Отхвърляне на молба за отмяна на решение поради липса на основания

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 491 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 387 от 13.03.2023 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, молбата вх. № 25068427/17.10.2022 г., подадена от И. С. А., за отмяна на решение № 5140 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 5069/2019 г. на Софийски градски съд и на потвърденото с него решение № 494103 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 52014/2014 г. на Софийски районен съд.

С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че И. С. А. дължи на М. П. К.-В. сумата от 17 168.52 лв. за извършен в периода м. октомври 2010 г. - м. април 2012 г. ремонт на общите части на сграда, представляваща етажна собственост с адрес: [населено място], [улица], ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК на 11.11.2013 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 46652/2013 г. на Софийски районен съд.

Молителката твърди, че по делото пред първоинстанционния съд са били проведени три съдебни заседания, като на последното – на 19.06.2018 г., същата не е могла да присъства, тъй като е била приета по спешност във ВМА – МБЛА София, с окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, артериална хипертония – ІІ степен. Това съдебно заседание било най-важното, тъй като на него предстояло и приемане заключение на вещо лице, като съдът отказал молбата й за отлагане на заседанието.

Отделно, съдът не е уважил доказателствените й искания, като неоснователно е приел, че отговорът й на исковата молба е просрочен.

Сочи, че е налице и ново писмено доказателство от значение за делото – удостоверение за търпимост № УТ-94-М-7/20.10.2011 г. на СО, дирекция „Контрол на строителството“, което представя. Твърди, че то се отнася до незаконната постройка в двора, като А. научила за него на 14.09.2022 г. по повод жалба на К. по изп. Д. № 943/2022 г. на ЧСИ М. П.. Сумата за изграждане на тази постройка била инкорпорирана в исковата претенция.

Насрещната страна счита молбата за отмяна за неоснователна.

По настоящото дело са приети писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното:

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. П. К.-В., с която срещу И. С. А. е предявен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 48, ал. 7, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, във вр. с чл. 41 ЗС - за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцата сума за извършен общ ремонт на сградата-етажна собственост в [населено място], [улица].

В последното съдебно заседание пред първата съдебна инстанция, когато е било прието заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза и даден ход на устните състезания, ответницата И. А. не се е явила. Явила се е от нейно име П. Ц., която е представила молба, написана и подписана от Ц., за приемане на служебна бележка, издадена от ВМА, Клиника „Спешна терапия“, съгласно която И. А. е постъпила в клиниката по спешност на 19.06.2018 г. с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт във ВБС. Хипертонична криза“. Софийски районен съд, като е съобразил, че липсва искане за отлагане на делото и че А. е имала възможност да упълномощи процесуален представител за периода от предходното съдебно заседание, е дал ход на делото и го е обявил за решаване.

Впоследствие, на 26.10.2018 г., И. А. е подала молба по чл. 248 ГПК, а на 26.10.2018 г. – и въззивна жалба. Във въззивната жалба тя се е позовала на допуснато процесуално нарушение от страна на СРС, поради даване ход на делото на 19.06.2018 г., въпреки данните за постъпването й в болница. Поискала е приемане на писмени доказателства и назначаване на съдебно-техническа експертиза. Доказателствените й искания са оставени без уважение от въззивния съд, който се е позовал на чл. 266 ГПК, както и е посочил, че отговорът на исковата молба, подаден от А., е просрочен с един ден. Същевременно във въззивното решение е прието, че първоинстанционният съд правилно е отказал допускането на доказателства на И. А., поради процесуална преклузия и неотносимост, както и че съдът правилно е приел, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото на 19.06.2018 г.

Въпреки проявената процесуална активност от И. А. след постановяване на въззивното решение (изразяваща се в подаване на молби и частни жалби), същата не е подала касационна жалба срещу него.

Въз основа на изложеното, настоящият съд намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна. Съображенията му за това са следните:

Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Наличието на такъв извънреден способ и същевременно лимитираното му приложение са израз на принципите за върховенство на закона и за гарантиране на правната сигурност.

Отмяната е въведена от законодателя, за да защити страните срещу неправилността на съдебния акт и като гаранция за постигане на установената в чл. 121, ал. 2 КРБ цел – установяване на истината в съдебните производства. Уредените в ГПК основания за отмяна сочат на съществували по време на процеса пречки за установяване на истината, като: фактическата и доказателствена непълнота на делото; престъпните обстоятелства, върху които е основано решението, установени по надлежния ред; постановлението на съд или друго държавно учреждение, впоследствие отменено; неправилното решение, постановено при обективен и субективен идентитет на спора с друг правен спор; нарушаване правото на защита и правото на справедлив процес.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По смисъла на тази разпоредба правото да иска отмяна принадлежи на добросъвестната страна, чието право на участие и защита е било накърнено поради посочените причини.

И. А., позовавайки се на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, сочи, че не е могла да се яви лично или чрез процесуален представител в заседанието пред Софийски районен съд, проведено на 19.06.2018 г., поради особено непредвидено обстоятелство – внезапно заболяване. В тази връзка настоящият съд намира, че твърденията на молителката, че подаденият от нея отговор на исковата молба неправилно е бил приет за просрочен, не попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

В случая, действително, молителката не е могла лично или чрез повереник да вземе участие в проведеното на 19.06.2018 г. съдебно заседание. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е отложил това заседание, при наличните данни, че И. А. е била възпрепятствана да се яви на него, а и очевидно – предвид поставената й диагноза – здравословното й състояние се е влошило внезапно и тя не е могла да предприеме действия по защита на интересите си по делото. Независимо от горното, настоящият съд счита, че И. А. е имала възможност да защити правата си, нарушени поради обективната и внезапна пречка да се яви в заседанието от 19.06.2018 г., по реда на въззивното обжалване. Същата, обаче, не е поискала от въззивния съд да допусне ново изслушване на вещото лице или допълнителна или повторна експертиза, а с въззивната жалба е отправила молба за назначаване на съдебно-техническа експертиза с нова задача, във връзка с твърдени нововъзникнали обстоятелства (нови ремонтни дейности, считано от м. май 2018 г.), нямащи отношение към предявения иск. След като молителката сама не е проявила необходимата процесуална активност и дължима грижа при провеждане защитата си в исковото производство, тя не може да търси нова възможност за това по реда на отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК, чрез която да поправи допуснатия от нея пропуск. Реално правата й по делото не са били накърнени.

При формиране на горните изводи съдът изхожда и от подкрепящата ги практика на ВКС, напр. решение № 151/16.06.2016 г. по гр. д. № 915/2016 г. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че е без значение за правото на молителя на защита дали той е бил редовно призован за някое от заседанията пред първата инстанция, ако е разполагал с възможността да осъществи правото си на защита пред въззивната инстанция.

Неоснователна е и молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отмяната на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро водене на процеса. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, предвид непълнота на доказателствата. Последната следва да е разкрита, след като решението е влязло в сила и да не е резултат на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната.

Представеното от И. А. удостоверение за търпимост № УТ-94-М-7/20.10.2011 г. се отнася не до сградата, с която е свързана исковата претенция, а до едноетажна масивна постройка-допълващо застрояване, със застроена площ от 30 кв.м. Ето защо същото е изцяло неотносимо и не би могло да има значение за спора относно дължими суми за ремонти на общи части на сграда-етажна собственост.

Изложеното обуславя оставяне без уважение на молбата за отмяна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. А. за отмяна на решение № 5140 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 5069/2019 г. на Софийски градски съд и на потвърденото с него решение № 494103 от 25.09.2018 г. по гр. д. № 52014/2014 г. на Софийски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: