Осъждане за разпространение на наркотици при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

10
Р Е Ш Е Н И Е

№.27

Гр. София, 19 януари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 862/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. М. Ц. Ц. чрез защитника му адв. В. М. против решение № 118/01. 08 . 2025 год., постановено от Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС) по в. н. о. х. д. № 154/2025 год.

Заявени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че е нарушено правото на справедлив процес на подсъдимия, а съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Поддържа се, че изводите на съдилищата по фактите досежно първото от двете деяния са изградени върху негодни доказателствени средства, доколкото не са били налице предпоставките за образуване на наказателното производство, ползвани са материали от друго дело, образувано срещу друго лице, свид. С. Ю. е заинтересован, липсва инкриминираното наркотично вещество. По отношение на второто деяние, включено в продължаваната престъпна дейност, са изложени доводи за нарушения при изготвяне на физикохимичната експертиза. Наред с това се сочи, че на подсъдимия не са предявени протоколите за веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатирането на специални разузнавателни средства (СРС). С доводи за несъставомерност на деянието от 01. 08. 2024 год. по чл. 354а, ал. 1 от НК и за неправилен отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е защитена тезата за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, защото съдът не е взел предвид здравословното състояние и незначителното количество на наркотичното вещество – предмет на всяко от двете деяния, които обосновават наличие на предпоставките по чл. 55 от НК. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. М. Ц. не участва в касационното производство и не изразява лично становище по основателността на депозираната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 14/02. 05. 2025 год. по н. о. х. д. № 259/2025 год . Окръжен съд – Плевен е признал подс. М. Ц. Ц. за виновен в това, че в периода от 14. 02. 2024 год. до 01. 08. 2024 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително разпространил на С. Ю. А. и К. Б. Ю. високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – метамфетамин с общо тегло 1 , 185 грама, на стойност 82 , 95 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, алт. 5, предл. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и осем месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000 лева.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил на подсъдимия разноските по делото.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 118/01. 08. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 154/2025 год. по описа на ВТАС, е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доводите за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъдат обсъдени преди останалите, защото евентуалното наличие на съществени нарушения на процесуалните правила има за последица отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане без да се налага да бъдат коментирани оплакванията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да бъде възприета тезата за отсъствие на предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК поради негодност на събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които съдилищата по фактите са изтъкнали в подкрепа на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При проследяване на хронологията на процесуалните действия, извършени в подготвителната фаза на наказателния процес, се установява, че наказателното производство е образувано, след като с постановление от 23. 02. 2024 год. прокурор от Районна прокуратура – Плевен е отделил материали, отнасящи се до подс. Ц., които са били събрани по бързо производство ЗМ № 70/2024 год. Те са били изпратени на Плевенска окръжна прокуратура с оглед данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С постановление от 26. 02. 2024 год. прокурор от окръжната прокуратура е приел преписката по компетентност, а с постановление от 12. 04. 2024 год. въз основа на материалите, изпратени от първостепенната прокуратура, е образувал наказателно производство ЗМ № 223/2024 год. за извършено на 14. 02. 2024 год . разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамин. Впоследствие с постановление от 02. 08. 2024 год. материалите по досъдебно производство ЗМ № 223/2024 год. са обединени с тези по ЗМ № 454/2024 год., отнасящи се до извършено на 01. 08. 2024 год. деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК.

По силата на чл. 216 от НПК разделянето на наказателното производство, респ. отделянето на материали от него в самостоятелно такова представлява изключително правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол – така и Р. № 78/2019 год. по к. н. д. № 1209/2018 год. на І н. о., Р. № 268/15. 02. 2019 год. по к. н. д. № 755/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 62/2023 год. по к. н. д. № 836/2022 год. на І н. о. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че защитата неоснователно стеснява случаите на приложение на цитираната разпоредба до хипотезите на съучастие по смисъла на чл. 20 от НК и това е така, защото законодателят не си служи с термина съучастник или съучастници, нито поставя изискване другите установени лица да са съпричастни към същото престъпление. Условие за приложение на чл. 216, ал. 1 от НПК е наличие на доказателства за участие на повече лица, като по този начин са обхванати както хипотезите на независимо съпричинителство, така и тези, в които в рамките на текущото наказателно производство са събрани доказателства за извършено друго престъпление от други лица.

Съгласно чл. 217 от НПК извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела запазват процесуалната си стойност по отделеното, съответно по обединеното дело. Единственото условие за това, разбира се, е да са спазени процесуалните изисквания за осъществяването им. Сред материалите, които са били отделени и изпратени на висшестоящата прокуратура са протоколът за доброволно предаване на наркотичното вещество – предмет на първото от двете деяния, протоколите за разпит на полицейските служители, задържали свид. С. А. (в които не се съдържат твърдения за извънпроцесуални признания на последния) и заключенията на физикохимичната и на оценителната експертизи и именно на тях законосъобразно са се позовали долустоящите инстанции след като не са установили отклонения от процесуалния регламент.

Съдилищата по фактите не са имали основание да изключат от доказателствената съвкупност и показанията на свид. С. А.. Същият е разпитан след образуване на настоящото дело, на 29. 04. 2024 год. Коментираното действие по разследването е извършено и след като наказателното производство срещу А. е приключило с влязъл в сила съдебен акт – с определение за одобряване на споразумение от 28. 02. 2024 год. по н. о. х. д. № 421/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен. При отсъствието на други доказателства в тази насока описаната хронология на процесуалните действия показва неоснователността на защитното твърдение за оказан натиск върху свидетеля за депозиране на показания във вреда на подсъдимия срещу облекчаване на собственото му наказателноправно положение.

Обстоятелството, че наркотичното вещество – предмет на деянието от 14. 02. 2024 год. не е приложено физически по делото, също не обосновава претендирания от защитата извод, че признанието на фактите не се подкрепя от събраните доказателства. Приобщаването му като веществено доказателство е станало посредством доброволното му предаване от свид. Ю.. Законосъобразността на това действие е обоснована от въззивния съд с убедителни аргументи, които настоящият съдебен състав споделя в цялост и поради това не е необходимо да ги възпроизвежда отново. В същото време, при извършеното експертно изследване с научни методи са определени видът и количеството на веществото, като съпоставката на описанието му в протокола за доброволно предаване от свид. А. с това в заключението на физикохимичната експертиза недвусмислено показва идентичността на двата обекта. Експертизата е назначена и изготвена в съответствие с процесуалните изисквания, поради което съдът законосъобразно се е позовал на констатациите на вещото лице, за да обоснове извода си, че признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Единственият упрек, който следва да бъде отправен към аналитичната дейност на ВТАС по отношение на първото от двете деяния, касае позоваването му на определението за одобряване на споразумение по отношение на свид. А.. Авторството на обсъжданото понастоящем деяние не може да бъде изведено от този процесуален документ не само защото в него не се съдържат данни за това, че свидетелят е закупил веществото от подсъдимия, но най-вече защото споразумението като акт с последиците на влязла в сила присъда има задължителна сила и обвързващо действие само що се отнася до деянието, извършено от лицето, признато за виновно, но не и касателно други престъпления, извършени от други лица. Както беше посочено и по-горе определението за одобряване на споразумение е от значение единствено за преценката дали С. А. е депозирал показания доброволно, респ. дали тези показания са заинтересовани или не, но с това ролята на този процесуален документ в настоящото наказателно производство е изчерпана. Доколкото обаче въззивният съд е приел наличието на други доказателства в подкрепа на извода за наличие на предпоставките по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, допуснатото процесуално нарушение не може да обоснове отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Несъстоятелни са и твърденията, насочени към оборване на физикохимичната експертиза на веществото – предмет на деянието от 01. 08. 2024 год. Съпоставката на описанието на изследваните предмети с посоченото в постановлението за възлагане на експертизата показва пълна идентичност между тях и това е сторено именно с оглед избягване на всякакви съмнения за подмяна или манипулиране на изследваните обекти. В същото време не са отбелязани никакви недостатъци в опаковката или начина на съхранението им, които да компрометират по един или друг начин изследването и да поставят под съмнение получените резултати. Оспорването на условията, при които е извършен експертният анализ, е лишено от обективна основа, а ако подсъдимият и защитникът му са имали някакви съмнения в тази насока е следвало да поискат разглеждане на делото по общия ред, като в този случай Ц. не би могъл да се ползва от бонуса, предвиден в чл. 58а от НК.

Предвид несъстоятелността им доводите за нарушения при предявяване на материалите от разследването също не могат да породят желаните от касатора процесуални последици. Твърденията, че разследващият орган не е предоставил на подсъдимия протоколите за ВДС, получени при експлоатиране на СРС, не се основават върху материалите по делото. В протокол от 28. 03. 2025 год. Ц. е заявил, че е запознат с правото си да му бъдат предявени документите, съдържащи класифицирана информация, като в тази връзка е направил изрично изявление, че желае тези доказателствени източници да бъдат предявени единствено на неговия защитник. Водещият разследването се е съобразил с волята му и на същата дата е предоставил тома със секретни материали само на адв. Д., който с подписа си е потвърдил, че е проучил протоколите за ВДС. Впрочем, дори и действителното процесуално положение да беше такова, каквото е описано в касационната жалба, пак не би се стигнало до отмяна на решението и връщане на делото. В тази връзка е необходимо да се препрати към посоченото в Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 5 юни 2018 год. по дело С-612/2015 год., че правото на Съюза и по-специално чл. 7, §. 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство допуска да бъде предоставен достъп до материалите по делото и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди да започне разглеждането на обвинението по същество и преди началото на пренията пред него. Единственото условие в тази хипотеза е да бъдат взети всички необходими мерки, за да се гарантират правото на защита и справедливия процес. Това изискване е било спазено предвид посоченото от подсъдимия в съдебното заседание от 02. 05. 2025 год. на окръжния съд, че е запознат с протоколите за ВДС и не желае възпроизвеждане на съдържанието им.

Няма основания, изводими от материалите по делото, да бъде възприето и оплакването на защитата за неоснователен отказ да ѝ бъде предоставена възможност да се ползва от материалите по делото. С разпореждане от 04. 07. 2025 год. докладчикът е посочил, че те се намират в деловодството и са на разположение на страните. В съдебно заседание на 07. 07. 2025 год. адв. М. не е поискала да бъде отложено разглеждането на делото по съображения, че не е успяла да се запознае с доказателствената съвкупност. Напротив, изразеното от нея становище е за отсъствие на процесуални пречки за даване ход на делото, а заетата позиция по време на съдебните прения е ясна, адекватна и насочена към оспорване на събраните в подготвителната фаза доказателства и доказателствени средства както от гледна точка на тяхната процесуална годност, така и в съдържателен план. Нещо повече, в пледоарията си тя си е служила с цитати от съответните протоколи, посочвайки вярно и местонахождението им в делото. Всичко това показва, че защитникът не е бил поставен пред непреодолими препятствия при осъществяване на своята процесуална функция, а правото на защита на подсъдимия не е било злепоставено.

Като обобщение на изложеното дотук следва да се посочи и неоснователността на довода, че подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес с разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. С признаването на изложените от прокурора факти подсъдимият сам се е лишил от възможността да оспорва обстоятелствата, свързани с продажбата на инкриминираните наркотични вещества на свидетелите С. А. и К. Ю., но в замяна на това е получил привилегията наказанието му да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а от НК. Прегледът на протокола от съдебно заседание на 02. 05. 2025 год. категорично показва, че признанието на фактите е направено доброволно и при ясно съзнание за процесуалните последици, произтичащи от него – достатъчно е в тази насока да се посочи, че съгласие за провеждане на диференцираната процедура подсъдимият е изразил трикратно, включително и след като първостепенният съд му е разяснил, че доказателствата от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се използват при постановяване на присъдата. В случай, че Ц. или защитникът му са считали, че съдебният протокол не отразява пълно и точно направените от тях искания и други изявления или че съдържа такива, каквито те не са правили, са могли да се възползват от възможността по чл. 312 от НПК да поискат поправка на протокола, което не е сторено. Процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията на НПК, съдържа всички необходими реквизити и съгласно чл. 131 от НПК той съставлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства, в това число и за направените от подсъдимия изявления във връзка с провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Неоснователни са и аргументите на жалбоподателя за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Установените в съответствие с процесуалния закон фактически обстоятелства законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, алт. 5, предл. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Защитата оспорва тази правна квалификация с доводи, че веществото – предмет на деянието от 01. 08. 2024 год. е било иззето от тревната площ, където са задържани подс. Ц. и свид. К. Ю.. Пропуска се обаче, че приетата от въззивния съд фактология е обвързваща за касационната инстанция и преценката за правилното приложение на закона се извършва въз основа на описаните в проверявания акт обстоятелства. Съобразно посоченото в решението свидетелят предал на подсъдимия сумата от 30 лева и след като Ц. взел парите, изплюл върху тревната площ пред Ю. обвито в станиол топче, заявявайки му: „Ето, вземи си го“. В своята съвкупност тези действия осъществяват изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1, алт. 5 от НК, защото са свързани с отказ на подсъдимия да упражнява фактическа власт върху инкриминираното вещество и предоставянето ѝ на купувача. Обстоятелството, че деецът и свидетелят са били задържани преди Ю. да вземе от земята топчето, изплюто от Ц., в най-добрия случай може да обоснове квалификация на деянието като опит за разпространение, който обаче има значително по-малка тежест в цялостната престъпна дейност и по аргумент от чл. 26, ал. 5 от НК не дава основание на подсъдимия да бъде наложено наказание като за опит.

Въззивният съд законосъобразно е отказал да приеме, че деянието съставлява маловажен случай. Разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК се отнася единствено до посегателства по ал. 3 и ал. 4 и е неприложима към хипотезите на извършено престъпление по ал. 1 и 2 от НК, сред които попада настоящият казус не само защото извършеното от подсъдимия съставлява разпространение на наркотични вещества, но и защото са налице предпоставките на чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.

Законосъобразно е отхвърлена и претенцията за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Основание за този извод дава обстоятелството, че двата епизода от продължаваната престъпна дейност са осъществени в относително кратък времеви интервал, като между тях подсъдимият системно се е занимавал с аналогична дейност. В същото време нито общото количество, нито стойността на разпространеното високорисково вещество са дотолкова пренебрежимо малки, че да обосноват извод за явно незначителна обществената опасност на деянието.

Не издържа на касационната проверка и настоятелното искане за корекция на проверявания съдебен акт в санкционната му част.

Доводите на защитата за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 налагат да се припомни, че в казуси като настоящия, когато делото е разгледано от първостепенния съд по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, законодателят е въвел още една предпоставка за приложение на цитираната разпоредба от общата част на НК. Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и тези на чл. 55 от НК, съдът прилага само последната разпоредба, ако това е по-благоприятно за дееца. В конкретния случай това означава да се установи, че съществуващите смекчаващи обстоятелства имат толкова съществено значение и тежест при определяне на наказанието, че изискват същото да бъде наложено в по-нисък размер от редуцираното с една трета минимално наказание от пет години лишаване от свобода. Това условие не е изпълнено, а наличните смекчаващи обстоятелства поначало не удовлетворяват и изискването на чл. 55 от НК за изключителност и/или многобройност.

Неоснователно се поддържа, че съдът не е съобразил, че в ал. 2 на чл. 354а от НК законодателят е визирал „… особено тежките посегателства, извършени от дилъри, които са създали мрежа от пласьори и оперират с големи количества наркотици, като реализират значителни приходи…“, а настоящият казус не бил такъв. Подобно разграничение в цитираната разпоредба не съществува. Макар използваната нормотворческа техника да не е прецизна, законодателната воля да третира по еднакъв начин разнообразни прояви, в това число и деянията, представляващи опасен рецидив, е ясна и несъмнена. В същото време именно защото е необходим диференциран подход, свързан с отчитане на спецификите на всяка една от хипотезите, регламентирани в изр. 2 на чл. 354а, ал. 2 от НК, предвиденото наказание е в широки граници. Обстоятелствата, характеризиращи разглеждания случай и отнасящи се до малкото количество и относително ниската стойност на разпространеното наркотично вещество безспорно са смекчаващи, но не са изключителни, защото не са особени и необичайни и не разкриват съществена отлика на извършеното от подсъдимия от типичните случаи на разпространение на наркотични вещества. Оценката, дадена им от ВТАС, е именно такава и критиката в касационната жалба, че са пренебрегнати, е незаслужена.

Не се подкрепя от материалите по делото доводът, че контролираната инстанция е игнорирала влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Напротив, отчетено е, че Ц. страда от жлъчно-каменна болест, но наред с това е съобразено, че вследствие на претърпяната хирургична интервенция оплакванията са отзвучали, а състоянието му понастоящем е стабилизирано. Ето защо, макар да изисква да бъде проявено снизхождение, заболяването му не представлява смекчаващо обстоятелство с изключителен характер.

Преценени в светлината на наличните отегчаващи обстоятелства, нито здравословните проблеми на подсъдимия, нито стойността и количеството на предмета на престъплението могат да обосноват извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко. Видно от справката за съдимост извън двете присъди, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив, жалбоподателят е осъждан още дванадесет пъти. Престъпната му деятелност е стартирала преди навършване на пълнолетие и се характеризира с голямо разнообразие, като му е наложено наказание и за престъпление, свързано с наркотични вещества. Не е настъпила реабилитация за нито едно от тези осъждания и тъй като те надхвърлят минимално изискуемото от чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК съставляват отегчаващи отговорността обстоятелства. Като към това се прибавят лошите характеристични данни за подсъдимия и обстоятелството, че видно от протоколите за ВДС той системно се занимава с разпространение на наркотици, е безспорно, че личната му обществена опасност е висока. Трайно установеният и неотклонно следван модел на незаконосъобразно поведение изисква Ц. да бъде изолиран от обществото за срока, определен от първата и потвърден от въззивната инстанция. Само по този начин ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК и преди всичко индивидуалната превенция.

Съвкупната преценка на всички обсъдени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не показва явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца – от една страна, и отмереният обем държавна принуда от друга, което да налага да бъде намалено наложеното наказание.

Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118/01. 08 . 2025 год., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в. н. о. х. д. № 154/2025 год.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.