Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 19 Октомври 2022

Приспадане на обезщетение от НОИ при присъждане на неимуществени вреди от трудова злополука

Върховен касационен съд · 19 Октомври 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работничка предявява иск срещу работодателя си за неимуществени вреди след трудова злополука, като съдилищата ѝ присъждат 10 500 лв. Работодателят оспорва решението с аргумент, че от сумата трябва да се приспадне полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност от общественото осигуряване. Върховният съд постановява, че изплатените суми от осигуряването се приспадат задължително от общото обезщетение, дори когато искът е само за неимуществени вреди, и намалява дължимата от работодателя сума.

Какво приема съдът

Работодателят дължи обезщетение за разликата между пълния размер на вредите от трудова злополука и получените обезщетения по общественото осигуряване, като сумите за временна нетрудоспособност задължително се приспадат дори когато е предявен иск само за неимуществени вреди.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

трудова злополуканеимуществени вредиприспадане на обезщетениевременна нетрудоспособностотговорност на работодателя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50145

София, 19.10. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4609 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 318 от 20.04.2022г. по касационната жалба на „Шенген- Русе“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 260340 от 15.04.2021г. по гр.д.№ 3402/2020г. на РС Русе в обжалваната част за сумата от 2 000лв. до 10 500лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпила на 20.05.2018г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от посочената дата и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касещ задължението на въззивния съд да приложи императивната норма на чл.200, ал.3 КТ като при присъждане на обезщетението по чл.200 КТ приспада полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от адвокат С., процесуален представител на ответника, с които се желае касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че полученото обезщетение от 954.09лв.не следва да се приспада от присъдената сума,обезщетяваща причинените неимуществени вреди, защото то е било използвано за покриване на реално причинените на пострадалата имуществени вреди вследствие от невъзможността й да работи и да изкарва средства за храна, облекло и помощни средства. Претендира направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Настоящият съдебен състав възприема трайно установената практика /вж. напр. решения по гр.д.№ 4301/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1405/2016г.на ІV г.о., гр.д.№ 2735/2017г.на ІV г.о./, съгласно която доколкото дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди, а нормата на чл.200, ал.3 КТ когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди, то дори и когато е присъдено обезщетение само за неимуществени вреди от общият му размер следва да се приспадне полученото такова за временна нетрудоспособност.
В конкретният случай, наличието на настъпила по време на работа на 20.05.2018г. трудова злополука е установено с разпореждане № 122 от 16.10.2018г. Същата е довела до причиняване на телесно увреждане на М. В. Станчева – рана, в областта на дясна глезенна става, частична лезия на сухожилието на задния мускул тибиалис на дясна подбедрица.
Настоящият съдебен състав намира присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 500лв. за справедливо /поради което и касационното обжалване е допуснато само по въпроси, касаещи приложението на чл.200, ал.3 КТ/. При определянето му, правилно въззивният съд е отчел младата възраст на ищцата /36г./, некраткият период на възстановяване, който е продължил около три месеца /79дни в домашни условия и още 7 дни, проведени рехабилитационни и физиотерапевтични процедури/, наложилата се оперативна интервенция. Интензитета на изпитаните болки и страдания е бил сериозен, като те са били най-силни в дните непосредствено след увреждането и операцията. От значение е и причиненият болков синдром, във връзка с което е назначена обезболяваща терапия. Релевантни са и ангажираните гласни доказателства, с които е установено, че пострадалата е имала в продължение на около два месеца нужда от помощ, че се е чувствала емоционално зле, че преживяното е оставило отпечатък върху психиката й и е довело до намаляване на физическите й способности, защото продължава да изпитва умора, а при натоварване на крайника и болки. Изброените обстоятелства са достатъчни за присъждане на обезщетение в посочения размер, независимо че впоследствие е настъпилото почти пълно възстановяване и прогнозата за в бъдеще е благоприятна.
Същевременно е безспорно установено /със заключение на приета от страните експертиза/, че за периода 20.05.2018г. до 6.08.2018г. на пострадалата е изплатено обезщетение за 954.09лв.
С оглед даденият отговор на поставения въпрос последната сума следва да се приспадне от размера на присъденото обезщетение или за работодателя остава дължима сумата от 9 545.91лв. В тази част постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо това постановен друг, с който иска да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе и потвърденото с него решение № 260340 от 15.04.2021г. по гр.д.№ 3402/2020г. на РС Русе в частта за разликата между присъдената сума от 10 500лв. и сумата от 954.09лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. Станчева, ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен иск против „Шенген – Русе „ЕООД, ЕИК[ЕИК] за сумата от 954.09лв., обезщетение за причинени вреди, претърпени вследствие настъпила на 20.05.2018г. трудова злополука.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 184 от 9.07.2021г. по в.гр.д. № 382 по описа за 2021г. на Окръжен съд Русе в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.