Отговорност на АПИ при липсваща мантинела на мост при фатална катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50039

София, 25.05.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2062 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез пълномощника му С. П., началник на отдел „Административно обслужване при Областно пътно управление - Благоевград и касационна жалба на Х. Й. Д., чрез пълномощника й адвокат Я. Д. против решение № 72 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1387 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2968 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е осъдена да заплати на Х. Й. Д. сумата 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до сумата 100 000 лв.

Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ атакува възивното решение в частта, с която искът е уважен, а Х. Й. Д. – в частта, с която е отхвърлен. И двете страни претендират разноски.

С определение № 50498 от 20.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване по жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ може ли съдът да приеме за доказан факт, за установяването на който е приел, че са необходими специални знания, въз основа на експертиза, която не може категорично да отговори, а вещото лице е изразило своя хипотеза и друга оспорена експертиза, която дава еднозначен отговор, но въз основа на тълкуване на технически правила, съдържащи легално определение на съоръжение и предпоставките за поставянето му, без да изследва техническите характеристики на самото съоръжение и след като е отхвърлил искането за назначаване на разширена експертиза“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 25 от 2.07.2020 г. по гр.д. № 2976/2019 г., II г. о. и по касационната жалба на Х. Й. Д. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това – чл. 51, ал. 2 ЗЗД “ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 150 от 18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., ІІ т. о., решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г., ІІ т. о., решение № 370 от 16.01.2019 г. по т. д. № 896/2018 г., ІІ т. о. и решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и по въпроса „относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт“ с цел преценка съответствието на въззивното решение със задължителните за съдилищата разяснения в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г.

Данните по делото са следните:

Апелативният съд е констатирал, че се претендира обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на детето на ищцата при пътен инцидент на мост, като се твърди, че е налице фактическия състав на деликтната отговорност с оглед неизпълнението на задълженията на А. да поддържа парапетите на процесния мост в такова техническо състояние, за да не се допуска настъпването на такива инциденти.

От фактическа страна е приел за установено, че на 13.12.2016 г. около 09.15 часа, ищцата Д. е претърпяла пътен инцидент като водач на собственият си л. а. „Фолксваген" модел „Голф" с per. [рег.номер на МПС] , в резултат на който е починало 6-месечното й дете Х. Л., което пътно-транспортно произшествие е настъпило на републикански път III- 109, в района на стеснен участък, а именно на моста „Макензен", находящ се в участъка между с. Хотово и гр. Мелник. Мостовото съоръжение е с дължина от 36 метра и в посоката на движение на ищцата към гр. Мелник трасето му започва с дясна крива, като навлизането в стеснения участък е регулирано с пътен знак Б6 „Премини ако мостът е свободен". В срещуположната посока навлизането по моста е регулирано с пътен знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС". Не е спорно, че инцидентът е настъпил след като водачът на л. а. А. Р. с peг. [рег.номер на МПС] Д. Г. се е движил в посока към с. Хотово и е навлязъл в стеснения участък при действието знак Б5 „Пропусни насрещно движещите се ППС“ като към този момент мостът е бил свободен от автомобили. Ищцата пътуваща в противоположна посока (към гр. Мелник) също навлиза по моста при действието на знак Б6 „Премини ако мостът е свободен", като поради факта, че пътното платно на моста е с ширина около 4,87 метра не е било възможно разминаване между автомобилите, в резултат на което е настъпил челен, кос удар между двете МПС, съсредоточен в предните им леви части. МПС „Фолксваген" модел „Голф", управляван от Х. Д. се е приплъзнал покрай другото МПС, след което е излетял от моста в преминаващата под него река. При падането си в реката автомобилът се обръща по таван, като в резултат на така настъпилото ПТП тежки увреждания, несъвместими с живота е получил синът на ищцата - 6-месечния Х. Л..

С Присъда № 486/29.01.2018 г. по НОХД № 654/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, че Х. Д. е призната за виновна за това, че при нарушение на правилата за движение - чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП - по непредпазливост е причинила смъртта на малолетното си дете, като актът е влязъл в сила на 14.02.2018 г. В мотивите съдът е приел, че за Д. е възникнало задължение да пропусне вече преминаващото по стеснения участък от пътя (мост „Макензен”) МПС - л. а. А. Р. с peг. [рег.номер на МПС] при положение, че в момента, в който последното МПС вече е било навлязло по моста, тя все още не е била в зоната на действие на знак Б 6 „Премини ако мостът е свободен“, разположен на около 24 метра от началото на моста. В хода на воденото наказателно производство е установено още, че след настъпване на удара между двете МПС вече със значително по-ниска скорост от около 20 км/ч управляваното от ищеца МПС се е насочило вляво от трасето на моста като безпрепятствено е пропаднало в преминаващата под него река. Това се е случило тъй като към момента на настъпване на инцидента предпазната ограда на моста, вляво по посоката на движение на ищеца е липсвала по цялото му протежение.

Процесният пътен участък (мост „Макензен") от път Ш-109 е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната пътна агенция. Въззивният съд е посочил, че този извод следва и от чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а по делото е приложено и писмо изх. № 24-00-132/18.04.2017 г., в което пътната агенция признава фактът, че от 12.09.2016 г. мостът „Макензен" е с разрушена предпазна ограда, като до настъпване на процесния инцидент на 13.12.2016 г. не са предприемани никакви действия, свързани с обезопасяването му освен поставянето на сигнализация с лента.

Апелативният съд е счел, че приетите по делото заключения по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и съдебно-техническа експертиза установяват следното: Причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на ищцата, която ако е намалила скоростта и е спряла, то ПТП е било предотвратимо. Установява се от вещото лице, че ако правилно са били поставени коланите, главата на детето не би достигнала тавана при падане по таван на автомобила, тъй като деформациите на тавана не са големи. Сочи се още, че е настъпил челен кос удар между крайните леви части на двата автомобила с приплъзване между левите страни на автомобилите, като автомобила на ищеца „Фолксваген Голф“ е продължил напред, с блокирано предно ляво колело, като достигайки до края на моста по дъгообразна траектория, поради липса на парапет го напуска вляво и пада на покрив в коритото на реката. При падане по таван на автомобила, главата на Х. Л. се удря в него и получава тежка травма в теменната част, която черепно-мозъчна травма е довела до смъртта му.

По отношение съдебно-техническа експертиза, приета в първоинстанционното производство, въззивният съд е счел, че от нея се установява, че по смисъла на техническите правила на А., процесният мост подлежи на обезопасяване с ограничителна система „Парапет за пешеходци“. Вещото лице сочи, че след инцидента е монтирана на процесния мост ограничителна система „Парапет за пешеходци“, като при добро експлоатационно състояние, е възможно тази система да задържи при малка скорост и страничен удар процесното МПС в рамките на пътя и да не се стигне до този инцидент.

Въззивният съд е посочил, че във връзка с доводите във въззивната жалба на А. е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. В. С., която да отговори на въпроса дали наличието на пешеходен парапет на процесния мост, би спрял колата, управлявана от ищцата, от пропадане в коритото на реката при установената от САТЕ скорост на движение от 21 км/ч, при която автомобилът е напуснал платното за движение, както и съобразен ли е с техническите изисквания за съоръжението – парапет за пешеходци? Вещото лице е отговорило, че в състоянието, което се е намирал моста и парапетите, то той не би спрял падането на леката кола в коритото на реката, тъй като не отговаря на техническите изисквания относно обезопасяването на преминаващите автомобили. Сочи се също така, че ако е бил изграден пешеходен парапет като ограничителна система, която да служи за задържане на превозните средства, съобразно изискванията на приложимите „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката. Това важи в още по-голяма степен при скоростта на автомобила при напускане на мостовата конструкция. Въззивният съд е приел, че заключението на в. л. инж. С. е компетентно и обективно, като допълва експертизите, приети в първоинстанционното производство.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е формирал извод, че е налице противоправно деяние под формата на бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения да поддържа пътищата и пътните съоръжения, в т. ч. мостове, парапети и други, в нужното техническо и безопасно състояние, така че да не се стига поради това до пътни инциденти. Съдебно-техническите експертизи и в двете инстанции сочат, че при изпълнение на задълженията на А. съобразно „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по „Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г.“ за изграждане на пешеходен парапет за задържане на превозното средство, то със сигурност е щяло да бъде предотвратено падането на автомобила от моста в реката, а от там е нямало да настъпи и леталния край при детето на ищцата. Това важи и при скоростта, при която колата е напуснала платното за движение и е паднала в коритото на реката. Съоръженията на моста са били в недобро техническо състояние, което е допринесло за смъртта на детето. Счел е, че са налице и другите елементи от фактическия състав – наличие на неимуществени вреди /доказани с гласни доказателства/, презумпцията за вина не се явява оборена от АПИ, а вредите са причинени при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Посочил е, че не е налице неспазване на разпоредбата на чл. 300 ГПК, както се твърди във въззивната жалба на АПИ, тъй като никой не оспорва обстоятелството, че неспазването на съответните правила за движение по ЗДвП от страна на Х. Д. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. В рамките на гражданското дело обаче и посредством експертните знания на вещите лица, се установява и неизпълнение на законовите задължения на АПИ да поддържа конкретния участък и парапетите на него в нужното техническо състояние, така че да задържат леки автомобили, движещи се с определена скорост, от пропадане в речното корито в случай на инцидент и напускане на платното за движение. Не е налице просто неизпълнение на законово вменено задължение, но и причинно-следствена връзка между това бездействие и настъпилите неимуществени вреди от смъртта на детето на ищцата, което се установява отново чрез заключенията на вещите лица-инженери, в т.ч. и във втората инстанция, а именно, че ако са били спазени техническите правила и са били изградени в нужното техническо състояние парапетите, то колата е нямало да пропадне в речното корито, вкл. и при скоростта, при която колата е напуснала платното за движение и е паднала в коритото на реката.

При формиран извод, че е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД и А. следва да отговаря за причинените на Х. Д. неимуществени вреди от смъртта на детето й, съдът е разгледал доводите във въззивната жалба на АПИ за прекомерност на присъденото обезщетение. Приел е, че неправилно преди прилагане на редукцията поради принос от ищцата, обезщетението за неимуществени вреди е преценено на 200 000 лв., тъй като то не е адекватно на обществено-икономическите условия през 2016 г., както и на събраните доказателства по делото. Свидетелят Д. Д. (сестра на пострадалата) сочи, че на 13.12.2016 г. сестра й, поради факта, че сама си гледа децата, карала по-големия син на детска градина, като тогава взела с нея малкото дете, за да не бъде само, като е станало ПТП. Тя живеела сама в [населено място], а в гр. Мелник карала големия син на училище. Свид. Д. я е видяла 2-3 дни след случилото се. Опитала се да говори с нея по телефона, не можела да говори, плачела, била в депресия, не желаела да говори за случилото се. Тя през това време била в болницата в „Пирогов“, като била много зле тогава. Изпаднала в депресия, не можела да говори, само очите й били пълни със сълзи, не искала да говори за случая. Тя сама си отглеждала децата, била всеотдайна майка. Нямало кой да й помага, но в почивните дни си общували по телефона, поддържали много контакти. Малкото дете било на 6 месеца, желано дете било. След тази трагедия била много зле, даже с течение на времето не желаела да живее там, поради което се изместила. Като минавали през мястото, всеки път се сещала за трагедията, това я карало да се чувства зле, не й било по силите да живее там, като сега живее в [населено място]. Тя не желае да говори по случая, чувствала се много зле като повдигнат въпроса за случая, и тя отказва да говори. Все още не може да преодолее случилото се. Съдът е посочил, че изложените показания са логични и последователни и следва да се вземат предвид, като е приел, че тези неимуществени вреди възлизат на сумата от 140 000 лв. Това отразява и обстоятелството, че ищцата има и друго дете, освен починалото, а след тази огромна трагедия, е станала майка отново и сега има две деца /видно от гласните доказателства по делото/.

Относно оплакванията във въззивната жалба на АПИ за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е счел, че установеният от първоинстанционния съд принос от 50 % не отговаря на фактите и обстоятелствата по делото. Х. Д. е осъдена с влязъл в сила съдебен акт на ОС-Благоевград за процесното ПТП, в който е признато, че тя е виновна за настъпилия пътен инцидент, довело до смъртта на детето Х. Л.. Ако тя, шофирайки собствения си автомобил, бе спазила правилата за движение по пътищата, зачитайки кой има предимство да навлезе пръв на моста и ако бе управлявала колата със съобразена скорост, до инцидента нямаше да се стигне изобщо. На следващо място, експертизата в първата инстанция (на л. 123) сочи, че детското столче, в което е било поставено детето, не е било закрепено неподвижно към дясната седалка. Това също е способствало за смъртта на малкия Х., тъй като деформациите на тавана на колата не са били големи. Сравнено с тези факти, приносът, към фаталния край в това ПТП, на пътната агенция поради недоброто състояние на страничния парапет, не е голямо. По тези съображения Апелативният съд е приел, че разпределението на приноса между Х. Д. и А. следва да е 90:10 и следователно, при прилагане на редукцията от 90 %, ищцата има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от 14 000 лева, а не 100 000 лева, колкото е преценил първоинстанционният съд.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „може ли съдът да приеме за доказан факт, за установяването на който е приел, че са необходими специални знания, въз основа на експертиза, която не може категорично да отговори, а вещото лице е изразило своя хипотеза и друга оспорена експертиза, която дава еднозначен отговор, но въз основа на тълкуване на технически правила, съдържащи легално определение на съоръжение и предпоставките за поставянето му, без да изследва техническите характеристики на самото съоръжение и след като е отхвърлил искането за назначаване на разширена експертиза“

В практиката на ВКС по решение № 25 от 2.07.2020 г. по гр.д. № 2976/2019 г., II г. о. е дадено тълкуване, че съобразно разпоредбата на чл.202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача.

Изводите на въззивния съд, направени въз основа на експертните заключения, не противоречат на практиката на ВКС. Кредитираното заключение на вещото лице С. е обосновано с оглед специалните му знания, като ясно и пълно отговаря на поставената задача и съответства и на извода на вещото лице И., дало заключения в първоинстанционното производство, че метален парапет за пешеходци в добро експлоатационно състояние при механизма на процесното ПТП вероятно би задържал автомобила на ищцата от пропадане в реката.

АПИ е оспорила експертизата на вещото лице С. с довод, че същото неправилно е интерпретирало техническите правила, съгласно които „парапет за пешеходци“ не е предназначен да задържа ППС. Не са наведени възражения, че вещото лице не е съобразило техническите характеристики на поставения след процесното ПТП парапет на моста.

Следва да се отбележи и че не е ясно защо АПИ твърди, че на моста „Макензен“ по времето на процесното ПТП е следвало да бъде поставен „парапет за пешеходци“. Вещите лица са възприели това твърдение като своя констатация, макар в самите правила на АПИ (действалия по това време „Технически правилник за приложение на ограничителни системи на пътищата по Републиканската пътна мрежа“) да е предвидено, че „парапет за пешеходци“ се поставя на мостове при степен на опасност от II до IV степен и при допустима скорост ≤ 50 км/час. По делото е безспорно установено, че към 13.12.2016 г. преди моста и в двете посоки не е имало пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение, а следователно разрешената допустима скорост е тази по чл. 21 ЗДВ за ППС категория В, а именно 90 км/час, което според правилата на които се позовава АПИ изключва поставянето на „парапет за пешеходци“. Въззивният съд не е отчел този безспорно установен по делото факт, макар да е посочил с какви пътни знаци е бил сигнализиран пътния участък, но доколкото факта, че е липсвало ограничение на скоростта само подкрепя извода му за наличие на противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнение от страна на пътната агенция на законово вменените й задължения да поддържа пътищата и пътните съоръжения, в т. ч. мостове, парапети и други, в нужното техническо и безопасно състояние, така че да не се стига поради това до пътни инциденти, допуснатото нарушение не е съществено и не се е отразило на правилността на извода, че е установен по делото фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на АПИ да обезщетени претърпените от ищцата вреди.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „ относно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента за настъпване на вредата и подлежащите на преценка обстоятелства за това – чл. 51, ал. 2 ЗЗД “:

В практиката на ВКС по решение № 150 от 18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., ІІ т. о., решение № 44 от 23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г., ІІ т. о., решение № 370 от 16.01.2019 г. по т. д. № 896/2018 г., ІІ т. о. и решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. (и цитираните в тях други решения на ВКС по чл. 290 ГПК) е дадено тълкуване, че при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата, а при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Изводът на въззивния съд, че поведението на ищцата, изразяващо се в незачитане на предимството на навлезлия в моста и управление на автомобила с несъобразена скорост (без които нарушения до инцидента нямаше да се стигне изобщо), както и незакрепване на детското столче неподвижно към дясната седалка (което е способствало за смъртта на малкия Х.) спрямо приносът на пътната агенция, поради недоброто състояние на страничния парапет (който не е голям) обуславя съпричиняване 90 % за Х. Д. и 10 % за АПИ, противоречи на практиката на ВКС.

Необосновано съдът е приел, че приносът на АПИ се изразява само в недоброто състояние на страничния парапет, игнорирайки собствения си фактически извод, че на мястото, където автомобилът на ищцата е паднал от моста, изобщо е липсвало предпазно съоръжение, тъй като три месеца по-рано е било разрушено при друг инцидент и на мястото само е била поставена сигнализация с лента. Не е отчетено и че ако АПИ бе изпълнила законовото си задължение да постави предпазно съоръжение, отговарящо на изискванията на собствените й технически правила, автомобилът на ищцата не би паднал от моста.

Ищцата не оспорва наличие на съпричиняване и с оглед установените от влязлата в сила присъда и заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза нейни конкретни действия – нарушаване на правилата за движение по - чл. 6, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 ЗДвП и неправилно закрепване на детското столче към седалката и при отчитане, че ако АПИ бе изпълнила задължението си да обезопаси моста с предпазно съоръжение, отговарящо на собствените й технически правила и съобразено с разрешената допустима скорост на движение в пътния участък, след като съществувалото предпазно съоръжение е било разрушено месеци по-рано, колата на ищцата щеше да се задържи на моста и не би се стигнало за леталния изход за шестмесечния Х. Л., следва, че Х. Д. е съпричинила вредоносния резултат с 40 %, а А. с 60 %.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „ относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер (чл. 52 ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт“ :

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт при деликт. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на ВКС, създадена при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр. 86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения (напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.).

По повод приложението на чл. 52 ЗЗД в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е акцентирано върху изискването съдът да мотивира изводите си относно справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да е изпълнено това изискване, не е достатъчно мотивите по чл. 236, ал. 2 ГПК да съдържат формално позоваване на изброените в Постановление № 4/1968 г. примерни критерии, а трябва в тях да са изложени ясни и разбираеми изводи за установените по конкретното дело факти, съвкупността от които дава основание като паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди да се определи обезщетение в присъдения с решението размер..

Решението на Софийски апелативен съд е постановено в отклонение от посочената практика на ВС и ВКС и е частично неправилно. Въззивният съд не е обсъдил нито един общ или специфичен за конкретното дело критерий, релевантен за приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът само е възпроизвел показанията на свидетелката Д. Д. (сестра на ищцата) и декларативно е посочил, че те са логични и последователни и следва да се вземат предвид, както и че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 200 000 лв. не е адекватно на обществено-икономическите условия през 2016 г. Изцяло неясно остава в каква връзка съдът отбелязва, че ищцата има друго дете, а след „тази огромна трагедия“ е станала майка отново и сега отново има две деца. Противно на житейската логика и морала е да се приеме, че болките и страданията на родител от внезапната загуба на дете на шестмесечна възраст при пътен инцидент са по-малко интензивни само защото има и друго дете, а след инцидента се е родило и второ.

Степента на родствена близост, както и емоционалната връзка между майки и бебе на шестмесечна връзка, конкретното житейско съдържание, на която е установена от показанията на свидетелката Д. Д., както и конкретните прояви на нейната скръб, обуславят извод, че търпените от ищцата морални болки и страдания от загубата на сина й са интензивни и ще имат продължително проявление във времето.

Същевременно не може да се приеме, че обществено икономическите условия през 2016 г. обуславят размер на справедливото обезщетение от 140 000 лв. Действалия към момента на ПТП чл. 226, т. 1, б. „а“ КЗ-отм. определя като минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди в следствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице сумата от 2 000 000 лв. Месечната минимална работна заплата за 2016 г. е 420 лв., а средната работна заплата на национално ниво е 962 лв. Посочените суми се явяват ориентир при преценка обществено-икономическите условия към конкретния момент, в който е настъпило увреждането.

Отчитайки изложеното настоящият съдебен състав приема, че справедливия размер на дължимото на ищцата компенсаторно обезщетение е 230 000 лв. и като се вземе предвид степента на съпричиняване АПИ дължи сумата 138 000 лв. Ищцата не е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв., а обжалва въззивното решение, с което искът е отхвърлен за разликата от 14 000 лв. до 100 000 лв. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част, както и в частта, с която Х. Й. Д. е осъдена да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за въззивното производство в размер на 1935 лв., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати държавна такса по иска в размер на 3440 лв. (разлика между сумата 560 лв. и дължимия размер от 4000 лв.), както и за заплащане на адвокат Я. Д. на сумата 2580 лв. (разлика между присъдените 950 лв. и дължимите 3530 лв.) на основание чл. 38 ЗА и вместо него да се постанови друго за уважаване на предявения иск за сумата 86 000 лв., представляваща разлика между уважения от Софийски апелативен съд размер от 14 000 лв. и претендирания понастоящем от ищцата размер от 100 000 лв., като на адвокат Я. Д. се присъдят за първоинстанционното производство на още 2580 лв. и за въззивното производство 3530 лв., на основание чл. 38 ЗА и Агенция „Пътна инфраструктура“ се осъди да заплати държавна такса по иска за първоинстанционното производство в размер на още 3440 лв. и за касационното производство в размер на още 1720 лв.

За касационното производство се дължат разноски само на Х. Д., но същата изрично заявява, че не е направила такива.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1387 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2968 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград за осъждане Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Х. Й. Д. сумата 14 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане и за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адвокат Я. Д. от САК сумите от по 950 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ за първоинстанционното и въззивното производство и държавна такса в размер на 560 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОТМЕНЯ решение № 72 от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1387 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. Й. Д., ЕГН [ЕГН] против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г. за сумата 86 000 лв. (разлика между присъдените 14 000 лв. и претендираните 100 000 лв.), ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отменено решение № 2968 от 24.11.2020 г. по гр. д. № 1007/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати държавна такса от 3440 лв. и на адвокат Я. Д. от САК сумата 2580 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. София, бул. "Македония" № 3 да заплати на Х. Й. Д., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокат Я. Д. сумата 86 000 лв. (разлика между присъдените 14 000 лв. и претендираните 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й Х. Л. при пътен инцидент на 13.12.2016 г., ведно с лихва за забава от деня на деликта до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. София, бул. "Македония" № 3 да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още 3440 лв. (разлика между присъдения размер от 560 лв. и дължимия размер от 4000 лв.) и за касационното производство в размер на още 1720 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: гр. София, бул. "Македония" № 3 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я. Д. Д. от С. адвокатска колегия още сумата 2580 лв. (разлика между присъдените 950 лв. и дължимите 3530 лв.) за оказана безплатна правна помощ за първоинстанционното производство и сумата 3530 лв. за оказана безплатна правна помощ за въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: