Определяне на обезщетение от Гаранционния фонд за смърт на дъщеря при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Основания за плащания от Фонда за незастраховани МПС * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. София, 17.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 437 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 13/16.01.2023 г. по в. т. д. № 693/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с което частично е отменено решение № 260108/20.04.2022 г. по т. д. № 413/2020 г. на Окръжен съд Пловдив и касаторът е осъден да заплати на С. В. Е. допълнително 70 000 лв. - разлика между присъден размер от 130 000 лв. и определен от въззивния съд размер от 200 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. К. /нейната дъщеря/, както и частично е потвърдено решението на Окръжен съд Пловдив за присъждане на обезщетение от 130 000 лв.
Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи постановяване на допустим съдебен акт, анализ на всички релевирани доводи и възражения по делото, доказателства и установените от тях факти. Наред с това, заявява, че въззивното решение е постановено при нарушение на принципа за доказаност на причинените вреди и почива на предположения. Навежда оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно противопоставеното възражение за съпричиняване. Касаторът посочва, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът е приел, че отношенията между ищцата и дъщеря й са били с обичайната за тази родствена връзка близост, за какъвто извод по делото не са били събрани доказателства. За установяване на конкретния психо-емоционален статус на ищцата би могло да се произнесе само вещо лице, но по делото не е била нито поискана, нито допусната психологическа експертиза. Съдът не е ценил гласните доказателства съобразно тяхната действителна правна стойност, нито се е произнесъл по възражението на касатора за вътрешни противоречия в показанията на свидетелите. При изложените обстоятелства в жалбата се формира искане за постановяване на решение, с което въззивното да бъде изцяло обезсилено като недопустимо в частта, с която въззивният съд се е произнесъл свръх петитум по факти и обстоятелства, за които липсват твърдения в исковата молба, евентуално да бъде отменено решението и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
От ответника по касация С. В. Е. е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба като неоснователна и се заявява становище, че не са налице основания за обезсилване или отмяна. Оплакванията на касатора са изцяло голословни, а постановеното от въззивния съд решение е законосъобразно и то следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски.
Е. З. Ш., конституиран в исковото производство като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд, не ангажира становище по касационната жалба.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Исковото производство е образувано по иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ в размер на 200 000 лв. при твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 16.12.2019 г. около 12, 20 часа на път I - 8 км 201 + 000 при разклона на с. М. К., З. В. К. е изгубила живота си като пътник, возещ се на предната седалка в л.а., управляван от З. Г. Ш. - „Форд“, модел „Кугар“, с рег. [рег.номер на МПС] . Първоинстанционният съд е уважил предявения от майката на пострадалата С. В. Е. иск в размер до 130 000 лв. като за горницата от 200 000 лв. е отхвърлил претенцията.
При подадени въззивни жалби и от двете страни въззивната инстанция е възприела установените от Окръжен съд Пловдив факти относно противоправното поведение на водача на автомобила, в който е пътувала пострадалата; липсата на активна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Форд“, модел „Кугар“, с рег. [рег.номер на МПС] към 16.12.2019 г.; липсата на данни уврежданията на З. К. да са резултат от свободно инерционно движение на тялото в купето на автомобила; наличието на страничен смазващ удар; семейна свързаност и близки отношения между ищцата и пострадалата й дъщеря. При тези обстоятелства съставът на Апелативен съд Пловдив е изградил извод за наличие на пасивна материалноправна легитимация в тежест на Гаранционен фонд и неоснователност на противопоставеното от него възражение за съпричиняване. Позовавайки се на т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, е приел, че поведението на пострадалата обективно не е допринесло за увреждането й. За да направи този извод, съдът е кредитирал приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи, които, изхождайки от установените травми - черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна /вкл.разчленяване на гръбначния стълб/, гръдна и опорно двигателна травма и естеството на удара, са дали заключение, че при поставен обезопасителен колан тялото би било относително по-неподвижно и ускоренията в областта на торса, главата и врата в момента на удара биха били още по-големи. В мотивите на решението съдът е посочил, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила за движение по пътищата /дори и по категоричен начин да би било установено, че пострадалата е била без поставен предпазен колан/ не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото обезщетение при липса на пряка причинна връзка между нарушението и вредата. За да определи справедливото обезщетение, апелативният съд е отчел задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г. и показанията на свидетеля З. - живеещ на съпружески начала с друга дъщеря на ищцата, който е дал сведения, че, макар от години да е пребивавала в Германия, С. е имала връзка с починалата си дъщеря. Изразил е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, аргументирани с факта, че ищцата има общо осем деца и между нея и дъщеря й е липсвал ежедневен контакт, и е завишил обезщетението от 130 000 лв. на 200 000 лв. Изложил е съображения, че неимуществените вреди вследствие смъртта на близък родственик са негативна проява в психоемоционалната сфера на индивида, за установяване на които не винаги са необходими специални знания. Отчел е младата възраст на починалата З. К. /21 години/, стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
С определение № 394/20.02.2024 г. след преценка, че въззивното решение представлява допустим съдебен акт, е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение за проверка дали то е съобразено със задължителна и казуална практика на ВКС.
Задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити от практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД, изискват задълбочена преценка от съда на фактите, които обуславят вредите, характера и степента на получените увреждания, степента, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания, както и общественото икономическо и социално развитие към датата, на която са причинени вредите, за да бъде определено едно справедливо тяхно обезщетение. При формиране на изводите за конкретния размер на обезщетението съдът следва да съобразява и то да не бъде източник на неоснователно обогатяване.
Отнесени към процесния случай тези разяснения мотивират извод на настоящия състав, че обжалваното въззивно решение, макар формално да е постановено при отчитане на описаните в предходния абзац критерии, е необосновано и изводите на състава са формирани при недостатъчен анализ на събрания доказателствен материал, в частност на събраните по делото свидетелски показания. Съставът Апелативен съд Пловдив не е оценил адекватно заявеното от свидетеля З. /живеещ на семейни начала с една от дъщерите на ищцата/, че години преди да изгуби дъщеря си З. в резултат на ПТП, С. е живяла в чужбина и контактът между двете е бил с ниска интензивност, съответно З. е била вече самостоятелна личност – емоционално и икономически независима от своята майка, водеща динамичен начин на живот. Наред с това, по делото не са събрани доказателства, от които да се установява наличие на посттравматичен стрес у С., надхвърлящ обичайната скръб на родител, изгубил своето дете в момент, в който то започва своя съзнателен житейски път. Не са събрани доказателства между ищцата и починалата й дъщеря да са били налице отношения, демонстриращи близост, извън обичайната за такъв тип връзка, нито доказателства, ищцата да е променила своето пребиваване /далеч от семейството/ и начин на живот след загубата на своята дъщеря З., съответно да е търсила емоционална и психологическа подкрепа от останалите си деца или от специалист. Макар водещи при определяне размера на обезщетението да са, както е посочил и съставът на апелативния съд, близката родствена връзка между ищцата и починалата, съвместният им живот до навършване на 16-годишна възраст на момичето, както и неговата младата възраст към датата на ПТП, то въззивният съд е съд е следвало да съобрази и посочените по-горе обстоятелства. Като не е сторил това, той е постановил необоснован съдебен акт – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК.
Следва да бъдат изцяло споделени изводите на Апелативен съд Пловдив относно неоснователността на противопоставеното от Гаранционен фонд възражение за съпричиняване, тъй като те са формирани при пълно съобразяване с приетите по делото експертизи. Съдът много подробно е изяснил защо не може да бъде редуцирано обезщетението въпреки липсата на поставен предпазен колан и, както е посочено и в постановеното по настоящото дело определение № 394/20.02.2024 г., изводите на въззивната инстанция са съобразени изцяло с практиката на касационната инстанция по приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно не е налице нарушение на материалния закон.
Поради изложеното решението на Апелативен съд Пловдив следва да бъде частично отменено, включително относно разпределяне на отговорността за разноски, и частично потвърдено. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде уважен в размер на 160 000 лв. при отчитане на описаните по-горе релевантни факти, както и на обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 16.12.2019 г.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на ответника касатор сторените в хода на триинстанционното производство разноски съобразно отхвърлената част от иска, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата разноски съобразно уважената част от иска. За производството пред първа инстанция ответникът е сторил разноски в размер на 575 лв., както и се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., от тях следва да се присъдят разноски в общ размер на 195 лв., за въззивната инстанция за защита срещу въззивната жалба следва да се присъди 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за настоящата инстанция разноските са в общ размер на 4 430 лв. /държавна такса плюс юрисконсултско възнаграждение/, от които следва да бъдат присъдени в размер на 886 лв., или общо да бъдат присъдени в размер на 1 131 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7 200 лв. – държавна такса по уважените искове. В полза на адвокат Г. следва да бъдат присъдени възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за първа инстанция в размер на 5 308, 80 лв., 12 144 лв. за втора инстанция и 6 000 лв. за настоящата инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото при съобразяване с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. и необжалваните размери на възнаграждението, определени от предходните две инстанции, или общо следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 23 452, 80 лв.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 и ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 13/16.01.2023 г. по в. т. д. № 693/2022 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която частично е отменено решение № 260108/20.04.2022 г. по т. д. № 413/2020 г. на Окръжен съд Пловдив и касаторът е осъден да заплати на С. В. Е. допълнително 40 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. К. /нейната дъщеря/, както и в частта за разноските изцяло, вместо което постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Е., ЕГН [ЕГН], срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ сума в размер на 40 000 лв., представляваща разлика между претендираното обезщетение в размер на 200 000 лв. и дължимото в размер на 160 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. В. К., ведно със законната лихва от 30.03.2020 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/16.01.2023 г. по в. т. д. № 693/2022 г. на Апелативен съд Пловдив в останалата обжалвана част, с която на основание чл. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ Гаранционен фонд е осъден да заплати обезщетение в полза на С. В. Е. в размер на 160 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Гаранционен фонд да заплати в полза на адвокат Г. сума в размер на 23 452, 80 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. Е., ЕГН [ЕГН], да заплати на Гаранционен фонд сума в размер на 1 131 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 7 200 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.