Отказ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ при маловажни нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60168

София, 23.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Трето гражданско отделение,в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Албена Рибарска

като изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1455 по описа за 2021 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието против решение от 12.01.21г.на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители,постановено по дисциплинарно дело № 49/19г.,с което е оставено без уважение искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. А., № 826,с район на действие Пловдив, въз основа на извършена проверка, възложена със заповед № ИВСВ -01-291/9.08.19г.на МП,по образуване и движение на изпълнително дело № 20188260400317.

Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно и се иска отмяната му.Изложени са съображения,че е налице виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ, допуснати нарушения на чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК, на чл.458 ГПК и на чл.434 ал.1 ГПК, поради което следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност.

Представителят на Камарата на ЧСИ оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на Дисциплинарната комисия.

Ответникът по жалбата ЧСИ А. А. моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.,приема,че жалбата е подадена в срок от надлежна страна,поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение на Дисциплинарния състав към Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители е прието, че по първите две твърдяни нарушения на ЧСИ А. – по чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК – неизпращане на възражението на длъжника с вх.№ 2111/14.01.19г.за становище на взискателя в тридневен срок и също така изпращането на преписката,ведно с жалбата в съда, отново след изтичане на тридневния срок за възражения на страните, макар и формално извършени, са маловажни и не следва за тях да му се налага дисциплинарно наказание.За да направи този извод дисциплинарният състав е обсъдил представените доказателства, от които е приел за установено,че след получаване на ПДИ от длъжника Н. З., същият е предявил иск по чл.439 ГПК за установяване недължимост на задълженията за издръжка за периода ноември 2010г. – декември 2013г.поради изтекла в негова полза погасителна давност,който иск е признат от взискателя С. З..Прието е, този факт потвърждава твърденията на ЧСИ, че причината за неадминистриране на възражението към взискателя с характер на жалба и забавянето на изпращането на делото за разглеждане в ОС-Пловдив, се дължи на уверенията на страните,че водят преговори за доброволно изплащане на задълженията за издръжка.Направен е извод,че формалните нарушения по чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК не са довели до вреди за страните, а е дадена възможност те да уредят отношенията си като сезират съда и за една част от задължението за издръжка за минал период да има влязло в сила решение за нейната недължимост.

Досежно нарушението по чл.458 ГПК е прието за установено,че в кантората на ЧСИ А. са били налични две дела,които са взаимно свързани – 20188260400316 и 20188260400317,които са обединени за общо разглеждане.Всички удостоверения по ДОПК са по първото дело,затова не са били вписани задълженията по ДОПК в ПДИ по второто.Изложени са съображения от дисциплинарния състав,че доколкото страните по делата са идентични,интересът на Държавата да бъде присъединен взискател спрямо длъжника Н. З. е охранен с включване на задълженията му по ДОПК по изп.д.№ 20188260400316.

Четвъртото констатирано нарушение касае липсата на произнасяне от страна на ЧСИ с нарочно постановление по въпросите за разноските и дължимите такси съгласно възражението на длъжника от 14.01.19г.Дисциплинарният състав е констатирал,че произнасяне на ЧСИ А. по тези въпроси има и то е обективирано освен в разпореждането му от 14.01.19г.върху молбата, а също така и в постановление изх.№ 4033/10.06.19г.,с което е оставена без уважение искането за намаляване на разноските.

По изложените съображения Дисциплинарната комисия е приела,че искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. от страна на Министерство на правосъдието е неоснователно.

Настоящият съдебен състав на Трето г.о. на ВКС,като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя,намира следното:

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност,поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност.

В случая при преценката на тежестта на нарушенията по чл.436 ал.2 и ал.3 ГПК,следва да се отчете обстоятелството,че те не са довели до неблагоприятни последици за страните в изпълнителното производство.Допуснати са инцидентно, няма данни по делото за налагане на други дисциплинарни наказания.

Съдебният състав приема,че на ЧСИ А. неоснователно е вменено нарушение по чл.458 ДОПК.Установено е,че интересите на държавата в изпълнителното производство са охранени, тъй като тя е присъединен взискател по едното от двете съединени изпълнителни дела и присъединяването й и към другото би довело до двойно начисляване на дължимите към държавата публични задължения.

Във връзка с твърдяното нарушение на чл.434 ал.1 ГПК, от материалите по изпълнителното дело е установено,че има произнасяне по въпроса за разноските и дължимите такси по повод възражението на длъжника от 14.01.19г.

Ето защо, вземайки предвид посочените обстоятелствата,а именно,че че двете допуснати от ЧСИ нарушения са маловажни, а останалите две не са извършени, настоящият съдебен състав намира, че правилно дисциплинарният състав е приел,че искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ А. е неоснователно и го е оставил без уважение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила, а жалбата на Министъра на правосъдието следва да се остави без уважение.

На основание чл.78 ГПК Министерство на правосъдието следва да заплати на ЧСИ А. направените деловодни разноски в размер на 850 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.01.21г.по дисц.дело № 49/19г.на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е оставено без уважение искането на налагане на дисциплинарно наказание от страна на Министерство на правосъдието на ЧСИ А. А.,с рег.№ 826 с район на действие Окръжен съд -Пловдив.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на ЧСИ А. А.,с рег.№ 826 и район на действие Окръжен съд - Пловдив, сумата 850 лв /осемстотин и петдесет/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.