Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60251

гр. София, 19 ноември 2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 281 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. Д. Л. срещу решение № 12101/13.10.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 683/2020 г. на Софийския апелативен съд (САС). Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 8148/29.11.2019 г. по гр. дело № 6878/2019 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат, искът му с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в рамките на досъдебно производство № 5095/2008 г. на 7-мо РУ на СДВР, прок. пр. № 44008/2007 г. на СРП, по което обвинение е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по н.о.х.д. № 13409/2011 г. на Софийския районен съд (СРС) и в.н.о.х.д. № 5469/2018 г. на СГС, е отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.02.2019 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост при определянето на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба; оспорва я и излага съображения за неоснователност на същата в откритото съдебното заседание.

С определение № 345/27.04.2021 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и съгласно основаната на тези задължителни указания и разяснения, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния ѝ субституент – ПРБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него. В мотивите към решението си, обаче съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.
В случая, за да определи размера на процесното обезщетение на сумата от 9 000 лв., въззивният съд е посочил, че е отчел следните „съображения“ (обстоятелства): Ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление; производството е продължило десет години и половина; била му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът е търпял вреди – стрес, притеснения, социално отчуждение, прекратяване на отношения с приятелката му, неудобство от колегите си; имал е притеснения дали наказателното дело ще доведе проблеми в работата му; променило се е отношението на колегите му към него. САС е намерил, че доводите на ищеца, че е бил преместен на друга позиция с по-ниско възнаграждение, нямат отношение към претенцията му за неимуществени вреди. Въззивният съд е посочил и че една от причините за продължителността на наказателното производство е провеждането на 24 съдебни заседания, на половината от които не е бил даден ход на делото; в тази връзка е изтъкнато, че поддържането на обвинението в съдебното производство и обжалването пред въззивната инстанция са действия, извършени от ответната ПРБ, поради което е намерено за неоснователно възражението ѝ, че не следва да се отчита периодът на разглеждането на делото от съда. Други съображения относно размера на обезщетението не са изложени.
В противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, апелативният съд не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определянето на справедливия размер на процесното обезщетение. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът само е маркирал, а не е обсъдил в мотивите си обстоятелствата, които е взел предвид, като не е посочил и какво е значението им при определянето на този размер – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му; това от своя страна е довело до необоснованост на обжалваната част от въззивното решение. Макар правилно да е приел, че следва да вземе предвид цялата продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство (включително неговата съдебна фаза), въззивният съд по никакъв начин не е взел становище дали то се развило в разумен срок, нито пък е отчел възрастта на ищеца през продължителния период от време, през който той е търпял процесните неимуществени вреди. Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че апелативният съд не е взел предвид неблагоприятните последици на незаконното наказателно производство по отношение на професионалната реализация на ищеца; неправилен – в нарушение на материалния закон е изводът на съда, че преместването на ищеца на по-ниско платена работа нямало отношение към претенцията му за неимуществени вреди. Липсват и изложени мотиви към обжалваното решение съдът да е взел предвид общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането на ищеца. Основателни са и основните оплаквания в касационната жалба на ищеца, че необосноваността на въззивното решение и допуснатите от апелативния съд нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до нарушение и на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, като определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е значително занижен спрямо действителния размер на вредите.
Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Предвид цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди са следните:

Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършването на тежко умишлено продължавано длъжностно престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно – за това, че на осем различни дати през периода 21.03.2007 г. - 11.04.2007 г., в качеството си на длъжностно лице – шофьор на товарен автомобил, присвоил чужди движими вещи – гориво, връчено му в това му качество от работодателя му по сключения между тях трудов договор; за това престъпление в наказателния закон са предвидени наказания лишаване от свобода до 8 години, конфискация до 1/2 от имуществото и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност. От привличането на ищеца като обвиняем на 30.08.2008 г. до влизането в сила на оправдателната присъда за това престъпление на 11.02.2019 г. е изминал продължителен период от време от 10 години, 5 месеца и 12 дни, като досъдебното производство е продължило около 3 години, пред първата съдебна инстанция са проведени 24 открити съдебни заседания, на 13 от които не е даден ход на делото, като няма данни това да е ставало поради недобросъвестно поведение на ищеца; постановената от първата инстанция оправдателна присъда от 04.10.2017 г. е била протестирана от прокурора, като пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание. Ищецът е бил единствен обвиняем по делото, като същото не се отличава с фактическа или правна сложност в сравнение с подобни случаи – по него са разпитани четирима свидетели, изслушани са две експертизи, писмените доказателства не са значителни по обем; по наказателното дело е останало неустановено, процесното гориво изобщо да е напускало патримониума на работодателя на ищеца. Предвид това, настоящата инстанция приема, че продължителността на воденото срещу ищеца незаконосъобразно наказателно преследване многократно надхвърля разумния срок за подобни случаи, като то е обхванало един значителен период от живота му, когато той е бил в най-активна възраст (34-годишен при повдигането на обвинението, съответно – 45-годишен при влизането в сила на оправдателната присъда). Без съмнение, през целия този продължителен период от време ищецът е търпял обичайните в подобни случаи неимуществени вреди – стрес, страх от несправедливо осъждане, накърняване на личното му достойнство и чест и на доброто му име в обществото, ограничение на социалните му контакти. Конкретните обстоятелства, установени по делото, сочат на значителен интензитет на тези вреди – след повдигането на обвинението у ищеца е настъпила драстична промяна в негативен аспект – той се е изолирал от приятелите си, станал е труден за общуване, изгубил е желание да излиза и да се среща с хора, бил е несигурен за бъдещето си; след като им е станало известно, че има проблем с наказателно дело за „кражба“ на гориво, част от приятелите му са променили отношението си към ищеца и са се отдръпнали от него като тези приятелства са били изгубени за ищеца; допълнителни притеснения у него са били предизвикани от протеста от страна на прокуратурата на оправдателната присъда на първата инстанция; и след окончателната оправдателна присъда ищецът е продължил да се чувства огорчен, обиден, като човек, който е изгубил доста голяма част от живота си в несигурност. Значителни по обем и интензитет са и установените по делото неблагоприятни последици за ищеца в сферата на неговата професионална репутация и професионална реализация, произтекли от повдигнатото му обвинение за длъжностно присвояване – след като са разбрали за наказателното производство, и колегите му са се дистанцирали от него и са започнали да го отбягват; ищецът е бил преместен от по-престижна и високоплатена длъжност – шофьор на изпълнителния директор на банка, на по-нископлатена такава – шофьор „за общо ползване“ и за извършване на командировки в страната от служители на банката, от което той се е почувствал допълнително притеснен и унизен; прекият му ръководител го е уведомил, че ако по отношение на него има осъдителна присъда, той ще бъде освободен от работа, тъй като не се допуска за банката да работят осъждани лица; допълнителни притеснения ищецът е изпитвал и от това, че ако бъде уволнен, ще се промени (увеличи) лихвата по кредита му със същата банка. Обстоятелство, което сочи, че всички тези отрицателни психо-емоционални изживявания, причинени от процесното незаконно наказателно преследване, са протичали със значителен интензитет при ищеца, е и неговото чисто съдебно минало – той е неосъждан и срещу него не са водени други наказателни производства. Всички тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищеца процесно обезщетение.

От друга страна, по отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“; той е бил оправдан още на първа инстанция; наказателната производство срещу него не се е отразило на здравословното му състояние, нито е било публично разгласено чрез медиите или по подобен друг начин; през цялото времетраене на наказателния процес ищецът е продължил да работи като шофьор по трудово правоотношение. Тези обстоятелства, макар и малобройни, сочат по-нисък размер на процесното обезщетение.

Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда (съгласно официалните данни на НСИ през 2019 г. средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 6 592 лв., а средният общ годишен размер на разходите за едно лице за същата година е 6 214 лв.), настоящият съдебен състав намира за справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост), сумата от 17 000 лв. Съдът намира за нужно да отбележи, че в рамките на така определеното глобално обезщетение за всички процесни неимуществени вреди, само за неразумната продължителност на незаконното наказателно производство срещу ищеца той следва да бъде обезщетен със сумата 4 000 лв. От друга страна, при определянето на общия размер на обезщетението, съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на ответната ПРБ, като процесуален субституент на държавата да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.

С оглед всичко гореизложено, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната част, с която предявеният по делото иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до сумата 17 000 лв., като вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази разлика от 8 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2019 г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 17 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху нея, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила в тази част.
Промяната на крайни резултат по делото налага отмяна на обжалваното въззивно решение и в частта му относно разноските. Предвид крайния изход на делото (частичното уважаване от настоящата инстанция на иска за обезщетение за неимуществени вреди до размер 17 000 лв. и уважаването изцяло от първата инстанция на иска за обезщетение за имуществени вреди в размер 1 400 лв.), на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответната ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, и претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси в производството пред трите съдебни инстанции по делото – в пълния им общ размер от 50 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответната ПРБ дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния пълномощник на ищеца – адв. В. В. П., адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на доверителя му в производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно – сумата 2 020 лв. (от които: 700 лв. за първата инстанция и по 660 лв. за въззивната и касационната инстанция).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 12101/13.10.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 683/2020 г. на Софийския апелативен съд – в частта, с която предявеният по делото иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до сумата 17 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.02.2019 г. до окончателното плащане, както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. Л. с ЕГН [ЕГН] още и сумата 8 000 лв. (осем хиляди лева – горната разлика), представляваща дължима част от обезщетението за причинените му неимуществени вреди в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 201, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в рамките на досъдебно производство № 5095/2008 г. на 7-мо РУ на СДВР, прок. пр. № 44008/2007 г. на СРП, по което обвинение е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по н.о.х.д. № 13409/2011 г. на Софийския районен съд (СРС) и в.н.о.х.д. № 5469/2018 г. на СГС; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12101/13.10.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 683/2020 г. на Софийския апелативен съд – в останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 17 000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 11.02.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. Л. с ЕГН [ЕГН] сумата 50 лв. (петдесет лева) – направени от него разноски за заплащане на държавна такса пред трите съдебни инстанции по делото

ОСЪЖДА, на основание и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат В. В. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 020 лв. (две хиляди и двадесет лева) – адвокатско възнаграждение за производството пред трите съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: