Придобиване по давност на сграда, построена от съсобственик със съгласие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

07.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 4680/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2568 от 18.09.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 15.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 175/2022 г. по описа на Габровски окръжен съд. Със същото е отменено решение № 34/24.01.2022 г. по гр. д. № 401/2021 г. на Габровския районен съд и вместо него е признато за установено в отношенията между жалбоподателя Г. Р. К. и ищците – И. Й. Ч. и С. Й. К., че последните са съсобственици общо на 5/24 идеални части от сгради с идентификатори ****, със застроена площ 13 кв. м. и ****, със застроена площ 5 кв. м., построени в поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], [улица].

Касаторът Г. Р. К. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответниците по касация И. Й. Ч. и С. Й. К., чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: когато съсобственик допусне друг съсобственик да строи в имота за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата, може ли същата да бъде придобита по давност.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

В решение № 399/24.10.2011 г. по гр. д. № 1203/2010 г. на ВКС, първо г. о., е дадено тълкуване, че когато собственикът на земята допусне трето лице да строи в имота му за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата от това трето лице, възниква разделна собственост, тъй като третото лице придобива сградата по давност. Това разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, когато тези отношения са възникнали между съсобственици. В решение № 144/11.01.2018 г. по гр. д. № 4736/2016 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че при предварително разпределено владение от различни съсобственици на отделни сънаследствени имоти помежду им, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение само за него и само по отношение на разпределения в дял имот. Предаването на фактическата власт при съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато обективното ни материално право предвижда за разпоредителните действия с право на собственост.

Горните разрешения се възприемат от настоящия съдебен състав. Когато съсобственик допусне друг съсобственик да строи в имота за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата, същата може да бъде придобита по давност. При наличие на уговорка между съсобствениците и постигнато съгласие за предаване на фактическата власт върху построеното, тя има характеристиките на владение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

В исковата молба ищците И. Й. Ч. и С. Й. К. са изложили твърдения, че на основание договор за дарение от 2005 г. притежават право на собственост върху 2/8 ид. ч. от дворното място и са собственици на първия жилищен етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, заедно с мазе. По силата на приращението притежават право на собственост и върху процесните постройки на допълващо застрояване, представляващи сушина и навес, в същия обем.

Ответникът Г. Р. К. е възразил, че се легитимира като индивидуален собственик по силата на договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност – на основание придобивна давност. Посочил е, че процесните постройки са били изградени от Г. К. – негов дядо през 1959 г., със съгласието на брат му С. К.. Г. К., неговият син Р. К., както и самият той са ги ползвали и стопанисвали като свои.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт № 121/1947 г. С. Й. К. /дядо на ищците/ и Г. Й. К. /дядо на ответника/ закупили празно дворно място с площ от 470 кв. м., съставляващо парцел * в кв. 42 по плана на [населено място], в което построили жилищна сграда на два етажа и два гаража. Поради денивелацията на терена в югоизточния край на жилищната сграда, в сутерена били изградени две стаи и хол, образуващи самостоятелно жилище.

През 1950 г. Г. Й. К. и С. Й. К. продали 1/6 ид. ч. от дворното място, заедно с жилището в сутерена, на трети лица.

Видно от постигната съдебна спогодба за делба по гр. д. № 233/1985 г. на Габровския районен съд, в дял на Г. Й. К. и съпругата му са поставени в дял: втория жилищен етаж от сградата, заедно с мазе, както и югозападния гараж в имота. Страните са постигнали съгласие в дял на Й. С. К. /син на С. Й. К. и баща на ищците/ да бъде поставен първия жилищен етаж от сградата, заедно с мазе, като С. Й. К. си запази правото на ползване върху същия. Последният е получил в дял югоизточния гараж в имота. В делбата е участвала и Д. С. Б. /дъщеря на С. Й. К./, която е получила парично уравнение.

С нотариален акт № 30/27.05.1992 г. Г. Й. К. и съпругата му Д. М. К. са дарили на сина си Р. Г. К. 1/2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел * в кв. 71 по плана на [населено място], заедно с втория етаж от сградата, гараж, масивна сушина и навес. При съставянето на акта са представени нотариалния акт от 1947 г и протокола по гр. д. № 233/1985 г. на Габровския районен съд.

Описаният по-горе имот, заедно с процесните сгради, е бил обект на покупко-продажба от Р. Г. К., като купувач е ответника Г. Р. К. /нотариален акт № 157 от 2006 г./. Предмет на разпоредителната сделка са и сградите: сушина и навес, описани с обща площ от 13 кв. м.

С нотариален акт № 19/30.06.2005 г. Й. С. К. и съпругата му Д. И. Б. са дарили на ищците 2/8 ид. ч. от дворното място, заедно с първия жилищен етаж и мазе, като са си запазили правото на ползване.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесните постройки: сушина и навес са изградени в периода 1958 г.-1977 г. Същите представляват постройки на допълващото застрояване: второстепенни постройки за инвентар- самостоятелен обект на правото на собственост, построени без строителни книжа. Застроената площ на сушената е 13 кв. м. Разположени са под нивото на улицата, като покривната им плоча /бетонова площадка/ е на нивото на междуетажната конструкция на жилищната сграда между първия и втория етаж. Бетоновата площадка е покривна плоча на процесните постройки. Тази площадка служи за подход от улицата към втория етаж. През 1957 г. единственият вход на жилищната сграда е бил на ниво първи етаж. Впоследствие от бетоновата площадка е развито и стълбище към първия етаж и сутерена. Постройката, представляваща сушина, е масивна, с тухлени стени, входна врата – дървена и прозорец. Постройката, обозначена като навес, се намира до сушината и жилищната сграда и е със застроена площ от 5 кв. м. По предназначение тя също представлява второстепенна постройка за инвентар и същевременно е вход към стълбището на жилищната сграда на ниво първи етаж. Последното обстоятелство се установява и от обясненията на самия ответник, дадени във въззивното производство. Същият посочва, че това помещение служи за достъп до жилищния етаж на ищците.

Процесните постройки са били декларирани в данъчната служба от праводателите на ответника и от самия него, като само те са заплащали данък за тях.

Събрани са гласни доказателства, от които се установяват следните факти:

В показанията си свидетелката Д. Б. /майка на ищците/ посочва, че от 1975 г. /тогава двете постройки вече са били изградени/ живее на първия жилищен етаж в сградата и използва входа от малкото помещение. Спор се е появил, когато ответникът се е нанесъл в сградата. Помещението „сушина“ не се е заключвало до 2021 г., ползвало се е от всички. Свидетелят Д. Х. /съсед/ заявява, че не е влизал в сушината и не знае кой я ползва.

Според показанията на свидетелите С., Р. К. и Ж., ангажирани от ответника, бетонната площадка е била направена през 1957 г.-1958 г. от дядо Г. К.. Първият свидетел е участвал в строежа. Помещението „сушина“ е било изградено под плочата и използвано от него като работилница. Брат му С. К. е бил съгласен с неговото изграждане, не е участвал в строежа и не е давал парични средства. Свидетелката Ж. също посочва, че първоначално помещението е било използвано за работилница, а впоследствие – като мазе и за гараж на мотора /мазето на Г. Й. К. е било по-малко/. Свидетелят Р. К. заявява, че бащата на ищците е знаел, че той има нотариален акт за процесните постройки, както и че заплаща данъци за тях.

Първоинстанционният съд е приел, че процесните постройки не са били предмет на съдебната спогодба от 1985 г., въпреки че са били построени към този момент, т.е. не са възприемани като съсобствени. Те са били обект на прехвърлителната сделка от 1992 г. между Г. и Р. К., доведена и до знанието на Й. К. – баща на ищците. Постройките са могли да бъдат обект на придобивна давност, дори и като принадлежност към главната вещ, тъй като праводателите на ответника са притежавали самостоятелен обект в жилищната сграда. Кредитирал е показанията на ангажираните от ответника свидетели /С., Р. К. и Ж./ и в обобщение е направил извод, че владението върху процесните постройки е било осъществявано явно и несмущавано от Г. Й. К. в продължение на повече от десет години.

Въззивният съд е изложил съображения, че след покупко-продажбата през 1950 г. двамата братя С. и Г. К. останали съсобственици на 5/6 ид. ч. от дворното място, върху което са били построени процесните постройки, като всеки от тях притежавал по 5/12 ид. ч. Същото не е било предмет и на съдебната спогодба. С. Й. К. е починал през 1997 г. и притежаваните от него идеални части са били придобити от наследниците му - бащата на ищците Й. С. К. и неговата сестра Д. С. Й., като с договора за дарение от 2005 г. ищците са придобили 2/8 идеални части от гореописания имот от своите родители Й. К. и Д. Б.. Приел, че с тази разпоредителна сделка били прехвърлени само 5/24 ид. ч. от поземления имот, доколкото това съответствало на действително притежаваните от праводателите права.

Обосновал е извод, че по отношение на процесните постройки е приложим режимът на чл. 92 ЗС и те следват собствеността на дворното място и тъй като ищците били собственици общо на 5/24 ид. ч. от поземления имот, същите следвало да са собственици и на съответната част от тези постройки.

Приел е за неоснователно въведеното от ответника възражение за придобивна давност. Посочил е, че от събраните по делото доказателства било установено, че постройките са изградени през 1959-1960 г. Съдът кредитирал показанията на свидетелката Б., независимо от родствената връзка с ищците, тъй като соченото от нея съответствало на останалите събрани по делото доказателства. Според нея от 1975 г. до 2020 г. никога между страните и техните наследодатели не е имало спорове относно ползването на двете постройки и входът, продължение на бетонната площадка, бил използван от всички. В помещенията слагали различни вещи и никога не се е заключвало. В този смисъл били и показанията на свидетеля Д. Х., съсед на страните, който сочел, че входът на бетоновата площадка се ползвал от всички. Това обстоятелство се потвърждавало от констативен протокол от 30.12.2020 г., от който е установено, че вратите на постройките не са заключени, пространството и достъпа до тях не били ограничени. Прието е, че другата група свидетели, свидетелите К. и Ж., баща и леля на ответника, и свидетеля С., ангажирани от ответника, установявали главно, че дядото на ответника със свои средства е изградил постройката от 13 кв. м., за да я ползва неговото семейство. Констатирано е, че те не сочели да е имало спорове при ползването на постройките и бетонната площадка, като място за паркиране и подход към двата входа на сградата, а споменавали само за разговори с техния баща, че може да забрани да се влиза от входа, направен от него, но по делото липсвали данни да са предприемани такива действия. С оглед това било прието, че не е установено ответникът или неговите праводатели да са извършили действия, с които са обективирали спрямо ищците или техните праводатели, намерението си да владеят процесните постройки само за себе си, в резултат на което останало недоказано направеното възражение за придобивна давност.

По основателността на касационната жалба.

Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим към изхода на спора, по който въззивният съд е приел, че по отношение на процесното помещение – сушина е приложим принципът на приращението. В настоящата хипотеза е било постигнато съгласие между С. Й. К. и Г. Й. К. за предаване на фактическата власт върху помещението сушина на последния, за да го ползва като дърводелска работилница. Предаването на фактическата власт е осъществено с конклудентни действия. Процесната постройка е била изградена към 1985 г., когато е постигната съдебната спогодба за делба, в която е участвал и бащата на ищците Й. С. К.. Тази постройка е била предмет и на прехвърлителната сделка от 1992 г. между Г. и Р. К., доведена и до знанието на Й. К.. Описаните по-горе действия следва да се ценят именно като съгласие с установяването на владение от Г. Й. К. върху сушината. При разрешаване на конкретния правен спор не е отчетен релевантния факт, че от момента на изграждане на тази постройка е била установена самостоятелна фактическа власт от същия с намерение за придобиване на собствеността. Последният не е следвало да демонстрира намерението си за своене на тази постройка. Осъществяваното от Г. Й. К. и неговия син Р. Г. К. владение е било постоянно и явно, като същото с изтичане на десетгодишния давностен срок, е довело до придобиване на правото на собственост. Направеното от ответника възражение, който се е позовал в настоящия процес на последиците на придобивната давност, за изтекла такава в полза на праводателите му, е основателно. Той се легитимира като собственик на постройката с идентификатор ****, със застроена площ 13 кв. м. Същата е могла да бъде обект на придобивна давност, дори да се възприеме като принадлежност към жилищната сграда или дворното място, тъй като праводателите на ответника са притежавали жилищен обект в сградата и са били съсобственици на дворното място. По отношение на тази постройка искът е неоснователен.

Правоизключващото възражение на ответника не е доказано по отношение на постройката, представляваща навес, служеща за достъп до жилищния етаж на ищците, по отношение на която исковете са основателни. По силата на приращението ищците се легитимират като съсобственици общо на 5/24 ид. ч. от същата.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, в частта, с която исковете срещу касатора са уважени за признаване правото на собственост върху претендираните идеални части от процесната постройка - сушина, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени в описаната част при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Предявеният иск подлежи на отхвърляне.

Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която исковете срещу касатора са уважени за признаване правото на собственост на ищците върху претендираните идеални части от постройката с идентификатор ****, представяваща навес, със застроена площ 5 кв. м.

С оглед изхода на спора ответниците по касация дължат на касатора заплащане на направените разноски съразмерно на уважената част от жалбата, като същите са в общ размер на 430 лв. /200 лв. – за първоинстанционното производство; 200 лв. – за въззивното производство и разноски от 30 лв. пред касационната инстанция/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 155 от 15.08.2022 г., постановено по в. гр. д. № 175/2022 г. по описа на Габровския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която са уважени предявените от И. Й. Ч. и С. Й. К. срещу Г. Р. К. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са съсобственици общо на 5/24 идеални части от сграда с идентификатор ****, със застроена площ 13 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляваща второстепенна постройка за инвентар „сушина“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Й. Ч. и С. Й. К. срещу Г. Р. К. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са съсобственици общо на 5/24 идеални части от сграда с идентификатор ****, със застроена площ 13 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляваща второстепенна постройка за инвентар „сушина“, построена в поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [улица].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е признато за установено в отношенията между Г. Р. К. че ищците И. Й. Ч. и С. Й. К. са съсобственици общо на 5/24 идеални части от сграда с идентификатор ****, със застроена площ 5 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляваща второстепенна постройка за инвентар „навес“, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [улица].

Осъжда И. Й. Ч. от [населено място], [улица] С. Й. К. от [населено място], [улица], да заплатят на Г. Р. К. от [населено място], [улица], сумата 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски по делото за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: