Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2026
Отмяна на съдебно решение за имот поради неучастие на съпругата в делото
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Съпруг губи съдебно дело за собственост на имот, придобит според твърденията по давност. Неговата съпруга, която не е била конституирана в делото, иска отмяна на влязлото в сила решение с аргумента, че давността е изтекла по време на брака и имотът е станал съпружеска имуществена общност. Върховният касационен съд уважи молбата, отмени постановените решения и върна делото за ново разглеждане с нейно участие.
Какво приема съдът
Когато придобивната давност за недвижим имот изтече по време на брака, той се придобива в режим на съпружеска имуществена общност, а съпрузите са необходими другари в съдебния спор. Ако единият съпруг не е участвал в делото, той има право да иска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 304 ГПК.
Приложени разпоредби
- чл. 304 ГПК
- чл. 307 ГПК
- чл. 216, ал. 2 ГПК
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 59, ал. 1 ЗЗД
- чл. 78 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениесъпружеска имуществена общностпридобивна давностнеобходим другартрето лице
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 417 гр. София, 23.06.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при секретаря Славия Тодорова изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 467/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на М. В. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на Софийския апелативен съд. Молителката навежда като основание за отмяна чл. 304 ГПК, като твърди, че е съпруга на В. Д. М., за което прилага удостоверение за сключен граждански брак, както и че процесният имот е придобит по време на брака й с ответника по давност. Ответникът по молбата за отмяна И. Д. М. счита същата за неоснователна, а ответникът В. Д. М. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С посоченото решение е потвърдено решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 13594/2022 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. М. против И. Д. М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 1 в [населено място], [улица]. Със същото решение е признато за установено по отношение на В. Д. М., че И. Д. М. е собственик на горепосочения имот и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на имота, както и на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата от 10 354 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 19.07.2021 г. до 06.10.2022 г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че процесният апартамент е принадлежал на Д. И. М., както и че след неговата смърт на 18.07.2021 г. правото му на собственост е преминало върху наследника му по закон И. Д. М.. Прието е също, че жилището е било предоставено от наследодателя за ползване на Д. М., който първоначално е живял в жилището сам, а от 2014 г. – 2015 г. заедно със съпругата си, както и че през годините същият е бил негов държател, а не владелец, респ., че понастоящем държането е без основание. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение, молителката е сключила граждански брак с В. Д. М. на 28.11.2019 г., като по делото лисват твърдения и данни същият да е прекратяван, нито съпрузите да са избрали помежду си имуществен режим на разделност, поради което следва да се приеме, че действащ режим на имуществени отношения между тях е този на съпружеската имуществена общност. Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които, ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. Съгласно дадените с ППВС № 8/1980 г. задължителни разяснения, когато давността е изтекла по време на брака при приложим режим на общност, имотът се придобива в условията на съпружеска имуществена общност, независимо на какво основание е установено владението. В този случай съпрузите са необходими другари и поради това те са обвързани от силата на пресъдено нещо, независимо дали и двамата са участвали в производството като страна. Макар да не е задължително, поради което не е необходима задължителна съвместна процесуална легитимация, по искове за собственост на имоти, за които се твърди придобиване в условията на съпружеска имуществена общност, другарството и за двете страни е необходимо /ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай установителният иск за собственост е основан на владение, упражнявано от 31.12.2010 г., и ищецът е в брак към момента на изтичане на срока на придобивната давност, поради което в производството по делото като необходим факултативен другар следва да участва и молителката. Без значение е обстоятелството, че в исковата си молба /също и в отговора на исковата молба на И. М./ В. М. не е твърдял съвместно владение, тъй като при това придобивно основание и при приложим режим на общност, ако спорният имот е владян и давностният срок е изтекъл по време на брака, имотът се придобива в режим на съпружеска имуществена общност. В този случай другият съпруг придобива права по силата на закона и факта на съществуващ граждански брак към момента на изтичане на придобивната давност, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика – ППВС № 8/80 г. С оглед изложеното решението на Софийския апелативен съд и потвърдено с него решение на Софийския градски съд следва да бъдат отменени изцяло, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Съобразно изхода от спора и правилата на чл. 78 ГПК при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и за разноските в настоящото производство, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о., Р Е Ш И : О т м е н я влязлото в сила решение № 1049 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1720/2024 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение № 2129 от 11.04.2024 г. по гр. д. № 13594/2022 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 304 ГПК. В р ъ щ а делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав с участието на молителката М. В. М.. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.