Защита на правото на собственост срещу преминаване по неотчужден път

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

София, 27.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3850 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ч. от АК-Враца, срещу решение № 260135, постановено на 25.05.2021 г. от Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№ 129/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на каквато и да е форма на преминаване през имот №.........по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община], целият с площ от 3597 дка, 8-ма категория, собственост на Н. Ц. А., с цел достъп до собствения на ответното дружество Почивно-оздравителен комплекс „Л.“.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, тъй като фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават изискването за установяване на истината – в разрез с доказателствата е изводът на съда, че ответникът с действията си не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и изводът, че процесният път, който е единствената възможност за обществен достъп до собствения на ответника почивен комплекс и е отворен за обществено ползване, поради което не може да се търси отговорност от лице, различно от общината. Поддържа, че правото му на собственост е засегнато именно от действията на ответника, който за достъп до собствения си почивен комплекс вместо да използва предназначения за това общински път, преминава през имота на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез изпълнителния директор Н. М. и процесуалния си представители гл.юрисконсулт В. Г., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

С определение №47/15.02.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Врачанския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли са предпоставките за уважаване на предявен по реда на чл. 109 ЗС иск в хипотеза, при която ответникът, който не е собственик на пречещия имот, поддържа състоянието, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Според трайно установената практика на ВКС пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само собственикът на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 ЗС или съсобственикът, но и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на съседния имот, задължен да го отстрани е както собственикът на имота, вкл. и на съседния, в чиято полза е извършено това действие съгласно чл. 50 ЗС, така и извършващият неоснователното действие (решение №215/26.05.2011г. по гр.д.№874/2010г. на І г.о. на ВКС). Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на ползването на вещта по предназначение. Приложното поле на чл. 109 ЗС дава възможност на собственика на земята да претендира премахване на съществуваща постройка в съседен имот независимо от кого е изградена, както и преустановяване на всякакви действия, които пречат и ограничават ползването на имота. Ограничаването на ползването на имота може да е свързано с действие или състояние, което пречи или смущава ползването на вещта по предназначение и това ограничение не е законово обосновано (решение №815/30.06.2011г. по гр.д.№1509/2009г. на ВКС, І г.о.). Лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС, независимо, че това състояние е последица от действия, извършени от други лица (решение №61/07.06.2018г. по гр.д.№2610/2017г. на I г.о. на ВКС). Негаторният иск също предоставя защита на правото на собственост. Тази защита може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва (поддържа) от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта (имота) според неговото предназначение (решение №11 от 02.03.2021г. по гр.д.№1796/2020г., I г.о. на ВКС).

Настоящият състав споделя така изразеното становище и приема, че същото следва да намери приложение и при разрешаването на настоящия правен спор.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Н. Ц. А. е предявил срещу „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по реда на чл. 109 ЗС иск за преустановяване на преминаването през имот №............по плана за земеразделяне на [населено място], [община] с цел достъп до собствения на ответника Почивно-оздравителен комплекс „Л.“, находящ се в съседство на процесния имот. Твърди, че е собственик на имот №..........по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 23.11.2016г. (н.а.№...., том ......., рег.№........, дело №........./2016г.), като в непосредствена близост до този имот, в имот №...........е изграден Почивно-оздравителен комплекс „Л.“, собственост на ответника, в който целогодишно се предлага на работещите в атомната централа и други лица отдих и рехабилитация. Твърди също така, че до П. “Л.“ основно се достига с автомобили – леки, товарни, пътнически и др., които преминават през имот №.........., за да достигнат до крайната си точка, където имат място за престой и паркиране, при което преминаването се осъществява вместо по общинския път (имот №.........) 4-ти клас, представляващ строеж III категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „а“ ЗУТ, директно през западната страна на неговия имот №..........., която част е засипана с асфалт по протежение на цялата западна граница към общинския път. Поддържа, че с това навлизане в неговия имот ответникът го лишава от възможността да ползва 228 кв.м.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е оспорил предявения иск с твърдението, че ползва общинския път в рамките на обозначената му маркировка, като положеният асфалт представлява ремонт на компрометираната бетонова пътна настилка на съществуващия общински път без да е била извършвана рехабилитация или разширение на пътя. Поддържа, че пътят, който осигурява достъп до почивния комплекс, е само един и той е собственост на общината, а не на дружеството, и съответно е отворен за обществено ползване, при което дружеството не е длъжно да проверява съответства ли трасето на пътя по плана за земеразделяне с действителното му разположение, като и имотът на ищеца не е ограден, за да има яснота по отношение на границите му. Счита, че дори пътната настилка да е положена извън трасето на пътя по плана за земеразделяне и да засяга имота на ищеца, то следва да се има предвид, че дружеството не е собственик на този път и не може да отговаря за неточното му изграждане. Навежда също довод, че няма и компетентността да задължава преминаването на други правни субекти да се извършва извън маркировката на съществуващия път, който е единствен.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК в производството като трето лице-помагач на ответника, е конституирана Община Враца, чийто процесуален представител оспорва предявения иск. Поддържа, че единственият транспортен достъп както до имота на ищеца, така и до имота на ответника, се осъществява по общинския път, който дори и леко да е разширен с цел възможността транспортните средства да маневрират и достигат до крайната си точка, не означава, че по този начин е възпрепятствано правото на собственост на ищеца.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: На 23.11.2016г. (н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №....) ищецът Н. Ц. А. е закупил и е станал собственик на имот-ливада, с площ от 3.597 дка, осма категория земя, находящ се в местността „Ц.“, представляващ имот №......по плана за земеразделяне на землището на [населено място], [община].

От заключението на вещото лице инж. И. И. по съдебно-техническата експертиза, изготвено след оглед на имота, което съдът е кредитирал, е установено, че участъкът от пътя, който води до П. „Л.“, в западния край на имот №......., е асфалтиран, като асфалтът е положен върху старата бетонова настилка на пътя – западно и северно от процесния имот са запазени старите бетонови бордюри на пътя.

Въз основа на показанията на свидетелите К. Н. К. и М. Д. М., посещавали непрекъснато П. „Л.“ като гости и служебно, съдът е приел за установено, че единственият път до почивната база е процесният, като според св.К. К., пътят е строен преди 1990г., строежът на почивната станция е започнал през 1993г., а през 1994г. е завършен, както и че с автомобил е невъзможно по друг път да се стигне до станцията. Въз основа на показанията на този свидетел съдът е приел, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД поддържа този път, като частично е изкърпвало с асфалт разрушените бетонови участъци, а през зимата го почиства от сняг изцяло, както и че асфалтът е положен единствено и само в рамките на съществуващия път, без разширяване, като са повторени контурите на съществуващия път.

Взето е предвид, че с писмо с рег. индекс 2600-2537 (1) от 25.08.2020 г. [община] е уведомила ответника, че пътят за достъп до П. „Л.“ е собственост на общината и същият единствено осигурява транспортен достъп до П. „Л.“, находящ се в природен парк „Врачански Б.“. Прието е, че собствеността на път № .........– път IV клас на [община] се доказва и от приложената по делото скица № ФО2839/23.12.2016г., издадена от ОСЗ-Враца.

Въз основа на заключението на в.л. Л. А. по изпълнената СТЕ, изготвено след оглед и извършени измервания с високоточен геодезичен инструмент на място на имота на ищеца и на процесния път, съдът е приел за установено, че има навлизане на пътя за достъп до собствения на ответника П. „Л.“ в края на поземлен имот № ........., като е асфалтирана площ от 168 кв.м. от лицето на имота; застъпването на имота на ищеца е път, който представлява линейна инженерна мрежа на транспорта. Взето е предвид, че според заключението, съгласно действащия план за земеразделяне (карта на възстановената собственост) предвиденият път за достъп до П. „Л.“ е имот № ............в северната част на имота, в който е построена почивната база; границите на този общински имот № .........не са границите на съществуващия път на място, тъй като общинският път, предвиден в плана за земеразделяне (карта на възстановената собственост) не е изпълнен на място, а съществуващият път не е изпълнен след трасиране на действителния път по картата на възстановената собственост. Прието е за установено, че съществуващият път не е с трайна асфалтова настилка в частта около имота на Н. А., както и че към настоящия момент не е възможно достъпът до П. „Л.“ на хора и автомобили по общинския път, предвиден в действащия план за земеразделяне, тъй като той не е изпълнен. Взето е предвид, че според заключението съществуващият на място път за достъп до П. „Л.“ не е определеният по граници в картата на възстановената собственост (плана за земеразделяне) общински път за достъп, представляващ имот № ........., както и че предвиденият в картата на възстановената собственост път не е реализиран.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, но без да отнема владението на собственика, като задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Посочено е, че за уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.

Прието е, че по делото по несъмнен начин е доказано, че ищецът е собственик на имот № ..........по плана за земеразделяне на землището на [населено място], както и че са налице пречки за ползването на този имот, тъй като има припокриване или навлизане в имота на пътя за достъп до почивния комплекс на ответното дружество в размер на 168 кв.м., които представляват асфалтирана площ.

Прието е обаче, че по делото не са установени противоправни действия от страна на ответника, които да са довели до това ищецът да не може да реализира в пълнота правото си на собственост върху имот № ........., доколкото върху 168 кв.м. от същия е разположен път с асфалтова настилка.

Взето е предвид, че по делото няма въведени твърдения на ищеца, че този път е собственост на АЕЦ „Козлодуй“, а също и твърдения, че пътят има характер на частен път, собственост на ответника, неотворен за обществени преводи по смисъла на чл. 8 от Закона за пътищата. Посочено е, че АЕЦ-Козлодуй само е поддържал вече изградения общински път, като частично е изкърпвал с асфалт разрушените бетонови участъци, а през зимата го е почиствал от сняг, при което асфалтът е положен от ответника единствено и само в рамките на вече съществуващия път, без разширяване, като са повторени контурите на пътя.

Изложени са съображения, че според чл. 9 от Закона за пътищата, пътищата в Република България, вкл. и процесният общински път, който е единствената възможност за обществен достъп до собствения на ответника почивен комплекс, са отворени за обществено ползване, при спазването на реда и правилата, установени със ЗП и Закона за движението по пътищата, като текстът на чл. 9, ал. 3 ЗП постановява, че собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.

Прието е, че тази нормативна уредба не допуска със съдебни решения, постановени от общите съдилища, да се ограничава ползването на всички пътища в страната – републикански, общински и частни, като именно до това, според въззивния съд, би се стигнало, ако се приеме, че исковата претенция по чл. 109 ЗС е основателна.

Взето е предвид също така, че според чл. 31 ЗП общинските пътища се изграждат и управляват от съответната община, като до реализиране на общинския път, предвиден в плана за земеразделяне или картата на възстановената собственост, който представлява част от собствения на [община] имот № .........и по който път е предвиден достъпът до почивната станция на ответника, достъпът до почивната станция ще се осъществява от съществуващия на място друг общински път. Изложени са съображения, че това се налага, тъй като към момента този път е единствената възможност за обществен достъп до почивната станция на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и на второ място по причина, че пътищата в Република България са отворени за обществено ползване.

Изложени са също така съображения, че доколкото ищецът А., като собственик на имот № .........., търпи вреди, те следва да бъдат репарирани по реда на чл. 1 ЗОДОВ от [община], която не е изградила предвидения в плана за земеразделяне общински път, който да не засяга ливадата на ищеца.

Въззивното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235, ал. 2 ГПК) и неправилно приложение на материалния закон (чл. 109 ЗС, чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България).

На първо място неправилен е изводът на въззивния съд, че доколкото по делото няма въведени твърдения, че пътят е собственост на АЕЦ „Козлодуй“ и е установено, че дружеството само е поддържало вече изградения общински път, при което асфалтът е положен от ответника единствено и само в рамките на вече съществуващият път, без разширяване, то предявеният иск е неоснователен.

Както вече беше посочено по-горе, искът по чл. 109 ЗС може да бъде предявен и срещу лицето, което поддържа съответното противоправно състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, дори това лице да не е собственик на съседния имот, посредством който се осъществява неоснователното въздействие върху имота на ищеца, ако е установено, че именно това лице поддържа това противоправно състояние. И доколкото в настоящия случай е установено, че именно дружеството-ответник използва за осъществяване на достъп до почивната си база част от имота на предявилото иска лице без при това да е установено, че така използваната част е била надлежно отчуждена и в съответствие с действащото законодателство да е прокаран общински път, респ. в полза на дружеството по предвидения в закона ред да е учредено право на преминаване, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по реда на чл. 109 ЗС.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че действащата в Република България нормативна уредба не допуска със съдебни решения, постановени от общите съдилища, да се ограничава ползването на всички пътища в страната, които са отворени за обществено ползване, вкл. когато предвиденият в плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост не е реализиран и достъпът се осъществява от съществуващ на място друг общински път, който обаче не е прокаран според установените в законодателството правила.

Действително общият съд не разполага с принципната възможност да въвежда забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях, но само когато тези пътища са изградени по предвидения в закона ред и прокарани по надлежно определеното трасе, собственост на държавата или общината, респ. на частни лица, ако изграденият път е частен по смисъла на ЗП. Когато държавата, общината или частноправен субект са прокарали път през имот, чужда собственост, без надлежно проведено отчуждаване, собственикът на терена разполага с правото да защити собствеността си, вкл. по реда на чл. 109 ЗС, тъй като съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, правото на собственост се гарантира и защитава от закона. Частната собственост е неприкосновена (чл. 17, ал. 3 от Конституцията) и принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение (чл. 17, ал. 5 от Конституцията). Всеки гражданин, съгласно чл. 56 от Конституцията, има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а съгласно чл. 58, ал. 1 гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Българското законодателство не допуска възможност при упражняване на правата си който и да е правен субект да нарушава правата на другите, като съгласно чл. 117, ал. 1 от Конституцията именно съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. В този смисъл в решение №170/08.01.2019г. по гр.д.№65/2018г. на I г.о. на ВКС е прието, че съдът може да постанови премахване дори на изграденото от ответника в съответствие с технически проекти и разрешение за строеж пътно съоръжение - канавка за отводняване на път от републиканската пътна мрежа, необходимо за сигурността на републиканския път, което представлява елемент от одобрения проект на пътя (републиканския път), а отводняването е елемент на вертикалната планировка при одобрени инвестиционни проекти.

Дружеството-ответник може да ползва път само ако същият е прокаран от държавата или общината по предвидения в закона ред, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице – по делото е установено, че съществуващият на място път, който навлиза в имота на ищеца, не е определеният по граници в картата на възстановената собственост (плана за земеразделяне) общински път за достъп, представляващ имот № ............., както и че предвиденият в картата на възстановената собственост път не е реализиран. Следователно за да осигури достъп до почивната си база, дружеството ползва за преминаване на леки и товарни автомобили част от имота на предявилото иска лице неоснователно, без в негова полза да е учредено надлежно право на преминаване, респ. тази част да е била отчуждена за прокарване на общински път, ограничавайки по този начин възможността имотът да се ползва пълноценно според неговото предназначение в границите на правото на собственост. При това по делото не съществува спор, че пътят, който води до Почивно-оздравителен комплекс „Л.“ се ползва от дружеството целогодишно чрез негови работници и служители, както и чрез гости на комплекса, които преминават през имота на Н. Ц. А. с автомобили (леки, товарни и пътнически), както и пеша.

Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по реда на чл. 109 ЗС, като бъде взето предвид и обстоятелството, че в производството по делото като трето лице-помагач на ответника участва и Община Враца. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от Н. Ц. А. по реда на чл. 109 ЗС иск бъде уважен, като „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД бъде осъдено да преустанови преминаването през поземлен имот №.........., собственост на Н. Ц. А., като премахне асфалтираната част, навлизаща в имота, което действие е еквивалент на преустановяване на действията по ползването на пътя. Настоящият състав приема, че именно такъв диспозитив следва да бъде постановен по предявения от Н. Ц. А. иск за преустановяване на преминаването през имот №...........по плана за земеразделяне на [населено място], [община], доколкото осъждането за въздържане от действия принципно в определени случаи може и следва да се реализира чрез извършването на определени действия. В противен случай изпълнението на решението би било невъзможно – противоречащо на формалната житейска логика е при уважен по реда на чл. 109 ЗС иск кредиторът да сезира съдебния изпълнител при всяко конкретно нарушение (преминаване на лек автомобил или пешеходец по пътя към П.).

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 3315лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260135 от 25.05.2021г., постановено от Врачанския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№129/2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „А. Козлодуй“ ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Враца, представлявано от изпълнителния директор Н. А. М., по реда на чл. 109 ЗС да преустанови под каквато и да е форма преминаването през поземлен имот №........по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ.Враца, обл. Враца, с ЕКАТТЕ: ........, целият с площ 3.597 дка, осма категория земя, находящ се в местността „Ц.“, при граници: имот №.........– плофилакториум, имот № ........– ливада, имот №..........– път 4 клас на [община], собственост на Н. Ц. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, с цел достъп до собствения на „АЕЦ Колзодуй“ ЕАД Почивно-оздравителен комплекс „Л.“, като премахне асфалтовата настилка от съответната част на имот №.........с площ от 168 кв.м., защрихована на скица-съпоставка, изготвена от в.л.Л. А. на 05.01.2021г., приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението.

ОСЪЖДА А. Козлодуй“ ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Враца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. Ц. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1 сумата от 3315лв. (три хиляди триста и петнадесет лева), представляваща направените по делото разноски.

В производството по делото като трето лице-помагач на ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД участва Община Враца.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: