Намаляване на наказанието за кражба в особено големи размери поради забавен процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 182

гр. София, 14.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта

година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 989 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по отделно депозирани жалби от защитниците на подсъдимите Б. Б. С. (адв. П. Ч.) и Х. Т. Т. (адв. И. Н.) против въззивно решение № 105/25.07.2024 г. на Великотърновския апелативен съд,, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 336/2023 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 260000/05.07.2023 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 885/2020 г.

С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд е признал всеки един от подсъдимите да са извършили две престъпления в реална съвкупност :

- по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1от НК, за което на Б. С. е наложено наказание 10 години лишаване от свобода, конфискация на лек автомобил „Ауди А8“ (с посочен рег. номер и такива на рама и двигател) и сумата от 1215 лв., а на Х. Т. – също 10 години лишаване от свобода, конфискация на лек автомобил „Порше 924“ (с посочен рег. номер и такива на рама и двигател) и сумата от 400 лв.

- по чл. 348, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което на всеки един от подсъдимите е наложено наказание 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв., като радиосредството е отнето в полза на държавата.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки един от подсъдимите е определено общо най-тежко наказание 10 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднато задържането им от 02.06.2020 г. до постановяване на присъдата на 05.07.2023 г., а основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло само наказанието глоба в размер на 200 лв.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. Т. наказание от 3 години лишаване от свобода по НОХД № 143/2020 г. на Район съд – Бургас, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С въззивното решение и въз основа на депозиран протест присъдата е била изменена, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към наложените на всеки един от подсъдимите наказания лишаване от свобода са присъединени изцяло наказанията глоба, конфискация на леки автомобили и парични суми.

В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена.

В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия Х. Т. и неговия защитник –адв. Н., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 -3 от НПК. Твърди се, че въззивният състав е интерпретирал превратно доказателствата по делото и изградил фактическите и правни изводи без яснота въз основа на кои от тях те са базирани. Произходът на сумата от 250 155 лв. не бил установен поради липса на документи за касовата наличност, а твърденията на св. В. Х., че е спестил другата сума от 200 0000 лв. не били подкрепени от показанията на св. С. Х., която не знаела за това, нито къде той ги е държал. Нямало убедителни доказателства за авторството на деянието – че подсъдимите са се намирали в гр. Плевен и при кражбата са ползвали отвертки, като не били открити дактилоскопни и други следи, а и не било установено как и от къде са знаели местоположението на парите. Според защитата въззивният съд безкритично обсъждал начина на провеждане на претърсването на лекия автомобил и игнорирал възраженията за късното му започване, появата на фактура, която обвързва намерената парична сума с „Р.“ ООД, както и липсата на реалното присъствие на поемните лица. На следващо място е застъпено възражение за неправилно квалифициране на деянието по чл. 196а от НК без да се излагат аргументи за това.

Относно обвинението по чл. 348, вр. чл. 20, ал. 2 от НК се изтъква липсата на доказателства подсъдимият Т. да е имал съприкосновение с намереното в лекия автомобил електронно устройство, като обясненията му в таза посока са били игнорирани без основание.

Относно наказанието се оспорва отказа на въззивния съд да приложи чл. 55 от НК, като в тази връзка се настоява да се отчете дългия период на наказателното производство и семейното положение на подсъдимия Т..

Претендира се отмяна на възивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, или намаляване на наложеното наказание.

В жалбата на подсъдимия С. също се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. След като на три страници е преразказана приетата фактическа обстановка, защитата е изложила несъгласие с нея и конкретно – относно липсата на категорични преки доказателства за авторството на деянието, извършените от подсъдимия действия по взломяване чрез отвертки, произхода на отнетите суми и от кои лица. В тази връзка е акцентирано, че макар през цялото време подсъдимите да са били следени, то те не са били заловени на местопроизшествието или непосредствено след него, нито са били открити следи от тях, а връзката им с деянието е била осигурена чрез попадането на фактура за доставка на лекарствени продукти, което се отчита за необяснимо, а доводите на инстанциите по тези въпроси за крайно неубедителни. Не бил коментиран и въпроса за обективната невъзможност подсъдимите да са се придвижили от гр. Плевен до зоната на задържането им в гр. София за 1 час и 20 минути. Формално били обсъждани възраженията за порочност на проведеното претърсване и изземване, като се твърди да е извършено в нарушение на НПК за обезпечаване на неговата законосъобразност с присъствието на поемни лица и фактическото му продължаване в период извън часовата рамка по писмения протокол.

За деянието по чл. 348, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е посочено единствено, че липсвали доказателства за извършването му.

Направени са алтернативни искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл. 55 от НК поради твърде голямата продължителност на наказателния процес.

В с. з. пред ВКС подсъдимият Х. Т. лично и чрез защитника си – адв. Н., поддържа направените в жалбата доводи и искания.

Подсъдимият С. не се явява, като защитникът му – адв. Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият Т. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационните жалби са частично основателни.

На първо място ВКС намира, че макар в касационните жалби отчасти да са формулирани доводи за процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на отдени фактически положения, то тяхното съдържание недвусмислено сочи за необоснованост, което не е касационно основание.

Всъщност вички възражения, изтъкнати в жалбите са били поставени на вниманието на въззивния съд, който ги е обсъдил и отхвърлил като неоснователни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения.

За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършените от подсъдимите две деяния. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато.

Ясни и изчерпателни са съображенията на въззивния съд поради какви причини е отдадено доверие на показанията на св. В. Х., както и на св. С. Х., относно произхода на двете инкриминирани суми. Изводите за наличието и източниците за първата сума от 250 155 лв. са били подкрепени от изследваната отчетна документация на дружеството, чиито управители са били двамата. Изложени са подробни разяснения и за втората сума от 200 000 лв., която св. Х. е набрал чрез спестявания, като липсата на знание за съществуването й, както и мястото на нейното съхранение от неговата съпруга, е отчетено за ирелеватно при положение, че наличието й е било безспорно установено – част от отнетите парични средства са били намерени разпиляни при бързото оттегляне на извърщителите (229 000 лв.), а другата част (221 055 лв.) в тяхно държане в автомобила, с който са се придвижвали от гр. София до гр. Плевен и обратно, когато са били задържани след полунощ на 02.06.2020 г. Подробни са мотивите и в частта относно начина на проникване и вломяване, вкл. на шкафа, в който парите са били съхранявани, което е станало чрез техническо средство от типа на отвертка, като подобни две отвертки са били открити на обособено място в автомобила – наред с множество други технически средства.. В същия автомобил е било открито и забраненото за държане радиосредство, предназначено да заглушаване на електронна комуникация, като са разкрити и елементите за прикриване на регистрационния му номер. В нужната пълнота е изследван и въпроса за годността на извършеното проетърсване и изземване на паричната сума, намирането на фактурата за доставка на лекарства, обвързваща подсъдимите с местопрестъплението. Версията за подхвърлянето й е била поначало спекулативна – основно обосновавана с твърде късното започване на процесуалните действия, но в тази връзка е предложен изчерпателен коментар за причините за това, дължащи се на затруднения по организацията за осигуряването на разследващ екип и поемни лица нощно време. Последните са били подробно разпитани и не са намерени основания да се счита, че те не са присъствали по време на претърсването на автомобила, нито пък че това следствено действие е продължило извън рамките на часовете, посочени в процесуалния документ.

Действително, в процесния случай се съзират особеностите на случая, отразени от защитниците – проследяване на подсъдимите както на територията на гр. София, така и в гр. Плевен (по предварително известна информация, подадена от неизвестен източник, че ще извършват кражба в гр. Плевен) и липсата на предприети действия за залавянето им непосредствено след деянието, като това е сторено едва при завръщането им в гр. София. Не са били открити и никакви следи от тях на мястото на престъплението или по самите веществени доказателства, вкл. по фактурата. Останали са неизвестни обстоятелствата по какъв начин подсъдимите са узнали къде св. Х. е съхранявал парите от оборота и спестените суми. Налице са и отразени часове на потегляне и пристигане, които трудно се вместват в обичайното време за придвижване с автомобил с висока скорост между посочените градове, макар използването на думите „около 19.30 ч.“ или „около 23 ч.“ да насочва за приблизително, а не за точно време.

Същевременно обаче, всички останали доказателства, подробно коментирани от въззивния съд, а и от първата инстанция, несъмнено са очертавали, че автори на кражбата са именно двамата подсъдими. Те са наблюдавани при напускането на гр. София, при пристигането им в гр. Плевен, обикалянето около офиса на фармацевтичното дружество, забелязано не само от полицейски служители, но и от неангажрани със случая свидетели, а след задържането им в гр. София е била открита голяма парична сума в ползваният от тях автомобил, както и забраненото за държане радиосрество. Със спешното оттегляне от местопрестъплението поради активиране на алармената инсталация е обяснено разпиляването на част от отнетите пари, впоследствие намерени и иззети при огледа. Тези данни, преценявани самостоятелно и в съвкупност, са ориентирали съдилищата да направят верни заключения за авторството и начина на извършване на деянието, като те не подлежат на касационен контрол.

Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за двете престъпления - по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 348, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В жалбите не се съдържат никакви аргументи за неправилна квалификация на деянията, за да може да бъде предложен адекватен касационен отговор. От друга страна, от мотивите на въззивната инстанция е достатъчно ясно поради какви съображения е прието не само, че е налице признака „особено големи размери“, но „и особено тежък случай“ за престъплението по чл. 196а от НК. Същото важи и за съвместно държане на радиостредството за заглушаване на електронна комуникация, обуславящо състава на чл. 348, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

ВКС намира обаче за неправилен подхода на въззивния съд да откаже приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, касаещо наложеното наказание от 10 години лишаване от свобода на подсъдимите за престъплението по чл. 196а от НК, което е довело и до явната му несправедливост. Деянието е било реализирано преди полунощ на 01.06.2020 г. и е било разкрито часове по-късно, като са били намерени не само парите, превозвани от дейците в автомобила, но и разпиляните такива при оттеглянето им от местопроизшествието и тази сума е била върната на собствениците. Въпреки липсата на фактическа, а и правна сложност, наказателният процес е продължил повече от 4 години, през което време подсъдимите са били задържани с мярка за неотклонение. ВКС оценява тази продължителност на процеса като неразумна. Това, заедно със специфичните особености на случая, сочи, че са налице обстоятелства с изключителен смекчаващ характер, които съпоставени с минимума на предвиденото наказание от 10 години лишаване от свобода, очертават несързмерната му тежест. Това налага снижаване на тази санкция до размера от 8 години лишаване от свобода, което рефлектира и върху определеното общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. ВКС намира, че наред с прилагането на конфискация на посочените леки автомобили и парични средства, собственост на дейците, които са обхванати и от разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК, ще се осигури комплексно постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 105/25.07.2024 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, първи състав състав, постановено по ВНОХД № 336/2023 г., като прилага чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и НАМАЛЯВА наложеното на всеки един от подсъдимите Б. Б. С. и Х. Т. Т. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1от НК, както и общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, от 10 (десет) години на 8 (осем) години.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.