Придобиване на имот по давност при предварителен договор и завършен груб строеж

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50148/22 г.
София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 407 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. А. Б. срещу решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Жалбоподателят поддържа, че след като е получил фактическата власт върху процесния имот въз основа на предварителен договор за закупуването му, той е бил владелец на този имот. Съдът не обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, не съобразил и презумпцията на чл.69 ЗС, поради което достигнал до неправилен извод, че не е налице соченото от жалбоподателя основание придобивна давност.

Ответниците Д. П. Г., Е. Д. Г.-Ел Х., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. М. И., М. В. М., В. И. И., Н. И. И., И. С. П.-И., И. Б. А. и Р. С. К. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно.

С определение № 307 от 04.07.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за начина, по който въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, включително начина, по който следва извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите, както и за съдържанието на мотивите на въззивното решение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В посочената от жалбоподателя практика на ВКС се приема, че съдът при формиране на фактически и правни изводи се ръководи от правилата по чл.12 , чл.154 и чл.235, ал. 2 ГПК ; че въззивният съд е съд по съществото на спора и като такъв също формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Въззивната инстанция, независимо дали при мотивиране на съдебния акт препраща към съображенията на първоинстанционното решение по чл. 272 ГПК , е задължена да анализира относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Приема се, че само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани; правните изводи следва да направи въз основа на фактическите положения, тълкувайки закона, преценявайки още и доводите и възраженията на страните. Приема се, че въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор и в рамките, очертани с въззивната жалба, следва да изложи в решението си свои собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, както и направените въз основа на това, свои обосновани фактически констатации, като посочи кои обстоятелства приема за установени по делото, а също – и своите правни изводи по съществото на спора, като обсъди и даде обоснован отговор на направените от страните възражения и доводи. В този смисъл решение № 28 от 18.04.2019 г. по гр.д.№ 18.04.2019 г. по гр.д.№ 2014/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 193 от 18.12.2019 г. по гр.д.№ 1090/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 07.01.2020 г. по гр.д.№ 4910/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 246 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 4881/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 280 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 1509/2018 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Тази практика на ВКС следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд е потвърдил решение № 3216 от 26.05.2020 г. по гр. д. № 14485/2016 г. на Софийски градски съд, с което са били отхвърлени предявените от П. А. Б. срещу Д. П. Г., Е. Д. Г.-Ел Х., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. М. И., М. В. М., В. И. И., Н. И. И., И. С. П.-И., И. Б. А. и Р. С. К. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на право на собственост, придобито при условията на чл.79, ал.1 ЗС, върху недвижим имот, представляващ апартамент № 27, разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, изградена в груб строеж, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № ......., № ........., № ........., № .......от кв........., м. “К. село-С.” по плана на [населено място].

От фактическа страна въззивният съд е приел следното:

С предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда от 29.03.1993 г. първите двадесет и трима ответници са се задължили да учредят в законно изискуема форма право на строеж на „С.” О. върху собственото си дворно място, находящо се в [населено място], [улица] [улица], парцели ......., № ........, № ........, № ........., за построяване на жилищна сграда с магазин и гаражи. В чл.2 от договора строителят се е задължил да изгради за своя сметка и със свои средства цялата жилищна сграда с магазин и гаражи.

На 05.11.1996 г. “С.” О. e сключило с ищеца П. А. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с предмет процесния апартамент № 27, заедно с принадлежащото към апартамента мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу продажна цена в размер на 27 700 щатски долара.

С нотариален акт № ..../28.12.2011 г. на нотариус Т. В. първите двадесет и трима ответници са прехвърлили на последните двама ответници собствените си 97.315% идеални части от няколко самостоятелни обекта в процесната сграда, включително и процесния апартамент, срещу задължение за извършване на довършителни работи.

Прието е, че съобразно чл.7 от Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, при достигане на ниво на изпълнение се съставя протокол. Актът се подписва от представители на изпълнителя, независимия строителен надзор и проектанта. По делото няма представен такъв протокол. Протоколът от 31.07.2000 г. е подписан от представител на строителя и проектанти на част архитектурна и конструктивна. Липсва подпис от представител на осъществявалата строителен надзор фирма. Прието е, че при липса на писмен акт за фаза на завършен груб строеж решението не може да се основе на несъвпадащи помежду си свидетелски показания. Тъй като процесният имот се намира в новострояща се сграда, ищецът, който твърди придобивна давност, носи доказателствена тежест да установи кога сградата е била изградена в груб строеж, което от своя страна би позволило на база на давностно владение да придобие вещното право на собственост.

Въззивният съд е посочил, че в абз. 2-ри, стр. 2-ра от представената по делото покана от някои от съконтрагентите на строителя до същия с искане за изпълнение на договорните задължения, е записано: “лишени сме от възможност да придобием титул за собственост и да ползваме обектите, за които сме заплатили”. Четвъртият подписал поканата е ищецът П. Б.. Съдът е приел, че изявлението съставлява признание на неизгоден за ищеца факт, че той ако и доколкото е осъществявал фактическа власт над процесния апартамент № 27, не е имал намерение за придобиването му на първично правно основание, тъй като той ще бъде придобит в изпълнение на договорна връзка. Именно затова е отправил покана към строителя с призив да изпълни договорните си задължения.

Съдът е обсъдил показанията на свидетелите по делото. Свидетелят Р. В. е строителен инженер, на когото е било възложено да изготви проектобюджет за довършване на сградата. За целта той посещавал строежа и правил обстоен оглед на построеното. Според свидетеля през 2005 г. сградата е била осъществена до ниво груб строеж, без да има дограма. Имало външна строителна ограда със заключваща се врата. Достъп до обекта свидетелят получил от представител на строителя. При огледа не е имало жилища, в които да се осъществяват строително-монтажни работи, нито такива с поставена входна врата, която да препятства достъп до съответното жилище. Свидетелите П. Т. и Л. Б. установили извършвани от първия свидетел въз основа възлагане от втория свидетел довършителни работи в процесния апартамент през зимата на 2000-та година. Липсват доказателства за това, че фактическите действия са форма на косвено упражняване на фактическа власт от ищеца. Последният според св. Т. през 2004-2005 г. веднъж или два пъти е посетил имота. През 2015 г. свидетелят посетил отново жилището поради теч. Установил, че то е в същия вид, в който го помни при първите СМР, осъществени от него през 2000-та г. Останалите свидетели, доведени от ответниците, отричат упражняването на явна фактическа власт от страна на ищеца. Заявяват, че е имало обитавани апартаменти, но сред тях не бил процесният. Виждали са брата на ищеца – свидетеля Л. Б., но не и ищеца.

От правна страна въззивният съд е приел, че липсват доказателства за осъществена непрекъснато и явно фактическа власт от ищеца в продължение на 10 години преди датата 28.12.2011 г., когато собствениците на терена са осъществили правни действия по разпореждане с техни идеални части от имота. Съдът е приел, че няма безспорни доказателства за момента на завършване на сградата в груб строеж, от който момент може да се транслира право на собственост, а не право на строеж, а владелецът, имащ анимус да придобие имот като свой, да стане носител на право на собственост на първично правно основание. Прието е, че няма доказателства за субективния елемент на придобивната давност като първичен придобивен способ – намерение владението на имота да доведе до пораждане на собственически права.

Решението е неправилно.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че състоянието „груб строеж“ на една сграда може да се установи единствено с протокол по чл.7 от Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /сега чл.7 от Наредба № 3/31.07.2003 г./. Този извод не съответства на практиката на ВКС, в която се приема, че установяването на състоянието груб строеж, завършен преди влизане в сила на ЗУТ , може да става с всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски показания - решение № 277 от 28.06.2012 г. по гр. д. № 259/2012 г. на ВКС, I ГО. Отделно от това в решение № 22 от 4.06.2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г. на ВКС, II г. о., се приема, че от систематичното място и граматическото тълкуване на нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ /сега чл.181, ал.3 ЗУТ/ следва, че изискването за удостоверяване на степента на завършеност на сграда на етап груб строеж с акт на общинската администрация е свързано с нотариалното производство в случаите, в които страните искат да изповядат сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на протокол за установяване годността за ползване на строежа по приложение 16 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството или разрешение за ползване по чл.177, ал.2 , респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ и с оглед задължението на нотариуса по чл.586, ал.2 ГПК да провери въз основа на съответните документи, че придобитото от праводателя право на строеж се е трансформирало в право на собственост, което може да бъде предмет на исканата сделка чрез завършване на грубия строеж на сградата. Приема се, че този факт нотариусът може да установи и с други доказателствени средства – например по назначена при условията на чл.533 ГПК експертиза за установяване етапа на завършеност на сградата. Приема се, че нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ е диспозитивна, приложима в нотариалното производство, като при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ , моментът на изграждане на сграда в груб строеж, може да се установи с всички доказателствени средства.

Тази практика на ВКС се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело. Съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че към датата на съставяне на протокола от 31.07.2000 г. /преди влизане в сила на ЗУТ/ сградата е била завършена на етап „груб строеж“. Този протокол има за цел удостоверяването на състоянието „груб строеж“ на процесната сграда. Протоколът е подписан от проектантите - архитект и конструктор, както и от строителя. Вярно е, че липсва подпис на лицето, което е упражнявало строителен надзор, съгласно изискването на чл.7, т.14 и приложение № 14 по действащата към този момент Наредба № 7/1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Както беше посочено по-горе обаче, при спор за собственост състоянието „груб строеж“ на сградата, може да се установява от съда с всякакви доказателства. Ето защо несъответствието на протокола от 31.07.2000 г. с нормативните изисквания за съставянето му не освобождава съда от задължението да съпостави този документ и с другите доказателства по делото, установяващи същото обстоятелство. Така свидетелят Л. Б., брат на ищеца и жалбоподател в настоящото производство П. Б., заявява, че през 2000 г. сградата е била в състояние на груб строеж. Свидетелката М. М., баба на една от ответниците по делото, също заявява „П., че сградата имаше покрив през 2000 т. или 2001 г.“. Свидетелката М. П., дъщеря на една от ответниците по делото, отнася грубия строеж към един по-ранен момент: 1996 – 1997 г. Съвкупната преценка на тези писмени и гласни доказателства сочи, че към датата на съставяне на протокола от 31.07.2000 г. сградата, в която се намира процесният апартамент, е била завършена в груб вид, следователно върху апартамента е могла да започне да тече придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, която да е изтекла към 31.07.2010 г. Но дори придобивната давност да е изтекла след датата 28.12.2011 г., когато първите двадесет и трима ответници са прехвърлили с нотариален акт на последните двама ответници собствените си 97.315% идеални части от процесния апартамент, този факт е без значение за изхода на делото. Неоснователен е доводът на ответниците, че прехвърлянето на собствеността прекъсва придобивната давност, тъй като този факт не е сред изброените в чл.116 ЗЗД, вр. чл.84 ЗС. Прехвърлятено на собствеността не влияе на факта на владението и на течението на придобивната давност. Няма данни тази давност да е била прекъсната и по друг начин, включително и с подаване на исковата молба през 2016 г., тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. И на последно място – неоснователен е доводът на ответниците, че потестативното право на владелеца да се позове на придобивна давност се погасява по давност по аргумент от чл.110 ЗЗД. Вярно е точно обратното – правото на владелеца да се позове на придобивна давност не се погасява, тъй като е предпоставка за възникване на абсолютно вещно право, което не се погасява по давност.

Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че не са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност и по-конкретно субективният елемент – намерение за своене. Обстоятелството, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота след 2000 г. е установено с показанията на свидетелите Л. Б. и П. Т.. Първият свидетел е брат на ищеца, а вторият е без дела и родство със страните и не е заинтересуван от изхода на делото. И двамата свидетели сочат извършването на строителни работи в процесния апартамент през зимата на 2000 г., след това през 2004, 2005-2006 г., както и през 2014-2015 г. Свидетелят Б. сочи, че ключът от апартамента е бил предоставен на него и брат му през 2000 г. от строителя; че те са давали този ключ и на техен племенник, който е идвал от провинцията; че свидетелят е организирал извършване на довършителни работи в апартамента, като е наемал работници; че при установяване на фактическата власт апартаментът е имал дървена врата, която по-късно те сменили с желязна, както и дървена дограма през 2000 г., а понастоящем дограмата е P.. Показанията за извършвани довършителни работи в процесния апартамент се потвърждават и от свидетеля П. Т., който през 2000 г. е работил в този апартамент 3-4 месеца, включително и като е сменил и вратата на апартамента; че през 2004-2006 г. е правил банята, сменил е прозорците с P.-дограма, правил е шпакловки, замазки, плочки, като ключ от апартамента е получавал от Л. Б., който е организирал и самите ремонти. Тези показания следва да се приемат за обективни, тъй като взаимно се допълват, а отделно от това всеки от свидетелите дава сведения за състоянието на сградата през този период, които се потвърждават и от други свидетели. Така например свидетелят Б. сочи, че по това време в сградата, но в другия вход, е живяла Е. К. /една от ответниците по делото, майка на свидетелката П./, което се потвърждава и от показанията на св.П., а свидетелят Т. сочи, че през 2005-2006 г. сградата имала входна врата и ключ от нея имал комшията М., като това обстоятелство косвено се потвърждава и от свидетелката П., която също говори за М. Ц., който е живеел на първия етаж от сградата. Разминаването в показанията на двете групи свидетели – Б. и Т. от една страна и В., М. и П. от друга по въпроса дали процесният апартамент е имал входна врата могат да бъдат обяснени с това, че сградата е голяма, на 7 етажа, с няколко входа, като е възможно болшинството от апартаментите да са нямали врати към 2000 г., т.е. възможно е свидетелите да не са възприели наличието на входна врата конкретно на процесния апартамент. Както бе посочено по-горе наличието на дървена входна врата на апартамента през 2000 г. и замяната ѝ с метална врата, от която имал ключ Л. Б., е потвърдено от свидетеля П. Т. и съдът няма основание да не се довери на показанията му, тъй като той не е заинтересуван от изхода на делото. Незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е установено намерението за своене като субективен елемент на владението. Ищецът се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС, която не е опровергана от ответниците. Следва да се има предвид и това, че ищецът П. Б. е получил владението на апартамента въз основа на предварителен договор за закупуването му, сключен на 05.11.1996 г. със строителя „С.“ Е., макар това дружество да не е било собственик. Обстоятелството, че предварителният договор на П. Б. е сключен с несобственик не променя извода, че въз основа на договора купувачът е упражнявал владение върху имота, което може да доведе до придобиването му по давност – в този смисъл и решение № 973 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2008 г., I г. о. и решение № 91 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2009 г., II т. о. Неоснователен е доводът на ответниците, че ищецът не е могъл да придобие апартамента по давност, тъй като не е упражнявал лично фактическата власт. Изяснено е по делото, че ищецът П. Б. е имал ключ от апартамента още от 2000 г., а обстоятелството, че довършителните работи са организирани от неговия брат Л. Б., който също е имал ключ, не влияе на придобивната давност, тъй както съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, т.е. владението може да се упражнява не само лично, но и чрез другиго. Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че ищецът не е имал намерение за своене на имота, след като на 03.06.2016г., заедно с други купувачи по предварителни договори, е отправил към „С.“ О. покана за сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на същия имот. Както е прието в решение № 82 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6873/2014 г., I г. о., предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не прекъсва придобивната давност на основание чл. 116, б. "а" ЗЗД , вр. чл. 84 ЗС , тъй като нито изключва намерението за своене на чуждата вещ, нито преустановява упражняването на фактическата власт върху същата. Същото следва да се приеме и в хипотеза, при която владелецът отправя покана до продавача за сключване на окончателен договор. Към момента на отправяне на поканата от 03.06.2016 г. ищецът все още не се е позовал на придобивната давност и принципно е могъл да придобие имота чрез сделка. Такава сделка, при това с действителния собственик, не се е осъществила, затова ищецът е могъл след поканата да се позове и на придобивна давност, което той е сторил с исковата молба по настоящото дело. Следва да се има предвид и това, че придобивната давност се противопоставя на собственика на вещта, а „С.“ О. никога не е било собственик на процесния апартамент, а само продавач по предварителния договор с ищеца. Затова отправената до това дружество покана не рефлектира върху придобивната давност на ищеца. И на последно място – неоснователен е доводът на ответниците, че в конкретния случай владението е било скрито и по тази причина не може да доведе до придобиване на собствеността по давност. В конкретния случай ищецът не само е заменил дървената входна врата на апартамента с метална през 2000 г., но е извършвал и други действия, които са могли да бъдат възприети от собствениците – няколко месеца през 2000 г. в апартамента са извършвани довършителни работи, като е имало наети работници; през 2004-2006 г. в апартамента е направена банята, извършвани са шпакловки, замазки, поставени са плочки, но най-важното – през този период е сменена дървената дограма на процорците с P.-дограма, което изключва скритост на осъществяваното владение.

По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен след отмяна на обжалваното въззивно решение.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноските за всички инстанции, както следва: 4924,09 лв. за първа инстанция; 1533,22 лв. за въззивната инстанция и 2183,22 лв. за касационната инстанция, или общо 8640,53 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 849 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 3196/2020 г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. П. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Е. Д. Г.-Ел Х. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. Д. Т. от [населено място], [улица], бх.Б, ет.2, ап.13, Г. М. И. от [населено място], ул. „Проф. д-р Д.А.“ № 1, М. А. И. от [населено място],[жк][жилищен адрес] Й. П. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.6, М. И. К. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.6, Е. П. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] Л. П. К. (Ш.) от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Л. К. С. от [населено място], [улица], ет.2, ап.5, В. П. С. от [населено място], [улица], ет.2, ап.5, О. Д. Т. от [населено място], [улица], ет.4, ап.16, М. Г. Д. от [населено място],@@46@[жк], [жилищен адрес]03, В. В. Р. от [населено място], [улица], Л. Ц. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.45, С. К. И. от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.13, П. И. Ч. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н. К. Ч. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] И. М. И. от [населено място], [улица], ет.10, ап.32, М. В. М. от [населено място], [улица], ет.10, ап.32, В. И. И. от [населено място], [улица], Н. И. И. от [населено място], [улица], И. С. П.-И. от [населено място], [улица], И. Б. А. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] и Р. С. К. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, че ищецът П. А. Б. от [населено място], [улица] собственик на основание придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС върху недвижим имот, представляващ апартамент № 27, разположен на трети жилищен етаж, вход В, секция Б, в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица](бивша [улица]), заедно с принадлежащото към апартамент мазе № 5 и съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо имоти № ......., № ........., № ........., № ........от кв........, м. “К. село-С.” по плана на [населено място].

ОСЪЖДА Д. П. Г., Е. Д. Г.-Ел Х., В. Д. Т., Г. М. И., М. А. И., Й. П. К., М. И. К., Е. П. К., Л. П. К. (Ш.), Л. К. С., В. П. С., О. Д. Т., М. Г. Д., В. В. Р., Л. Ц. И., С. К. И., П. И. Ч., Н. К. Ч., И. М. И., М. В. М., В. И. И., Н. И. И., И. С. П.-И., И. Б. А. и Р. С. К. да заплатят на П. А. Б. сумата от 8640,53 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: