ВКС потвърди условна присъда за държане на наркотици с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

гр. София, 27.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 232 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Б. С. срещу решение № 341 от23.10.2024 г. по ВНОХД № 1096/2024 г. на Софийския апелативен съд-Наказателна колегия.

В жалбата са изложени доводи, предназначени да обосноват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Направено е във връзка с тях искане за отмяна на оспорения въззивен акт и за оневиняване на подсъдимия. Алтернативно се поддържа искане за изменение на решението с преквалифициране на престъплението по по-леко наказуем състав или за смекчаване на наказанието с прилагане на чл. 55 НК при определяне на неговия размер, включително и на възможността за неналагане на кумулативно предвидената глоба.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия настоява да бъде уважена касационната жалба, която е подал, по изложените в нея съображения, като поддържа и алтернативно направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда от 04.06.2024 г. по НОХД № 1742/2023 г. състав на Софийския градски съд-Наказателно отделение е признал подсъдимия Б. В. С. за виновен в това, че на 05.01.2023 г. в гр. София, ул. „К. № 69, ет. 4, ап. 8 без надлежно разрешително и с цел разпространение държал високорискови наркотични вещества – 22,51 гр. коноп и 08.28 гр. хашиш, на обща стойност 209.58 лева, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на пет хиляди лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е постановил отлагане на изпълнението на свързаното с лишаване от свобода наказание за срок от четири години от влизането на присъдата в сила. Постановено е отнемане в полза на държавата на веществата, представляващи предмет на престъплението и с оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е изменена, като е намален изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК от четири години на три години. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Жалбата срещу този акт е неоснователна.

Макар да настоява за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, свързано с необсъждане на съществуващи противоречия между показанията на свидетели по делото, защитникът не е посочил конкретните измерения на претендирания порок, а единствено е настоял, че се касае за противоречия, свързани с „времето и начина на пребиваване на полицейските служители“ в жилището, обитавано от подсъдимия към съответната дата. Не са конкретизирани доказателствените източници на противостоящите си според защитника твърдения, нито съдържателният смисъл на възражението. При това положение и доколкото не се касае за процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, липсата на изложени конкретни съображения изправя настоящия състав пред риска, ангажирайки се с конкретен отговор на формулирането по предложения общ и абстрактен начин несъгласие, извън правомощията си да подложи на тълкуване волята на касатора, а и да ощети действителния неин смисъл и точния й обхват. Ето защо в предопределения със самата жалба логически минимум може да се отбележи единствено, че въззивния съд е проявил принципно отношение към доказателствените източници, като съдебното внимание, отделено на отдиференцираните в решението две групи свидетелски показания - на разпитаните полицейски служители и на поемните лица, е равностойно. Липсата на детайлно обсъждане на показанията поотделно и в съвкупността им не бележи порок във въззивната дейност, защото, както и друг път ВКС е посочвал, макар тази дейност да съчетава правомощията на първостепенния съд при решаването на делата с контролните функции на проверяваща инстанция, въззивният съд не е длъжен всякога да излага в документално-словесен вид анализ и оценка на доказателствата, когато пред него не са направени възражения в тази насока, когато не приема нови фактически положения, различни от установените от първостепенния съд и щом констатира, че този съд качествено се е справил с доказателствения анализ и споделя изложените от него съображения. Достатъчно е от въззивния акт да е ясно видимо, че съдът е изпълнил задължението си да извърши цялостна проверка на правилността на оспорената пред него присъда и волята му да е заявена по достатъчно ясен и убедителен начин, позволяващ проследяване на процеса на формиране на вътрешното му убеждение. В случая прочитът на решението недвусмислено показва не само съгласието на въззивния съд с направения от предходната инстанция доказателствен анализ, включително по отношение на констатираните неточности в детайли от свидетелските показания, но и причините да го стори, а качеството на мотивите към първоинстанционната присъда обяснява и защитава правотата на този подход.

В светлината на посочената особеност на въззивния контрол следва да се отговори и на другото, все така икономично поднесено възражение – за необсъждане на същностното съдържание на протокол за проверка на имот, на гласните доказателствени източници и на протокола за претърсване и изземване и „записванията за време, място, съдържание и съотносимите и изискуеми процедури, предвидени по НПК“. Още повече, че протокол за проверка на имот не фигурира сред материалите по делото, позоваване на такъв документ не е извършено във въззивния акт, а „съотносима и изискуема процедура“ за съставянето на такъв документ в НПК не е разписана, съответно от неприлагането на такава процедура не е възможно да се черпят аргументи за касационно обжалване.

За да възприеме извършения от първата инстанция доказателствен анализ и основаните на него фактически изводи, въззивният съд е изпълнил задължението си за цялостна проверка на контролирания акт, като е дал качествено аргументиран отговор на всички възражения на защитата, поставени на вниманието му и свързани с необоснованост на присъдата, с допуснати процесуални нарушения при извършването на претърсването и изземването на инкриминираните вещества, с прилагането на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Така е обосновал подкрепящият преценката на първата инстанция извод за доказателствена стойност и на протокола за претърсване и изземване.

Обобщено, процесуалната дейност на въззивния съд не страда от съществени процесуални недостатъци, както претендира защитата. Еднозначното решение на въззивния съд за достатъчно доказаност и достоверна установеност на приетите от първата инстанция фактически положения е формулирано при отсъствие на правилата за изграждане на вътрешното съдебно убеждение. Спазени са в това отношение процесуалните императиви за ползване единствено на валидно събраните доказателства, за интерпретиране на същите съобразно с действителното им съдържание и за недопускане на игнориране, неоправдано фаворизиране или подценяване на доказателства.

Не са накърнени условията за установяване на обективната истина относно правно релевантните факти, свързани с предназначението на иззетите по делото наркотични вещества, съответно и с правилното прилагане на закона и справедливото решаване на делото. В рамките на извършената от него свободна преценка на доказателствата, САС е отчел като относими твърденията на разпитаните полицейски служители относно повода за предприетата проверка на обитаваната от подсъдимия към процесната дата квартира и причините, поради които те са считали, че това действие би могло да осигури доказателства за извършено престъпление. Приел е, че истинността на твърдяното от посочените свидетели предположение е била потвърдена от резултатите от извършеното претърсване. В този смисъл няма позоваване на непроверима и недопустима поради това информация.

Съдебните изводи относно предназначението на наркотичните вещества именно за продажба почиват на обективни, доказателствено установени факти относно различните видове намерени и иззети от обитаваното от подсъдимия жилище наркотични вещества, тяхното количество, както и относно намирането на електронна везна и мястото, на което тя е била намерена. В този смисъл утвърдената с въззивния акт правна квалификация относно инкриминираното поведение на подсъдимия не търпи укор.

Не може да бъде удовлетворено искането за коригиране на наложеното комплексно наказание чрез намаляване на срока на лишаване от свобода и изключване на глобата съобразно с правилата на чл. 55 НК. Тези правила изискват наличие на многобройни или изключителни по характера им смекчаващи обстоятелства, а в случая никое от констатираните от въззивния съд обстоятелства от тази категория не е изключително по характера му, нито всички те, взети заедно, е възможно да се преценят като многобройни по смисъла на посочената разпоредба. Аналогично възражение е било поставено и на вниманието на въззивния съд и е получило точен и обоснован отговор, към който настоящият състав може единствено да се присъедини.

Поради изложеното и на осн. чл. 351, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 341 от 23.10.2024 г. по ВНОХД № 1096/2024 г. на Софийския апелативен съд-Наказателна колегия.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.