Дължимост на реално потребена електроенергия при корекция на сметка за минал период

Текстът на акта

Ключови фрази

4
РЕШЕНИЕ

№ 60256
гр. София, 11.01.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1500/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Енерго- про продажби” АД срещу решение № 134/21г. на Варненски окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК, че ищцата С. Н. Н. не дължи на касатора сумата от 12210,06лв. за използвана ел.енергия, по фактура от 30.08.2019г., за периода от 03.10.2017г. до 02.10.2018г..

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при продажба на ел.енергия и извършена корекция на задължения по чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.) се прилага чл. 183 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира следното по формулирания правен въпрос: Правна възможност за преизчисляване на сметките за потребена ел. енергия за минал период съществува и при действието само на разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ (2013г.) към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, а дори и при непълнота на уредбата тя се преодолява чрез приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо в хипотеза на извършена софтуерна интервенция върху СТИ гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия по съображения за липсата на предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер за съответния период, за който тя е начислена - арг. от чл. 200 ЗЗД. В този смисъл е установената съдебна практика на ВКС (вж. решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 141/12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д. № 4124/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Касационната жалба е основателна, защото въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, което е станало и причина за неизясняване на делото от фактическа страна.

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, която е предявила отрицателен установителен иск, че ответното дружество неоснователно е издало фактура на 30.08.2019г. за нейно задължение, възникнало от използвана и неплатена електрическа енергия в размер на 12210,06лв., за периода от 03.10.17г. до 02.10.18г..

В срока за отговор ответното дружество е възразило, че вземането е за потребена ел.енергия, тъй като било установено след проверка, че средството за търговско измерване (електромерът) е отчело в скрит регистър потребена ел.енергия в размер на 64592 квтч., която не била фактурирана и платена. Това било причинено от неправомерно, външно, софтуерно вмешателство, поради което начислената сума по фактурата представлявала цена за реално потребена ел.енергия за период от една година назад, която е отчетена в скрития регистър на СТИ, но не е платена.

Въззивният съд е приел, че искът е основателен, тъй като, макар с метрологична експертиза да е установено, че електромерът отчита доставена електрическа енергия в скрит регистър, която не е фактурирана и платена, е приел, че ответникът няма право да коригира задължението за плащане, защото липсвала процедура, по която да се изчислява неотчетената ел.енергия, поради отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ (2013г.), и също така поради липсата на процедура за уведомяване на клиента за предстояща корекция на задължението, която да е предвидена в Общите условия за доставка на ел.енергия.

Основателно е касационното оплакване за постановяване на атакуваното решение в противоречие на материалния закон. Втората съдебна инстанция неправилно е приела, че при действието само на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ в обекта на абоната липсват правила и процедура за извършване на едностранна корекция на сметката му за допълнително количество ел. енергия, потребена за минал период, но неотчетена, поради грешно въведени данни за техническите параметри на устройството и като последица от това незаконосъобразно е отрекла правото на ответното дружество да начисли исковата сума. Правната връзка, установена по повод продажбата на електрическа енергия на краен клиент от доставчика, е гражданско материално правоотношение, за което е приложим общия граждански закон – ЗЗД и когато цената на доставената енергия не е заплатена, тя е безусловно дължима – без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекцията. В тези случаи договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Отсъствието на нарочна законова регламентация на процедурата и начина на изчисляване на ел. енергия, която не е отчетена във визуализираните регистри на СТИ, както и на регламентация в Общи условия на доставчика за корекция в тези хипотези, не се отразява на валидността на задължението за плащане. При установено количество на действително потребена ел. енергия, която не е заплатена, съществуването на вземане на доставчика с такъв произход не може да бъде отречено по формални съображения, основани на липса на конкретна подзаконова уредба за извършване на корекционната процедура, както е сторил въззивния съд. Основание за възникване на вземането на доставчика е сключеният с крайния клиент договор за продажба на ел. енергия и факта на получаване на съответното количество от нея, което може да бъде доказано пред съда с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В хода на съдебното дирене по делото е останал неизяснен основният въпрос – кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие върху процесното СТИ. Не е даден отговор и за възможните причини за наличие на показания в скрития (невизуализиран върху дисплея на уреда) регистър на измервателното устройство – дали се дължи на целенасочено поведение или е резултат на техническа грешка при работата на уреда – т. е. на обективна причина. Въззивният съд не е събрал доказателства и за обстоятелството дали доставчикът разполага със софтуерна програма, чрез която да е в състояние да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, чрез която да чете данните в него, респ. при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред не е изяснено възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за исковия период.

Предвид на изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Необходимостта от събиране на доказателства чрез назначаване на вещо лице за изясняване на релевантните за спора факти налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ даде отговор на въпросите в кръга на разгледаните по-горе, както и на такива, поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134/21г. на Варненски окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: