Унищожаване на ипотека поради измама и неизпълнение на условия от банката

Текстът на акта

Ключови фрази

Нищожност * Унищожаемост на договор поради измама * ипотека * договор за банков кредит

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
София, 15.01. 2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , Трети състав в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 885/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] срещу решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 552/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта , с която, след отмяна на решение № 261307 от 07.09.2018 г. по гр. д. № 5669/2017 г. на Софийски градски съд, І-9 състав, по предявения от К. Н. Г. от [населено място] против банката-касатор евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, е унищожен договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека върху застроен урегулиран поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 1783, дело № 40/2014 г. на нотариус Б. Н., рег. № 142, поради сключването му при измама.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че процесната сделка е сключена при измама от страна на банката. Изложени са подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество теза, че в случая липсва първият основен елемент от фактическия състав на чл. 29, ал. 1 ЗЗД – умишлено въвеждане в заблуждение, както и че наличието на умисъл нито е изследвано, нито е доказано по делото. Твърди се, че въззивният съд недопустимо е заменил изискуемия от закона умисъл за въвеждане в заблуждение с констатираната от него своеобразна „недобросъвестност“ на банката-кредитор, изразяваща се в неизпълнение на задължението й за сключване на споразумение с ищеца-длъжник по договор за кредит и за спиране на образуваното срещу него изпълнително дело, след като последният е изпълнил, макар и не изцяло, но „приемливо“, поетите от него задължения. Касаторът счита, че решаващият състав е смесил два различни правни института – разваляне на двустранните договори по реда на чл. 87 ЗЗД поради неизпълнение и унищожаването им по реда на чл. 29, ал. 1 ЗЗД и че изложените в акта мотиви са вътрешно противоречиви, което е резултат от нарушаване на правилата на формалната логика. Според него, квалифицирайки издаденото от банката удостоверение от 16.05.2014 г. като договор между страните за спиране на изпълнението и предоговаряне на условията по кредита, съдът не е отчел ясно и еднозначно формулираната в документа зависимост на изпълнението на задължението на банката за спиране на изпълнението и предоговаряне на кредита от предварителното точно (своевременно и в пълен обем) изпълнение на всички задължения на кредитополучателя-ищец.

С определение № 2500 от 08.08.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за елементите от фактическия състав на измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД, и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от този фактически състав – „умишлено въвеждане в заблуждение“.

Ответникът по касация – К. Н. Г. от [населено място] – не заявява становище по основателността на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е счел за установено от съдържанието на издаденото от „Обединена Българска Банка“ АД удостоверение от 16.05.14 г., че процесната ипотека е била учредена с очакването на ищеца-длъжник по сключен с банката договор за ипотечен кредит от 29.04.2008 г. да бъде спряно образуваното изпълнително производство във връзка с този кредит и същият да бъде предоговорен в интерес и в полза на физическите лица-страни по него. За доказан е приел и фактът, че всички визирани в удостоверението насрещни задължения на физическите лица – плащане на първоначална основна вноска по дълга; учредяване на процесната ипотека; признаване на дълга без провеждане на производство по чл. 422 ГПК, в резултат на което процесната заповед за изпълнение е влязла директно в сила – са изпълнени надлежно, като единственото задължение, което не е изпълнено надлежно, е плащането на последната разсрочена вноска по споразумението (същата е преведена със закъснение).

Съдебният състав е посочил, че възражението на банката срещу евентуалния иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД се изчерпва именно и само с наличието на забавено плащане на последната разсрочена вноска по споразумението. По отношение на възражението, че е останал и непогасен остатък от тази вноска в размер на 1 400 лв., е счел, че доколкото е заявено едва във въззивното производство, същото не следва да бъде съобразено, но дори и да бъде взето предвид, то не може да обоснове различни изводи, предвид незначителния размер на неизпълнението, преценено и в контекста на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

Според въззивния съд, именно обстоятелството, че въпреки изпълнението от страна на физическите лица, банката не е изпълнила ангажимента си да спре изпълнението и да предоговори дълга в тяхна полза, дава основание да се приеме, че ищецът е бил подведен недобросъвестно от банката, т. е. че е въведен в заблуждение по смисъла на чл. 29 ЗЗД и в резултат на това недобросъвестно „поведение“ банката е придобила, изцяло в ущърб на ищеца, два сериозни имуществени позитива: влязла в сила заповед за изпълнение, което преклудира правото му да оспори размера на дълга, и съществено допълнително обезпечение на вземанията си – процесната ипотека, която се явява втора, заедно с първоначално учредената такава по самия кредитен договор. Поради това е направил извод, че този правен резултат, посоченото „поведение“ на банката, попада в обхвата на дефиницията по чл. 29 ЗЗД и подлежи на анулиране.

Като косвен аргумент в подкрепа на извода за недобросъвестност на банката по смисъла на чл. 29 ЗЗД решаващият състав е преценил и обстоятелството, установено от съдържанието на кредитния договор от 29.04.08г. и анекса към същия от 13.02.14 г., сключени с другия длъжник – И. П., че банката, без знанието и съгласието на ищеца, и изцяло в негов ущърб, е предоговорила, а впоследствие и осребрила, първоначално учредената ипотека по самия кредитен договор.

С оглед на изложеното, въззивният съд е отменил първоинстанцинотото решение в частта за евентуалния иск с правно основание чл. 29 ЗЗД и е уважил същия, като е унищожил договора, обективиран в нотариален акт № 49 от 01.08.14г. на нотариус Б. Н., рег. № 142 за учредяване на ипотека върху описания в него недвижим имот.

Решението е неправилно .

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване – за елементите от фактическия състав на измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД, и необходимо ли е да се установи по делото наличието на първия елемент от този фактически състав – „умишлено въвеждане в заблуждение“ , е формирана богата и непротиворечива практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, която е цитирана и обобщена в решение № 511 от 31.07.2024г. по гр. д. № 3851/2023г. на ІV г. о.

Съгласно тази практика: Елементите от фактическия състав на измамата, по смисъла на чл. 29 ЗЗД, са: сключване на сделка, при която едната страна по сделката е била в заблуждение относно характера й и/или относно последиците от нея; заблуждението е предизвикано умишлено от другата страна; сделката е сключена поради заблуждението; Измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка; Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия; Заблуждението може да се отнася до съдържанието на сделката – съществени елементи и модалитети, а може да е насочено и към мотивиране за сключването на й; Умисълът, като част от първия елемент от фактическия състав – умишленото въвеждане в заблуждение, цели мотивиране към сключване на определена, планирана от измамващия сделка; При умисъла за гражданска измама измамващият съзнава погрешността на представите, които предизвиква, както и че те се считат за верни у измамения; Въвеждането в заблуждение – материалният компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата, може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие (съзнателно премълчаване на факти, имащи значение за сключването на договора); Вторият елемент от фактическия състав е невярната представа за действителността у измамения; За да е налице този елемент, следва да се установи, че умишленото действие или бездействие, извършено от измамващия или от трето лице, е предизвикало погрешни представи в съзнанието на заблудения; Погрешната представа може да се отнася до съществените и/или случайни елементи от съдържанието на договора (включително и правните последиците от договора), както и мотивите за него; Третият елемент от фактическия състав на измамата е сключването на договора от страна на измамения именно под влияние на създадената у него погрешна представа, т. е. причинна връзка между заблуждаващото поведение и сключения договор.

Изводът на въззивния съд, че по отношение на процесния договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека, са налице предпоставките на чл. 29 ЗЗД, е в противоречие със закона и практиката на ВКС по приложението му.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че спорната ипотечна сделка е сключена поради умишленото въвеждане на ищеца К. Н. Г. в заблуждение от страна на „Обединена Българска Банка“ АД относно последиците от тази сделка, а именно – че ще бъде спряно образуваното срещу ищеца принудително изпълнение за вземания по договора за ипотечен кредит от 28.04.2008 г. и за предоговоряне на условията на същия.

Видно от приетия в първоинстанционното производство документ – удостоверение изх. № 301-БД-137 от 16.05.2014 г., адресиран до лицето Н. И. Г. (съпруга на ищеца К. Г.), във връзка с нейна молба за сключване на извънсъдебно споразумение след извършване на доброволна вноска в размер на 20 000 лв. по договора за ипотечен кредит от 29.04.2008 г., „Обединена Българска Банка“ АД е поела задължение да сключи исканото споразумение за разсрочване на кредитните задължения и да спре принудителното изпълнение по образуваното изп. д. № 450/2014г. при ЧСИ Н. М., рег. № 841, след като бъдат изпълнени няколко конкретно посочени условия: в срок до 14 часа на 16.05.2014г. да се извърши доброволна вноска в размер на 20 000 лв. за погасяване на част от задълженията по договора за ипотечен кредит от 29.04.2008г.; в срок до 30.07.2014 г. да се учреди договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. Симеоново, [улица]; в срок до 23.05.2014 г. да се направи признание от ищеца и съпругата му на предявения от банката иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК, по който е образувано дело пред Софийски градски съд; в срок съответно до 30.06.2014 г., до 30.07.2014 г. и до 30.08.214 г. да се направят три доброволни вноски от по 3000 лв. В удостоверението е предвидено изрично, че „след изпълнение на посочените условия“ банката поема ангажимент да предложи на ищеца и съпругата му дългосрочно споразумение, както и че „при неизпълнение на което и да е от условията“ банката ще поднови действията по принудителното изпълнение.

От съдържанието на цитирания документ е видно, че сключването на процесния договор за ипотека е едно от поставените от банката-кредитор условия , при кумулативното изпълнение на които ще бъде постигнат целеният от ищеца резултат – спиране на принудителното изпълнение и предоговаряне на условията по сключения между него и банката договор за ипотечен кредит. Изпълнението на поетото от банката обещание за това е изцяло обусловено от надлежното изпълнение на всички посочени условия.

В случая, по делото е установено, че е налице частично неизпълнение на едно от тези условия, а именно – на последното, доколкото част от третата вноска (в размер на сумата 1400 лв.) не е заплатена изобщо, а другата част е заплатена не в уговорения срок. Поради това и с оглед съдържащото се в удостоверението от 16.05.2014 г. изрично предупреждение, банката е отказала да изпълни поетия към ищеца и съпругата му ангажимент за предоговаряне на условията на кредита и за спиране на принудителното изпълнение. Следователно, нереализирането на правното очакване на ищеца от учредяването на процесната ипотека, е резултат от собственото му неизпълнение на поставените от банката условия, а не от това, че е бил „подведен недобросъвестно“ от нея (въведен в заблуждение по смисъла на чл. 29 ЗЗД), както неправилно е приел въззивният съд. Недобросъвестно би било поведението на банката само ако всички поставени от нея условия са изпълнени от ищеца изцяло и в срок, но въпреки това тя откаже да сключи обещаното споразумение и да спре принудителното изпълнение срещу него.

Що се отнася до извършената от решаващия въззивен състав преценка на допуснатото от ищеца неизпълнение на условията от удостоверението като „незначително“, същата е напълно ирелевантна при обсъждане предпоставките на чл. 29 ЗЗД. Такава преценка е дължима само при спор за разваляне на договорите поради неизпълнение (чл. 87 ЗЗД), какъвто настоящият спор не е.

С оглед изложените съображения, изводът, че процесният договор за учредяване на ипотека е сключен при измама, е неправилен. Поради това, обжалваният въззивен акт подлежи на отмяна в тази негова част, като предявеният евентуален иск по чл. 29 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски за касационното производство в размер на сумата 395.95 лв., включваща: юрисконсултско възнаграждение 100 лв. и 295.95 лв. – държавни такси.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10 от 07.01.2025 г. по в. гр. д. № 552/2024г. на Софийски апелативен съд в частта , с която, след отмяна на решение № 261307 от 07.09.2018 г. по гр. д. № 5669/2017 г. на Софийски градски съд, І-9 състав, по предявения от К. Н. Г. от [населено място] против „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД, е унищожен договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека върху застроен урегулиран поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 1783, дело № 40/2014 г. на нотариус Б. Н., рег. № 142, поради сключването му при измама, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. Г. от [населено място] против „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] евентуален иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотека върху застроен урегулиран поземлен имот, обективиран в нотариален акт № 49, том I, рег. № 1783, дело № 40/2014 г. на нотариус Б. Н., рег. № 142, поради сключването му при измама, като неоснователен.

ОСЪЖДА К. Н. Г. от [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 46 да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за касационното производство в размер на сумата 395.95 лв. (триста деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: