Задължение на въззивния съд за назначаване на експертиза при неизяснени факти

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 128

София, 18.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3278 по описа за 2020 год.за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу решение № 1430 от 04.12.2019 г. по в.гр.д. № 2109/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение №3092/20.07.2019 г., постановено по гр.д. №14674/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че ищецът В. Н. Г. не му дължи сумата от 6342.43 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН 1487221, находящ се в [населено място].

С определение № 116 от 17.02.21г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса:В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза.

В Тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС –т.3 е прието,че въззивният съд е длъжен да събере доказателства,които се събират служебно от съда /експертиза,оглед,освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение ,от което може де се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционното решение,или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

По делото е установено, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с измервателна точка с ИТН 1487221, находящ се в в [населено място], като за исковия период са съществували облигационни договорни отношения между страните при публично известни общи условия. От представения по делото констативен протокол № 455333/07.09.2018 г., е установено, че на същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД, са демонтирали електромера, измерващ количеството потребена ел. енергия , като същият е изпратен за метрологична експертиза. От изготвената метрологична експертиза на средство за измерване от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отзел – София, е дадено заключение, че електромерът не съответства на техническите изисквания. Посочено е, че е налице разтопен капак при показващото устройство и оптичния порт на електромера, а при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 17/045 03 е налице 2 броя, подправени, несъответствие на знака. В експертизата е посочено, че при включване на електромера за изследване, той не се захранва, дисплеят не работи и остава тъмен. За доставена през периода 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. ел. енергия след отчет на електромера, ответното търговско дружество е начислил за заплащане от ищеца на сумата от 6342.43 лева. Спорният по делото е въпросът дали начислената за заплащане от ответното дружество ел. енергия е реално доставена в обекта на ищеца и дължи ли той нейното заплащане в претендирания размер от 6342, 43лева.

Въззивният съд, за да уважи предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, е приел, че в тежест на ответника при условията на на пълно и главно доказване, е да установи че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът - фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост. Ответникът основава вземането си на реално доставена в обект на ищеца електрическа енергия и мрежови услуги, с ИТН 1487221 , находящ се в в [населено място]. Спорът е концентриран върху това дали начислената за заплащане от ответното дружество ел. енергия е реално доставена в обекта на ищеца и дължи ли той нейното заплащане в претендирания размер от 6342,43 лева. Приел е, че съгласно чл. 44 Закона за измерванията, лицата които използват електромера, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, както и да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка в предвидените за това срокове. В ал. 4 на същата разпоредба е въведена изричната забрана да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35 , чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от същия закон. От изготвената метрологична експертиза, е приел за установено, че процесният електромер не съответства на техническите изисквания и е негодно измервателно устройство. Въззивният съд не е възприел и кредитирал заключението на вещото лице К. по приетата СТЕ, че електромерът е изправен и е било възможно да отчете реална консумация на ел. енергия, тъй като според него, тази констатация на експерта, не почива на непосредствен оглед на средството на търговско измерване, а е направена само по данни от регистрите на ответното дружество. Приел е, че протоколът от метрологичната експертиза на БИМ е официален удостоверителен документ, издаден от компетентен държавен орган, чиито правомощия обхваща и контролът за съответствие на електромерите, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Приел е и, че неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в изправност и метрологична годност от страна на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 120 ал. 1 Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г., не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, който дължи цената, само на реално доставената в обекта му на потребление ел. енергия, отчетена на база изправно измервателно устройство. Въпреки това, е приел, че по делото липсват доказателства към датата на отчета на ел. енергията, процесният електромер да е бил в изправно състояние, като от показанията на разпитания по делото свидетел на ответника Г. Й. е установено, че при извършване на отчета, същият е бил с опушен дисплей. Същевременно според разясненията на вещото лице К. дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 05.12.2018 г. съдебно заседание, е невъзможно да бъде потребена от ищеца ел.енергия в начисления му за заплащане от ответника размер, дори при включване на всички уреди, консумиращи ел. енергия и в най-натоварения за ел. мрежата сезон.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск,приемайки, че ответникът не доказва, че начисленото количество ел. енергия по неизправния електромер, е доставено и реално употребено от ищеца, което да обоснове дължимост на цената й. Приел е, че установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока, както и, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се, че неправилно въззивният съд не е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че към датата на проверката процесният електромер е бил годно измервателно средство и посоченото в процесната фактура количество електроенергия е потребена от ищеца.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск.

Ответникът по касационната жалба В. Г. счита,че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното:

Обжалваното решение е неправилно.

При направените оплаквания във въззивната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било, след като констатира непълнота на заключението на техническата експертиза, да допусне допълнителна или повторна експертиза в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г.на ОСГТК на ВКС.Искане за допълнителна съдебно-техническа експертиза е направено своевременно във въззивната жалба, но е оставено без уважение от въззивния съд с протоколно определение от 5.11.19г.Въззивният съд е следвало да назначи поисканата експертиза, доколкото в жалбата се съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод за необоснованост и на фактическите му изводи за неустановяване на факта на реално потребление на електрическата енергия.

С оглед на изложеното, на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно.Доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършване на действия по събиране на доказателства,делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне повторна техническа експертиза,която да даде заключение дали процесното СТИ е било годно измервателно средство към момента на отчета – 24.08.18г.; какво техническо средство представлява оптичната глава,може ли да се счита,че от нея може да бъде свалена или прочетена информация за потребената електрическа енергия и дали претендираното количество електроенергия е доставено и реално потребено от потребителя.

Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IIIг.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1430 от 04.12.2019 г. по в.гр.д. № 2109/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.