Доказване на реално потребена електроенергия при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60199

София, 20.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1131/2021 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. В. М. от САК, срещу въззивно решение № 1798/17.12.2020 г. по в. гр. д. № 1824/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44/28.02.2020 г. по гр. д. № 666/2019 г. на Районен съд – Девня, с което е уважен предявеният от С. Д. Й. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, че С. Д. Й. не дължи сумата в размер на 7898,35 лв., представляваща начислена без правно основание стойност на ел. енергия за период от 24.11.2016 г. до 23.11.2017г. за посочен обект.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба С. Д. Й., чрез адв. Е. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

С определение № 60453 от 04.06. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса - „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“, с практиката на ВКС според решение № 150 по гр.д. № 4160/2018 г., III г.о., и решение № 21 по гр.д. № 5017/2016 г., I г.о.

В посочените решения на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Касационният съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение №160 от 31.12.2020г. по гр.д.№1174/2020г., Решение №216 от 13.01.2021г. по гр.д.№989/2020г. ВКС, ІV ГО, Решение №107 от 26.11.2020г. по гр.д.№ 1096/2020г., ІІІ ГО, и др.) В последните се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б. “а“ ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Това тълкуване на правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът иска да установи по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 7898,35 лв. за обект на потребление в [населено място], [улица], по издадена фактура № 0273969124/11.12.2018г. Цитиран е Констативен протокол № 1104134/23.11.2017 г. за извършена проверка на измервателната система на обекта, от която при софтуерно четене се установява външна намеса в тарифната схема и разпределена електроенергия в невизуализирани тарифи Т3 и Т4. При тези данни е одобрено становище за начисляване на допълнително количество електроенергия в размер на 48155 кВтч за период от 24.11.2016 г. до 23.11.2017 г., като е фактурирана стойност 7898,35 лв. с ДДС. Според въззивния състав енергийното дружество е формирало задължение за ищеца от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в корекционния период, прилагайки нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013 г. Към датата на проверката са били отменени чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/2017 г., а впоследствие с решение № 2315/2018 по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 97/2018 г. са отменени и чл. 48-51 ПИКЕЕ. Втората инстанция е приела, че извършеното допълнително начисляване на електроенергия не е правно обосновано. Начисленото количество електроенергия е определено изцяло по показанията от регистри 1.8.3. /Т3/ и 1.8.4. /Т4/ като реално потребление на доставена и неотчетена ел. енергия за посочения период, след проверка на електромера в лабораторни условия. Според съда при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на потребената електроенергия, енергийното дружество има право да начисли допълнителна сума за потребената електроенергия за минал отчетен период за срок от допускане на грешката до констатирането й, не по-дълъг от една година. За извършване на корекция трябва да са налице предходни данни за показанията от всички регистри на електромера – активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно установяването на точното потребено количество електроенергия за едногодишния период, за който е възможна корекция. Според въззивния състав ответникът обаче не е доказал несъответствие с въведените в информационната база данни за периода на корекция, респ. основанието на начисленото допълнително количество електроенергия в хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./. Счел е ,че представеният протокол за монтаж на СТИ от 22.06.2015 г. предвид вписаните показания „0“ само на активните регистри, респ. невписани показания в регистрите 1.8.3. и 1.8.4., не може да послужи за сравнителен анализ с констатираните при проверката данни и да формира непротиворечиво заключение, че начисленото количество електроенергия действително е доставено и потребено в посочения корекционен период.

При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд правилно е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения по покупко-продажба на електроенергия, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Правилен е и изводът, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта.

Основателно е обаче касационното оплакване, че решението е неправилно поради допуснато процесуално нарушение. В случая делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на допуснато нарушение от първоинстанционния съд, което въззивният съд е бил длъжен, но не е поправил (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС). По предявения отрицателен установителен иск ищецът е обосновал правния си интерес чрез съставената от ответника данъчна фактура за сумата 7898,35 лева – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 24.11.2016 г. до 23.11.2017г. Ответникът е оспорил иска и е негова тежестта да докаже тази количествена разлика, респ. възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца-битов потребител. В писмения отговор на исковата молба ответникът е ангажирал съдебно-техническа експертиза, която според естеството на задачите, е следвало съдът да възложи на вещо лице – софтуерен специалист. Само такъв специалист притежава експертно познание да констатира софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, да прочете паметта на СТИ, да установи какви са записаните електромерни показания във видимите регистри, но и да ги съпостави с данните в скрития регистър, да установи кога и по какъв начин са възникнали. Приетото по делото заключение обаче е изготвено от вещо лице-инженер. Според притежаваната експертност, вещото лице - инженер се е ограничило да посочи, че СТИ в обекта не е "смарт" и се е доверило на протокола на БИМ, възприемайки там констатираната "външната намеса в тарифната схема" на СТИ. Въззивният съд е бил длъжен да отчете пропуска на първата инстанция и да допусне повторна експертиза, като назначи вещо лице – софтуерен специалист при детайлизиране на задачите.

Така констатираният порок на решението налага неговата отмяна. С отмяната на решението касационната инстанция е длъжна да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 ГПК).

Новият състав на въззивния съд следва да допусне повторна експертиза и да я възложи на вещо лице-софтуерен специалист, детайлизирайки задачите в следния смисъл: След запознаване с материалите по делото вещото лице да отговори на задачите в писмения отговор на исковата молба, но също и на следните: осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако е налице – по какъв начин и кога е извършено; възможно ли е показанията в скрития регистър да се дължат на грешка, която не се дължи на човешко поведение; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър на СТИ електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ "външна намеса в тарифната схема" на СТИ и какво означава записът в протокола на БИМ – "електромерът не съответства на техническите характеристики"; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за 1-годишния период, за който допълнително е начислена стойността й и възможно ли е тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационното производство.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1798/17.12.2020 г. по в. гр. д. № 1824/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: