Справедливост на ефективно наказание за опит за убийство от непълнолетен

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * генерална и индивидуална превенция * приложение на чл. 66 НК * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 249

гр.София, 22 април 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и втори март през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря ….. ИЛИЯНА ПЕТКОВА ……….…………….…и с участието на прокурора…………..РОСИЦА СЛАВОВА……….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 178... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Б. Х. А. против решение № 440 от 21.12.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 874/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. В жалбата се излагат възражения за това, че съобразно практиката на върховната съдебна инстанция несъобразяването на всички осъждания, за които съдът е имал данни, съставлява съществено нарушение на материалния закон – посочват се Решение № 519/29.11.2011 г. по н.д. № 2576/2011 г. и т. 2 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК; че в нарушение на материалния закон въззивният съд е отчел като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелството, че е реабилитиран по предишно осъждане, както и че спрямо него има неприключило друго наказателно производство; че съдът неправилно при индивидуализацията на наказанието не е отчел чистото съдебно минало, което е довело до неправилно приложение на закона; че при определяне на приложението на чл. 66 НК преобладаващо е значението на индивидуалната, а не на генералната превенция; че въззивният съд е игнорирал данните за личността на подсъдимия – ученик, непълнолетен, бежанец с хуманитарен статут, с критично отношение към извършеното и неосъждан, които мотивират, че целите на наказанието спрямо него могат да бъдат постигнати и без ефективното изпълнение на наказанието; че при индивидуализиране на наказанието съдът е надценил обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, а е подценил смекчаващите обстоятелства, като е определил явно несправедливо наказание. Защитникът поддържа, че ефективното изпълнение на наказанието няма да способства за постигане на целите по чл. 36 НК, както и не би спомогнало за реинтеграцията на подсъдимия в обществото. Отправя се искане за изменение на въззивното решение, като се намали наказанието лишаване от свобода и се приложи чл. 66 НК.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решения жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът поддържа: че апелативният съд е нарушил материалния закон като е съобразил предишното осъждане на подсъдимия, независимо от настъпилата реабилитация; че наказанието, наложено на подзащитния му е явно несправедливо – апелативният съд не е съобразил възможността за поправяне на лицето при условно осъждане, като не е изложил мотиви, а също така не е отчел данните, че подсъдимият е ученик, непълнолетен, неосъждан, направил признания по обвинението и проявил критичност. Защитникът моли за изменение на въззивното решение и за налагане на друго наказание с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора не може да се претендира за явно несправедливо наказание, защото определената санкция съответства на обществената опасност на подсъдимия и деянието, за което е признат за виновен; въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, които имат отношение към наказанието; не е налице и нарушение на закона, защото дори да се приеме подсъдимият за неосъждан, то заличеното осъждане не може да се ползва за отегчаване на отговорността му, но има характер на негативни данни за личността му; деянието е с по-висока степен на обществена опасност поради проявеното от подсъдимия агресивно поведение, което налага и ефективното изтърпяване на лишаването от свобода.

Подсъдимият Б. Х. А. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС изразява съжаление за стореното, моли за намаляване на наказанието, за да има възможност да продължи образованието си.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 113 от 23.06.2023 г. по н.о.х.д. № 2988/2023 г. Софийският градски съд, НО, 18. първоинстанционен наказателен състав, е признал подсъдимия Б. Х. А. за виновен в това на 23.09.2022 г., в [населено място], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да е направил опит умишлено да умъртви К. И. В., като му причинил прободно-проникващо нараняване с нож – проникване в коремната кухина, като не са настъпили предвидени в закона общественоопасни последици – смъртта на пострадалия, поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1, вр с чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал към наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 23.09.2022 г. до влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е отнел в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски: за възнаграждения на вещи лица от досъдебното производство в размер на 5155.03 лв – по сметка на СДВР и 380 лв за извършени преводи – по сметка на СГС, както и 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 874/2023 г., приключило с решение № 440 от 21.12.2023 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържани касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК:

- нарушение на закона при индивидуализация на наказанието, доколкото не са отчетени настъпилата реабилитация по осъждането на подсъдимия, както и другите смекчаващи отговорността му обстоятелства;

- явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание, доколкото не са отчетени смекчаващите отговорността му обстоятелства и е даден превес на генералната пред индивидуалната превенция.

Начинът на формулиране на касационните основания предполага съвместното им обсъждане, той като те касаят законосъобразността на дейността на въззивния съд при определяне на наказанието.

В жалбата на защитника на подсъдимия се твърди, че като не е съобразил настъпилата реабилитация по предходното осъждане на подсъдимия, въззивният съд е допуснал нарушение на закона. В подкрепа на довода си защитникът се позовава на задължителната практиката на ВКС, закрепена в ТР № 3/2009 г. на ОСНК, както и на решение № 519 от 29.11.2011 г. по н.д. № 2576/2011 г. на ІІІ н.о. на ВКС.

Цитираната съдебна практика на върховната съдебна инстанция е неприложима за разглеждания случай. И в двете цитирани решения се засяга въпросът за определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления по чл. 23-25 НК, като се приема, че съдът нарушава закона тогава, когото не отчита всички осъждания на дееца при групиране на престъпленията и определяне на общо наказание. Очевидно случая по настоящото дело не е такъв. В този смисъл не е налице нарушение на закона в смисъла, за който настоява защитата.

Поставеното от защитата възражение е за това, че въззивният съд е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия фактите за предишното му осъждане, за което е настъпила реабилитация, както и наличието на друго незавършено наказателно производство.

В мотивите на решението САС е приел, че осъждането на подсъдимия, за което е настъпила реабилитация следва да се третира като факт, характеризиращ негативно личността му, а наличието на неприключило наказателно производство срещу него – също като негативна характеристика за подсъдимия, но с по-ниска степен на интензивност, поради наличието на презумпция за невиновност.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия А. (л. 99 от том 4 на досъдебното производство) спрямо него е постановено определение № 193/13.07.2021 г. на РС Елхово, в сила от същата дата. С посоченото определение е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по н.о.х.д. № 292/2021 г., с което на Б. А. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 1 година и обществено порицание, за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК. В справката за съдимост е отбелязано, че наказанието обществено порицание е изпълнено на 2.08.2021 г. – по справка на РП Ямбол. В материалите по делото се съдържат данни, че с постановление от 19.08.2022 г. подсъдимият А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК по досъдебно производство № 1378/2022, пр.пр. № 36164/2022 г. на СРП (л. 101 – л. 106 от том 2 на досъдебното производство).

При тези данни незаконосъобразно въззивният съд, а преди това и първоинстанционният, са приели, че предишното осъждане, по което е настъпила реабилитация, както и неприключилото наказателно производство срещу него, следва да се обсъждат като отегчаващи отговорността обстоятелства в рамките на оценката по чл. 54 НК.

Несъмнено е, че към 13.07.2022 г., т.е. преди извършване на деянието по настоящото дело, подсъдимият е бил реабилитиран по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Според чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Доколкото в наказателния закон не е установено, че независимо от реабилитацията, осъждането може да се отчита като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, то подходът на съдилищата по фактите е незаконосъобразен. По подобен начин следва да се оцени и съобразяването в негативен план на незавършеното срещу подсъдимия друго наказателно производство. Както в чл. 31, ал. 3 от Конституцията, така и в процесуалния закон презумпцията за невиновност е установена като основен принцип. Това означава, че преди постановяване на окончателен съдебен акт по досъдебно производство № 1378/2022, пр.пр. № 36164/2022 г. на СРП подсъдимият А. следва да се счита за невиновен, като този принцип следва да се зачита, включително от органите на съдебната власт. В този смисъл незавършеното наказателно производство не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

По отношение на доводите на явна несправедливост на наказанието, ВКС прие следното:

В жалбата и съдебните прения пред касационната инстанция защитникът поддържа, че определеното на Б. Х. А. наказание от две години лишаване от свобода е явно несправедливо, защото апелативният съд не е съобразил възможността за поправяне на лицето при условно осъждане, като не е изложил мотиви по този въпрос, а също така не е отчел данните, че подсъдимият е ученик, непълнолетен, неосъждан, направил признания по обвинението и проявил критичност.

Наказанието е справедливо, когато при индивидуализирането му са съобразени пълно и вярно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което е довело до правилна оценка за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, съответно в резултат съдът е достигнал до обоснован извод, че така определено по вид и размер наказание ще постигне целите по чл. 36 НК.

В конкретния случай апелативният съд е изложил мотиви, от които се установява цялостния логически процес за индивидуализирането на наказанието. Наказанието за подсъдимия е следвало да бъде определено в рамките на предвиденото в чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 НК, доколкото към датата на деянието, той е бил непълнолетен, който е навършил 16 години. В тази хипотеза предвиденото наказание е в диапазона от две до осем години лишаване от свобода.

Въззивният съд е възприел аргументите на първата инстанция за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 54 НК в размер на 3 години, които след приложението на чл. 373, ал. 2 НПК е намалил с 1/3, а именно 2 години лишаване от свобода. Неоснователно САС е оценил като отегчаващи отговорността на подсъдимия фактите за предишното му осъждане, въпреки настъпилата реабилитация по право, както и наличието на незавършено досъдебно производство, по което А. е привлечен към наказателна отговорност по чл. 325, ал. 1 НК. По-горе се изложиха съображения защо така очертаните обстоятелства не следва да се тълкуват в негативен план при конкретизиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Това нарушение обаче не се е отразило на законосъобразността на крайните изводи на втората инстанция по наказанието.

Въззивният съдебен състав законосъобразно е установил, че се касае за тежко престъпление срещу личността; че пострадалият не е предизвикал по никакъв начин агресивното поведение на подсъдимия; че деецът е преследвал жертвата упорито и въпреки опитите да бъде възпрян, не се е отказал да извърши нападението; че причиненото увреждане (прободно-проникващо нараняване, изразяващо се в проникване в коремната кухина и нараняване на голямото було, тънко и дебело черво, което е създало съобщение между коремната кухина и външната среда) сериозно е застрашавало живота на пострадалия, който е спасен поради оказаната му своевременна медицинска помощ; че е съществувало възможност за увреждане и на други лица – опитващите се да обезвредят подсъдимия приятели на пострадалия. Всички изброени факти са от естество да утежнят наказателноправното положение на подсъдимия и правилно са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Законосъобразно са установени и оценени смекчаващите отговорността на извършителя факти – младата му възраст, добросъвестното процесуално поведение и проявена критичност, недовършеността на деянието, което е останало в стадия на опита, статута му на неосъждан.

Определеното наказание от три години лишаване от свобода е малко над минимума от 2 години, който чл. 63, ал. 2, т. 2 НК предвижда за навършилите 16 години непълнолетни. Така отмереното наказание е намалено с 1/3, както изисква разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като е наложена санкция две години лишаване от свобода. Този размер на наказанието напълно отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца, съответно на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. В този смисъл възражението за явна несправедливост на наказанието е неоснователно.

Законосъобразно втората инстанция е отказала, подобно на първата, да приложи института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК. Независимо от наличието на формалните предпоставки на закона – деецът не е осъждан, не са налице останалите – а именно поправянето на подсъдимия и постигането на другите цели на наказанието може да се реализира само чрез ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото е извършено тежко престъпление против личността, при което подсъдимият е проявил непропорционална агресия и упоритост в преследването на пострадалия за постигане на противоправния резултат, който не е настъпил по независещи от дееца причини – своевременната лекарска намеса. Същевременно от справката, изготвена от Инспектор Детска педагогическа стая (л. 102 от том 2 на досъдебното производство) се установява, че подсъдимият А. е непридружен чужденец, на когото е бил предоставен статут на бежанец в Република България и е била предприета мярка за закрила извън семейна среда, като по време на престоя му в местата за настаняване е имал арогантно и агресивно поведение, не е спазвал реда и често е бил обявяван за издирване поради бягствата му от центровете за настаняване.

Така установената конкретна обществена опасност на деянието и дееца в контекста на целите на наказанието – да са поправи и превъзпита извършителят, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, налага изтърпяване на наказанието ефективно. В случая въззивният съд не е дал превес на генералната пред индивидуалната превенция, а е постигнал необходимия баланс между тези две цели на наказанието. Доказателствата за личността на подсъдимия установяват, че за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо той да изтърпи наказанието в затвора.

По въпроса за начина на изпълнение на наказанието, включително за приложение на чл. 66 НК, апелативният съд е изложил мотиви, които са съобразени със закона и последователната практика на върховната съдебна инстанция, поради което възражението на защитата, че във въззивното решение липсват мотиви по тези въпроси е неоснователно.

Предвид изложените съображения ВКС приема, че наложеното на подсъдимия А. наказание от две години лишаване от свобода без приложение на чл. 66 НК е справедливо – необходимо и достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 НК.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – София по в.н.о.х.д. № 874/2023 г., с който е потвърдена присъда № 113 от 23.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 2988/2023 г. по описа на Софийския градски съд.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 21.12.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 874/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 1. наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.