10.02. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 11.12.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 5337/2023 г.
Производството е по чл.295 ГПК.
С определение № 3904 /19.08.2024 г. по касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 344/09.07.2023 г. по в.гр.д. № 836/2022 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 449/07.11.2019 г. по гр.д. № 1268/2018 г. на Горнооряховския районен съд, с което са отхвърлени: 1) установителни искове на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като цесионер на „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, срещу О. Д. К. с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането по договор за потребителски кредит в размер на 5 073.39 лева главница, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г.; 3 744.04 лева възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.08.2017 г.; 991.49 лева лихва за забава за периода от 21.01.2017 г. до 06.03.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК на 06.03.2018 г.; 2) евентуални осъдителни искове на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу О. Д. К., с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД за същите суми.
Въззивният съд е постановил решението си при ново разглеждане на делото след като с решение на ВКС по гр.д. № 3578/2020 г. на III г.о. е отменено първото въззивно решение.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен от жалбоподателя правен въпрос: допустимо ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по чл.22 ЗПК, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 ЗЗД, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от жалбоподателя решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на І т.о. на ВКС и решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, с които е даден отговор на въпроса.
С тези решения, второто от които се позовава на първото, а третото – на първите две, е прието, че: При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Настоящият съдебен състав споделя разрешенията в посочените решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК, които формират установена съдебна практика, по изложените в тези съдебни решения съображения.
Ответната страна О. Д. К. оспорва основателността на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
ВКС е върнал делото за произнасяне по своевременно направено възражение за нищожност (за недействителност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма) съгласно чл.10, ал.1 ЗПК (за по-малък от 12 размер на шрифта).
За новото разглеждане са дадени задължителни указания: в случая въззивният съд е следвало и служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за (установяване) на размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него.
Въззивният съд е изпълнил дадените му от ВКС указания – допуснал е, назначил и приел заключение на съдебно-техническа експертиза с поставената задача.
Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице безспорно се установява, че договорът и приложенията му са с шрифт с размер по-малък от 12 . Не отговарят на изисквания на чл.10, ал.1 ЗПК.
Въззивният съд е приел, че от това следва, че договорът е недействителен съгласно чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК.
В този смисъл договорът за цесия, с който въззивникът се легитимира като правоимаща страна, е също недействителен поради невъзможния му предмет.
При това положение подадената въззивна жалба е неоснователна.
Без да излага други самостоятелни мотиви въззивният съд е добавил, че напълно споделя мотивите на ГОРС и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Основателен е доводът на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, че след като е установено, че търговецът „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е изплатил на кредитополучателя О. Д. К. уговорения размер на главницата по договора за потребителски кредит, подписан от негово (на търговеца) име с кредитополучателя (изпълнил е поетите с процесния договор задължения), съгласно чл.301 ТЗ следва да се приеме, че търговецът „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е потвърдил действията на лицето, което е действало като негов представител и действията на представителя са породили правни последици за представлявания търговец. В този смисъл е установената практика на ВКС, отразена в решения по т.д. 636/11-II т.о., т.д. 431/12-II т.о. и др. посочени от жалбоподателя, постановени в производства по чл.290 ГПК по въпроса за приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ към спорното правоотношение.
В разгледания случаи потвърждението се отнася до сключването на сделка от името на търговец.
По същите съображения е основателен и доводът на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, че подписаното от представител на „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД потвърждение за цесия на процесното вземане на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и изрично пълномощно, по силата на което на ответника е изпратено уведомление за цесия по реда на чл.99 ЗЗД, също представляват действия, с които съгласно чл.301 ТЗ е извършено потвърждение на извършената цесия, с която „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е цедирал на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД процесното си вземане към ответника. А извършената цесия е друго действие, с което е потвърдено сключването на договора за кредит.
Основателен е доводът на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, че по делото е доказано, връчването на уведомлението за цесия на особения представител на О. Д. К., назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, заедно с преписи от исковата молба и приложенията към нея, което представлява уведомление на ответника (кредитополучателя-длъжник).
В този смисъл е установената практика на ВКС, отразена в решение по т.д. 2042/19-II т.о. и по т.д. № 193/18-I т.о., посочено от жалбоподателя, постановени в производства по чл.290 ГПК, в които се съдържа позоваване на установена практика на ВКС.
От изложеното дотук, при извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК и при дадения отговор на правния въпрос следва извод за основателността на довода на жалбоподателя, че неправилно въззивният съд не е присъдил получената по договора за потребителски кредит чиста стойност на кредита (главницата), която жалбоподателят – ищец претендира.
С оглед правомощията на настоящата касационна инстанция, предвидени в правилото на чл.295 и чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е неправилно и тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество, като настоящият съдебен състав следва да установи с решението си чистата стойност на кредита, която сума е дължима по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва.
Тъй като потребителят не дължи възнаградителна и изтекла лихва или други разходи по кредита, в частта, с която исковете за тях са отхвърлени, въззивното решение следва да бъде потвърдено в съответната част.
По разноските: Жалбоподателят иска да му бъдат присъдени направените разноски за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Особеният представител на ответника оспорва това искане, не претендира разноски. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя е основателно за сумите 30 лева и 101.47 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба по главния иск, за който жалбата е основателна и за сумата 180 лева юрисконсултско възнаграждение, в останалата част искането е неоснователно.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя въззивно решение № 344/09.07.2023 г. по в.гр.д. № 836/2022 г. на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение № 449/07.11.2019 г. по гр.д. № 1268/2018 г. на Горнооряховския районен съд, в частта, с която с него е отхвърлен искът на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, като цесионер на „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, срещу О. Д. К. с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането по договор за потребителски кредит в размер на 5 073.39 лева главница, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Вместо това постановява:
На основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК по предявения от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като цесионер на УниКредит кънсюмър Файненсинг ЕАД, иск срещу О. Д. К. признава за установено, че О. Д. К. дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като цесионер на УниКредит кънсюмър Файненсинг ЕАД по договор за потребителски кредит № 2377013/12.08.2016 г. сумата в размер на 5 073.39 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК на 06.03.2018 г..
Оставя в сила въззивно решение № 344/09.07.2023 г. по в.гр.д. № 836/2022 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която с него е потвърдено решение № 449/07.11.2019 г. по гр.д. № 1268/2018 г. на Горнооряховския районен съд, в частта, с която са отхвърлени останалите искове на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, като цесионер на УниКредит кънсюмър Файненсинг ЕАД, срещу О. Д. К..
Осъжда О. Д. К. да заплати на Агенция за събиране на вземанията ЕАД сумата 131.47 лева (сто тридесет и един лева и 47 ст.) държавни такси и 180 (сто и осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.