Обезщетение за неоснователно ползване на чужд имот

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова

като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002100290 по описа за 2023 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Слънчев бряг“АД срещу решение №.81/11.10.22 по г.д.№.85/22 на АС Бургас, с което, след частична отмяна на реш.№.31/14.02.22 по т.д.№.312/22 на ОС Бургас, предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на собствения му недвижим имот - сграда с идентификатор ...., представляваща ресторант „Палма“, със застроена площ 424кв.м., заедно с прилежащата към сградата (източно от нея) тераса с покривна конструкция с площ 359кв.м, за периода 17.08.15-10.06.20, е отхвърлен като неоснователен, ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Претендират се разноски.
Ответната страна „Зора ленд“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.1050/10.05.23 е допуснато касационно обжалване във връзка с въпрос относно момента, от който се дължи обезщетение от
ползвателя в полза на собственик на имот за ползване на имота без основание.
С обжалваното решение е прието за безспорно, че с писмен договор от
24.10.08 ищецът „Слънчев бряг“АД продал на В. П. Ж. право на собственост върху „бракувана сграда ресторант Палма“-„строителни материали“; последният продал на „Зора палма“ООД /по-късно Джемайлович“ЕООД/ с нотариален акт №... от ... на нотариус М. Б. поземлен имот с идентификатор ..., а с отделен писмен договор от същата дата - „бракувана сграда ресторант Палма“-„строителни материали“; на 10.12.14 поземленият имот е апортиран в капитала на ответника „Зора ленд“ЕООД, но няма данни сградата „ресторант Палма“ да е включена в апортната вноска; с решение по г.д.№.1286/18 по описа на ОС Бургас „Зора ленд“ООД е осъдено да предаде на „Слънчев бряг“АД владението на собствен му недвижим имот – сграда, находяща се в к.к.“Слънчев бряг“ - запад, общ.Несебър, представляваща ресторант “Палма“ със застроена площ 424кв.м., заедно с прилежащата към сградата (източно от нея) тераса с покривна конструкция с площ 359кв.м.; решението е влязло в сила на 26.02.21, когато е постановено опр.№.86 по г.д.№.3420/20, ІІ ГО на ВКС - с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по г.д.№.343/19 на АС Бургас за потвърждаване на първоинстанционното такова по г.д.№.1286/18 на ОС Бургас; по силата на издаден въз основа на въззивното решение изпълнителен лист ищецът е бил въведен във владение на имота на 10.06.20. При тези факти е намерено, че искът на „Слънчев бряг“АД за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на имота за периода 17.08.15-10.06.20 е неоснователен. Изложени са мотиви, че ищецът се е разпоредил с процесния имот в полза на праводателя на ответника чрез сделка , която е била призната от съда за нищожна; това обявяване заличава с обратна сила правото на приобретателя да държи вещта, като доколкото правото на собственика да получи на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на имота произтича от последвалото отпадане на основанието на приобретателя да държи вещта, то се дължи не от момента на получаването й, а от този на превръщане на приобретателя в държател . При това положение ищецът би имал право на обезщетение най-рано от 26.02.21 - когато е влязло в сила решението, с което приобретателят е осъден да върне имота, тъй като придобивното му основание е нищожно, и претенцията за процесния по-ранен период е неоснователна. По горните причини предявеният иск е намерен за
неоснователен, жалбата на „Зора ленд“ООД срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 325 813,39лв. - за основателна, а тази на „Слънчев бряг“АД, подадена срещу първоинстанционния акт в отхвърлителната му част за сумата над 325 813,39лв. до 389 354лв. - за неоснователна.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Съгласно същата с разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране на гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването; когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги, поради което търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало - то не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото, което, без да притежава правно основание, т.е. неправомерно, е ползвало чуждия имот; пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на вещта; неоснователността на преминаването на благата се осъществява при самото преминаване, а не в някой последващ момент, поради което и вземането по чл.59 ЗЗД /както и това по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - когато е получено нещо въз основа на договор, признат за нищожен/, е изискуемо от деня на получаването /реш.№.587/1.11.10 по г.д.№.941/09, ІV ГО, реш.№.719/27.12.10 по г.д.№.532/10, ІІІ ГО, реш.№.774/ 8.11.05 по г.д.

№.537/04, II ГО, ППВС №.1/28.05.79 по г.д.№.1/79 и др./.

По основателността на касационната жалба:

С влязло в сила реш.№.268/1.07.19 по г.д.№.1286/18 на ОС Бургас
/потвърдено с реш.№.113/15.01.20 по г.д.№.343/19 на АС Бургас, недопуснато

до касация с опр.№.86/26.02.21 по г.д.№.3420/20, ІІ ГО на ВКС/ предявеният от „Слънчев бряг“АД срещу „Зора ленд“ООД иск с правно основание чл.108 ЗС е уважен и ответникът е осъден да предаде държането на процесния имот на ищеца – което е станало след намесата на частен съдебен изпълнител при осъществен въвод на 10.06.20. С решението е прието, че „Слънчев бряг“АД

/собственик на имота като правоприемник на държавна фирма „Слънчев бряг“/ го е прехвърлил с писмен договор за продажба от 24.10.08 на В.Ж.

/в договора имотът е описан като „бракувана сграда ресторант “Палма“- строителни материали/, той го е прехвърлил с писмен договор от 2.04.10 на

„Зора Палма“ООД, на което с нот. акт от ... е продал и поземлен имот
№....; последният е апортиран като незастроен при учредяването на „Зора ленд“ЕООД през м.12.2014, като двата горепосочени писмени договора за прехвърляне на сградата са нищожни поради неспазване на изискуемата нотариална форма за валидност на сделките /сградата не е изгубвала характеристиката си на недвижим имот-не е престанала да бъде трайно прикрепена към земята/; същевременно ответникът не е придобивал правото на собственост върху нея, тъй като тя не е била апортирана, а възражението му, че я е придобил по давност предвид започнало непрекъснато владение считано от 24.10.08 - от праводателите му и продължено от него самия /след апорта - доколкото твърди, че и ресторантът е бил апортиран/, е намерено за неоснователно, тъй като към момента на предявяване на иска не е изтекъл изискуемия давностен срок.
През времето 17.08.15-10.06.20 фактическата власт върху процесния имот е била упражнявана от „Зора ленд“ООД. Съдът приема, че това е така, доколкото безспорно направеното в хода на горецитираното производство възражение от дружеството за придобиването му по давност съставлява извънсъдебно признание за упражняваната фактическа власт от момента на апорта /м.12.14г./. Същевременно това признание е подкрепено и от поведението на ответника в хода на настоящото дело – в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на същата той не оспорва упражняваната от него фактическа власт /в отговора на ИМ оспорването на иска е подкрепено с доводи, че: 1/ решението по ревандикационния иск все още не е влязло в сила, а по силата на апортната вноска имотът е станал собственост на ответника на

10.12.14 и при обявена нищожност връщането му се дължи от момента на влизане на решението за обявяване на нищожността в сила; 2/ дори да се
приеме, че обезщетение се дължи за период преди влизане в сила на решението за обявяване на нищожността, то претенцията е частично погасена по давност, тъй като обезщетение може да се търси за период от 5г. преди завеждането на иска – т.е. за времето 17.08.15-10.06.20; 3/ претендираният размер е прекомерен и несъобразен със средния пазарен наем; в допълнителния отговор на исковата молба твърдения относно липса на упражнявана фактическа власт отново не се съдържат/. При това положение въпросът за фактическото владение през времето 17.08.15-10.06.20 не е бил повдиган като спорен по реда и в сроковете, предвидени в ГПК, и наличието на такова се установява от съвкупната преценка на ангажираните доказателства и поведението на страните. Евентуално общо посочване в определението по насрочване на делото как принципно се разпределя доказателствената тежест не би могло да промени заявената воля и фактическите и правни твърдения на страните, а изводът за приемане на даден факт за установен се прави при съвкупна преценка на тези становища и всички относими доказателства по делото.
Стойността на средногодишния пазарен наем за процесния имот за периода 10.06.15-10.06.20 е 439 150лв., а при оценка и на терасата като отделен обект във връзка с отдаването му под наем на самостоятелни обекти и на закрита част – на 449250лв. /тройна съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена/; при изчисление на база определената за периода 10.06.15-10.05.20 по-малка сума 439 150лв., съответната такава за времето 17.08.15-10.06.20 възлиза на 422 803,86лв.

Като се имат предвид горните обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че през периода 17.08.15-10.06.20 ищецът като собственик на процесния имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва, реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от него облаги, поради което и търпи обедняване - защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало; налице е връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за това /имуществото не се е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което, без да притежава правно основание,
т.е. неправомерно, е ползвало чуждия имот/. При това положение пропусната полза, изразяваща се в реализираната от другото лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на вещта, като неоснователността на преминаването на благата се осъществява при самото преминаване, а не в някой последващ момент - вземането по чл.59 ЗЗД /както и това по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД - когато е получено нещо въз основа на договор, признат за нищожен/ е изискуемо от деня на получаването. Претенцията би била основателна не от момента на прогласяване на нищожността, а от този на започването на неоснователно упражняваната фактическата власт /в случая през м.12.2014 – от когато и същата е била без основание/. Тя не е погасена по давност за спорния пред въззивната и настоящата инстанция период 17.08.15-

10.06.20 /такова погасяване предвид направеното възражение е било налице за времето до 16.08.15 с оглед разпоредбата на чл.110 ЗЗД (предвиждаща обща петгодишна давност) и предявяването на исковата молба на 17.08.20/ и за същия се дължи обезщетение. То следва да се определи в размер на средната пазарна наемна цена предвид обема, характера и предназначението на имота /т.е. съобразно средномесечен пазарен наем за ползването му/ и е не по-малко от претендирания размер пред въззивната инстанция – 389 354лв. - с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. За тази сума искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от

17.08.20 до окончателното изплащане.
Предвид изложеното обжалваното решение трябва да се отмени като незаконосъобразно, а предявеният иск – да се уважи съобразно посоченото по-горе - за сумата 389 354лв. /ведно със законната лихва/, до която претенцията е предмет на настоящия инстанционен контрол /същият е предопределен от предмета на спора, обхванат от въззивната проверка – при касационно обжалване на въззивното решение в цялост, какъвто е разглеждания случай/. При произнасянето си настоящият състав съобразява, че във въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка предвид пропуска да се включи диспозитив, съответен на формираната воля за неоснователност на жалбата на ищеца в частта за отхвърляне на претенцията му до размер от 389 354лв. /в мотивите изрично е посочен предмета на спора, с който е сезиран апелативния съд-въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част – с която е осъден да плати 325 813,39лв. обезщетение за периода 17.08.15-10.06.20, и въззивна
жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която претенцията е отхвърлена за сумата над 325 813,39лв. до 389 354лв., както и че по изложените съображения искът е неоснователен и съответно жалбата на ответника – основателна, а тази на ищеца- неоснователна; липсва, обаче, диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над 325 813,39лв. до 389 354лв/. С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски за всички инстанции в общ размер на 52480,99лв. на основание чл.78 ал.1 ГПК /32593,10лв. пред ОС Бургас съразмерно на уважената част от иска (от общо направени 66454,24лв.-31754,24лв. ДТ, 1700лв. депозити за три експертизи, 21600лв. и 11400лв. адвокатски хонорар ); 18070,81лв. пред АС Бургас (1270,81лв. ДТ и 16800лв. адвокатски хонорар, възражението за прекомерност на който е неоснователно, като се има предвид фактическата и правна сложност на делото, в това число обстоятелството, че пред въззивната инстанция са били събирани доказателства - изслушвана и приемана тройна техническа експертиза в голям обем, а защитата на ищеца е осъществявана както по жалба на ответната страна, така и по негова такава, в това число с явяване в открито съдебно заседание), 7817,08лв. ДТ за ВКС/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.81/11.10.22 по г.д.№.85/22 на АС Бургас, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Зора ленд“ООД, ЕИК[ЕИК], да плати на „Слънчев бряг“АД, ЕИК 812020577, на основание чл.59 ЗЗД 389354лв. /триста осемдесет и девет хиляди триста петдесет и четири лева/ обезщетение за лишаване от ползване на собствен на „Слънчев бряг“АД имот - сграда с идентификатор ..., представляваща ресторант „Палма“, със застроена площ 424кв.м., заедно с прилежащата към сградата (източно от нея) тераса с покривна конструкция с площ 359кв.м, за периода 17.08.15г.- 10.06.20г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.20г. до окончателното изплащане, както и 52480,99лв /петдесет и две хиляди четиристотин и
осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.
2.