Отхвърляне на иск за отмяна на арбитражно решение при възражение за прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 20.12. 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 856 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА.

Предявени са искове от „Пътни настилки“ ЕООД, [населено място], Столична община срещу П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, [населено място] за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА на арбитражно решение от 5.01.2023 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата по в. а. д. № 15/2022 г., с което: 1. е отхвърлен искът, предявен от „Пътни настилки“ ЕООД срещу П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, за заплащане на сумата от 28 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 31.08.2020 г. поради погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за неустойка за забава по чл. 7.2. от същия договор; 2. е отхвърлен искът, предявен от „Пътни настилки“ ЕООД срещу П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, за заплащане на сумата от 112 078, 74 лв., представляваща неустойка за забава на плащането по чл. 7.3. от договор от 31.08.2020 г., като неоснователен, поради погасяване на главното вземане чрез прихващане по т. 1; 3. „Пътни настилки“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.,“ сумата от 9438 лв. разноски.

В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска, съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, което е основание за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА. Ищецът твърди, че е предявил пред арбитражния орган иск за заплащане на неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 31.08.2020 г. в размер на 28 800 лв. и иск за заплащане на сумата от 112 078, 74 лв., представляваща неустойка за забава на плащането. В предмета на арбитражното дело било включено и насрещното вземане на ответника за сумата от 158 724, 44 лв. - неустойка за забава по същия договор, въз основа на което физическото лице, действащо като търговец, направило възражение за прихващане. Ищецът твърди, че начинът на въвеждане на възражението – като глобална претенция съвпадал с практиката на АС при БТПП, според която при основателност на насрещната претенция се прихващало по силата на арбитражното решение, като ефектът на прихващането настъпвал към датата на съдебното решение. Излага доводи, че съгласно практиката на АС при БТПП прихващането с неликвидно вземане е допустимо само под условието, че предявеното пред съд/арбитраж вземане бъде уважено. В арбитражното решение, чиято отмяна се иска, обаче решаващият състав възприел разбирането, изразено в Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че изявлението за прихващане, включително когато е предявено пред съд/арбитраж има обратно действие, предвидено в чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Ищецът сочи, че като се е произнесъл по незаявен от никоя от страните въпрос за обратното действие на прихващането, решаващият орган е излязъл извън предмета на спора, поради което е налице основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.

За да обоснове второто въведено основание за отмяна на арбитражното решение - по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА ищецът твърди, че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните. В случая съгласието на страните да отнесат спора за решаване от АС на БТПП инкорпорирал съгласие за прилагане на процедурата, предвидена в ЗМТА и Правилника на АС при БТПП. Ищецът счита, че като е решил да приложи постановките на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС относно обратното действие на изявлението за прихващане, явяващи се в отклонение от последователната практика на АС при БТПП, решаващият орган бил длъжен на основание чл. 24 ЗМТА и чл. 3, ал. 3 от Правилника на АС при БТПП да уведоми предварително спорещите страни и да им даде възможност за изразяване на защитна позиция. Неизпълнението на това задължение било съществено процесуално нарушение. Излага и доводи, че нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нейното приложение. Твърди, че след като служебно е приложил разрешенията на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ОСГТК на ВКС, решаващият орган следвало да се произнесе служебно и по валидността на уговорката по чл. 7.2. от договора от 31.08.2020 г. за неустойка с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като била в размер на 1 % на ден и се изчислявала върху целия размер на договора, без да се съобразява каква точно е неизпълнената част. Неизвършването на служебна проверка за валидността на неустоечната клауза нарушавало равенството на страните и лишавало ищеца от възможността да защити правата си, което представлявало грубо нарушение на арбитражната процедура. Налице били и други такива нарушения, изразяващи се в необсъждането на доказателства и аргументи на ищеца, както и необоснованост на арбитражното решение до степен, водеща до липса на мотиви.

Ответникът П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой- П. П.“, излага съображения в писмен отговор, поддържани и в откритото съдебно заседание, че не са налице сочените основания за отмяна на арбитражното решение, тъй като арбитражният съд се е произнесъл в пределите на спора и арбитражната процедура била съобразена със споразумението на страните. Прави искане за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, приема следното:

Исковете са процесуално допустими като предявени от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от връчване на арбитражното решение.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА арбитражното решение подлежи на отмяна, ако съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА е налице, когато арбитражният съд е излязъл извън предмета на спора, като е присъдил нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора. Предметът на спора е претендираното или отричаното от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В предмета на спора съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК се включват и насрещните права на ответника за вземания, въз основа на които той е направил възражение за прихващане и за право на задържане.

В случая с исковата молба, основание за сезиране на АС при БТПП, ищецът „Пътни настилки“ ЕООД е поискал ответникът П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, да бъде осъден да му заплати сумата от 28 800 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени и приети СМР по договор от 31.08.2020 г. за изпълнение на СМР на обект „Жилищна сграда Св.св. П. и П.“, ул. Св. К., ж. к. Младост 2, [населено място], и сумата от 112 078, 74 лв., представляваща неустойка по чл. 7.3. от договора за забава на плащането. С отговора на исковата молба ответникът физическо лице - търговец е оспорил исковете, като наред с останалите си възражения е поддържал, че ищецът изпълнител по процесния договор е в забава и му дължи неустойка в размер на 1 % дневно. С оглед съществуващото му насрещно ликвидно и изискуемо вземане за неустойка в размер на 158 724, 44 лв. е поддържал, че е направил две изявления за прихващане в писмена форма на 22.01. и на 7.04.2021 г., довели до погасяване чрез прихващане на вземането на ищеца за възнаграждение по договора в размер на 28 800 лв., съответно до невъзможност за начисляване на неустойка за забава върху това вземане. По указания на решаващия състав, дадени в първото открито заседание на арбитражния съд, с молба от 10.05.2022 г. ответникът е заявил, че прави съдебно изявление за прихващане в процеса, като предявява за разглеждане свое вземане за неустойка в размер на 158 724, 44 лв., което прихваща срещу вземанията на ищеца.

Произнасянето с арбитражното решение от 5.01.2023 г. по в. а. д. № 15/2022 г., чиято отмяна се иска, е в рамките на заявения предмет. Видно от диспозитива на решението не е налице произнасяне по други права и задължения на страните, освен надлежно включените в предмета на делото главно и акцесорно вземане на ищеца и насрещното вземане на ответника, въз основа на което е направил възражение за прихващане. Исковете на ищеца са отхвърлени поради погасяването чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за неустойка за забава по чл. 7.2. от договора на главното вземане за възнаграждение за извършените СМР. Съгласно мотивите на арбитражното решение е формиран извод, че ищецът има непогасено вземане за плащане на част от възнаграждението за изпълнени СМР в размер на 28 800 лв. Счетено е обаче, че ответникът има право на неустойка по чл. 7.2. от договора за забава на изпълнението от ответника изпълнител по договора в продължение на 25 дни в размер на 64 413, 75 лв., като съставът на арбитражния съд е приел за осъществени и предпоставките по чл. 103 ЗЗД за прихващане. Решаващият състав е направил извод, че извънсъдебните изявления на ответника за прихващане не са породили действие, тъй като активното вземане на прихващащия ответник не е било ликвидно. Съгласно мотивите на арбитражното решение е зачетен ефектът на извършеното в процеса изявление на ответника за прихващане /т. нар. съдебно възражение за прихващане/. Като е споделено разбирането по Тълкувателно решение № 2 от 18. 03. 2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС за обратното действие на прихващането, решаващият орган е направил извод, че двете насрещни вземания по процесния договор следва да се считат погасени до размера на по-малкото – това на ищеца за неплатената част от възнаграждението от 28800 лв., като погасяването е с обратна сила, считано от падежите им - 28.01.2021 г. за сумата от 24 000 лв. и 7.02.2021 г. за сумата от 4 800 лв., удържана като гаранция за качество. С оглед настъпването на действието на прихващането с обратна сила, решаващият орган е заключил, че ответникът не е изпадал в забава и следователно не дължи неустойка за забава по чл. 7.3. от процесния договор. Извършената преценка на арбитражния съд дали ответникът е носител на насрещното вземане за неустойка, дали са изпълнени предпоставките по чл. 103 ЗЗД за прихващане и от който момент следва да се смятат за погасени насрещните права на страните е в рамките на заявения предмет на делото при съобразяване на предявените искове и направеното от ответника възражение за прихващане. За да формира изводите си, решаващият орган следва да обсъди фактите, които се явяват правопораждащи и правопогасяващи с оглед вида и съдържанието на заявените права, а съответно и да направи въз основа на тях правни изводи, които могат и да не съвпадат със становищата на страните по делото. Доколко изводите на арбитражния съд за действието на прихващането съответстват на материалния закон – чл. 104, ал. 2 ЗЗД и на задължителната практика на ВКС е обуславящо за правилността на постановеното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 47 ЗМТА. Предмет на последната проверка не би могло да бъде и дали арбитражното решение съответства на практиката на конкретния арбитражен орган.

По изложените съображения не е налице въведеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА

Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА предвижда, че арбитражното решение се отменя, когато образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на този закон. По приложението на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е установена последователна практика на ВКС. С решения по т. д. № 920/2012 г., II т. о., т. д. № 2651/2014 г., I т. о., т. д. № 246/2017 г., II т. о., т. д. № 1546/2018 г., II т. о. и т. д. № 82/2020 г., I т. о. се приема, че основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА са отклонения от приложимите правила, които засягат образуването на арбитражния съд или арбитражната процедура като цяло, т. е. когато е приложен процесуален ред, различен от предписания от закона или уговорения в споразумението, като не са основания за отмяна отделните процесуални нарушения в арбитражното производство. Това произтича от естеството на арбитража като средство за извънсъдебно уреждане на спорове, основаващо се на волята на страните и разпоредителната им власт спрямо техните частни правоотношения. Производството по чл. 47 ЗМТА не е такова по обжалване на арбитражното решение и извън правомощията на ВКС е проверката на правилността на отделните процесуални действия на решаващия орган.

В случая страните по делото в чл. 9. 3 от договора от 31. 08. 2020 г. са постигнали съгласие споровете между тях да се решават и разглеждат от АС при БТПП. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на АС при БТПП означава и приемане на този правилник, поради което редът за разглеждане на спора на страните е регламентираният в посочения правилник. Видно от данните по делото при конституирането на решаващия арбитражен орган и при образуването на самата арбитражна процедура е следван Правилника на АС при БТПП. В този смисъл изцяло е зачетена волята на страните, изразена в цитираната арбитражна клауза, която ги обвързва в избора им на орган, който да разреши спора им, съответно на процедура за разглеждането му. Следователно липсва основанието чл. 47, т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, доколкото е приложена именно избраната от страните процедура за образуването на арбитражния съд и за разглеждане на производството.

С оглед съдържанието на основанието по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА не могат да обосноват отмяна на арбитражното решение изложените в исковата молба оплаквания, а именно за неуведомяване на страните, че решаващият орган ще приложи нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД и ще приеме, че изявлението на ответника за прихващане има обратно действие, като им осигури право да вземат становище във връзка с ефекта на прихващането. Както бе посочено, изводите на решаващия орган, че вземанията на страните са погасени до размера на по-малкото от тях с обратна сила – считано от падежа на главното вземане на ищеца в арбитражното производство имат отношение към приложението на материалния закон и извършеното в арбитражното решение подвеждане на фактите под правната норма, а не към процесуалните правила за разглеждане на спора на страните. Същевременно, дори и да се касаеше до неизпълнение на задължение на арбитражния съд да осигури на страните право да изразят становище във връзка с ефекта на изявлението на ответника за прихващане с вземането му за неустойка, то същото би представлявало процесуално нарушение, което не може да е основание за отмяна на арбитражното решение. Доводите на ищеца по исковата молба, че решаващият орган не е извършил служебна проверка за валидността на уговорката за неустойка по чл. 7.2. от договора от 31.08.2020 г., не е обсъдил доказателства и аргументи на ищеца и постановеният му акт е необоснован също имат отношение към правилността на арбитражното решение, поради което не могат да обосноват отмяната му на въведеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ГПК.

По изложените съображения предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв., чието договаряне и плащане се установява от договор за правна защита и съдействие от 2.08.2023 г.. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, доколкото минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл. 47 и сл. ЗМТА, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 10 662, 67 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Пътни настилки“ ЕООД, [населено място], Столична община срещу П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, [населено място] искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 5.01.2023 г. по в. а. д. № 15/2022 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата.

ОСЪЖДА „Пътни настилки“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], п. к. 1186, [улица], ет. 2 да заплати на П. Т. П., действащ като ЕТ „Проектстрой - П. П.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], п. к. 5300, м. К. ливада № 1 сумата от 9000 лв. /девет хиляди лева/ разноски.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.