Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025

Спиране на срока за отговор и насрещен иск по време на съдебна ваканция

Върховен касационен съд · 07 Октомври 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Въззивният съд е прекратил производството по насрещни искове по договор за наем, приемайки, че са подадени след изтичане на едномесечния срок за отговор на исковата молба. Върховният касационен съд отменя това решение, тъй като съдът не е съобразил действащата тогава разпоредба, според която сроковете спират да текат по време на лятната съдебна ваканция. Делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на насрещните искове по същество.

Какво приема съдът

Срокът за подаване на писмен отговор и предявяване на насрещен иск спира да тече по време на съдебната ваканция съгласно приложимата редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК (в сила от 31.10.2017 г. до 01.09.2018 г.).

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

насрещен исксъдебна ваканциясрок за отговорпреклузивен срокспиране на срокове

Текстът на акта

Ключови фрази

Неоснователно обогатяване * обезщетение за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 285

Гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2512 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, „Еврогрейд БГ“ ЕООД, срещу решение № 4269 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. 12151/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение № 20054383 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 72612/2018 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу „Четирилистна детелина - Банско“ ООД насрещни осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД за сумата 22 500 лв., претендирана като подлежащи на връщане поради неосъществено основание плащания от 12.12.2017 г., 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 23.02.2018 г. и 19.03.2018 г.; евентуално по чл. 82 ЗЗД за същата сума, претендирана като обезщетение за вреди от непредоставяне на наетите по договора и анексите имоти; по чл. 55 ЗЗД за сумата 5 000 лв., претендирана като подлежащо на връщане поради неосъществено основание плащане от 05.01.2018 г., евентуално по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за същата сума, претендирана като подлежащ на връщане депозит при прекратяване на договор за наем; всички суми ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по тези насрещни осъдителни искове, и в частта за присъдени в негова тежест разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 2 803 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е приложил действалата към подаване на насрещните искове редакция на нормата на чл. 61 ГПК и е достигнал до противния на процесуалния закон извод, че насрещните искове са подадени след изтичане на установения с чл. 211, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Излага, че съобщение с препис от исковата молба му е връчено на 06.07.2018 г., от която дата и е започнал да тече срока по чл. 211 ГПК. Сочи, че съобразно действалата редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК /нова ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г./ сроковете спират да текат по време на съдебната ваканция по чл. 329 ГПК – от 15 юли до 01 септември, като нормата е отменена считано от 01.09.2018 г., респективно указаният му и законово определен срок не е изтекъл към датата на подаване на насрещните искове – на 28.08.2018 г. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество по предявените насрещни искове.

Ответникът по касация, „Четирилистна детелина - Банско“ ООД, в предоставения му срок за писмен отговор не депозира такъв и не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 1652 от 29.05.2025 г. по т. дело № 2512/2024 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на съдебния акт в тази част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с решението си в обжалваната част е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни осъдителни искове, е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Позовал се на практиката на ВКС по решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО и приел, че действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата, като се намали броя на откритите заседания. Изтъкнал е, че съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК с изпращане на препис от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок, като посочва задължителното съдържание за отговора, както и последиците от неподаването му, и ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на оспорен документ, не посочи или представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 ГПК, чл. 212 ГПК и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако това се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Счел е, че в процесния случай ответникът „Еврогрейд БГ“ ЕООД е получил препис от исковата молба и доказателствата с указания за представяне на отговор чрез пълномощник адв. Г. Д. на 06.07.2018 г., с приложено по делото надлежно пълномощно от 03.07.2018 г., а отговорът на исковата молба и исковата молба с предявените насрещни осъдителни искове са изпратени по пощата на 28.08.2018 г. Изтъкнал е, че от деня на редовното връчване - 06.07.2018 г., за ответника е започнал да тече едномесечният срок за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, като до неговото изтичане на 06.08.2018 г. насрещни осъдителни искове не са предявени, както и отговор на искова молба в посочения преклузивен срок не е бил подаден. Подчертал е, че ответникът е разполагал с процесуалната възможност да предяви насрещен иск най - късно с отговора на исковата молба - чл. 211 ГПК, като с пропускането на тази възможност е преклудирано правото му да предяви насрещни искове.

По тези съображения е намерил първоинстанционното решение в частта, с която са разгледани и отхвърлени предявените насрещни осъдителни искове, за процесуално недопустимо и го е обезсилил, като е прекратил производството по делото в тази част.

Решението в обжалваната част е неправилно.

При правилно установяване на релевантните факти въззивният съд не е приложил действалата към процесните отношения редакция на процесуалния закон. С § 2 от Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., чл. 61 ГПК е изменен и допълнен, като е създадена нова ал. 2, която гласи: „Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“ Законовата разпоредбата е в сила от 31.10.2017 г. – чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, вр. чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове, и е отменена с § 1 от Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн. в ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г., като отмяната е в сила от 01.09.2018 г. - § 8 от ПЗР на същия закон.

Както е приел въззивният съд, ответникът „Еврогрейд БГ“ ЕООД е получил препис от исковата молба и доказателствата с указания за представяне на отговор чрез пълномощник адв. Г. Д. на 06.07.2018 г., а отговорът на исковата молба и исковата молба с предявените насрещни осъдителни искове са изпратени по пощата на 28.08.2018 г., или отношенията са се развили при действието на ал. 2 на чл. 61 ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.). Съобразно последната норма започналият да тече на 03.07.2018 г. едномесечен срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК за предявяване на насрещни искове е спрял да тече по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, или от 15.07.2018 г. до 01.09.2018 г., респективно не е изтекъл на 28.08.2018 г., когато насрещните искове са подадени до съда чрез пощенските служби.

Като е приел обратното, прилагайки недействала към този период редакция на закона, въззивният съд е постановил неправилно решение в тази му обжалвана част, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, и делото върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба на „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу решение № 20054383 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 72612/2018 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу „Четирилистна детелина - Банско“ ООД насрещни осъдителни искове.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски, направени пред настоящата инстанция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4269 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. 12151/2022 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е обезсилено решение № 20054383 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 72612/2018 г. по описа на СРС в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от „Еврогрейд БГ“ ЕООД срещу „Четирилистна детелина - Банско“ ООД насрещни осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД за сумата 22 500 лв., претендирана като подлежащи на връщане поради неосъществено основание плащания от 12.12.2017 г., 24.01.2018 г., 31.01.2018 г., 23.02.2018 г. и 19.03.2018 г.; евентуално по чл. 82 ЗЗД за същата сума, претендирана като обезщетение за вреди от непредоставяне на наетите по договора и анексите имоти; по чл. 55 ЗЗД за сумата 5 000 лв., претендирана като подлежащо на връщане поради неосъществено основание плащане от 05.01.2018 г., евентуално по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за същата сума, претендирана като подлежащ на връщане депозит при прекратяване на договор за наем; всички суми ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по тези насрещни осъдителни искове, и в частта за присъдени в тежест на „Еврогрейд БГ“ ЕООД разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 2 803 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.