Придобиване по давност на асфалтиран паркинг при смяна на собственика на имота

Текстът на акта

Ключови фрази

16

Р Е Ш Е Н И Е

№ 180

София, 20.03.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1173 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9018/19.12.2022г., подадена от „О. завод“ О. - С. чрез процесуалния представител адв. И. Н. Ц. от АК-П., срещу решение № 387/15.11.2022г. по в.гр.д. № 132/2022г. на Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав, с което решението на първоинстанционния съд е частично отменено и вместо това е отхвърлен искът на „О. завод“ О. против „К. ауто“ О. за приемане за установено, че „О. завод“ О. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (от 1999г. до 2020г.) на реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1100 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част цялата е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, и е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която искът на „О. завод“ О. е отхвърлен за останалата част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] или за площта над 1100 кв.м. до 4406 кв.м.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. За неправилен счита извода на въззивния съд, че дружеството-касатор не е придобило правото на собственост върху процесния имот по давност, тъй като владението не било демонстрирано спрямо лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на спорния имот. Поддържа, че за да достигне до този извод въззивният съд е игнорирал свидетелските показания, според които процесният имот представлява асфалтирана територия, която от много години се ползва за паркинг на работещите и гостите на завода, както и първоначалното заключение на вещото лице. Поддържа, че фактът, че владението е явно за цялото общество означава, че то се манифестира пред всички, erga omnes, включително и пред евентуалните претенденти за собственост. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание, както и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „К. А.“ О. чрез процесуалния си представител адв. А. М. Д. от АК-П., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №3512/14.11.2023г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса упражняването на владение, което е явно и демонстрирано спрямо цялото общество, представлява ли демонстриране на владение с намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира по документ като собственик.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Упражняването на владение, което е явно демонстрирано спрямо цялото общество, т.е. спрямо всички, представлява демонстриране на намерение за своене и спрямо лицето, което се легитимира като собственик със съответния документ (решение за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ или нотариален акт, обективиращ предвиден в закона придобивен способ). Фактическата власт, веднъж установена като владение (упражняване за себе си) не променя своята същност в държане при промяна в носителя на правото на собственост върху имота, ако владението е явно. Упражнявайки фактическата власт върху имот, който държи като свой, т.е. с намерението да придобие собствеността по давност, владелецът свои имота спрямо всички, включително спрямо собственика. За да прекъсне придобивната давност, собственикът следва да предприеме съответните действия по указания в чл. 116 ЗЗД начин, а именно с предявяването на иск или възражение или искане за почване на помирително производство, респ. с предприемане на действия по принудително изпълнение.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Както последователно приема ВКС в своята практика, за да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност (в този смисъл решение №50117 от 06.02.2023г. по гр.д.№509/2022г. на II г.о. на ВКС и посочените в него решение № 80/2020г. по гр.д.№ 2737/2019г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №115/2018г. по гр.д.№3954/2017г. на І г.о. на ВКС, решение №376/2013г. по гр.д.№260/2012г. на І г.о. на ВКС, решение №92/2013г. по гр.д.№ 327/2012г. на ІІ г.о. на ВКС). Придобивната давност не може да се счита за прекъсната с извънсъдебните спорове по повод упражняване на фактическа власт. И в този случай владението остава необезпокоявано (несмущавано, непрекъснато). Нормата на чл. 116, б.”б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване (решение №83 от 09.10.2020г. по гр.д.№3878/2019г. на I г.о. на ВКС). Подаването на молби и заявления до административни органи от лице, което заявява със същата собственически права върху имота няма за последица прекъсване на течението на придобивната давност в полза на последния, защото е извън кръга на действията, визирани в горепосочените хипотези. Прехвърлянето на правото на собственост също няма подобна последица.

Трайна и непротиворечива е и практиката на ВКС по приложението на установената в чл. 69 ЗС презумпция. Само ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика), презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт представлява владение, в подобна хипотеза упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота (решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на І г.о. на ВКС и посочените в него решение №291/09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ІІ г.о. на ВКС).

При промяна на собствеността чрез договор за покупко-продажба единствено продавачът, ако продължи да упражнява фактическата власт върху имота и след извършване на разпореждането, ще има качеството „държател“. Така според решение №136 от 16.06.2014г. по гр.д.№436/2014г. на І г.о. на ВКС, чл. 187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие, след като не е собственик, затова има качеството на държател – чл. 68 ал. 2 ЗС. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственикът да узнае, че неговото владение е отблъснато.

Подобно разрешение обаче е неприложимо спрямо трето лице, което е установило самостоятелна фактическа власт върху имота още преди промяната в собствеността. Както е прието в решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на ІІ г.о. на ВКС, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт (така в решение №144 от 2.12.2014г. по гр. д. № 1650/2014г. на ІІ г.о. на ВКС). Ирелевантно в този смисъл е дали владелецът съзнава, кой е действителният собственик на имота, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС.

Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради неведение) да се брани (решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І г.о. на ВКС). Но когато упражняването на фактическа власт е явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме (чрез поставяне на ограда, асфалтиране, поставяне на осветление, паркиране на автомобили), лицето, в полза на което е възстановено правото на собственост върху имота, както и последващите приобретели, имат възможността да възприемат осъществяването на това владение и за да прекъснат течението на придобивната давност, следва да предприемат вече посочените по-горе правни действия.

Както ВКС приема в своята практика, в хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар. завладяване) то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане (решение №2/11.04.2019г. по гр.д.№1117/2018г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него решение № 262 от 29.11.2011 год. по гр. д. № 342/2011г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 31 от 8.02.2016г. по гр. д. № 4539/2015г. на І г. о. на ВКС).

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„О. завод“ О. - [населено място] е предявило срещу „К. ауто“ О. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено, че „О. завод“ О. е собственик на процесния недвижим имот (поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол) на основание договор за приватизационна продажба, а в условията на евентуалност на основание давностно владение, продължило от 1999г. до предявяването на иска.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд на първо място е посочил, че предмет на разглеждане във въззивното производство е само искът за собственост, предявен при условията на евентуалност, основан на твърдения за изтекла 10-годишна придобивна давност и съответно е разгледал само доводите и доказателствата, свързани с този иск. Тази констатация на въззивния съд не се оспорва с касационната жалба.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е взел предвид, че по делото са разпитани свидетели, показанията на които условно могат да бъдат разделени на две групи. Приел е, че от показанията на свидетелите Г. Д. и С. Г. се установява, че още от 1972г. мястото пред входа на Оптикомеханичния завод било паркинг и работниците спирали колите си там; че мястото било асфалтирано и върху него се събирали около 16-20 коли; че имало лампи, които светят. Посочено е, че свидетелят Д. е работил в завода допреди 4-5 години и твърди, че това място било паркинг, откакто той го помни, а свидетелят Г. е уточнил, че мястото пред портиерската кабинка било паркинг, който съществувал от 1974г. и там спирали колите на работниците; че паркингът бил асфалтиран и даже имало канал за проверка на колите; че имало осветление, което преди работело, но в момента свидетелят не знае дали работи; че паркингът се ползва и сега от работещите в завода, които си оставят колите там; че автомобилът на пазача е там, а и други коли имало.

Взето е предвид, че според показанията на свидетелите Т. В. и Дело Л. „К. ауто“ притежава имота от 2015г., а преди това имотът бил на наследниците на Ф. Генчев; че делата за реституирането на имота приключили през 2009г. и тогава бащата на свидетелката В. пуснал жалба до кмета на [населено място], че съседът-собственик на завода струпва материали в неговия имот и кметът изпратил предупреждение, че никой няма право да влиза в този имот, освен собствениците и до смъртта си през 2011г. бащата на свидетелката В. си владеел имота, а след неговата смърт наследниците го продали.

Посочено е, че според свидетеля Л. след закупуването имотът бил почистен, тъй като бил обрасъл с шипки и се ползвал за паркинг, на който новите собственици си паркирали колите; че собствениците на ответното дружество имали сервиз за автомобили в града и паркирали на процесния имот автомобилите, които им пречат; че имотът не бил ограден; че никой не ги притеснявал; че имало период, през който на паркинга имало над 10 автомобила за период от седмица до месец.

Взето е предвид също така, че ответникът „К. ауто“ О. се легитимира като собственик с н.а. за покупко-продажба №138, том ІІІ, рег.№3474, дело №436 от 2015г., по силата на който е закупил недвижим имот, представляващ изоставена нива с площ от 4.406 дка с кадастрален номер 032523 в землището на [населено място] от продавачите Ц. Ф. К., Т. Д. В., Л. Р. С. и Д. Р. С..

Посочени са и решенията на ОСЗГ-гр.С., които са били постановени по подадено от наследниците на Ф. Генчев заявление за възстановяване на собствеността, както и решение №4 от 18.07.2008г. по гр.д.№4/2008г. на РС-Панагюрище, с което е отменено решение №84 от 27.11.2007г. на ОСЗГ-гр.С. и решение №0784 от 15.11.2007г. на ОСЗГ-гр.С., което е оставено в сила с решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. на Административен съд-Пазарджик.

Взето е предвид, че за изясняване на спора от фактическа страна по делото пред първоинстанционния съд е приета първоначална и допълнителна техническа експертиза, от заключението на които се установява, че процесният имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] е с площ от 4406 кв.м. и в едната част е асфалтиран и оформен като паркинг пред входа на съседния му от запад имот с идентификатор [№] , като според вещото лице асфалтовата настилка е в лошо състояние, което счита за дългогодишно неподдържане, както и че в тази част са поставени осветителни стълбове, които са без осветителни тела. Съобразено е, че според тези експертизи теренът с площ 29500 кв.м., предмет на А. №174 от 06.06.1994г., има правилна четириъгълна форма, като незастроената част в югозападната част представлява в момента имот с идентификатор [№] (бивш имот №032249 по КВС), който е реституиран на наследниците на Ф. Генчев по преписка №1 от 19.11.1991г. на ПК-С., като при изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесният имот не е идентичен с имота, предмет на решението за възстановяване, тъй като става дума за два различни имота по една и съща преписка и процесният имот е възстановен по-късно.

Взето е предвид, че според допуснатата пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза асфалтираната част от терена, отразена на приложената към заключението скица, е с площ 1346 кв.м.

Посочено е, че във връзка с уточнението на вещото лице за липсата на идентичност между процесния имот и бивш имот №032249 по КВС са събрани и други писмени доказателства, според които имот с кадастрален номер [№] е продаден от наследници на Ф. Д. Генчев през 2007г. (н.а.№52, том ІІ, рег.№1732, дело №182 от 2007г.) на И. Я. М..

В обжалваното решение е посочено, че според представените по делото писмени доказателства за реституирането на имоти на наследниците на Ф. Генчев по преписка №1 от 19.11.1991г., е поискано възстановяване на земеделски земи източно и западно от имота на О., като с решение №84 от 21.11.1997г. на ОСЗГ-С. е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев на 11 имота, след което с решение №33/1 от 03.11.1999г. на ПК е възстановено и правото на собственост върху четири имота, в това число и имот №032249 в м.Голи ръд“, който се намира западно от площадката на О., което обстоятелство е установено и от заключението на СТЕ, според което с тези решения имоти източно от площадката на О. не са възстановявани.

Взето е предвид, че по-късно по същата преписка е постановено решение №84 от 27.11.2007г., с което е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи стари реални граници на посочени в решението земи, но също така е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев на 12 броя земеделски земи, които са възстановени в съществуващи стари реални граници. Посочено е, че по същата преписка е постановено и решение №0784 от 15.11.2007г., с което са възстановени в съществуващи стари реални граници 2 броя земеделски земи. Съобразено е, че и двете решения са отменени с решение №4 от 18.07.2008г. по гр.д.№4/2008г. на РС-Панагюрище, което е оставено в сила с решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е взел предвид, че ищецът „О. завод“ О. е основал исковата си претенция на изтекла в негова полза повече от 10-годишна придобивна давност през периода от 1999г. до датата на подаване на исковата молба (01.11.2019г.), а ответникът „К. ауто“ О. противопоставя възражение за право на собственост по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№138, том ІІІ, рег.№3474, дело №436 от 2015г.

Прието е, че реституцията на процесния недвижим имот е приключила в решение №86 от 19.02.2009г., постановено по к.а.х.д.№32 от 2009г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е оставено в сила решение №4 от 18.07.2008г. на РС-Панагюрище, с което е признато правото на собственост на наследниците на Ф. Д. Генчев, б.ж. на [населено място], на 12 броя земеделски земи, които са възстановени в съществуващи стари реални граници, между които и процесният имот, както и че от тогава до продажбата на имота през 2015г., извършена с н.а.№138/2015г., този имот е владян от наследниците на Ф. Генчев, т.е. дори дружеството да е владяло имота от 1999г. до 19.02.2009г. (когато е постановено решението на АС-Пазарджик), от момента на възстановяване на собствеността на наследниците на Ф. Генчев на тях им се възстановява с обратна сила правото на собственост с включените в него правомощия владение, ползване и разпореждане, така че все едно правото на собственост никога не е било губено. Изложени са съображения, че за да твърди, че е владял имота спрямо тях, ищецът трябва да докаже, че до знанието на наследниците Г. е достигнало намерението му да владее за себе си, но доказателства в такъв смисъл не са представени по делото. Прието е, че напротив, от показанията на свидетелката В. се установява, че веднага след реституцията на имота баща й го завладял и го ползвал за себе си, а след неговата смърт наследниците са продали този имот на ответника „К. ауто“ О.. Взето е предвид, че след постановяване на окончателното решение на АС-Пазарджик бащата на свидетелката В. е писал жалба до кмета на [населено място] с оплакване, че собствениците на съседния завод струпват материали в неговия имот и с писмо от 22.05.2009г. кметът е уведомил управителя на ищцовото дружество, че реституцията на този имот, започнала през 1997г., е приключила с влязло в сила съдебно решение и никой освен наследниците на Генчев не могат да влизат в имота. С оглед на това е прието, че най-късно през 2009г. ищецът „О. завод“ О. е бил уведомен, че собственици на спорния имот са наследниците на Ф. Генчев и за да завладее имота на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, дружеството е трябвало да демонстрира намерение за владее за себе си по отношение на действителните собственици на имота и това владение да е продължило явно и необезпокоявано до датата на подаване на исковата молба, каквито доказателства е прието, че липсват.

Взето е предвид също така, че през 2015г. имотът е продаден на ответника „К. ауто“ О. и е прието, че от този момент нататък е било необходимо ищецът да демонстрира, че владее за себе си по отношение на новия собственик. Изложени са съображения, че със сключването на договора за покупко-продажба се извършва прехвърляне на собствеността и купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем, като получава правото на владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ, поради което е прието, че от този момент ако продавачът или трето лице остане в имота, следва да се счита, че владее за собственика и упражнява фактическа власт върху имота за другиго, а не за себе си, поради което по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не следва да намери приложение. Според въззивния съд, за да придобие качеството владелец, лицето, което владее имота, не е достатъчно да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито, а трябва да е явно и несъмнено, което изисква промяната на намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато.

Прието е, че в случая от една страна от 2015г. до датата на предявяване на иска не са изтекли 10 години, а от друга страна липсват доказателства за каквито и да било действия от страна на ищеца, с които да е отблъснал владението на собственика „К. ауто“ О.. Посочено е, че от показанията на свидетелите е установено, че веднага след придобиването на имота работници на „К. ауто“ О. са почистили обраслите шипкови храсти и са започнали да паркират там своите автомобили, като са изложени съображения, че дори и изобщо да не са го ползвали, собственикът не може да загуби собствеността си само защото не владее, а е необходимо трето лице да завладее същия имот и да демонстрира по отношение на собственика, че владее за себе си, каквито доказателства е прието, че по делото няма.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 236, ал. 2), както и при неправилно приложение на материалния закон (чл. 68 ЗС и чл. 79 ЗС).

На първо място следва да се отбележи, че при постановяване на решението си въззивният съд не е извършил цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е отчел точно казаното от разпитаните по делото свидетели по отношение на онази реална част от имота, върху която Д. Ф. Д., наследник на Ф. Д. Генчев, е упражнявал фактическа власт след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както и върху каква част от имота е била упражнявана фактическа власт от „К. ауто“ О. след сключването на договора за покупко-продажба през 2015г.

Не е съобразено, че според свидетеля Л. имотът, който „К. ауто“ О. притежава е с площ над 3 дка (докато площта на спорния имот е 4406 кв.м.); този имот бил обрасъл с шипки, а след придобиването му от това дружество бил изчистен и се използва за паркинг, като свидетелят е паркирал върху пръстта.

Свидетелката В. също е заявила, че са обжалвали решението на ОСЗГ, тъй като имотът бил намален от 3.30 дка на 1 дка. Т.е. по отношение на площта на имота показанията на тези двама свидетели са категорични-около 3.30 дка. За този имот свидетелката е заявила, че след възстановяване на собствеността баща й Д. Ф. Д. владеел - ходел в имота, имало ливадка, опазвал го.

С оглед правилата на формалната житейска логика следва да се приеме, че тези показания касаят упражняване на фактическа власт от страна на наследниците на Ф. Генчев, а след това и от „К. ауто“ О. единствено върху неасфалтираната част от имота (ползване като ливадка, паркиране в пръстта), която съвпада с възстановената по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на останалата част от имота, която е асфалтирана, по делото не се установява владението, осъществявано от дружеството-ищец, да е било фактически отнето. Подаването на молба за съдействие до кмета на общината не представлява правно действие, което да има за последица прекъсване на владението.

Следва да бъде взето предвид и обстоятелството (което въззивният съд не е сторил), че с решение №84 от 21.11.1997г. на ОСЗГ-С. на наследниците на Ф. Д. Генчев е възстановено правото на собственост върху няколко имота в м.В. дол, но при обжалване на последващото решение №84 от 15.11.2007г. и решение №0784 от 27.11.2007г. на ОСЗГ-С. Д. Ф. Д. е посочил, че с решение №84 от 21.11.1997г. е била възстановена овощна градина от 3.300 дка в тази местност, като площта именно на този имот е била намалена с последващите решения, тъй като попадала в „О. завод“-С.. Именно този имот и при такава площ е обсъждан в решение №4 от 18.07.2008г. по гр.д.№4/2008г. на РС-Панагюрище, като е било съобразено обстоятелството, че с последващото решение №84 от 27.11.2007г. на ОСЗГ на наследниците на Ф. Генчев се възстановява овощна градина в местността „В. дол“ от 1.261 дка и ливада в същата местност, като се отказва да бъде възстановена овощната градина в останалите й размери от 2.039 дка поради това, че имотът попада в „О. завод“, ж.п. линия и път. При постановяването на това решение от РС-Панагюрище е било съобразено заключението на изслушана по делото експертиза, според което сервитутната линия по шосето представлява обработваема земя, ползвана от жалбоподателя и именно поради тази причина решенията от 2007г. са отменени. В тази насока е и заключението на вещото лице В., изслушано по настоящето дело, че един от имотите, върху които на основание решение от 18.07.2009г. на РС-Панагюрище по гр.д.№4/2008г. е отменен отказът на ОСЗ-С. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ф. Генчев е №032522 по КВС, който е част от имот №032523, придобит по договора от 2015г. Съпоставяйки тези писмени доказателства и показанията на свидетелите следва да се приеме, че за асфалтираната част от имота наследниците на Ф. Генчев не са заявявали претенции, вкл. в процедурата по възстановяване на собствеността и владението на „О. завод“ О.-С. върху тази част от имота не е било и фактически отнемано до предявяването на иска. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след 19.02.2009г. целият имот, т.е. и асфалтираната част, е бил владян от наследниците на Ф. Д. Генчев, а след 2015г. целият имот, т.е. и асфалтираната част, е бил владян от купувача „К. ауто“ О..

Неправилен е и изводът на въззивния съд по приложението на материалния закон, а именно, че ищецът „О. завод“ О. е следвало да докаже, че до знанието на наследниците Г. след възстановяване на собствеността, т.е. до знанието на действителните собственици е достигнало намерението му да владее имота за себе си, тъй като през 2009г. дружеството е било уведомено, че реституцията на имота е приключила. Неправилен е и изводът, че след извършената през 2015г. продажба на имота е било необходимо „О. завод“ О. да демонстрира, че владее имота за себе си и по отношение на новия собственик „К. ауто“ О..

Както беше посочено по-горе, фактическата власт, веднъж установена като владение (упражнявана за себе си), не променя своята същност и не преминава в държане при промяна на носителя на правото на собственост върху имота, ако владението е явно, доколкото промяната на носителя на правото на собственост е ирелевантно спрямо правата и качеството на третото лице, което е установило самостоятелна фактическа власт върху имота още преди промяната на собствеността. При липса на действия, целящи отблъсване на установеното владение по предвидения в ЗЗД ред, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Демонстриране на намерение за своене спряво новия собственик не е необходимо, доколкото качеството „владелец“ не е изгубено.

И след като по делото е установено, че „О. завод“ О. е установило и упражнявало самостоятелна фактическа власт върху целия имот още преди възстановяване на собствеността, следва да се приеме, че демонстриране на намерение за своене спрямо наследниците на Ф. Д. Г., а впоследствие и спрямо „К. ауто“ О. не е необходимо. По отношение на асфалтираната част от имота дружеството-ищец е продължило да упражнява самостоятелна фактическа власт с намерението да придобие собствеността и след възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ през 2009г., както и след извършеното през 2015г. прехвърляне на собствеността, като е упражнявало тази фактическа власт ясно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години в периода от 2009г. до 2020г. и е придобило правото на собственост върху тази реална част по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Не може да се приеме, че владението върху тази реална част е било прекъснато, тъй като подаването на жалба до кмета на общината и изпращането на предупреждение от кмета до упражняващото фактическата власт върху имота лице, не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, очертаваща хипотезите на прекъсване на давността - придобивната давност не може да бъде прекъсната с извънсъдебни спорове по повод упражняване на фактическата власт.

Неоснователен е доводът на ответника, че няма как да е налице владение върху асфалтираната част от имота, след като асфалтовото покритие към настоящия момент е в много лошо състояние, а от осветителните тела са останали само стълбове. На първо място по причина, че това състояние на асфалтираната част от имота е установено от изслушаната по делото експертиза и съответно установява същото към момента на изготвяне на експертизата, т.е. след предявяването на исковата молба и исковия период. Доказателства, че асфалтираната част от имота е била в лошо състояние и в предходен момент по делото не са представени. Освен това, доколкото това състояние на имота не препятства неговото ползване като паркинг, то състоянието му е и принципно ирелевантно.

Следва да се отбележи също така, че владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и други, а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица (решение №17/19.02.2016г. по гр.д.№4335/2015г. на ІІ г.о. на ВКС). В този смисъл дори имотът да не е поддържан към настоящия момент в добро състояние, това не означава, че лицето, което е установило в предходен момент фактическа власт върху него с намерение за своене вече не упражнява такава власт. Асфалтирането на имота определено прави владението явно.

Неоснователни са и доводите на ответника, свързани с обстоятелството, че стъпки за възстановяване на собствеността върху имота са били предприети още през 1991г. Този довод е относим изцяло към неасфалтираната част от имота, за която е установено, че съвпада с възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, докато за асфалтираната му част по делото не се установява да попада в границите на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Освен това с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ следва да се приеме, че релевантен за началото на придобивната давност е моментът, в който собствеността е възстановена.

Предявеният иск за признаване правото на собственост върху реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1346 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част цялата е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, е основателен и следва да бъде уважен.

В останалата част за признаване правото на собственост върху реалната част от имота за площта над 1346 кв.м. до 4406 кв.м., както е прието и в обжалваното решение, по делото не се установява осъществяването на твърдяния от дружеството-ищец придобивен способ, макар и по съображения, различни от изложените от въззивния съд.

Както е посочено и в обжалваното решение, установено е осъществяване на фактическа власт от „О. завод“ О. и върху тази реална част от имота до 2009г., когато според показанията на св. Т. В. нейният баща започнал да извършва действия по опазването на имота, а след 2015г., според показанията на свидетеля Л. служители на „К. ауто“ О. са разчистили тази част от имота (която била обрасла с шипки) и дружеството започнало да го използва за паркинг, на който новите собственици паркирали колите - собствениците на дружеството имали сервиз за автомобили в града и паркирали в процесната реална част автомобилите, които им пречат. Чрез тези действия е осъществено фактическо отстраняване на предишния владелец „О. завод“ О. от имота преди изтичането на предвидения в закона 10-годишен давностен срок (доколкото съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила - 21.11.1997г, а ако собствеността е възстановена след влизане в сила на разпоредбата, давността започва да тече от датата на влизане в сила на решението, с което е възстановена собствеността).

По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която решението на първоинстанционния съд е частично отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от „О. завод“ О. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК против „К. ауто“ О. иск за признаване за установено, че „О. завод“ О. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (1999г. до 2020г.) на реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1100 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, както и в частта, с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено за реална част от имот с идентификатор [№] с площ от 246 кв.м., която също представлява част от имота, покрита с асфалтово покритие и вместо това за тази реална част с площ от 1346 кв.м., защрихована на комбинирана скица-приложение 2 към заключението на в.л. В., искът бъде уважен, като бъде признато за установено, че „О. завод“ О. е собственик на тази реална част на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (от 2009г. до 2020г.). В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъдат определени и сумите, дължими на всяка една от спорещите страни като направени разноски, за всички инстанции, както следва: в полза на „О. завод“ О. за производството пред първоинстанционния съд - 554.65 лв., за производството пред въззивния съд - 496.94 лв., за производството през ВКС - 399.21 лв. или общо 1450.83 лв.; в полза на „К. ауто“ О. за производството пред първоинстанционния съд - 625.05 лв., за производството пред въззивния съд - 886.74 лв., за производството пред ВКС - 1527.91 лв. или общо - 3039.70 лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №387, постановено на 15.11.2022г. от Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав по в.гр.д.№132/2022г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е частично отменено и вместо това е отхвърлен искът на „О. завод“ О. против „К. ауто“ О. за приемане за установено, че „О. завод“ О. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (от 1999г. до 2020г.) на реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1100 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, както и в частта, с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено за реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 246 кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „О. завод“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] против „К. ауто“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск, че „О. завод“ О. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години (от 1999г. до 2020г.) на реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол, която реална част е с площ от 1346 кв.м. и се намира в западната част на имота на границата с имот с идентификатор [№] и която част е покрита с асфалтово покритие и е оградена с осветителни тела и представлява паркинг, обозначена на комбинирана скица-приложение 2 към заключението на в.л. В., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като защрихована.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №387, постановено на 15.11.2022г. от Окръжен съд-Пазарджик, ІІ граждански състав по в.гр.д.№132/2022г. в останалата част, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от „О. завод“ О. против „К. ауто“ О. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване правото на собственост върху реална част от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], м.В. дол е отхвърлен за частта от имота с площ от 3060 кв.м. извън покритата с асфалтово покритие, която е обозначена на комбинираната скица-приложение 2 към заключението на в.л.В., приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, като незащрихована.

ОСЪЖДА „К. ауто“ О. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „О. завод“ О. сумата от 1450.83 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева и 83 ст.), представляваща направените по делото разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА „О. завод“ О. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „К. ауто“ О. сумата от 3039.70 лв. (три хиляди тридесет и девет лева и 70 ст.), представляваща направените по делото разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: