Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 30 Януари 2023

Отказ за тълкуване на съдебно решение при липса на неяснота в диспозитива

Върховен касационен съд · 30 Януари 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът по дело за обезщетение от незаконно обвинение е поискал тълкуване на постановеното окончателно решение на Върховния касационен съд, с което искът му е бил уважен в по-малък размер. Съдът отхвърля искането, тъй като решението е напълно ясно и не съдържа двусмислие. Молителят всъщност оспорва правилността на изводите на съда, което е недопустимо по реда за тълкуване.

Какво приема съдът

Тълкуване на съдебно решение се допуска само при неяснота или двусмисленост на диспозитива, която затруднява изпълнението му. По този ред не могат да се преразглеждат мотивите или правните изводи на съда и не може да се проверява правилността на акта.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

тълкуване на съдебно решениенеяснота на диспозитивЗОДОВобезщетение за неимуществени врединеправилност на съдебен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50021

гр.София,

30.01.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1308 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 251 ГПК.
Обжалвано е било решение от 10.01.2021г. по гр.д.№ 2478/2021г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
С решение от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1308/2022 г. ВКС е отменил решение от 10.01.2021г. по гр.д.№2478/2021г. на АС - София в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за разликата над 15000 / петнадесет хиляди/ лева до 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, и е постановено решение, с което предявения от Я. С. иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15000/ петнадесет хилядиа/лева до 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 26.02.2018 г.
С молба вх. №510206/29.12.2022 г. на ВКС /идентична с молба № 510233 от 30.12.2022 г. и / депозирана от Я. В. С. е поискано решение от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1308/2022 г. на ВКС да бъде тълкувано.
С нова молба с вх.№500004/03.01.2023 г. процесуалният представител на Я. В. С. е поискал решение от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1308/2022 г. на ВКС да бъде тълкувано.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Обжалвано е било решение от 10.01.2021г. по гр.д.№ 2478/2021г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса касаещ определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
В мотивите на решението е прието, че по делото не са съобразени вида и характера на процесуалната принуда, не е отчетено обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда за по-малко от четири години, което е разумен срок, както и че взетата мярка за неотклонение е подписка. Прието е, че ищецът – ответник по касационната жалба, не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното обвинение. По делото е установено, че ищецът е продължил да упражнява професията си на адвокат, поради което неправилно е прието, че негативните изживявания от потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с това финансова несигурност не са установени. По тези съображения съдът е счел, че следва да се намали размера на присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и с решение от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1308/2022 г. ВКС е отхвърлил предявения от Я. С. иск срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15000/ петнадесет хилядиа/лева до 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 26.02.2018 г.
При тези данни настоящият състав намира, че подадените три молби -със сходно съдържание, за тълкуване на решението са неоснователни.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Съгласно установената практика на ВКС, включително и по чл. 290 ГПК, постановеното от съда решение подлежи на тълкуване само ако е неясно, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълнимо. Нуждата от тълкуване на влязло в сила решение по смисъла на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение, която би могла да породи спорове по изпълнението му. По пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното от съда в диспозитива на решението съотвества намотивите, като на тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението.
В конкретния случай с молбите по същество не се иска тълкуване на на съдебното решение, а се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се иска преразглеждане на направените от съда в решението правни изводи. Тълкуването обаче може да се отнася само до изявената от съда воля, а не и до нови факти или правни норми. В настоящия случай не се е констатира неяснота на волята на съда, а същата е ясно изразена, както в диспозитива на съдебния акт, така и в неговите мотиви. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението, от формираната в тях воля към момента на постановяването му, като по реда на чл. 251 ГПК не може да се иска допълване или изменение, както и пререшаване на спора, т. е. недопустимо е да се променя ясно обективираната воля в съдебното решение. Неправилността според страната на изложените от съда доводи в мотивите не представляват основание за тълкуване, след като от мотивите се установява извод съотвествуващ на на обективирания в диспозитива краен резултат.
С оглед изложеното настоящият състав намира молбите за тълкуване за неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 510206/29.12.2022 г., молба вх. № 510233/30.12.2022 г. и молба вх. № 50004/03.01.2023 г. на Я. В. С. за тълкуване на решение от 21.12.2022 г. по гр. д. № 1308/2022 г. по описа на ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.