Валидност на първото по време електронно съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

София,12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1535 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Л. и В. Г. Д. срещу решение № 609 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 516/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че въззивното решение е нищожно, тъй като съдът се е произнесъл по жалба срещу нищожно решение на първата инстанция. Позовават се на три броя решения по делото - № 11, № 12 и № 13, подписани по електронен път от първоинстанционния съдия съответно в 8:48:48; 9:17:42 и 9:16.06 ч. на 13.01.2023 г.

Освен това те считат, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като била подадена въззивна жалба срещу решение № 11/13.01.2023 г., а съдът потвърдил решение № 12/13.01.2023 г.

Решението било и неправилно, тъй като съдът не се произнесъл по техните оплаквания във въззивната жалба и не формирал свои собствени правни изводи по съществото на спора. Неправилно въззивният съд отказал да допусне свидетели на жалбоподателите, при положение, че такива свидетели били допуснати от първата инстанция, но не били разпитани поради неправилен отказ на районния съд да отмени определението си за даване ход на устните състезания, въпреки представените след съдебното заседание доказателства за възникнало внезапно заболяване, което попречило на пълномощника на жалбоподателите да се яви в съдебно заседание и да разпита свидетелите. Сочат своя прочит на нотариалните актове по делото, които според жалбоподателите налагали други квоти на съсобственост, а не тези, които съдът приел. Освен това останало недоказано по делото, че ответниците по предявения ревандикационен иск осъществяват държане върху процесната кафетерия. Поддържат, че когато един имот се владее само от някои съсобственици, останалите имат правен интерес да искат разпределение на ползването по чл.32, ал.2 ЗС, но не и предаване на владението на идеални части от имота на основание чл.108 ЗС.

Ответниците в производството В. З. Д. и Г. З. Д. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.

С определение № 1410 от 24.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за неговата допустимост.

За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:

С обжалваното решение № 609 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 516/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 12 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев, с което е бил уважен предявеният от В. З. Д. и Г. З. Д. срещу В. Г. Д. и М. Г. Л. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 15/16 ид. части от едноетажна масивна сграда „Кафетерия“, със застроена площ 68 кв. м., построена в южната част на УПИ [№] от квартал 1 по плана на [населено място], област Б., с площ 360 кв. м., при съседи за имота: от две страни улици; УПИ [№], и е отменил за разликата над 1/16 до 15/16 ид. ч. нотариалния акт за собственост на имота, с който ответниците са се снабдили.

Въззивният съд е проследил сделките, които установяват собствеността на страните върху дворното място, в което се намира процесната сграда, и е приел, че мястото е съсобствено при квоти 15/16 ид. части за ищците В. З. Д. и Г. З. Д. и 1/16 ид. част за ответниците В. Г. Д. и М. Г. Л.. Процесната сграда „Кафетерия“ е била изградена от бащата на ответниците Г. Д. в съсобственото място без учредено право на строеж. През 2019 г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по давност и наследство за сградата. Прието е, че фактическото строителство не създава право на собственост, тъй като се прилага презумпцията на чл.92 ЗС. Като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/2012 г., ОСГК, ВКС, въззивният съд е приел, че в случая сградата не е придобита от ответниците по давност, тъй като те са били само държатели на идеалните части на ищците и не са отблъснали владението им върху тях.

Съставът на ВКС констатира, че хартиеният носител на първоинстанционното решение по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев е с № 12 и е от дата 13.01.2023 г. При извършена справка в ЕИСС по повод оплакванията в касационната жалба се установява, че има три електронни варианта на това решение: решение № 11, подписано на 13.01.2023 г. в 8,48,48 ч.; решение № 12, подписано на 13.01.2023 г. в 9,17,42 ч. и решение № 13, подписано на 13.01.2023 г. в 9,16,16 ч. В решение № 11 не е посочен секретар, а в решения № 12 и № 13 като секретар е посочено лицето К. Хр.П.. Други разлики в отделните варианти на решенията няма. Въззивната жалба е подадена срещу решение № 11/13.01.2023 г., а съдът се е произнесъл и е потвърдил решение № 12/13.01.2023 г.

При тези данни следва да се приеме, че валидно е онова решение, което е подписано първо от районния съдия - решение № 11, подписано на 13.01.2023 г. в 8,48,48 ч. Останалите две решения – № 12, подписано в 9,17,42 ч., и № 13, подписано в 9,16,16 ч., са нищожни. Обжалваното въззивно решение № 609 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 516/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 12 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев, е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Съображенията за това са следните:

В практиката на ВКС се приема, че след влизане в сила на измененията в ГПК ДВ, бр. 110/2020 г., съдебните решения, издадени в електронна форма и подписани с квалифициран електронен подпис, са валидни и могат да заместят съдебните решения, подписани ръкописно. Аргументите са от разпоредбата на чл.102, ал.1 ГПК, въпреки липсата на синхронизиране с текстовете на чл.235 и чл.236 ГПК. В този смисъл са например решение № 161 от 6.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2022 г., IV г. о., решение № 209 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 746/2023 г., IV г.о., решение № 265 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2023 г., IV г. о. и др.

Следователно решение № 11/13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев, подписано в електронната система на 13.01.2023 г. в 8,48,48 ч., е първото по време решение на районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.246 ГПК, след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. След постановяването на съдебното решение съдът не може да постановява актове от същия вид и това е изключително важно с оглед предвидената в закона възможност за обжалване пред горната инстанция – на обжалване подлежи първият постановен от съда акт, доколкото последващите, ако бъдат постановени, са нищожни. Съдът не разполага с компетентност да се произнася за втори път по спор, по който вече се е произнесъл с решение.

По изложените съображения следва да се приеме, че в настоящия случай валидно е само решение № 11/13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев. Останалите две решения № 12 /в електронен и в писмен вид/ и № 13 – само в електронен вид, са постановени впоследствие и са нищожни поради липсата на компетентност на съда да се произнася за втори път по спор, по който вече се е произнесъл с решение.

Въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу второто решение № 12/13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев, но е потвърдил първото решение № 11/13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев. Затова въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън искането, с което е бил сезиран. Това решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново произнасяне от друг състав по жалбата на М. Г. Л. и В. Г. Д. срещу решение № 11/13.01.2023 г. по гр. д. № 828/2021 г. на РС-Гоце Делчев.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 609 от 16.11.2023 г. по в. гр. д. № 516/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените указания.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: