Правомощия на въззивния съд при неправилна правна квалификация на иск

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 07.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело № 3673/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, първо отделение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

С определение № 168 от 12.04.2022г. по гражданско дело № 3673/2921г. на ВКС, Гражданска колегия, първо отделение, постановено в производство по чл.288 ГПК, е допуснато на основание чл.280 ал.2 предл.трето ГПК касационно обжалване на въззивното решение Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. в частта, в която е обезсилено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 324/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В касационната жалба касаторите Д. Е. К. и А. Ж. К. /ищци по делото/ поддържат , че въззивното решение по частичния иск за 20 000лв. от 129 249.48 лв., предявен против Министерство на правосъдието, е недопустимо и е постановено в нарушение на процесуалните правила , уреждащи правомощията на въззивната инстанция. Изложени са съображения, че въззивният съд е следвало да определи правното основание на иска и да го разгледа по същество.

Ответникът по този иск Министерство на правосъдието е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Третите лица-помагачи на Министерство на правосъдието И. И. М. и М. Г. С. също изразяват становище за неоснователност на жалбата поради отсъствие на посочените от касатора процесуални нарушения от въззивния съд.

С въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, въззивният съд е приел, че по предявения частичен иск за 20 000лв. от 129 249,48 лв., първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск, поради което го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Търговище. Мотивите са, че районният съд е квалифицирал този иск като такъв за законната лихва за минало време, без да е посочено правното основание и не е уточнил, че разглежда иска като такъв по чл. 86 от ЗЗД. Съобразявайки уточнителните молби на пълномощника на ищците въззивният съд е приел, че лихвата се търси като пропусната полза, равна на законната лихва върху иззетата сума, въз основа на което е квалифицирал иска като такъв по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за вреди за пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва, за времето от 13.10. 2014 г., до 27.07. 2017 г., което е начин за изчисляване на пропусната полза, а не лихва по чл. 86 от ЗЗД.

С оглед на тези мотиви е налице отменителното основание по чл.280 ал.1 т.3 предл. второ ГПК. Според практиката на ВКС , съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска /десезиране на съда/, когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др. /ППВС 1/1985г. т.9/. Извън тези хипотези е недопустимо и решението, което не е съобразено с прогласения в чл.6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес – постановено е извън предмета на иска, очертан с неговото основание /фактите, на които ищецът основава своето право / и петитума. Правната квалификация на иска /подвеждане на фактите към съответната материалноправна норма/ е част от решаващата дейност на съда по приложението на материални закон, затова неточната правна квалификация е нарушение на закона. Съгласно ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд следва сам да определи правната квалификация на иска и когато прецени, че първата инстанция е определила неправилно правното основание на иска, е длъжен да приложи точно материалния закон като даде възможност на страните да сочат нови доказателства, ако с оглед на новата правна квалификация докладът по делото по чл.146 ГПК е неточен или непълен.

В разглеждания случай мотивите на въззивния съд се отнасят до неточна правна квалификация на иска, поради което в изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция, Търговищкият окръжен съд е бил длъжен да се произнесе по съществото на спора като извърши сам процесуалните действия, за които е дал указание на районния съд по разпределяне на доказателствената тежест на страните. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Търговищкия окръжен съд

Разноски по делото не следва да се присъждат за касационното производство съгласно чл.294 ал.2 ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. в частта, в която е обезсилено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г., по гр. д. № 324/2019 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Търговищкия окръжен съд, от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: