Уволнение на служител от ръководството в публично предприятие

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 190

гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1995 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Обжалвано е решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 688/2022 г., с което Окръжен съд – Стара Загора, отменяйки решение № 104/04.10.2022 г. по гр.д. № 313/2022 г. на Районен съд – Раднево, е признал за незаконно и е отменил уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ на А. К. А. със заповед № 6/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица - Изток“ ЕАД (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ), възстановил го е на заеманата длъжност „ръководител на административен отдел“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и е определил отговорността за разноските по делото.

Решението е допуснато до касационен контрол по материално-правния въпрос, предвижда ли ЗПП допълнителни предпоставки (материално-правни условия) към фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 2 КТ, когато работодателят е публично предприятие по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия ?

По повдигнатия материално-правен въпрос настоящият състав намира, че публичните предприятия са юридическите лица по чл. 2, ал. 1 ЗПП. Те се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото за постигане на целите по чл. 5 ЗПП, които обслужват публичен интерес. Органите им за управление и контрол са предвидените в приложимия закон според организационната форма на тяхното учредяване. В глава V ЗПП и ППЗПП са специалните изисквания към управителя, респ. към управляващия член на колективния орган, с когото се сключва договорът за управление на публичното предприятие - за несъвместимост (чл. 20 ЗПП) и конкурс (чл. 21, ал. 1 ЗПП). Те са гаранция, че управлението се възлага на лице с висок професионализъм и нравствени качества и от нормативен акт не произтичат пречки за изпълнението на договора. Съдът по иска за незаконно уволнение не разполага с компетентност да ги провери. Това е правомощие на органа, оправомощен да сключи договора за управление.

Договорът за управление е винаги срочен. Срочен е и договорът за управление на публично предприятие (чл. 53, ал. 1 ППЗПП). Законът допуска да е под прекратително условие, включително с цел да се проведе изискването за конкурс по чл. 21, ал. 1 ЗПП, но правото по чл. 328, ал. 2 КТ възниква и когато лицето, с което е сключен, е назначено временно, до сбъдване на бъдещо събитие/до провеждане на конкурса.

Всеки договор за управление на предприятие е двустранен и каузален. Неговото основание/кауза/целта, към която е насочен, е лицето, на което е възложено управлението, на свой риск и с грижата по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален резултат. Договорът за управление на публично предприятие е със специфичното основание/кауза – постигане на финансовите и нефинансови цели, заложени в бизнес програмата. Това е и основното задължение на лицето, на което е възложено управлението. Виновното неизпълнение е основание за предсрочно прекратяване и за освобождаване от длъжност (чл. 24, ал. 2 ЗПП и чл. 53, ал. 4 ЗПП). От тази особеност/характеристика на договора за управление на публично предприятие обаче не произтича изискване на служителя, чийто трудов договор се прекратява по чл. 328, ал. 2 КТ, да са възложени ръководни функции, които се свързват пряко с целите в бизнес програмата. Необходимо е да е служител от ръководството на предприятието в смисъла, дефиниран в § 1, т. 3 ДР на КТ и разяснен в практиката на Върховния касационен съд, и правото по чл. 328, ал. 2 КТ да се упражни в 9-месечен срок след започнатото изпълнение на договора за управление. То започва веднага, освен ако нормативен акт предвижда отлагане.

Чл. 328, ал. 2 КТ предоставя на лицето, с което е сключен нов договор за управление, възможност да постигне резултата, за който се е задължило и за който носи имуществена отговорност, чрез свой ръководен екип, т.е. да бъде подпомогнато от лицата, за които вярва, че притежават необходимите ръководен капацитет, професионализъм и опит.

В обобщение, настоящият състав не намира, че от Закона за публичните предприятия произтичат допълнителни предпоставки /материалноправни условия към фактическия състав на правото по чл. 328, ал. 2 КТ .

Съдът, като разгледа касационната жалба на ответника „Мини Марица – Изток“ ЕАД според изискванията в чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна по следните съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с ищеца А. А. е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 6/11.03.2022 г., считано от 11.03.2022 г. Предизвестие не е дадено и това е датата на връчване на заповедта (чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Правилно въззивният съд е приел, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено от оправомощено лице в законния 9-месечен срок - заповедта е издадена от лицето, с което е сключен договор № РД-ЛС-МММ-52/07.02.2022 г. за възлагане на управлението на ответното акционерно дружество – публично предприятие (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПП) и е връчена на 11.03.2022 г.. В неправилното приложение на чл. 328, ал. 2 КТ обаче въззивният съд е приел, че за законосъобразността на уволнението е необходимо да провери: 1) дали лицето, с което е сключен договорът за управление на публичното предприятие, е избрано и назначено след спечелен конкурс (чл. 21, ал. 1 ЗПП); 2) дали е с временен статут и 3) дали заеманата от ищеца длъжност „ръководител на административен отдел“ може да се свърже пряко с целите в бизнес програма за 2021 г. – 2025 г. на публичното предприятие. С отговора бе разяснено, че: 1) съдът по иска за незаконност на уволнението няма правомощие да проверява изискванията в глава V ЗПП; 2) с правото по чл. 328, ал. 2 КТ разполага всяко лице, с което е сключен нов договор за управление, включително под прекратително условие - в случая, до провеждане на конкурса по чл. 21, ал. 1 ППЗПП; 3) и заложените финансови и нефинансови цели в бизнес-програмата на публичното предприятие имат значение в отношенията на страните по договора за управление, но от тях не произтичат допълнителните изисквания те да са пряко свързани с трудовите функции на лицето, с което трудовият договор се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Необходимо е да е служител от ръководството на предприятието в смисъла, дефиниран в чл. 328, ал. 2, вр. § 1, т. 3 ДР на КТ и разяснен в практиката на Върховния касационен съд. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да реши спора по същество. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав намира, че ищецът е заемал длъжността „ръководител на административен отдел“. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ръководителят на отдел „Административен“ е подчинен на един от двамата заместник председатели в съвета на директорите на ответното дружество. Към отдел „Административен“ са други четири относително самостоятелни звена на предприятието: „Деловодство и архив“, „Битово обслужване“, „Секретариат и комуникации“ и „Автотранспорт“. На ръководителя на отдела е възложено цялостното ръководство на трудовите процеси, свързани с административното, комунално-битовото обслужване, деловодната и архивна дейност на дружеството, организацията и материално-техническата база на автотранспорта, контактите с обществеността. Трима от ръководителите на звената са на пряко подчинение на ръководителя на отдела. Така той ръководи трудовия процес на общо 70-те работници и служители - в отдел „Административен“ и в четирите звена към него. Следователно заеманата от ищеца длъжност е ръководна в смисъла по чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР на КТ, а правото на прекратяване на трудовия му договор, считано от 11.03.2022 г., е законосъобразно упражнено от лицето, с което е сключен договорът за управление от 07.02.2022 г. в рамките на 9-месечния срок. Исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са неоснователни.

Решението следва да се отмени и в частта по разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът/ответник по касация следва да възстанови на ответника/на касатора направените по делото разноски. Те се изразяват в таксите за касационното обжалване – 106.00 лв., и в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд – 3 500.00 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати и възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред първата и втората инстанции. Настоящият състав зачита определеното юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното решение – за сумата 100.00 лв. (молба за изменение в частта по разноските не е подавана), а за представителството пред втората инстанция го определя в размер на сумата 300.00 лв., съобразявайки фактическата и правна сложност на второинстанционното производство и съществения обем на дадената защита (юрисконсултът е представил обосновани отговор на въззивната жалба и писмена защита).

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 6/11.01.2023 г. по гр.д. № 688/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. К. А. от [населено място], [улица], вх. А, ЕГН [ЕГН], срещу „Мини Марица – Изток“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Стара Загора, [улица], ЕИК[ЕИК], както следва:

· с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - да признае за незаконно и да отмени уволнението със заповед №6/11.03.2022 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, с която трудовото правоотношение с А. А. е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, и

· с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - да го възстанови на заеманата длъжност „ръководител на административен отдел“ в отдел „Административен“, звено „Управление“ на „Мини Марица – Изток“ ЕАД.

ОСЪЖДА А. К. А. да заплати на „Мини Марица – Изток“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 606.00 лв. – направените по делото разноски, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да заплати сумата 400.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред първата и втората инстанция.

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.