Дължимост на суми за ток при отчетена енергия в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50178

София, 07.10.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3603 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 256 от 07.04.2022 г. е допуснато по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, касационно обжалване на въззивно решение № 289/01.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 209/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 162 от 08.02.2021 г. по гр.д. № 2388/2020 г. на Районен съд Велико Търново, е уважен предявения от И. М. А. против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 7 330,90 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 17.09.2020 г. за периода от 03.06.2017 г. до 15.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица].

За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел от правна страна, че между страните безспорно е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищецът – потребител на ел.енергия срещу заплащане на цена. Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което е установено, че отговаря на всички изисквания да техническа изправност и метрологична годност. Съдът е възприел констатациите от извършената проверка на СТИ, доколкото те се потвърждават и от заключението на съдебно-техническата експертиза и макар да е приел, че предвидената в чл.55 ПИКЕЕ процедура по установяване на натрупаното количество ел.енергия в скрит регистър, формално да е спазена, е достигнал до извод, че ищецът не дължи начислената му като корекция сума. Според въззивният съд начислената сума не може да бъде приета за дължима само на формалните предпоставки на чл.55 ПИКЕЕ, тъй като това правило е едностранно създадено от доставчика, макар и одобрено от държавен орган - ДКЕВР, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните по договора и поставя в по-неблагоприятно положение потребителя – физическо лице.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като действащ и обнародван подзаконов нормативен акт е дисквалифициран от въззивния съд по признак юридическа валидност, поради невярно възприемане на неговия издател, а с това и на нормативната му същност.

На първо място следва да се посочи, че ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/2019 г., изм. ДВ, бр.57/2021 г./ са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, която е държавен регулаторен орган, а не доставчик на ел.енергия и въобще страна в правоотношението, и при изрично уредена законова делегация за нормативно уреждане на отношенията, с акт от вида и съдържанието на обнародваните Правила, т.е. актът е нормативен. Съгласно чл.1 от ПИКЕЕ, правилата регулират принципите, начините и местата за измерване на количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ, видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните, условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно, неточно измерена ел.енергия и/или ел. енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ и редът и начините за преизчисляване, както и правата и задълженията на страните .

Възприетият от въззивния съд издател на акта не съответства на посочения при обнародването орган по смисъла на чл.2 ЗНА и по този начин съдът е допуснал нарушение на чл.1а и чл.2, чл.34, т.3 ЗНА като императивни правни норми, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици, с което очевидно при решаващата дейност на въззивния съд е нарушен и принципът за законност, закрепен в чл.5 ГПК. Същевременно въззивният съд не се е позовал на закона и не е прилагал колизионното правило на чл.15, ал.3 ЗНА, а и в случая по отношение на чл.55 ПИКЕЕ не са и налице предпоставките за приложението на чл.15, ал.3 ГПК Правно основание да се ангажира отговорността за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребена ел.енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г./, в сила от 17.07.2021 г. и това е изяснено трайно и безпротиворечиво в практиката на ВКС. Законовата делегация за приемане на ПИКЕЕ от КЕВР недвусмислено се съдържа в закон – чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ след последното му изменение. Материалноправната уредба в чл.55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително и на общото правило, че за доставена на потребителя ел.енергия се заплаща цена – чл.183 и чл.200 ЗЗД. Съгласно ЗЕ тази цена е регулирана от държавен орган – КЕВР, като приетите от него ПИКЕЕ - ДВ, бр.35/2019 г., изм. ДВ, бр.57/2021 г., при действието на които се е развила и процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая, е синхронизирана с измененията в законовата уредба. Регулация в съответната насока съдържа и чл.56, ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползвателя - чл.56, ал.2 ПИКЕЕ. В тази насока е установената практика на ВКС в решение № 77/30.05.2022 г. по гр.д. № 2708/2021 г. на III г.о., решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на IV г.о., според която самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика на ел.енергия, не противоречи на нормативен ранг от по-висока степен, нито поставя потребителите в по-неблагоприятно положение, тъй като регулираната цена при корекция е занижена спрямо цената, нормирана от регулатора за крайния доставчик на ел.енергия за битови нужди.

Съгласно §2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01..7.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определени от КЕВР. Когато констативния протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е и в конкретния случай, правоотношенията се подчиняват на уредбата на действащите ПИКЕЕ.Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията по доставка и потребяване на електроенергия, при регулирани от държавен орган цени. Основание за нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано в предметните предели на производството пред ВАС по адм. дело № 7772/2019 г., което е приключило с влязло в сила и обнародвано решение № 10003/27.01.2020 г.

С оглед гореизложеното, основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е основал решението си на закона, както и че последното е необосновано с оглед събраните по делото доказателства.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че ищецът И. М. А. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа, с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. За измерване на количествата електроенергия в този обект на 15.05.2017 г. е монтиран електромер, като съгласно заключението на СТЕ, последният е преминал метрологична проверка на 26.04.2017 г. и в периода от датата на проверката до монтирането му на обекта, не е бил монтиран в други обекти и не е измервал електроенергия, т.е. към датата на монтажа та обекта е бил метрологично годен и е отговарял на техническите изисквания за измерване на ел.енергия. Видно от протокола за монтаж в обекта на ищеца, СТИ е регистрирало показания само във видимите регистри. На 15.04.2020 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като са извършени замервания и е установено, че в невизуализирн регистър 1.8.0 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология при измерени показания. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и от член на домакинството на клиента /съпруга на ищеца/. Съгласно констативния протокол на БИМ от 21.08.2020 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, не е установена видима външна намеса или повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на тарифа 1.8.0 – 0068797 квт.ч., която не е визуализирана на дисплея, и които количества превишават измерените във видимите регистри на електромера количества ел. енергия с 38001 квт.ч., т.е. електромерът не съответства на техническите характеристики. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след софтуерен прочит е констатирано наличие на електрическата енергия, натрупана в невизуализиран регистър, като вещото лице е посочило, че технологично не е възможно да се установи точния ден и час, от който са регистрирани показания в него. Според вещото натрупано количество ел.енергия в невизуализирания регистър е възможно да бъде доставено на обекта и измерено от СТИ за периода, за който е начислено, ведно с отчетеното и заплатено от битовия клиент количество ел.енергия. При констатирано наличие на натрупана ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел /в случая от двама свидетели/, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.

С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора – ответник по иска следва да се присъдят направените от него разноски за производството пред трите съдебни инстанции. Ответникът претендира освен разходите за държавни такси за въззивното и за касационното обжалване в размер на 323,24 лв. и депозити за вещо лице и свидетел в размер на 270,00 лв., и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 668 лв. с вкл. ДДС за всяка от трите инстанции. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото – последното е еднотипно с множество други дела, по които ответникът се е защитавал с идентични фактически и правни доводи, като настоящият случай не разкрива особености от фактическа и правна страна. В случаят искът е с цена от 7 330,90 лв., като минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 835,85 лв. с вкл. ДДС Ето защо, с оглед действителната сложност на делото възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер до този размер за всяка от трите инстанции или общият размер на сторените от касатора разноски за адвокатско възнаграждение възлиза на 2 507,55 лв., а за държавни такси и депозити в размер на 593,24 лв. или общият размер на дължимите разноски за трите инстанции възлиза на 3 100,79 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 289/01.07.2021 г., постановено по в.гр.д. № 209/2021 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че И. М. А. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сумата от 7 330,90 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 17.09.2020 г. за периода от 03.06.2017 г. до 15.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица].

ОСЪЖДА И. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3 100,79 лв. – разноски за трите съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: