Неделимост на дворно място при сграда в режим на етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1019 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Т. срещу решение № 318 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 90 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 409/2021 г. на Елховския районен съд, в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 847 кв. м., при квоти 2/3 ид. ч. за Т. Т. и 1/3 ид. ч. за Т. М..

Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на чл.38 ЗС и на ППВС № 2/1982 г. В имота е изградена сграда в режим на етажна собственост и затова не може да се допусне делба на земята, която има характер на обслужваща площ.

Ответницата Т. Г. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 3486 от 13.11.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса представлява ли обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и допустима ли е делба на дворно място, върху което е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от етажните собственици е починал и сред неговите наследници е и другият етажен собственик.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

В т.1, б.“д“ на ППВС 2/1982 г. се приема, че е недопустима делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. Съображенията са, че в тези случаи земята има характер на обща част, а съгласно чл.38, ал.3 ЗС общите части не могат да се делят. Същевременно се приема, че недопустимостта на делбата на общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в този парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. Приема се, че може да се иска делба на една от сградите, построени върху общия парцел, като в този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.

От тези разяснения следва, че когато всеки от етажните собственици притежава идеални части от дворното място, които съответстват на чл.40, ал.1 ЗС, място е обща част и е неделимо по правилото на чл.38, ал.3 ЗС. Това обаче не изключва възможността да се подели съсобствен /наследствен/ самостоятелен обект в етажната собственост, като в този случай до делба се допуска самият обект, заедно с припадащата му се идеална част от мястото, без самото място да се допуска до делба като отделен обект. Това се приема и в решение № 83 от 10.II.1987 г. по гр. д. № 640/86 г., I г. о.; решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика на ВКС: решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/12 г. на ВКС, І ГО; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I г. о.

Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение № 90/11.08.2022 г. по гр. д. № 409/2021 г. на Елховския районен съд, в частта, с която е допусната делба между Т. Г. М. и Т. К. Т. по отношение на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 847 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при квоти 2/3 ид. ч. за Т. Т. и 1/3 ид. ч. за Т. М..

Въззивният съд е приел, че първоначалните страни по делото – Я. М. и Т. Т., са братя, които по силата на дарение от родителите им, извършено с нотариален акт № 128/1993 г., са придобили по 1/2 ид. част от процесното дворно място с площ 847 кв. м. и всеки от тях е получил в изключителна собственост по един етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда - Я. е получил втория етаж, а Т. - първия етаж.

На 08.12.2021 г., в хода на висящото делбено производство, е настъпила смъртта на Я. М. и съдът е конституирал на негово място преживялата му съпруга Т. М., а другият наследник по закон на Я. М. – Т. Т., е страна в процеса още при образуване на делото. Бракът между Я. и Т. е продължил повече от 10 години, поради което на основание чл.9, ал.2 ЗН преживялата съпруга получава 2/3 от наследството, а брат му – 1/3 ид. част.

Предмет на делба е дворното място – ПИ 27382.500.2122, вторият етаж от съществуващата в мястото двуетажна жилищна сграда, както и лозе - ПИ с идентификатор 27382.101.208, а предмет на въззивното производство е само искът за делба на дворното място. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е допусната делба между Т. М. и Т. Т. на втория етаж от жилищната сграда в имота. Етажът е станал съсобствен след смъртта на първоначалния ищец Я. М..

Въззивният съд се е позовал на ППВС № 2/82 г., т. 1, б. „д“, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, като в този случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Позовал се и на практика на тричленни състави на ВКС, според която застроеният терен е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а земята е предназначена да обслужва построените в нея сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима, само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в сграда-етажна собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.

Прието е, че в настоящия случай не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения недвижим имот, тъй като не всички съсобственици на терена притежават сграда, респ. самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Първоначално искът за делба на дворното място е бил недопустим, тъй като двамата братя - съсобственици на поземления имот, са притежавали самостоятелни обекти в построената в дворното място сграда в режим на етажна собственост и съгласно практиката на ВКС в този случай дворът се явява обща част и делба не е била допустима. Съдът обаче на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Така след смъртта на ищеца Я. М. вторият етаж от сградата, от изключителна негова собственост, е станал съсобствен между съпругата му и неговия брат. При това положение Т. М., която е съсобственик на 1/3 ид. част от поземления имот, не притежава отделен обект на собственост в сградата и по отношение на тази съделителка не са налице данни за предпоставките за изпълнение на чл.183, ал.4 ЗУТ, даващи възможност за извършване на застояване без съгласието на останалите съсобственици. В тази хипотеза поземленият имот няма характер на обща част и затова няма пречка да се допусне делбата му.

Решението е неправилно.

Процесното дворно място представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, тъй като е било съсобствено между двамата братя Я. М. и Т. Т., всеки от които е притежавал в отделна собственост самостоятелен етаж от двуетажната жилищна сграда в имота.

Макар да е цитирал ППВС № 2/1982 г., въззивният съд не го е приложил в онази негова част, в която се приема, че недопустимостта на делбата на общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. В настоящия случай смъртта на Я. М. не променя статута на дворното място като обща част, тъй като е изпълнено основното изискване на чл.38, ал.1 ЗС – в мястото има отделни етажи от жилищна сграда, които са собственост на различни лица – първият етаж е изключителна собственост на Т. Т., а вторият етаж е съсобствен между Т. Т. и Т. М., като и двамата са съсобственици на дворното място. В тази хипотеза мястото продължава да бъде неделимо на основание чл.38, ал.3 ЗС, без това да бъде пречка да се подели вторият етаж от сградата, като до делба се допусне и припадащата се към този етаж 1/2 ид. част от мястото. Това правно разрешение следва от цитираната по-горе практика на ВКС, която въззивният съд не е съобразил. В настоящия случай делба е допусната на втория етаж от жилищната сграда между Т. Т. и Т. М. и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Към този втори етаж от сградата принадлежи 1/2 от дворното място като обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Тази 1/2 ид. част следва да се допусне до делба, но именно като припадаща се част към допуснатия до делба втори жилищен етаж. Искът за делба на останалата 1/2 ид. част от имота следва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на въззивното решение и постановяване на ново в съответствие с приетото от ВКС.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в касационното производство в размер на 2080 лв., от които 80 лв. държавни такси и 2000 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 05.02.2024 г.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 318 от 13.12.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 90 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 409/2021 г. на Елховския районен съд, в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 27382.500.2122 по КККР на [населено място], с площ от 847 кв. м., между съсобственици и при квоти 2/3 ид. ч. за Т. Т. и 1/3 ид. ч. за Т. М., и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], като припадаща се част към допуснатия до делба втори жилищен етаж от сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-103 от 28.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 97 кв. м.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на останалата 1/2 ид. част от имота.

ОСЪЖДА Т. Г. М. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.2 да заплати на Т. К. Т. от [населено място], [улица], сумата от 2080 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: