Прилагане на дворищна регулация и грешка в кадастралните граници

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 49
София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2140 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Г. и В. Р. Г. срещу решение № 260132 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 2805/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.

Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че кадастралният и регулационен план от 1973 г., определящ границата между съседните имоти на страните, бил приложен чрез т. нар. „доброволно отстъпване“ по чл.111 З. /отм./.

Ответниците в производството Г. Е. К., П. К. К., Е. М. Ч., Б. Й. Ч., Г. В. Х., Л. А. Б., В. А. К., В. Р. Д., Р. Р. Г. и Т. И. К. оспорват жалбата. Изразяват съгласие с извода на въззивния съд, че планът от 1973 г. е приложен, тъй като в него е налице съвпадение на кадастър и регулация и спорните 8 кв. м. са част от техния имот.

С определение № 60448/20.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл.33, ал.1 З. /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Дворищнорегулационните планове /ДРП/, приети при действието на З. /отм./, имат отчуждително действие в две хипотези – когато по силата на плана част от един имот се придава към съседен парцел и когато от два или повече съседни имота се образува съсобствен парцел. При създаване на последващ регулационен план възниква необходимост да се установи вярната имотна граница между имотите. Когато е имало придаваеми площи по предходния регулационен план, вярната имотна граница зависи от това дали този план е приложен. Разяснения за това кога е приложен предходният регулационен план са дадени в ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. Прието е, че хипотезите са две: 1. когато новият план се изработва при условията на чл.33, ал.2 З. /отм./ - в обществен интерес, за цели и нужди на градоустройството и когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване и 2. когато новият регулационен план се изработва в хипотезата на чл.33, ал.1 З. /отм./ - заради това, че старият кадастрален план съдържа непълнота или грешка, явна фактическа грешка, или планът е одобрен при съществени закононарушения. И в двете хипотези за да се приеме, че старият ДРП е приложен, т.е. че е налице съвпадение между имотна и регулационна граница, се изисква придаваемите площи да са заети законосъобразно: а/ чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 З. ; б./ чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 З. и в/ чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. Във втората хипотеза обаче, за да се приеме, че планът е приложен, има допълнително изискване по чл.33, ал.1 З. /отм./ владението върху придадените площи да е продължило повече от 10 г. Причината за това допълнително изискване е изяснена в тълкувателното решение. Възможна хипотеза, при която едновременно се изисква заемане на придаваемата площ по законния ред и допълнително 10 г. владение е тази, при която собственикът на имота, към който се придава площта, я заплаща на собственика на имота, от която тя се отчуждава и влиза във владение, но след 10 години се установява, че кадастралният план е съдържал грешка и всъщност въпросната площ е принадлежала не към имота, по отношение на който е извършено плащането, а към друг съседен имот с различен собственик. В този случай е извършено плащане не на когото трябва, но тъй като това плащане е законосъобразно /към момента на извършването му грешката в плана не е била установена/ и тъй като са минали 10 г. на владение на придадената по регулация площ, планът се счита за приложен по смисъла на чл.33, ал.1 З. /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС. В практиката си ВКС е имал случай да разгледа и друга хипотеза, в която планът се счита за приложен по смисъла на чл.33, ал.1 З. /отм./ - решение № 60112 от 12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС, I-во г.о.

В ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС е посочено, че една от възможните хипотези на законно заемане на придадената по регулация площ е по реда на доброволното отстъпване по чл.111 З. /отм./. Според тази разпоредба правоимащите могат да заявят с нотариално заверено заявление до кмета на общината, че са надлежно обезщетени за отчуждените имоти и това заявление е основание за издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 2 З.. Необходимостта за спазване на чл.111 З. е посочена и в решение № 256 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2010 г. на ВКС, II-ро г.о.

В настоящия случай въззивният съд е приел, че регулационният план от 1973 г., след изменение на кадастралната основа от 1983 г., е приложен чрез доброволно отстъпване на придаваемата площ, без обаче по делото да има данни за спазване на процедурата по чл.111 З. /отм./. Този извод на въззивния съд противоречи на посочената практика на ВС и ВКС.

Когато в ДРП има съвпадение между имотна и регулационна граница между два съседни имота не възниква въпрос за прилагане на плана, тъй като няма придаваеми по регулация площи. Възможно е впоследствие да се установи, че действителната имотна граница не съвпада с отразената в плана и съответно – с изградената между имотите ограда, а е навътре в единия от тези имоти. Когато в плана бъде нанесена вярната имотна граница, но не се промени едновременно с това и съществуващата регулация, тази регулация придобива отчуждително действие. Докато регулацията не бъде променена, площта, заключена между грешната и вярната имотна граница, се счита за придаваема площ. Собственикът на имота, към който тази площ се придава, е длъжен да изпълни условията за заемането ѝ, въпреки че реално вече я владее. За да запази отчуждителното действие на регулационния план той трябва или да плати дължимото обезщетение, или след изтичане на срока на погасителната давност да се снабди с нотариален акт по чл.134, ал.3 З. /отм./, или да се изпълни процедурата по чл.111 З. /отм./. Ако тези възможности не са осъществени до влизане в сила на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план може да се запази само при спазване на условията на § 6 и § 8 ПР на ЗУТ. Изградената ограда, послужила като основа за поставяне на грешната кадастрална граница между имотите, не дава основание да се приеме, че е имало доброволно предаване на реална част от един имот към съседния по смисъла на чл.111 З. /отм./ след установяване на грешката в кадастралната основа.

По изложените съображения не може да се приеме, че дворищнорегулационният план е приложен по смисъла на чл.33, ал.1 З. /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два имота, но впоследствие е нанесена по законния ред вярната имотна граница, несъвпадаща с регулационната, и собственикът на имота, който владее новообразуваната придаваема реална част от съседния имот, продължи това владение 10 години. В този случай, за да се запази отчуждителното действие на ДРП, е необходимо или плащане на дължимото обезщетение на спорната площ, или наличието на хипотезите на чл.111 или чл.134 З. /отм./.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 307 от 29.07.2020 г. по гр. д. № 858/2019 г. на Асеновградския районен съд, с което: 1. е бил уважен предявеният от Г. Е. К., П. К. К., Е. М. Ч., Б. Й. Ч., Г. В. Х., Л. А. Б., В. А. К., В. Р. Д., Р. Р. Г. и Т. И. К. срещу Г. Х. Г. и В. Р. Г. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на част от ПИ с идентификатор ........по КККР на [населено място] с площ от 8 кв. м., образувана от разликата на границите му с ПИ ...........по регулационния план на [населено място] и КК на [населено място], която площ е означена с точки 1, 2 и 4 по скица приложение 4 към заключението на вещото лице Г., неразделна част от решението; 2. е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.211 ГПК насрещен иск по чл.108 ЗС за признаване на собствеността на Г. Х. Г. и В. Р. Г. върху същата спорна площ и осъждане на ответниците по този иск да предадат владението ѝ на ищците.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Прието е за неоснователно оплакването в жалбата, че решението по първоначалния иск за собственост е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявено придобивно основание. Действително, в първоначалната молба ищците са изложили, че са придобили спорната площ от 8 кв. м. по давност, но в допълнителна молба от 30.04.2019 г. са се позовали на обстоятелството, че тази площ е част от притежавания от тях поземлен имот и са поискали да бъдат признати за собственици на имота на съответното деривативно придобивно основание за всеки от тях, както и на основание давностно владение. Приемайки, че ищците са собственици на основание покупко-продажба, дарение и наследствено правоприемство, районният съд не се е произнесъл по непредявен иск и постановеното от него решение е процесуално допустимо.

Прието е, че ищците по първоначалния иск са собственици въз основа на подробно описани от тях придобивни основания – покупко-продажби, дарения и наследство, на ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], а ответниците са собственици по силата на дарение и покупко-продажба на съседния ПИ с идентификатор ........... Спорът по делото е за това част от кой от двата имота е площта от 8 кв. м. с форма на триъгълник, образувана от разликата между границата по регулационния план и границата по кадастралната карта. Според кадастралната карта спорната площ е част от имота на първоначалните ищци, като ответниците през м. април 2019г. са предприели действия по завземане на тази площ чрез частично разрушаване на съществуващата ограда и извършване на изкопни работи за поставяне на нова ограда между имотите.

Прието е, че според заключението на вещото лице Г., в [населено място] има два КРП от 1973 г. и 1993 г. В първия план от 1973 г. процесните имоти са заснети с пл. № ........и пл.№ ........., за които са отредени парцели .........., .......... по имотни граници. Със заповед № 326/04.11.1983 г. на ОНС П. е одобрено попълване на кадастралната основа с верните имотни граници без изменение на регулацията, при което се образуват придаваеми части по регулация с малки площи, за които няма документи за уреждане на регулационните отношения и за прилагане на регулацията. По КРП от 1993 г. двата имота са заснети с пл. № ........и пл. № ........и за тях са отредени парцели .......... и ............ Границата между имотите съвпада с тази, попълнена в кадастралния план съгласно заповед № 326/04.11.1983 г., като в плана е нанесена с топографски знак ограда, която попада навътре в имот № ........... Със заповед № А-185/31.03.1995 г. е одобрено изменение на регулационните граници на парцел .........., като дворищната регулация между парцели .......... и ........... е приведена в съответствие с имотната граница според заповед № 326/04.11.1983 г. Прието е, че в действащата КК на [населено място], одобрена през 2004 г., имотите са заснети с граници съобразно плана от 1973 г., преди изменението му от 1983 г. От изготвената от вещото лице комбинирана скица и от разясненията му, дадени в съдебно заседание, се установява, че съществуващата ограда между имотите съвпада с границата между тях съгласно регулационния план от 1973 г., преди изменението му със заповед № 326/04.11.1983 г.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че с КРП от 1973 г. и изменението от 1983 г. спорната площ е била придадена към имота на ищците по първоначалния иск. Съгласно чл.110, ал.1 З. /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, но то е условно – ако регулацията е приложена. Като се е позовал на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС въззивният съд е приел, че в случая регулацията от 1973 г. е била приложена. По делото действително липсват писмени доказателства за заплащане на собствеността на придаваемите места, но от приетия през 1993 г. КРП, преди изменението му от 1995 г., е видно, че имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат, а в плана е нанесена с топографски знак ограда. Според показанията на свидетелите В. П. и Т. П. оградата е изградена от ответниците Г. преди повече от 30 години. Следователно към 1993 г. регулационният план от 1973 г., предвиждащ придаване на спорната площ към имота на ищците, е бил приложен по съгласие на заинтересованите страни и спорната площ е станала част от имота на ищците. Със заповед № А-185/31.03.1995 г. е одобрено изменение на регулационните граници на собствения на ответниците УПИ ..........., по силата на което спорната площ се придава от имота на ищците към имота на ответниците. По делото не се твърди и не се ангажират доказателства този план да е бил приложен, следователно спорната площ от 8 кв. м. не е собственост на ответниците и те трябва да бъдат осъдени да предадат владението ѝ на ищците по първоначалния иск.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че осъществяваното от ищците по първоначалния иск владение върху спорните 8 кв. м. в период от 10 г. след установяване на грешката в кадастралния план през 1983 г. води до прилагане на регулационния план от 1973 г. в хипотезата на доброволно отстъпване на тези 8 кв. м. След като не е спазена нито процедурата по чл.111 З. /отм./, нито тази по чл.134, ал.3 З., нито е платено обезщетение за тези 8 кв. м., ищците не са могли да придобият собствеността на тези 8 кв. м., въпреки осъществяваното от тях владение в период от 10 г. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След като регулационният план от 1973 г. не е бил приложен /отчитайки вярната имотна граница, установена през 1983 г./, не е имало основание ищците по първоначалния иск да станат собственици на спорните 8 кв. м., независимо от това, че са осъществявали фактическа власт върху тях повече от 30 г. През 1995 г. регулационната линия е поставена в съответствие с вярната имотна граница от 1983 г., като спорната площ законосъобразно е поставена в имота на ответниците по първоначалния иск и жалбоподатели в настоящото производство, към който тя принадлежи. При влизане в сила на ЗУТ заварената дворищнорегулационна линия между двата съседни имота по плана от 1995 г. съвпада с вярната имотна граница между тях, установена през 1983 г., т.е. не е налице заварен неприложен дворищнорегулационен план, приет при действието на З. /отм./, за който да се отнасят сроковете и процедурата по §6 и § 8 ПР на ЗУТ. Отразената в кадастралната карта граница не съвпада с вярната имотна граница и не може да бъде съобразена. Спорните 8 кв. м. са част от имота на ответниците по първоначалния иск по чл.108 ЗС, затова този иск е неоснователен. Обратно, основателен е предявеният от ответниците срещу ищците насрещен иск по чл.108 ЗС. Макар да са премахнали част от оградата между двата имота, по делото няма данни ищците по насрещния иск да са установили владение върху спорната площ, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да им я предадат.

При този изход на делото на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции: 1050 лв. за производството пред Асеновградския районен съд; 50 лв. за въззивното производство и 480 лв. за производството пред ВКС или общо 1580 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260132 от 29.01.2021 г. по в. гр. д. № 2805/2020 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Е. К. и П. К. К., двамата от [населено място], [улица], Е. М. Ч. и Б. Й. Ч., двамата от [населено място], [улица], № 51, Г. В. Х. от [населено място], ул.“Ц. А. II, Л. А. Б. от [населено място], [улица], В. А. К., от [населено място], [улица], В. Р. Д. от [населено място], [улица], Р. Р. Г. от [населено място], [улица] Т. И. К. от [населено място], [улица] срещу Г. Х. Г. и В. Р. Г., двамата от [населено място], [улица], искове по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху притежаваните от ищците идеални части от реална част с площ от 8 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], заключена от една страна между регулационната линия между УПИ ........... и УПИ ............. по действащия регулационен план на [населено място] от 1993 г., изменен 1995 г., и от друга страна границата по кадастралната карта между ПИ ............и ..........от 2004 г., които 8 кв. м. са заключени между точки 1,2,4 на скицата-приложение 4 към заключението на вещото лице инж.В. Г., намираща се на стр.187 по гр. д. № 858/2019 г. на Асеновградския районен съд, която е приподписана от настоящия състав и е неразделна част от решението.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн. чл. 108 от ЗС по отношение на ответниците по насрещния иск Г. Е. К. и П. К. К., двамата от [населено място], [улица], Е. М. Ч. и Б. Й. Ч., двамата от [населено място], [улица], № 51, Г. В. Х. от [населено място], ул.“Ц. А. II, Л. А. Б. от [населено място], [улица], В. А. К., от [населено място], [улица], В. Р. Д. от [населено място], [улица], Р. Р. Г. от [населено място], [улица] Т. И. К. от [населено място], [улица], че ищците Г. Х. Г. и В. Р. Г., двамата от [населено място], [улица], са собственици на реална част с площ от 8 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ............по КККР на [населено място], заключена от една страна между регулационната линия между УПИ ........... и УПИ ............... по действащия регулационен план на [населено място] от 1993 г., изменен 1995 г., и от друга страна границата по кадастралната карта между ПИ ..............и ...............от 2004 г., които 8 кв. м. са заключени между точки 1,2,4 на скицата-приложение 4 към заключението на вещото лице инж.В. Г., намираща се на стр.187 по гр. д. № 858/2019 г. на Асеновградския районен съд, която е приподписана от настоящия състав и е неразделна част от решението и ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищците Г. Х. Г. и В. Р. Г. владението на описания имот, както следва:

Г. Е. К., П. К. К., Е. М. Ч. и Б. Й. Ч. да предадат владението на притежаваните от тях 100/572 ид. части от описаната реална част; Г. В. Х. да предаде владението на притежаваните от нея 45/572 идеални части; Л. А. Б. и В. А. К. да предадат владението на 1/8 ид. част; В. Р. Д. и Р. Р. Г. да предадат владението на 1/4 ид. част и Т. И. К. да предаде владението на 1/4 ид. част.

ОСЪЖДА Г. Е. К., П. К. К., двамата от [населено място], [улица], Е. М. Ч. и Б. Й. Ч., двамата от [населено място], [улица], № 51, Г. В. Х. от [населено място], ул.“Ц. А. II, Л. А. Б. от [населено място], [улица], В. А. К., от [населено място], [улица], В. Р. Д. от [населено място], [улица], Р. Р. Г. от [населено място], [улица] Т. И. К. от [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТЯТ НА Г. Х. Г. и В. Р. Г. сумата от 1580 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: