Законосъобразност на изборите за адвокатски съвет и плащане на членски внос

Текстът на акта

Ключови фрази

18
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50008

гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 2437 по описа за 2022 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 106, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 5 ЗА.

Обжалва се решение № 409 от 9 май 2022 г. на Висшия адвокатски съвет, с което са оставени без уважение като неоснователни: жалба вх. № 1017/2022 г. по регистъра на Висшия адвокатски съвет (вх. № 25/11.04.2022 г. по регистъра на Адвокатска колегия Благоевград) от адвокат И. Н. и адвокат Т. Т., срещу решение № 1 от 03.04.2022 г. по протокол № 6 от заседание на избирателната комисия за извършването, подготовката и провеждането на избор на членове на адвокатския съвет при Адвокатска колегия Благоевград на извънредно общо събрание на колегията, проведено на 2 и 3 април 2022 г., с което са обявени за избрани като основни членове на адвокатския съвет при Адвокатска колегия Благоевград адвокатите И. Й. Д., П. Б. Н., К. Д. Д., Ц. В. Р. и Р. М. Б., и е насрочено провеждане на допълнителен избор за двама основни и двама резервни члена на АС при АК Благоевград, като са изброени допуснатите за участие в изборите общо 14 кандидати за членове на АС при АК Благоевград, сред които и жалбоподателите; жалба вх. № 1085/20.04.2022 г. по регистъра на ВАдвС (вх. № 26/18.04.2022 г. по регистъра на АК Благоевград) от адвокат И. Н. и адвокат Т. Т. срещу решение № 2 от 10.04.2022 г. по протокол № 9 от заседание на избирателната комисия за извършването, подготовката и провеждането на избор на членове на АС при АК Благоевград на извънредно общо събрание на колегията, проведено на 10.04.2022 г., с което са обявени за избрани като основни членове на АС при АК Благоевград адвокатите Г. В. Ц. и М. А. К., и за резервни членове адвокати В. Г. Н.-В. и М. А. Д.; жалба вх. № 1086/20.04.2022 г. по регистъра на ВАдвС (вх. № 27/18.04.2022 г. по регистъра на АК Благоевград) от адвокат И. Н. и адвокат Т. Т. срещу решение № 3 от 10 април 2022 г. на ИК за извършването, подготовката и провеждането на избор на членове на АС при АК Благоевград, с което са обявени избраните като основни членове на АС при АК Благоевград адвокати И. Й. Д., П. Б. Н., К. Д. Д., Ц. В. Р., Р. М. Б., Г. В. Ц. и М. А. К. и за резервни членове адвокати В. Г. Н.-В. и М. А. Д..

В жалбата се излагат доводи за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Обобщено се твърди, че липсва протокол от разширеното заседание на органите на АК Благоевград за избор на избирателна комисия, съответно обективирано в него решение, което да е обявено на адвокатите; избирателна комисия, която не е избрана от органите по чл. 101, ал. 1 от Закона за адвокатурата, не може да проведе редовни и валидни избори, каквито са се състояли на 2 и 3 април 2022 г.; ВАдвС противоречиво приема, че решението за избор на ИК не подлежи на самостоятелно обжалване, а същевременно се позовава на липсата на оспорване на този избор; адвокатите, извършили плащане по банков път в деня на самия избор, без сумите да са постъпили в касата на АК, са упражнили активното си избирателно право в нарушение на чл. 49 ЗА, в резултат на което за основния избор са били допуснати до участие 20 адвокати без право на това, и така всички показатели за „действителните гласове“, „общия брой на гласувалите адвокати“, „кои адвокати се считат за избрани на основния избор“, „кои места в органа следва да се попълнят чрез допълнителен избор“ са променени и са различни от обявените от ИК; в правомощията на АС е да избира кой да е председател на избирателното бюро, а в случая самото ИБ е избрало председател едва на 03.04.2022 г., като основният избор по този начин е започнал и проведен без избран председател на ИБ, който да ръководи работата му; действията, вменени като задължение на ИБ в методическите указания са извършени не от членовете му, а от други лица, което опорочава целия изборен процес; отчитането на действителните гласове е извършено от ИБ, а не от ИК; неправилно са отчитани действителни и недействителни бюлетини, което влияе върху нормата, при който един кандидат се счита за избран; допуснато е нарушение на чл. 101, вр. чл. 110 ЗА, тъй като протокол № 4/11.02.2022 г., с който с шест решения е определен състава на ИК, не е подписан от протоколчик и председател; липсва и подписан протокол от проведено заседание на АС, с което се избира състав на ИБ, и не била направена разлика между основни членове и допълнителни такива, които имали само съвещателен глас, което обстоятелство имало значение за формиране на кворума; в допълнителния избор са включени 29 гласа на адвокати, които са гласували, без към този момент да са изпълнили задължението си по чл. 49 ЗА; не било взето решение на ИК по жалби на адв. Т. и адв. Д.; решение № 3/10.04.2022 г., с което отново са обявени за избрани кандидати за основни и резервни членове на АС при АК, е недопустимо, тъй като вече имало произнасяне по тези въпроси на ИК с решение № 1/03.04.2022 г. и решение № 2/10.04.2022 г.; обжалваното решение страда от липса на мотиви, а доколкото такива има – те са бланкетни; има непълнота на доказателствения материал; неправилно са обединени преписките по трите жалби в едно производство; сторено е служебно произнасяне по оплаквания, които не са правени, и са обсъждани доказателства, несъбрани по преписката; налице било смесване на процедурите по обжалването.

Ответникът Висш адвокатски съвет, чрез адв. К. И. и адв. К. М., оспорват жалбата. Твърди се, че поддържаните оплаквания за неправилност на решението на ВАдвС са неоснователни, като обобщено се излага следното: поради обжалване на избора на органите на АК към момента на вземане на решението за насрочване на изборите и определяне състава на ИК в разширеното заседание са взели участие членове на АС, дисциплинарния съд и контролния съвет, избрани от различни общи събрания; решението за избор на ИК не подлежи на отделно обжалване, но дори и съставът на органите, взели участие в разширеното заседание, да е различен, взетото решение на това заседание не се е отразило върху изборния резултат; липсата на подпис на председател върху протокола от разширеното заседание не опорочава взетите решения, тъй като ЗА не съдържа форма за валидност на решенията на органите на адвокатурата; жалбоподателите са определени за кандидати от същата ИК, и от това произтича правния им интерес от подаване на жалбите; незаплатили дължимите вноски в деня на избора са 16 адвокати, като със съдебната експертиза е установено, че всички вноски са постъпили в счетоводството на АК, независимо от датата на тяхното подаване; дали лицата, заплатили задълженията си за вноски в деня на избора, са били неправилно допуснати до гласуване, е без значение за изборния резултат, а и жалбоподателите с оглед броя на получените от тях гласове не биха могли да бъдат избрани, дори и тези адвокати да не бяха гласували; броят на недействителните бюлетини е правилно определен; не е пояснено по какъв начин изборът на председател на ИБ се отразява на изборния процес, а ИБ е изпълнило задълженията си, като крайното решение относно това кои бюлетини са недействителни и кои са избраните кандидати, е взето от ИК; изразените особени мнения във връзка с допускане на адвокати до гласуване няма отношение към валидността на взетото решение за определяне на кандидатите, допуснати до допълнителния избор.

С оспореното решение № 409 от 9 май 2022 г. на Висшия адвокатски съвет жалбите вх. № 1017/2022 г., № 1085/20.04.2022 г. и № 1086/20.04.2022 г. по регистъра на ВАдвС, се приемат за допустими, тъй като са подадени от адвокати, вписани в АК Благоевград, регистрирани и допуснати като кандидати за участие в избора за членове на АС Благоевград и взели участие в него, поради което са и обединени за съвместно разглеждане. При липсата на констатации за съществени нарушения на законосъобразното провеждане на избора, които да са се отразили на крайния резултат, ВАдвС приема, че проведените избори не са опорочени и липсват основания за отмяната им, по следните съображения:

По първата жалба във връзка с доводите за „незаконен състав” на ИК се счита, че начинът на формиране и съставът на ИК не може да рефлектира върху редовността на избора, осъществен от проведеното общо събрание на адвокатите; възражения срещу избрания на разширеното заседание състав на ИК не са направени и не се съдържат в жалбата; тази ИК е регистрирала жалбоподателите като кандидати за членове на АС, в което качество те са подали жалбите. Поради това се приема, че дори да е налице нарушение на състава на участвалите в разширеното заседание, то не е оказало въздействие върху изборния резултат. Относно твърдяното нарушение на чл. 49, ал. 2 ЗА се сочи, че функциониращата система на заплащане на дължимите вноски не позволява заплащане за месец март 2022 г., ако не са заплатени вноските за предходните месеци, както и че са представени платежни документи, приложени към изборните книжа, списък и счетоводна извадка, от които се установява, че наистина 16 адвокати са заплатили своите вноски, т.е., че това тяхно задължение е било изпълнено към момента на гласуването. Цитирано е решението по гр.д. № 1175/2020 год. на ВКС, IV г.о., според което необходимо и достатъчно условие за упражняване на активното и пасивно избирателно право е плащането да е направено за месеца, предхождащ изборите, като преценката за наличието на условието се извършва към датата на избора; законът не създава забрана и за адвокат, неучаствал в редовния избор, да упражни избирателното си право в допълнителния, макар допълнителният избор да е продължение на редовния, той се провежда по същите правила (чл. 108, ал. 4 ЗА), респективно следва да се съобрази посоченото по-горе изискване на закона; всеки адвокат има право да участва в изборите за органи на професионалната организация от момента на вписването му в колегията, поради което и вписаните за нейни членове между редовния и допълнителния избор се включват в избирателните списъци; след като допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор, а изискването за участие в редовния избор е да е заплатен членският внос за съответния адвокат за месеца, предхождащ провеждане на избора, то до допълнителния избор следва да се допуснат до участие и адвокатите, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 ЗА през месеца, предхождащ допълнителния избор. Въз основа на преценката на данните от протокола на ИБ и ИК се приема, че дори адвокатите, заплатили членския си внос на 2 и 3 април, да са били неправилно допуснати до гласуване, а недействителните бюлетини да са били действителни, жалбоподателите не биха могли да бъдат избрани за членове на АС. Оплакванията за неспазване на методическите указания за провеждане на гласуването са приети за общо заявени, без да се сочат конкретни факти, обстоятелства и доказателства в тяхна подкрепа. За неоснователно е прието твърдението, че ИБ не било избрало председател — от протокола на ИБ от 3 април 2022 г. се установявало, че председател на бюрото е била адв. Т. Б.. Освен това в същия този протокол бил посочен началният и крайният час на избора. За бланкетни са приети оплакванията за неправилно отчитане на броя на действителните и недействителните бюлетини, предвид наличието на съставен протокол както на ИБ, така и на ИК, като и в двата протокола били отразени общият брой гласували, броят на действителните и недействителните бюлетини, началният час и крайният час на изборния ден, като протоколът на ИК е съставен в по-късен час от протокола на ИБ. Посочено е, че ИБ е формирано, за да подпомага дейността на ИК и е изпълнявало точно тази своя функция, без да изземва функцията на комисията.

По втората жалба във връзка с оплакването за липса на валидно избрана ИК поради липса на подписан протокол е посочено, че с протокол № 4 от 11.02.2022 г. са взети решения № 76, 77, 78, 79, 80 и 81, с които за председател на ИК е определена адв. С. Г., за основни членове - адв. Г. М. и адв. М. У., за резервни членове - адв. Й. Д., адв. Н. Б. и адв. И. К.. Прието е, че липсата на подписи върху протокола не представлява нарушение на чл. 101, вр. чл. 110 ЗА, тъй като решението за избор на ИК се взема от участниците в разширеното заседание, чиято воля жалбоподателите не оспорват, а и законът не изисква писмена форма като условие за валидност на взетите решения от разширеното заседание, а подписването на евентуален протокол от председател и протоколист може да стане и по-късно, но не може да повлияе върху вече взетото от участниците решение. Освен това по преписката били представени препис-извлечения, съдържащи взетите решения, изготвени и подписани от председател и протоколист, които са приети за достатъчно доказателство за наличие на формирана воля относно избора на председател и членове на ИК. За неоснователно е прието и оплакването, че не е било надлежно избрано ИБ. Относно твърденията за нарушение на чл. 49 ЗА е налице препращане към мотивите по първата жалба. Във връзка с твърдението, че протоколът на ИК е подписан с особено мнение и двама от членовете на комисията са били против допускане до гласуване на кандидати, заплатили вноските си между 3 и 10 април 2022 г., се сочи, че особеното мнение е по повод решението да се изиска списък на лицата, които не са изпълнили задълженията си към датата на допълнителния избор с мотива, че такъв вече е изготвен за проведения избор на 3 и 4 април 2022 г. и че не следва да се допускат до гласуване адвокати, направили вноски след датата на началния избор. Освен това с особено мнение се били подписали двама от членовете на комисията, така че решението, взето с гласовете на останалите трима, е прието за редовно взето. Оплакванията за нарушение на чл. 106, ал. 1 ЗА, както и за нарушения при отчитането на действителните гласове, действителните бюлетини и недействителните бюлетини, са приети за неоснователни, като по отношение на тези доводи ВАдвС препраща към мотивите си по първата жалба. Допълва се, че адв. Т. е получил 88 гласа, а адв. Н. - 12 гласа, поради което, дори неправилно да са допуснати до участие адвокати, заплатили вноските си след 31.03.2022 г., това обстоятелство не се е отразило на възможността жалбоподателите да бъдат избрани за членове на АС и изобщо на законността на проведения избор. За неоснователно е прието и оплакването за липса на уведомяване за подадена от адвокатите Т. Т. и Д. Д. жалба, което довело до нарушаване на равнопоставеността. В тази връзка е посочено, че по жалбата е съставен протокол на ИК, според който изнесените в нея оплаквания не отговарят на истината, като няма основание за уведомяване на жалбоподателите за подадената от самите тях жалба.

По третата жалба оплакването за недопустимост на решение № 3 от 10.04.2022 г. е неоснователно, тъй като същото не съдържало обявяване на резултати от изборите, а само обобщавало резултатите от проведените на два тура избори на членове на АС при АК Благоевград — основни и резервни. Доколкото решението не пораждало самостоятелни последици, то не подлежало и на отделно обжалване.

Извънредното общо събрание на адвокатите, вписани в АК Благоевград, за избор на членове на АС при АК Благоевград, е проведено на 2 и 3 април 2022 г., поради отмяна на изборите за АС, проведени през 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

С протокол № 4/11.02.2022 г. от редовно разширено присъствено заседание на АС е взето решение за свикване и провеждане на извънредно общо събрание на адвокатите, вписани в АК Благоевград, за избор на членове на АС на 02.-03.04.2022 г. С решения №№ 76-81 от същата дата, по предложение на председателя на АС, са избрани председател на избирателната комисия, двама основни и трима резервни членове. Разширеното заседание за избор на ИК е било проведено от членове на АС, избрани на изборите през 2016 г., и членове на контролния съвет и дисциплинарния съд, както и председател на АС, избрани през 2019 г. По протокол № 55/10.01.2020 г. от заседание на Висшия адвокатски съвет е взето решение № 2251, с което е изразено становище, че органите на адвокатската колегия встъпват в изпълнение на задълженията си едновременно след проведен избор, след влизане в сила на избора на всеки орган.

За извършването, подготовката и провеждането на събранието, на 25.03.2022 г. е проведено заседание на избирателната комисия, в което е обявен окончателен списък на допуснатите кандидати, които могат да бъдат избирани за членове на АС, приети са методически указания за провеждане на избори, утвърдени са образците на изборни книжа и е възложено изготвяне на списък на действащите адвокати във връзка с изпълнение задълженията им по чл. 49, ал. 1 ЗА. На заседание от същата дата АС е избрал членове на избирателното бюро. С решение на ИК от 01.04.2022 г. е обявено, че до гласуване ще се допускат само членове на АК, които са изпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА към деня на избора.

На 03.04.2022 г. ИК обявява общ брой на бюлетините 278, от които 273 действителни и 5 недействителни, както и броя гласове, получени от всеки от кандидатите за членове на АС; за избрани за членове на АС са обявени И. Д. – 138 гласа, П. Н. – 157 гласа, К. Д. – 157 гласа, Ц. Р. – 145 гласа, и Р. Б. – 144 гласа; жалбоподателката Н. е получила 90 гласа, а жалбоподателят Т. – 108 гласа. До допълнителен избор за двама основни и двама редовни членове на АС са допуснати П. С., Е. П., Д. Б.-Б., Д. Д., Б. Г., Т. Т., А. Б., Р. М., И. Н., М. К., Г. Ц., М. Д., Р. З.-К. и В. Н.-В.; за дата на допълнителния избор е определен 10.04.2022 г. Протоколът на ИБ за резултатите от гласуването от 03.04.2022 г. е подписан от председател адв. Т. Б., членове адв. Д. и адв. Г., наблюдателите и присъствали адвокати.

Срещу решението на ИК за обявяване за избрани на петима кандидати за членове на АС е подадена жалба от адв. Н. и адв. Т., със съображения за допуснати нарушения на чл. 101, ал. 1 ЗА, чл. 49, ал. 2 ЗА, чл. 106, ал. 1 и ал. 3 ЗА, чл. 107 ЗА.

В деня на допълнителния избор преди обявения час за началото му ИК приема отводи на кандидатите за членове на АС адв. Р. З.-К., ав. П. С. и адв. Р. М.. С протокол на ИК № 8/10.04.2022 г., т. 3, е изискано изготвяне на списък на адвокатите, неизпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА към деня на допълнителния избор. Протоколът е подписан с особено мнение по тази точка от един основен и един резервен член с мотива, че списъкът на неизпълнилите задължението си е представен на ИК към 02.04.2022 г.; не следва да се допускан до гласуване адвокати, платили след датата на избора.

На 10.04.2022 г. ИК обявява общ брой на бюлетините 234, от които 232 действителни и 2 недействителни, както и броя гласове, получени от всеки от кандидатите за членове на АС; за избрани за членове на АС са обявени Г. Ц. – 119 гласа, и М. К. – 119 гласа, а за резервни – В. Н.-В. – 111 гласа, и М. Д. – 110 гласа; жалбоподателката Н. е получила 12 гласа, а жалбоподателят Т. – 88 гласа. Протоколът на ИБ за резултатите от гласуването от 10.04.2022 г. е подписан от председател адв. Т. Б., членове адв. Д. и адв. Г., наблюдателите и присъствали адвокати. Срещу решението на ИК за обявени за избрани на четирима кандидати – двама основни и двама резервни, за членове на АС е подадена жалба от адв. Н. и адв. Т., със съображения за допуснати нарушения на чл. 101, ал. 1 ЗА, чл. 49, ал. 2 ЗА, чл. 106, ал. 1 и ал. 3 ЗА, чл. 107 ЗА и чл. 102, ал. 1 ЗА.

Според протокола от работата на общото събрание от 03.04.2022 г., приключен на 10.04.2022 г., ИК, в присъствието на независимите наблюдатели и адвокати, разпечатва избирателната кутия, а ИБ извършва преброяването на бюлетините, съдържащи се в нея и предава резултатите от преброяването на ИК; извършва се и второ, кръстосано преброяване, с участието на ИК и ИБ. На датата на допълнителния избор ИК разпечатва кутията, а преброяването се извършва от ИБ.

С решение № 3/10.04.2022 г. за окончателно избрани за членове на АС са обявени И. Д., П. Н., К. Д., Ц. Р., Р. Б., Г. Ц., М. К., а за резервни – В. Н.-В. и М. Д.. Срещу това решение е подадена жалба от адв. Н. и адв. Т. по съображения за недопустимост на повторно произнасяне, след като вече има произнасяне и съответните кандидати са били обявени за избрани.

На 10.04.2022 г. е подадена жалба от адв. Т. Т. и адв. Д. Д. до ИК за извършване на проверка за попълване на пълномощни и уговаряне на адвокати как и за кого да гласуват, извършвано в помещение на АК. С констативен протокол по извършена проверка от ИК се сочи, че не се установяват твърдените в жалбата обстоятелства.

На 18.04.2022 г. контролният съвет на АК Благоевград с протокол сочи, че за периода 01.11.2021 г.-18.04.2022 г. са изготвени всички протоколи за заседания на АС, с изключение на протокола от заседание на 13.04.2022 г., за който не е изтекъл срока за изготвяне; протокол № 4/04.02.2022 г., на който е взето решение за определяне на състава на избирателна комисия за избор на членове на АС е изготвен, но към 18.04.2022 г. не е подписан от председател и протоколчик.

За датата на основния избор според изготвения списък на действащите адвокати, 101 от тях не са изпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА. За датата на допълнителния избор според изготвения списък на действащите адвокати, 72 от тях не са изпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА. Със заповед № 7/01.04.2022 г. и заповед № 8/08.04.2022 г. на председателя на АС Благоевград на служители е разпоредено заплащането на месечни вноски да не се допуска в изборния ден

По делото е допуснато извършването на комплексна счетоводно-информационна експертиза със задачи във връзка с оплакването за нарушаване на чл. 49, ал. 2 ЗА, броя на гласувалите адвокати в основния и в допълнителния избор – лично и чрез пълномощници, брой на действителни и недействителни бюлетини за двата избора, изпълнение на процедурата по методическите указания, брой на бюлетините за двата избора, като се отчете изпълнението на задължението по чл. 49, ал. 1 ЗА за м. март 2022 г., справки за общия брой гласували лица съобразно постъпленията на вноските за адвокати, платили по банков път за съответните дати, гласовете за всеки от кандидатите за двата избора, като се отчете изпълнението на задължението по чл. 49, ал. 1 ЗА за м. март 2022 г. Експертите сочат, че от гласувалите в списъка на неизпълнилите задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА са включени 16 адвоката, като един от тях е неправилно вписан, тъй като е заплатил задължението си на каса своевременно; гласувалите 15 адвокати са заплатили задължението си по банков път, като от тях двама на 01.04.2022 г., трима на 02.04.2022 г., десет на 04.04.2022 г.; в касата на колегията на 2, 3 и 10 април плащания не са извършвани. В основния избор са участвали петима адвокати, които са платили по банков път задължението си на 1 и 2 април 2022 г., а за допълнителния избор няма включени адвокати, които не са изпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА. На основния избор са гласували 278 адвокати, от които 145 лично и 133 с пълномощни, а на допълнителния са гласували 234 адвокати, от които 116 лично и 118 с пълномощни; броят на действителните бюлетини за основния избор е 273, а недействителни са 5; на допълнителния избор бюлетините общо са 234 и няма недействителни бюлетини.

С Методическите указания за провеждане на гласуването на изборите за членове на органи на адвокатските колегии и за отчитането на резултатите, се създават следните правила: раздел ІІ: т. 3 – действителна е бюлетината, когато е по установената форма, от съдържанието на бюлетината може да се изведе еднозначно волята на вота, означен е необходимият брой или по-малко кандидати за съответния орган; т. 4 – действителна е бюлетина, съдържаща отразен знак, поставен в квадратчетата за гласуване („Х“, „V“), и когато върху бюлетината има подчертаване или очертаване на името на кандидата или квадратчето за гласуване е оградено; т. 5 – когато знакът за отразяване на вота излиза извън квадратчето за съответния кандидат, но не засяга друго квадратче, гласът е действителен, включително и в случаите, когато навлиза в полето на друг кандидат; раздел ІІІ: т. 2 – избирателят се легитимира пред член на ИБ с документ за самоличност или с адвокатска карта, член на ИБ проверява дали избирателят е включен в избирателния списък, подава му бюлетина и плик, задържа документа за самоличност или адвокатската карта, а след пускането на бюлетината в избирателната кутия, се подписва в избирателния списък и членът на ИБ му връща документа за самоличност или адвокатската карта, изборът завършва в обявения час, като председателят на ИБ обявява избора за приключил; раздел ІV: т. 1 – след приключването на гласуването ИК разпечатва избирателните кутии в присъствието на наблюдателите; т. 2 – преди отварянето на избирателната кутия ИБ попълва протокол; т. 3 – след отварянето на избирателната кутия ИБ пристъпва към преброяване на гласовете и отчитане на резултатите от гласуването за бюрото; т. 4 – преброяването на бюлетините се извършва от съответното ИБ; раздел V: ИБ съставя протокол за резултатите от броенето; раздел ІV: т. 12 – допълнителният избор се провежда по реда, предвиден за основния избор.

Жалбата е неоснователна.

Както вече многократно ВКС е имал случай да посочи, Законът за адвокатурата не урежда изрично хипотези, в които решението за избор на органи на адвокатска колегия трябва да бъде отменено поради неговата незаконосъобразност. В практиката на ВКС последователно се приема, че отмяната на избора е необходимо да е резултат от установени, и то съществени нарушения на законосъобразното провеждане на избора – да са допуснати отразяващи се на резултата от избора нарушения, който, при недопускането им, би бил различен; в случай, че крайният резултат би бил същият, дори и при установени допуснати нарушения на правилата за провеждане на избора, то тези нарушения следва да се определят като несъществени и необуславящи отмяната на избора. Това разрешение е в унисон и с общия смисъл на указанията, включени в директивите в областта на изборите и обяснителен доклад за тяхното уточнение, приети от Европейската комисия за демокрация чрез право (т.нар. „Венецианска комисия“) през 2002 г. – инстанцията по обжалване следва да може да анулира изборите, ако дадена нередност е повлияла на резултата (т. 3.3.д. от Директивите), а т. 3.3.101. от Обяснителния доклад допълва, че нередността е повлияла на резултата, когато е изменила разпределението на мандатите.

Неоснователно е оплакването за липса на валидно взето решение за провеждане на извънредно общо събрание, за определяне на дневния ред на това събрание, както и за назначаване на избирателна комисия, поради липсата на подпис на председател и протоколчик върху протокол за насрочване на извънреден избор и протокол от разширено заседание за определяне на избирателна комисия по чл. 101, ал. 1, изр. второ ЗА. При проведена от страна на КС проверка е установено, че към 18.04.2022 г. – след датата на допълнителния избор, са изготвени, но не са подписани протоколите от заседанията на АС (включително разширеното заседание на АС, КС и ДС по чл. 101, ал. 1, изр. второ ЗА) в периода 13.12.2021 г.-13.04.2022 г. Не е спорно, че протоколи за посочените заседания са изготвени, но не са подписани към посочената дата от председателя на АС и от изготвилото протокола лице. Правила за начина на обективиране на решенията на АС законът не са създава. Аргумент за установяване на писмената форма на протоколите на АС като форма за действителност на взетите решения на съвета не може да се черпи от чл. 88, ал. 5 ЗА. Законът не изисква съставяне на писмен акт като завършващ елемент от фактически състав, за да може решението на органа на АК да произведе действие; такова изискване винаги се въвежда с императивна норма, за да бъде документирано волеизявлението на определени правни субекти (сравни чл. 235, ал. 4 ГПК), от което произтичат съответни правни последици, или констатациите на орган за осъществяването на определен правно значим факт (сравни чл. 106, ал. 3 ЗА). Установената в практиката писмена форма на протоколите от заседанията на органите на АК е с оглед улесняване на работа по обявяване на приетите решения (чл. 88, ал. 4 ЗА), както и в случаите по оспорването им в хипотезите на чл. 7 ЗА, в помощ на изпълнение на конкретните правомощия на КС, или по целесъобразност с оглед документирането на становища по определени въпроси. Страните по делото в случая обаче не спорят, че посочените по-горе решения действително са взети, и е установен кръга лица, участвали при вземането на решенията, а оспорването касае единствено документирането на съответните решения и то само по отношение на подписването на протоколите. Доколкото писменото документиране на взетите решения не е уредено по повелителен начин в закона, то липсата на поставен подпис от председателя на АС и от изготвилия протокола, не опорочава нито взетите решения, нито изборния процес като цяло. Съдът приема, че от представените по делото доказателства е видно наличието на проведени заседания на АС и на разширено заседание на АС, КС и ДС, установени са взетите в тези заседания решения, при необходимото от закона мнозинство.

Неоснователно е оплакването за вземане на решението за определяне на избирателна комисия от ненадлежен състав на органа по чл. 101, ал. 1, изр. второ ЗА. Твърденията на жалбоподателите са, че ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване легитимността на членовете на АС, КС и ДС, участвали в определянето на състава на ИК, не е представил доказателства; ако изборът е проведен от нелегитимен орган, то, дори и жалбоподателите да са били регистрирани от същата комисия, изборът е изначално опорочен; разпоредбите на чл. 100, 109 и 110 ЗА разглеждат провеждането на избор, встъпването в длъжност и приключването на мандата на органите на адвокатската колегия като единен процес; не се предвижда насрочване на редовен избор само за някои от тези органи, нито се предвижда встъпване в длъжност само на част от органите в колегията. От данните по делото и извършената служебна справка по делата, водени пред ВКС, се установява, че разширеното заседание за избор на ИК е било проведено от членове на АС, избрани на изборите през 2016 г., и членове на КС и ДС, както и председател на АС, избрани през 2019 г. Спорът за правилното тълкуване на чл. 109, ал. 4 и чл. 110 ЗА е станал предмет на изрично решение на ВАдвС. По протокол № 55/10.01.2020 г. от заседание на ВАдвС е взето решение № 2251, с което е изразено становище, че органите на адвокатската колегия встъпват в изпълнение на задълженията си едновременно след проведен избор, след влизане в сила на избора на всеки орган. Това становище не може да бъде възприето. Съгласно чл. 79 ЗА, органи на адвокатската колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. За никой друг орган на адвокатската колегия, освен за адвокатския съвет (така в чл. 109, ал. 4 ЗА), законът не предвижда продължаване изпълнение на задълженията на досегашния орган до решаване на повдигнатите спорове по редовността на избора. Неяснотата на чл. 109, ал. 1 ЗА е била предмет на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (№ 554-01-14 от 23.01.2015 г., 43-то НС) – неприет, в който с § 62 се предвижда в чл. 109 да се направят изменения и допълнения както следва: в ал. 1 думите „адвокатския съвет“ се заменят с думите „адвокатската колегия и за делегати за общото събрание на адвокатите в страната“, а в ал. 4 думите „адвокатския съвет“ се заменят с думите „адвокатската колегия“. С друг проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (№ 48-354-01-8 от 11.01.2023 г., 48-то НС) – също неприет, в § 16 се предвижда изменение на чл. 109, ал. 4 ЗА: обжалването на решенията на избирателната комисия не спира изпълнението им. От мотивите към законопроекта е видно, че вносителите са констатирали възможността за удължаване за неопределен период от време на мандата на органите, които е трябвало да бъдат заменени от проведения избор, както и че в немалко случаи адвокатските органи продължават мандатите си до окончателно произнасяне на съда, отнемащо в много случаи години. Няма неяснота обаче в разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗА – председателят на АС се включва по право в основните членове на АС, но това включване не отменя изричното правило на чл. 109, ал. 4 ЗА – до решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си. Ето защо в случая следва да се приеме, че решението за определяне на избирателна комисия е взето от надлежен състав на органа по чл. 101, ал. 1, изр. второ ЗА.

Оплакването за издигането на кандидатурите на адв. Р. З.- К. и адв. В. Н.-В. след срока по чл. 103, ал. 1 ЗА, не е заявено в жалбата пред ВКС, нито е станало предмет на разглеждане от ВАдвС, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

Във връзка с изпълнението на задължението на адвокатите по реда на чл. 49, ал. 2 ЗА се твърди, че когато заплащането на членския внос се извършва по банков път, приложение следва да намери чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Задължението на адвоката или адвоката от Европейския съюз ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към ВАдвС, е закрепено в чл. 49, ал. 1 ЗА. Последица от неизпълнението на това задължение за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, според ал. 2 на същия текст, е недопускането на адвокат с неизплатено задължение да избира и да бъде избиран в тези органи. В случаи на оспорване изпълнението на това задължение, ВКС възприема в своята практика, че законът не урежда изрично пречка за член на колегията, издължил се към деня на съответния избор, да участва в него. Изискването на закона предпоставка за упражняването на правото за гласуване да е заплащане на дължимите вноски, платими ежемесечно, не поставя срок за плащане на вноските. Необходимо и достатъчно условие за упражняване на активното избирателно право, е плащането да е направено за месеца, предхождащ изборите, като преценката за наличието на условието се извършва към датата на избора. В случаите, обаче, когато плащането не е извършено на каса в АК, а по банков път, приложимо е правилото на чл. 75, ал. 3 ЗЗД към датата на избора. Представянето на документ, удостоверяващ извършеното плащане от страна на адвоката, не е достатъчно условие за допускането му да упражни активното си избирателно право. Безспорно в процесния случай в дните както на основния, така и на допълнителния избор, плащания в касата на АК не са извършвани по силата на заповед на председателя на АС. Същевременно, служителите на АК са могли да извършат справка за заверка на сметката на АК с постъпили суми за заплащане от съответните адвокати, за да се констатира надлежното изпълнение на задължението на адвоката по чл. 49, ал. 1 ЗА. Неправилният извод на ВАдвС в това отношение обаче не повлиява на изборния резултат, поради следното:

Жалбоподателите сочат, че от заключението на комплексната съдебна експертиза се установява, че за датата на редовния избор десет адвокати не са имали това право, тъй като към този момент задължението им за заплащане на членски внос за предхождащия избора месец не е било погасено; представените пред комисията документи – платежни нареждания за извършен банков превод, не установяват датата на заверяването на сметката на АК и не могат да служат като доказателство за надлежно погасяване на задължението. Допускането на тези десет лица до гласуване, опорочава избора на кандидатите И. Д., Ц. Р. и Р. Б., които без участието им биха имали под половината от действителните гласове, и така в нарушение на закона на редовния избор са определени като избрани петима, вместо двама кандидати, а допълнителният избор е изцяло опорочен, защото той е следвало да се проведе за петима основни и двама резервни членове, а не за двама основни и двама резервни, както е сторено. Жалбоподателите основават твърденията си на неправилен прочит на експертното заключение. Експертите сочат, че от гласувалите в списъка на неизпълнилите задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА са включени 16 адвоката, като един от тях е неправилно вписан, тъй като е заплатил задължението си на каса своевременно; гласувалите 15 адвокати са заплатили задължението си по банков път, като от тях двама на 01.04.2022 г., трима на 02.04.2022 г., десет на 04.04.2022 г.; в касата на колегията на 2, 3 и 10 април плащания не са извършвани. В основния избор са участвали петима адвокати, които са платили по банков път задължението си на 1 и 2 април 2022 г., а за допълнителния избор няма включени адвокати, които не са изпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА. Законът не създава забрана за адвокат, неучаствал в редовния избор, да упражни избирателното си право в допълнителния – макар допълнителният избор да е продължение на редовния, той се провежда по същите правила (чл. 108, ал. 4 ЗА), респективно следва да се съобрази посоченото по-горе изискване на закона. Преценката дали адвокатът да бъде допуснат да упражни избирателното си право на допълнителния избор не може да бъде заместена с предхождащата го такава преценка за редовния избор. След като допълнителният избор се провежда по изискванията за редовния избор, а изискването за участие в редовния избор е да е заплатен членският внос за съответния адвокат за месеца, предхождащ провеждане на избора, то до допълнителният избор следва да се допуснат до участие и адвокатите, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 ЗА в периода между основния и допълнителния избор. Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗА, избрани са кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини. По делото е установено, че на основния избор са гласували 278 адвокати, от които 145 лично и 133 с пълномощни, а на допълнителния са гласували 234 адвокати, от които 116 лично и 118 с пълномощни; броят на действителните бюлетини за основния избор е 273, а недействителни са 5; на допълнителния избор бюлетините общо са 234 и няма недействителни бюлетини. Предвид допускането до гласуване в основния избор на неизпълнилите задължението си да заплатят задълженията по чл. 49, ал. 1 ЗА в срок, следва да се отчетат като гласували с действителна бюлетина 268 лица с право на глас, или за избран следва да се счете кандидат, получил повече от 134 гласа. В случая, на основния избор за избрани за членове на АС са обявени адвокати, получили повече от посочения брой гласове: И. Д. – 138 гласа, П. Н. – 157 гласа, К. Д. – 157 гласа, Ц. Р. – 145 гласа, и Р. Б. – 144 гласа, поради което оплакването е неоснователно.

Макар и неподдържани в писмените бележки на жалбоподателите, касационният съд дължи произнасяне и по заявените в жалбата оплаквания за неправилно определени от ИК и ИБ недействителни бюлетини; за непроведен избор на председател на ИБ; за неизпълнение от страна на ИБ на задълженията му; за неправилно отчитане на качеството на гласувалите членове на ИК – основни и резервни, при допълнителния избор относно обявяване на окончателния списък на допуснатите кандидати до този избор, във връзка с особено мнение на двама от членовете за недопускане на неплатилите към датата на основния избор адвокати до гласуване.

Основателно е оплакването за неправилно определени от ИК и ИБ недействителни бюлетини, но само по отношение на допълнителния избор. На 03.04.2022 г. ИК обявява общ брой на бюлетините 278, от които 273 действителни и 5 недействителни, а на 10.04.2022 г. ИК обявява общ брой на бюлетините 234, от които 232 действителни и 2 недействителни. След извършена проверка от експертизата се установява, че броят на действителните бюлетини за основния избор е 273, а недействителни са 5; на допълнителния избор бюлетините общо са 234 и няма недействителни бюлетини. Констатираните пет недействителни бюлетини за основния избор са правилно определени за такива поради неспазване изискванията на методическите указания за отбелязване на вота на гласоподавателя – съответният знак не е поставен на определеното за поставянето му място и не може да се определи за кого е подаденият глас, или поставяне на други знаци върху имената на кандидати, при което не може еднозначно да се определи за кого е гласувано. Макар и неправилно да са определени като недействителни две бюлетини за допълнителния избор, не може да се счете, че изборният резултат би бил променен и с тяхното определяне като действителни, поради което като цяло оплакването е неоснователно.

По оплакването за избор на председател на ИБ не са посочени доводи как това се е отразило на изборния процес. Съгласно чл. 101, ал. 2 ЗА, в своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав от трима членове, чиито брой и състав се определя от адвокатския съвет, както е сторено в случая. Допълнителни изисквания към състава на ИБ, специален ред за избиране на председател и по-специална негова роля, законът не съдържа. Целта на този подпомагащ орган е оперативното осъществяване на изборния процес, но е спорно в случая, че съответната му роля е изпълнена. Не се установява нарушение на правилата на методическите указания за провеждане на изборите, раздел ІІІ: т. 2 – избирателят се легитимира пред член на ИБ с документ за самоличност или с адвокатска карта, член на ИБ проверява дали избирателят е включен в избирателния списък, подава му бюлетина и плик, задържа документа за самоличност или адвокатската карта, а след пускането на бюлетината в избирателната кутия, се подписва в избирателния списък и членът на ИБ му връща документа за самоличност или адвокатската карта. Твърдението, че посочените действия са извършвани от други адвокати, а не от членовете на ИБ, не са подкрепени с доказателства. Не са представени доказателства и за други твърдени нарушения на изборния процес. В съответствие с раздел ІV: т. 1 – както при основния, така и при допълнителния избор след приключването на гласуването ИК разпечатва избирателните кутии в присъствието на независимите наблюдатели и адвокати; в съответствие с т. 3, ИБ извършва преброяването; при основния избор е извършено и второ, кръстосано преброяване, с участието на ИК и на ИБ.; протоколи за резултатите от броенето са съставени – раздел V. Ето защо сочените оплаквания са неоснователни.

По оплакването за неправилно отчитане на качеството на гласувалите членове на ИК – основни и резервни, при допълнителния избор относно обявяване на окончателния списък на допуснатите кандидати до този избор, във връзка с особено мнение на двама от членовете за недопускане на неплатилите към датата на основния избор адвокати до гласуване, е установено, че с протокол на ИК № 8/10.04.2022 г., т. 3, е изискано изготвяне на списък на адвокатите, неизпълнили задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА към деня на допълнителния избор. Протоколът е подписан с особено мнение по тази точка от един основен и един резервен член с мотива, че списъкът на неизпълнилите задължението си е представен на ИК към 02.04.2022 г.; не следва да се допускат до гласуване адвокати, платили след датата на избора. Дори и да се приеме, че оплакването е основателно, то не би имало претендираното от жалбоподателите значение, тъй като за допълнителния избор няма допуснати до гласуване лица, които не са изпълнили своевременно задължението си по чл. 49, ал. 1 ЗА, и не е налице такова нарушение на изборния процес, което да е опорочило изборния резултат.

Неоснователно се твърди, че не било взето решение на ИК по жалби на адв. Т. и адв. Д.. От доказателствата по делото е видно, че решение е взето и мотиви към него са изложени писмено.

Неоснователно се твърди, че решение № 3/10.04.2022 г., с което отново са обявени за избрани кандидати за основни и резервни членове на АС при АК, е недопустимо, тъй като вече имало произнасяне по тези въпроси на ИК с решение № 1/03.04.2022 г. и решение № 2/10.04.2022 г. Вземането на решение, с което се обобщават резултатите от основния и допълнителния избор, макар да не допринася за редовността на изборния процес, не го и опорочава. Дори и да се приеме, че решението е недопустимо, с неговата отмяна не би се постигнал целения от жалбоподателите ефект – отмяна на избора, доколкото не се констатира чрез него да са допуснати отразяващи се на резултата от избора нарушения, който, при недопускането им, би бил различен .

Неоснователно е твърдението, че обжалваното решение на ВАдвС е немотивирано, а доколкото са изложени мотиви – те са бланкетни, както и че недопустимо трите жалби са разгледани в едно общо производство. Оплакванията в жалбите, предмет на обжалваното решение, са коректно отразени и систематизирани. Мотивите съдържат подробно съобразяване на документите, удостоверили цялостното провеждане на изборния процес. По всяко едно от оплакванията е даден аргументиран отговор, включително с препратки към приложима съдебна практика. Разглеждането на трите жалби в едно производство не води до какъвто и да е порок в процедурата пред ВАдвС, доколкото в преобладаващата си част оплакванията се припокриват, възприети са от решаващия орган, и е дадено разрешение на спорните въпроси, касаещи точното прилагане на съответните законови разпоредби.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. И. Н. и адв. Т. Т. против решение № 409/09.05.2022 г. на Висшия адвокатски съвет.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: