Отмяна на констативен нотариален акт само до размера на признатите права

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 601

гр. София, 18.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2741/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Р. срещу въззивно решение № 76 от 09.03.2023 г. по в. гр. д. № 14/2023 г. на Русенския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1263 от 14.10.2022 г. по гр. д. 2549/2022 г. на Русенския районен съд, като вместо него е признал за установено по предявения от А. Е. А. против Е. Е. Е. и С. С. Р. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от дворно място с площ 1230 кв. м, представляващо УПИ *-* в кв. 15 по плана на [населено място], общ. С., и е осъдил втория ответник да му предаде владението на 1/2 ид. част от имота. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил нот. акт № 9/ 22.12.2021 г., том VІІІ /погрешно посочен том VІІ – порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК/, рег. № *, дело № 1170/2021 г. на нотариус А. Ф., с който първият ответник е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на посочения имот.

Ответникът по жалбата А. Е. А. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност, а ответникът Е. Е. Е. не е взел становище.

Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 2024 от 24.04.2024 г. на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК в частта, с която нот. акт № 9/22.12.2021 г. е отменен за над 1/2 ид. част от посочения имот на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено, че процесният имот е бил собственост на Е. А. Е., починал на 18.03.2013г., който е оставил за свои наследници по закон двамата си синове А. Е. А. и Е. Е. Е.. С нот. акт № 9/22.12.2021г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Е. Е. е признат за собственик на имота по давностно владение и наследство, като на същата дата е сключил договор за покупко-продажба с ответника С. Р., обективиран в нот. акт № 67/2021г., по силата на който последният се легитимира като негов единствен собственик. Изложени са съображения, че за да се придобие имот по давностно владение, когато е в режим на съсобственост, следва съсобственикът, който претендира, че е налице по отношение на него придобивна давност, в продължение на десет години да е владял не само своята идеална част от имота, а и частта на другия съсобственик, като е демонстрирал пред него това си намерение, противопоставяйки се на неговите права, и това владение да е необезпокоявано. Тъй като в случая по делото такива доказателства липсват, съдът е приел, че първият ответник Е. Е. не е могъл да прехвърли на втория ответник С. Р. собствената на ищеца 1/2 ид. част от имота, респ. че последният владее тази част от имота без основание. В заключение предявените искове са приети за основателни и като последица от това съдът е отменил изцяло издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт за целия имот, с какъвто наследодателят Е. А. Е. не се е бил снабдил приживе.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на допустимостта на обжалваното решение в допуснатата до касационно обжалване част, намира следното:

Съгласно приетото с мотивите на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот, което става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването му е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с него право. С постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава права на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.

В разглеждания случай, въпреки че с постановеното решение по предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС въззивният съд е признал, че ищецът в първоинстационното производство притежава по наследство от своя баща само 1/2 ид. част от процесния имот, издаденият въз основа на обстоятелствена проверка констативен нотариален акт в полза на първия ответник, праводател на касатора, е отменен изцяло на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. По този начин съдът е постановил едно недопустимо решение в допуснатата до касационно обжалване част, с която нот. акт № 9/2021 г. е отменен за над 1/2 ид. част от описания в акта имот, още повече че в случая такова искане не е било и направено от ищеца.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, пр. 1 ГПК постановеното по делото въззивно решение следва да бъде обезсилено в посочената по-горе част.

При този изход на делото направените от страните разноски в касационното производство следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 76 от 09.03.2023 г. по в. гр. д. № 14/2023 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която нот. акт № 9/22.12.2021 г., том VІІ, рег. № *, дело № 1170/2021г. на нотариус А. Ф., с който Е. Е. Е. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на описания в акта недвижим имот, е отменен за над 1/2 ид. част от имота на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: