ВКС отмени оправдателна присъда за средна телесна повреда поради порочен анализ на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

Гр.София, 29.01.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Г.ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора К.ИВАНОВ

изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 1046/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител Е. К.- адв. П., срещу въззивна присъда № 7 от 12.06.2024г. постановена по ВНОХД № 50/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Габрово. Навеждат се доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Оплакванията за нарушения на процесуалните правила касаят законосъобразността на действията на въззивния съд по анализ на доказателствата, довели до оправдаването на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, повереникът на частния обвинител Е. К.- адв.П. заявява, че поддържа касационната жалба. Акцентира на допуснатите съществени процесуални нарушения, относими към обективния анализ на доказателствата, изразява недоволство от качеството на мотивите към въззивната присъда, като ги определя за непълни и противоречиви. Частният обвинител К. не се явява пред съда и не взима отношение по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура счита касационната жалба за основателна. При наличието на две групи доказателства, въззивният съд не е изложил ясни мотиви защо е предпочел тази от тях, която подкрепя защитната теза на подсъдимия. Липсата на точно формулирани отговори на въпросите, поставени от частното обвинение, според прокурора, може да се компенсира само при ново разглеждане на делото след отмяна на атакувания въззивен акт.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв. В. оспорва твърденията на касатора за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като намира, че същото не е конкретизирано. Не счита, че въззивният съд е допуснал нарушения, които да са се отразили негативно на начина на формиране на вътрешното му убеждение относно доказателствата и фактите по делото.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си.

С последната си дума моли да се потвърди въззивната присъда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 74 от 23.11.2023г., постановена по НОХД № 871/2022г., Районен съд – гр. Габрово е признал подс. Н. А. Д. за виновен в това, че на 11/12.09.2021г. в гр. Габрово е причинил средна телесна повреда на Е. С. К., изразяваща се в двустранно разместено счупване на долна челюст в областта на челюстните ъгли, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, като на основание чл.129, ал.2,вр. ал.1 НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. Изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, на основание чл.66 НК.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 НК.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е. К. обезщетение от 10000лв. за причинени неимуществени вреди, като искът до пълно предявения му размер до 15000лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски и държавни такси.

Присъдата е атакувана пред въззивния съд от подсъдимия в частта, в която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 НК. С въззивна присъда № 7 от 12.06.2024г. постановена по ВНОХД № 50/2024г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово първоинстанционната присъда е отменена в осъдителната ѝ част и подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.129 НК с произтичащите от това последици.

Касационната жалба на частния обвинител е основателна.

Предвид атакуването на присъдата единствено в частта й относно признаването на подсъдимия Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.129 НК, произнасянето на настоящата инстанция е ограничено в тези рамки.

Повереникът твърди, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Прави възражения срещу качеството и процесуалната издържаност на аналитичната дейност на въззивния съд, оспорвайки обективния анализ на гласните доказателства и по-конкретно на показанията на св.Г.Д., св.С. и св.Д., както и този на СМЕ. Възразява срещу верността на интерпретацията им и на тази основа не се съгласява с приетите фактически и правни изводи. Тук трябва да се отбележи, че възраженията на защитата срещу аргументацията на касационната жалба са частично основателни, доколкото касаторът действително е пестелив в излагане на доводи подкрепящи оплакванията му. Все пак те са ясно очертани, макар и не така подробно мотивирани, което дава основание на касационната инстанция да ги разгледа.

Без да отрича суверенното право на инстанциите по същество да направят оценка на доказателствата по вътрешно убеждение, касационната инстанция е в правомощията си да провери законосъобразността на формирането му и да прецени дали то се основава на вярна доказателствена интерпретация.

Аргументите на касатора, че направеното от въззивния съд доказателственото обсъждане не държи сметка за действителното съдържание и тежест на съществени доказателства имат основание. Въззивната инстанция е вложила смисъл в показанията на св.С., св.Д. и св.Д.К. , който е различен от съдържанието на разпитите им, с което е нарушила задълженията си да направи обективен и безпристрастен доказателствен анализ. Така например, св.Д., таксиметров шофьор превозил пострадалия до дома му през процесната вечер, не твърди, че нищо не му е направило впечатление във вида на пострадалия, а че не си спомня въобще за направения курс, нито може да индивидуализира пътника, дали и бил мъж или жена. Разликата в двете интерпретации на показанията е съществена, доколкото показанията на този свидетел са използвани от въззивния съд като подкрепящи извода, че св.Е.К. не е имал наранявания в областта на лицето към момента на превозването си от жилището на св.С. до дома си.

Подобен подход се констатира и по отношение интерпретацията на показанията на св.С.. Отричането на част от показанията му като недостоверни, не е направено в резултат на вярна доказателствена съпоставка. Сравнявайки ги с показанията на самия пострадал, окръжният съд заключава, че след като св.С. е преразказал сведения, споделени му от пострадалия за събитията през нощта на 11 срещу 12 септември 2021г., в които се съдържат данни за ескалиране на напрежението между подсъдимия и пострадалия по повод парична сума, а за подобно събитие св.К. не давал показания, то заявеното от св.С. изцяло не заслужава доверие. За това е игнорирал и частта от показанията му, в която заявява, че е научил, че въпросната вечер подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия. Констатираната от въззивният съд неточност в показанията на свидетеля не е коректна и не отговаря на заявеното от пострадалия, който по същество не отрича и пред съда спор за пари с подсъдимия, въпреки че дава сведения този спор да е бил на различно място- в дома на св.С..

Що се отнася до показанията на св.Д., то въззивният съд не само е допуснал превратната им интерпретация, но при констатирани различия между приобщените по реда на чл.281 НПК нейни показания и депозираните пред съда, е следвало да изложи аргументи кои от тях цени. Очевидно в показанията й от ДП не се посочва друг автор на побоя над пострадалия освен подсъдимия. Промяната в заявеното от св.Д. пред съда, с включването на още едно лице- В., е следвало да се обсъди от въззивния съд не само и единствено като основание да се отхвърлят изцяло показанията й като недостоверни, а да се изложат съображения кои от показанията й се ползват с доверие от въззивния съд и на какво се дължи промяната им.

Основателно е недоволството на касатора от противоречивите мотиви на окръжния съд, с които се отхвърлят изцяло показанията на пострадалия, в частта относно поводът, по който подсъдимият, заедно със св.Д. и св.Й. са пристигнали в дома на св.С. и относно нанесения му от подсъдимия побой. Това решение на съда до голяма степен се обуславя от заключението му, че като граждански ищец е предубеден от изхода на делото предвид евентуалното присъждане на обезщетение. Този аргумент, изложен самостоятелно като причина да се игнорират доказателства нарушава принципа за обективност при анализа им, прогласен в чл.14, ал.2 НПК, установяващ забраната те да имат предварително определена сила, било тя в полза на обвинението или на защитната теза.

Противоречивост и липса на последователен подход при доказателствения анализ се констатира и в отношението на въззивния съд към показанията на св.С.. Аргументи във връзка с достоверността им са изведени от липсата на приятелски отношения между него и подс. Д., като е подчертано, че двамата са имали дългогодишна вражда, поради което няма повод за предубеденост в дадените от св.С. показания в полза на подсъдимия. В този случай остава без отговор въпросът, защо подсъдимият и приятелите му са отишли на гости точно на св.С., с когото не се разбират, прекарали са спокойно вечерта черпейки се заедно с пострадалия, след което са напуснали жилището му.

Ако основен довод за преценка достоверността на показанията е познанството и отношенията между лицата, то въззивният съд не е установил влошени отношения между пострадалия и подсъдимия, поради което св.К. да реши да посочи именно Д. като автор на нанесения му побой, при който е счупена челюстта му.

Съсредоточавайки вниманието си избирателно върху детайли в показанията на св. Д. К. / чичо на пострадалия/ относно времето, когато е видял подутини в областта на челюстта на племенника си- дали е било сутринта на 12 септември 2021г или в по-късен момент същия ден, въззивният съд е игнорирал заявеното от свидетеля, че още сутринта на 12 септември 2021г. пострадалият му е заявил, че е бит. Интерпретиране на части от показания на свидетеля извън техния смисъл подкрепя оплакването на повереника за тенденциозност и необективност на доказателствения анализ.

Очевидната непоследователност в подхода към гласните доказателства опорочава аналитичната дейност и нарушава задълженията на въззивната инстанция произтичащи от чл.14 НПК.

Правилни са възраженията на касатора срещу незаконосъобразния подход на втората инстанция към съдържанието на медицинския документ и рентгеновото изследване, направени на 13.09.2021г., като към единствено достоверен източник на информация за датата на причиненото увреждане. Направеното образно изследване не установява датата на причиняването на телесната повреда, а момента на извършване на прегледа и заснемането, като причините за забавата от един ден са принципно изяснени.

За пълнота трябва да се отбележи, че незаконосъобразност в процесуалната дейност на въззивния съд относно правдивото установяване на факти се констатират и в направата на фактически изводи въз основата на предположения. Аргументът, че ако подсъдимият е имал желание да набие пострадалия / обвинявайки го , че е „шпионин“ или по друга причина /, е можел да стори това в дома си, когато Е. П. му е гостувал, а не в жилището на св.С., демонстрира единствено мнение на съда, без доказателствена обезпеченост.

Отсъствието на последователен, обективен подход към доказателствата, който да се основава на вярната им интерпретация, опорочава начина на формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд и компрометира верността на направените фактически изводи. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на второинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в частта относно оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл.129 НК. При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да анализира правдиво доказателствата, съобразно вложения в тях смисъл, да направи изводите си по фактите и правото спазвайки изискванията на чл.13 и 14 НПК, за да се обективира ясно волята си, както относно крайните фактически изводи, така и досежно приложението на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 7 от 12.06.2024г. постановена по ВНОХД № 50/2024г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.