Справедливост на наказанията при причинена смърт на пътя по непредпазливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * явна несправедливост на наказанието * лишаване от право на управление на МПС * предпоставки за приложение на чл. 55 НК

Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. София, 07 октомври 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Г. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 551/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимата Е. Г. С. срещу въззивно решение № 50/08.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 29/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания. Обосновават се с довода, че не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства като добрата личностна характеристика на подсъдимата, безупречното й съдебно минало, трудовата и обществената й ангажираност като кмет на [населено място], критичното й отношение, изразеното съжаление и съдействието й за разследването, дисциплинираното й поведение като водач на МПС, инцидентността на конкретната проява, дългият период, изминал от момента на деянието и доказаното съпричиняване от страна на пострадалата, която се придвижвала бавно по пътното платно, отдалечавайки се от пешеходната пътека, облечена в тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието. Според жалбоподателя посочените обстоятелства обосновават приложението на чл. 55 НК, поради което на това основание се прави искане за определяне на основното наказание по правилата на тази разпоредба, както и за не налагане на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа жалбата по посочените в нея доводи и прави искане за уважаването й.

Прокурорът от Върховната прокуратура пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен и правилен.

Частните обвинители Е. Ч., П. П. и Б. А., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. Представляват се от повереника си – адв. Н., който оспорва жалбата на подсъдимата и прави искане за оставянето й без уважение.

Подсъдимата Е. С. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Акцентира на заеманата от нея длъжност като кмет на село, в което живеят предимно възрастни хора, на които се налага да оказва всякаква помощ и подкрепа, често свързана с управление на МПС. Поради това в последната си дума моли съда да не я лишава от правото й да управлява такова.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 32/14.09.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 612/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимата Е. Г. С. е призната за виновна в това, че на 05.10.2021г., около 19.40 ч. в с. Ветрен дол, обл. Пазарджик, на ул. „ 1 - ва“, при управление на МПС – л. а. „****“ с рег. [рег.номер на МПС] , движейки се в посока с. Братаница, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на пешеходката Р. Л. П., като деянието е осъществено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК е осъдена на наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, като е оправдана по обвинението за допуснати нарушения на чл. 5, ал. 2, т.1, чл. 6, чл. 20, ал.1, чл. 116, чл. 119, ал.1 ЗДвП и чл. 42, ал. 2 и чл. 54, ал. 5 ППЗДвП.

Със същата присъда на основание чл. 343г НК на подсъдимата е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимата пред Апелативен съд – Пловдив, който с въззивно решение № 50/08.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 29/2024 г., подписано с особено мнение от съдията – докладчик, я изменил, като преквалифицирал престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 НК и оправдал С. по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, намалил срока на наказанието лишаване от свобода от две години на една година и четири месеца и потвърдил първоинстанционния съдебен акт в останалата му част.

Касационната жалба, подадена срещу това въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверката на обжалвания въззивен съдебен акт не дава основание да се приеме, че при определяне на санкциите по вид и размер контролираният съд не е отчел в пълнота наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и това е довело до налагане на явно несправедливи наказания. Противно на твърденията на касатора въззивният съд е осъществил задълбочен и прецизен анализ на всички факти, от значение за определянето на законосъобразно и справедливо наказание.

На първо място въззивната инстанция е съобразила, че съдебното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК правилно е преценила, че наказанията следва да бъдат определени съгласно правилата, визирани в чл. 58а НК. При това преценката й, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 НК изцяло се споделя от настоящия касационен състав. Не са останали извън анализа на контролирания съд всички обстоятелства, характеризиращи подсъдимата като личност с ниска степен на обществена опасност. Отчетено е, че тя е с необременено съдебно минало, майка на две малолетни деца, за които полага родителски грижи, че е трудово и обществено ангажирана като кмет на [населено място]. Оценено е цялостното й отношение към деянието, изразено чрез изказаното съжаление за извършеното, признаването на отговорността за случилото се, съдействието й за разследването и експедитивното приключване на наказателното производство. Взето е предвид и обстоятелството, че с изключение на едно единствено санкциониране с фиш през 2013 година, подсъдимата не е наказвана по административен ред за нарушение на правилата за движение, което я определя като сравнително дисциплиниран водач на МПС.

Едновременно с това правилно е отчетено от въззивната инстанция, че подс. С. е допуснала нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, което макар и да не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат /заради което е оправдана по същото обвинение/, е допринесло за неговото настъпване. Въз основа на заключението на допълнителната авто – техническа експертиза контролираният съд обосновано е приел, че в пряка причинно - следствена връзка с настъпване на произшествието е допуснатото от подсъдимата нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - движение с несъобразена за пътните условия скорост, която не й е позволила при поява на опасност /пешеходката/ да предотврати удара с нея. Въз основа на същото заключение въззивният съд е приел и че подсъдимата е реагирала със закъснение, когато автомобилът й се е намирал на 28 метра от мястото на удара, въпреки че при осветеност от левия фар от 37 метра, не е имало обективни причини, които да са възпрепятствали подсъдимата своевременно да възприеме пострадалата и да реагира с намаляване на скоростта или спиране на автомобила. Изложеното налага извода, че подсъдимата не е контролирала непрекъснато превозното средство, като не е наблюдавала с необходимото внимание пътната обстановка, довело до закъснение на реакцията й, което макар и да не е причинило пряко резултата, е допринесло за неговото настъпване. Поради оправдаването на подсъдимата по обвинението за допуснато нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, няма пречка това обстоятелство да бъде отчетено в посока утежняване на отговорността, както правилно е сторил въззивният съд.

На следващо място настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че съпричиняването от страна на пострадалата значително е надценено от предходната инстанция като смекчаващо отговорността обстоятелство. Доколкото срещу частта от въззивното решение, с която подсъдимата е оправдана по обвинението деянието да е осъществено на пешеходна пътека, не е депозиран протест от прокурора или жалба от частното обвинение, касационният съд е ограничен от нормата на чл. 347, ал.1 НПК да се произнесе по нейната законосъобразност. Не може да не отбележи обаче, че пешеходката е ударена от автомобила, когато се е намирала на три метра преди пешеходната пътека, ясно обозначена с два пътни знака - знак „А 18“, предупреждаващ, че предстои преминаването през пешеходна пътека /намиращ се на кръстовището на ул. „ 1 - ва“ и ул. „9 - та“/ и знак „Д17“, указващ наличието на „Пешеходна пътека“, /поставен на кръстовището на ул. „1 - ва“ и ул. „11 - та“/. При съобразяване на посочените знаци /най вече знак „А18“/ подсъдимата е била длъжна да намали скоростта, но вместо това, тя е продължила да управлява МПС със същата скорост, която поначало не е била съобразена с осветената зона на платното за движение от фаровете на автомобила. Предвид напредналата си възраст и здравословното си състояние пешеходката се е движела бавно, ползвайки бастун, пресичайки пътното платно на незначително разстояние преди пешеходната пътека /3 метра/. Тя е била предвидимо препятствие, доколкото е предприела пресичане в близост до пешеходната пътека, обозначена с два пътни знака. Иначе казано, пешеходката не се е появила внезапно на пътното платно, изненадващо за подсъдимата, създавайки опасност за движението и допринасяйки с поведението си съществено за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл искането на касатора за отчитане в още по – голяма степен на приноса на пострадалата за настъпване на произшествието, извън вече преценения като такъв от въззивната инстанция, не следва да бъде уважено.

Неоснователно е и искането на касатора като смекчаващо обстоятелство да бъде отчетен изминалият срок от извършване на деянието до постановяване на настоящото решение / почти три години/. Този срок не е неразумно дълъг, с оглед на първо място на сложността на казуса и произтичащата от нея необходимост от събиране на доказателства и изготвяне на експертни заключения, както и поради факта, че в неговите рамки е проведено цялото наказателно производство, включващо досъдебната фаза и разглеждането на делото от три съдебни инстанции.

Изложеното налага извода, че преценката на контролирания съд за това, че по своя обхват и естество смекчаващите отговорността обстоятелства не отговарят на критериите за многобройност или изключителност, е правилна и законосъобразна. Освен това в конкретния случай те не дават основание да се приеме, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, т. е., че не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Лишаването от живот на човешко същество, макар и извършено по непредпазливост, е изключително тежък престъпен резултат. Въпреки че последният е пряка последица от допуснатото едно нарушение на правилата за движение, за неговото настъпване са допринесли и липсата на внимание на подсъдимата към пътната обстановка и несъобразяването й с пътните знаци. Това обуславя високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, която не може да бъде компенсирана от обстоятелствата, характеризиращи подсъдимата като деец с ниска степен на обществена опасност. С оглед на това не може да се приеме, че най - лекото предвидено за престъплението наказание е несъразмерно с тежестта на извършеното деяние.

Предвид изложеното, заключението на контролирания съд за отсъствие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55 НК, е законосъобразно и правилно. Определеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер – две години, редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК на една година и четири месеца, с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, отговаря на изискванията за справедливост и не следва да се коригира в исканата от касатора посока.

Неоснователно е и искането да не се налага кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право на управление на МПС. При констатираната неоснователност на претенцията за определяне на санкцията по правилата на чл. 55 НК, приложението на ал. 3 на същата норма е изключено. Не са налице основания и за намаляване на срока на наказанието, определен от въззивната инстанция, тъй като същият е съобразен с естеството на допуснатите нарушения на правилата за движение. Нарушаването от подсъдимата на основни правила за движение /управление със съобразена скорост, контрол над превозното средство и пътната обстановка, съобразяване с пътните знаци/ обуславя необходимостта от по - дълъг период /какъвто е определеният от въззивния съд/, в който подсъдимата да бъде отстранена от участие в движението като водач на МПС, с цел дисциплинирането й в посока стриктно съблюдаване на нормите на ЗДвП и ППЗДвП.

Не следва да се уважи искането на подсъдимата за не налагане на този вид наказание, съответно за намаляване на неговия срок, аргументирано с доводи за нуждата от ежедневно управление на МПС, свързано със заеманата от нея длъжност като кмет и оказването на помощ на възрастното население. Настоящият съдебен състав не поставя под съмнение тази необходимост, но не може да не вземе предвид, че именно като кмет на село, подсъдимата е добре запозната с факта, че жителите на такива населени места обикновено са възрастни, често престарели хора, трудно подвижни, към които водачите са длъжни да бъдат особено внимателни и предпазливи - обстоятелство, което тя не е съобразила. Основно задължение на водачите на превозни средства е опазването на здравето и живота на останалите участници в движението. С налагането на наказание лишаване от право на управление на МПС се цели поправянето и превъзпитаването в посока спазване именно на правилата, осигуряващи изпълнението на това задължение. Постигането на тази цел не е в колизия със задълженията на подсъдимата, произтичащи от заеманата от нея длъжност като кмет. Изпълнението на последните не са свързани непременно с използването на МПС и ако подсъдимата желае да полага грижи за хората от управляваното от нея населено място, следва да намери други начини да върши това.

В заключение следва да се посочи, че кумулативно определените наказания отговарят на критериите за законоустановеност и справедливост, поради което не са налице основания за изменение на обжалваната санкционна част на въззивно решение, като същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50/08.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 29/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.