Оправдаване при липса на преки доказателства за държане на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * производни доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 304

Гр. София, 28 май 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВП КИРИЛ ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 172/2024 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 157/13.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 3622/2023 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/.

В касационния протест се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. В писмено допълнение към протеста на прокурора от СГП, изготвено след запознаване с мотивите към присъдата, депозирано на осн. чл. 351, ал.4 от НПК се излагат конкретни доводи в подкрепа на релевираните касационни основания, като се оспорва тезата на въззивната инстанция за недоказаност на предявеното обвинение. Прокурорът се позовава на показанията на свидетелите Е. и Д., които намира за подкрепящи обвинението срещу подсъдимия, на показанията на свидетелката М. от досъдебното производство, приобщени при условията на чл. 281, ал.4 от НПК, както и на останалите писмени доказателства и заключения на експертизите по делото. Излага съображения за неправилно кредитиране от въззивния съд на показанията на последната свидетелка от съдебно заседание, като сочи, че същата е разполагала с правната възможност по чл. 121, ал.1 от НПК да откаже да дава показания при наличието на предпоставките в същия текст. Счита, че от доказателствата по делото се установява упражняването на фактическа власт от страна на подсъдимия върху процесните наркотични вещества, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият М., редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не се представлява от упълномощения защитник адв. П., също редовно уведомен.

Прокурорът от Върховна прокуратура в съдебно заседание пред ВКС поддържа касационния протест на прокурора от СГП и искането за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Акцентира върху показанията на свидетеля Е. и на приобщените показания на свидетелката М. от досъдебното производство, които счита, че е следвало да бъдат ценени като достоверен доказателствен източник и в подкрепа на доказаността на обвинението, поради което моли да се отмени въззивната присъда на градския съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и доводите на прокурора в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 17/25.01.2023 г. по н.о.х.д. № 4711/2022 г. на Софийски районен съд подсъдимият З. С. М. е признат за виновен в това, че на 31.03.2019 г. около 20.20 часа в [населено място] в района на товарна гара /гара/, в бял бус /марка/, модел /модел/ с рег. [рег.номер на МПС] държал в себе си без надлежно разрешително черна ръкавица с намиращо се в нея високорисково наркотично вещество – метамфетамин с наркотичен компонент метамфетамин, разделено в три обекта/подробно описани в присъдата/ на обща стойност 87.50 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал. 3, пр.2, т.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал.1 от НК и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв.

Присъдата е подписна с особено мнение от съдията-докладчик, в което се изразява становище за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.

С нова въззивна присъда № 157/13.10.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 3622/2023 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/ присъда № 17/25.01.2023 г. по н.о.х.д. № 4711/2022 г. на СРС е била отменена изцяло и подсъдимият М. е оправдан по предявеното му обвинение по чл.354а, ал. 3, пр.2, т.1 от НК, като наркотичните вещества по делото са иззети в полза на държавата.

Касационния протест на прокурора от СГП е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява неоснователен.

По оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила:

Касационната проверка намери релевираното оплакване по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за неоснователно. В протеста се възразява срещу доказателствената дейност на въззивния съд по съображения за неправилна оценка на показанията на свидетелката М. чрез кредитиране на депозираните от нея в съдебно заседание и отхвърляне като необективни на показанията й от досъдебното производство, приобщени по делото по реда на чл. 281, ал.4 от НПК. Отделно се възразява срещу игнорирането на показанията на свидетелите Д. и Е., в които се съдържат данни за авторството на подсъдимия в противозаконното държане на наркотичните вещества.

Възраженията срещу доказателствената оценка на цитираните гласни доказателствени средства от контролирания въззивен съд са неоснователни.

Посочените в протеста източници на гласни доказателства имат различна доказателствена стойност – показанията на свидетелката М. съдържат първични доказателства с оглед обстоятелството, че се отнасят до личните й възприятия за авторството на подсъдимия, докато заявеното в показанията на свидетелите Д. и Е. в тази им част имат характер на производни доказателства, доколкото съдържат неформални обяснения на подсъдимия за извършването на деянието преди същият да бъде задържан. Като източник на доказателствени факти е допустимо да се разглеждат само показанията на свидетелката М., в които се съдържат първични доказателства, докато депозираните от останалите двама свидетели в частта за авторството на подсъдимия съдържат вторични доказателства, които могат да се използват само за проверка на първичните доказателства, / при липсата на друга процесуална пречка за това/ а не и за тяхната замяна, тъй като първоизточникът на тези доказателства /подсъдимото лице М./ е достъпен и е недопустимо обясненията му да бъдат замествани от доказателства с вторичен характер.

В теорията и съдебната практика е изяснено, че използването на производни доказателства е допустимо в три ограничени хипотези – за разкриване на първични доказателства, за тяхната проверка и за замяна на първичните в случаите, когато са недостъпни, като последната хипотеза не е приложима в настоящият случай.

Показанията на свидетелката М. от досъдебното производство, които са единственият пряк доказателствен източник в подкрепа на обвинението са приобщени към доказателствения материал по делото на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, което изисква спазване на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК за ограничената им доказателствена сила, а именно – присъдата да не почива само върху тях. Това обстоятелство препятства постановяването на осъдителна присъда, която да се основава изолирано върху приобщените показания на свидетелката М. от досъдебното производство, поради основанието за техния прочит, чл. 281, ал. 4 от НПК и липсата на други подкрепящи ги доказателства.

От друга страна въззивният съд е отчел противоречията в отделните разпити на свидетелката и е намерил за обективно дадени показанията й от съдебно заседание, на които е дал вяра. Съдът е аргументирал становището си с твърдението на свидетелката, че е депозирала първите показания, поради страх от наказателно преследване, като е приел, че заявеното от нея в съдебно заседание отговаря на действителното положение и го е кредитирал изцяло.

Възражението от протеста, че за свидетелката е била налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от НПК за отказ да свидетелства, за да не се уличи в извършване на престъпление, от която тя не се е възползвала и това налага да се даде вяра на гласните й доказателствени средства, събрани на досъдебното производство е неоснователно. Процесуалният закон предвижда тази възможност, но преценката е на свидетеля, който след като получи разяснение за съществуването й / в протокола за разпит на л.60 от досъдебното производство се съдържа уведомление за правата по чл. 121 , ал.1 от НПК/ решава дали да се позове на същата или да не се ползва от това свое право. Свидетелката не се е отказала да свидетелства на това правно основание, поради което показанията й следва да се преценяват за тяхната достоверност на общо основание. Въззивният съд е изложил ясни мотиви по въпроса защо дава кредит на доверие на показанията на свидетелката М. от съдебно заседание, от които може недвусмислено да се установи неговата воля, с което не е допуснал процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението.

По отношение възражението срещу оценката на свидетелските показания, депозирани от свидетелите Д. и Е., както се посочи по-горе естеството им на вторични доказателства препятства използването им за доказателствена основа при установяването на релевантните факти относно авторството на подсъдимия, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение със съществен характер като не е основал фактическите си изводи по доказаността на обвинението върху тях. При това положение, не се установи въззивният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствената съвкупност по делото, което да е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението.

Контролираният съд правилно е поставил в основата на фактическите си изводи доказателства, които е допустимо да послужат за тяхното формиране, при което е намерил за установено, че на процесната дата високорисковите наркотични вещества, предмет на обвинението са били изхвърлени от свидетелката М. от автомобила, в който е пътувала с подсъдимия и по делото не са налице достатъчно доказателства относно авторството на подсъдимия за тяхното държане. За да приеме описаната фактическа обстановка правилно градският съд се е позовал на показанията на свидетелката от съдебно заседание, на показанията на свидетелите Д. и Е. относно личните им възприятия за поведението на същата свидетелка по време на извършваната от тях проверка и на веществените доказателства по делото. Събраните доказателства са правилно оценени и по отношение на същите не се установява превратната им оценка или изопачено тълкуване на тяхното съдържание. Показанията на тримата свидетели са приети за обективно дадени и поради пълната им кореспонденция едни с други по отношение на главния факт на доказване, а именно че процесните наркотични вещества не са били в държане на подсъдимия, а на свидетелката М., която ги е изхвърлила от автомобила, докато се е извършвала полицейската проверка спрямо двете лица.

В заключение, с оглед установеното по делото за това, че в подкрепа на обвинението срещу подсъдимия М. са събрани само свидетелски показания, депозирани на досъдебното производство, които са приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл. 281, ал.4 от НПК и в тяхна подкрепа липсват други преки или косвени доказателства, правилно въззивният съд е отменил осъдителната присъда на първата инстанция и е постановил оправдателна присъда, което е в съответствие с въведената в чл. 281, ал.8 от НПК императивна забрана.

С оглед изложеното относно доказателствената дейност на въззивния съд, която не страда от процесуални пороци и в рамките на приетите факти материалният закон е приложен правилно и подсъдимият законосъобразно е бил оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 от НК относно държане на високорискови наркотични вещества, поради което искането от протеста за отмяна на въззивната присъда не може да бъде удовлетворено.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 157/13.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 3622/2023 г., по описа на Софийски градски съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: