Съдебна практика и решения на КС не са основание за отмяна на влязло в сила решение

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 190

гр. София, 27.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3178/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 262708/01.06.2023г. на М. К. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 662/21.05.2022г., постановено по въззивно гр. д. № 1508/2021г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 242/17.02.2022г. по гр.д.№ .№3542/2022г. на ІV ГО на ВКС.

С определение № 2725/28.09.2023г. на ІV ГО на ВКС по настоящото дело, молбата на М. Т. е допусната до разглеждане.

В откритото съдебно заседание молителят поддържа молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Ответникът-Народното събрание на РБ, чрез процесуален представител, оспорва същата, както в писмен отговор, така и в откритото съдебно заседание пред ВКС. Излага съображения, че не са налице основанията, предвидени в чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна-Върховна касационна прокуратура, чрез прокурор Дечева, оспорва молбата, като неоснователна.

Този състав на ВКС, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Молителят иска да бъде отменено, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, решение № 662/21.05.2022г. в.гр.дело № 1508/2022г. на Варненския окръжен съд (недопуснато до касационно обжалване с определение № 242/ 17.02.2022г. по гр.дело №3542/2022г. на IV ГО на ВКС), с което е потвърдено решение по гр.д. № 13297/2020г. на РС-Варна и по този начин са отхвърлени исковете на Т. с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, предявени против Народното събрание на РБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер 790 лева-сума представляваща разликата над дължимата държавна такса 10 лева по чл.9а ЗОДОВ, платена в производството по гр.д. № 1266/2015г. по описа на РС-Варна и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева, които са причинени от нарушаване на принципите на обективност и справедливост и нарушаване на правото на молителя на достъп до разглеждане на гр.д. № 1266/2015г. на РС-Варна. В молбата се твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, на които Т. не е могъл да се позове при разглеждане на делото от въззивния съд и които са от значение за правния спор и за правилното му решаване. Такива новооткрити обстоятелства според него са: решение №1/24.01.2023г. по к. дело № 17/2022г. на Конституционния съд на РБ; решение №2/14.02.2023г. по к.д. № 1/2022г. на КС; решение №15/ 28.11.2022г. по к.д. №10/ 2022г. на КС; решение 14/25.11.2022г. по к.д. № 17/2022г. на КС; решение № 12/ 30.09.2022г. по к.д. №10/2021г. на КС; решение №10/26.07.2022г. по к.д.№21/2021г. на КС; решение на 5/14.06.2022г. по к.д.№13/2021г. на КС, както и ТР №1 от 20.04.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2022г. и ТР №3 от 13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2021г. Искането е да се отмени решението на ОС-Варна и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Влязлото в сила решение на ОС-Варна, с което спорът между М.Т. и Народното събрание на РБ е решен по същество, може да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство, имащо значение за изхода на спора, които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини, респ. по обективни причини молителят не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина те не са взети предвид от съда при постановяване на решението. Новите обстоятелства обуславят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение само ако са свързани с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за конкретния правния спор, с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение. Фактите трябва да са новооткрити, а не нововъзникнали- т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила и именно защото не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно.

В случая, за да предпоставят отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Варна, сочените в молбата за отмяна обстоятелства следва да отговарят на двете изисквания - да са нови и да са от съществено значение за правилното решаване на спора по предявените от М. Т. против Народното събрание на РБ осъдителни искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. При очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, става ясно, че решенията на Конституционния съд и Тълкувателните решения на ВКС, които молителят счита, че представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, както с оглед естеството им, така и предвид датата на постановяването им, която е след датата на устните състезания пред ОС-Варна-26.10.2021г., не съставляват такъв „нов” факт, който да е съществувал към деня на приключване на устните състезания-26.10.2021г. Изброените решения на Конституционния съд и Тълкувателните решения на ВКС не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съдържат данни за осъществяването на релевантни за конкретния спор факти и обстоятелства, които да обосноват различен изход по въззивно гр. д. № 1509/2021г. на ОС-Варна. При това положение твърдяното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение не е налице.

Следва да се допълни, че молителят излага доводи единствено и само за противоречие между решението, чиято отмяна иска, с решенията на КС и на ВКС, а тези доводи са изцяло относимо към правилността на решението, проверявана в рамките на редовния инстанционен контрол, но не и към извънредното производство по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, средство за извънреден, извънинстанционен контрол на неправилни влезли в сила съдебни актове и може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК, тоест ВКС не би могъл в рамките на производството по чл.303 ГПК да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК. Молителят Т. е изчерпал възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение на ОС-Варна, което атакува по реда на чл. 303 ГПК. Отмяната не е фаза, не е стадий на исковия процес, не представлява обжалване, и при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Предвид всичко изложено молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ОС-Варна следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 262708/01.06.2023г. на М. К. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 662/21.05.2022г., постановено по въззивно гр. д. № 1508/2021г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. К. Д. да плати на Народното събрание на Република България 50 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: