Задължително участие на всички съсобственици при иск за нищожност на делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50072

София, 23.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 2063/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50145/04.04.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 446/13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 410/2021 г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. Г. Д., Р. Д. Д., А. Т. М., Л. А. М. и С. Г. Д. /починала в хода на процеса и заместена от Р. Д. Д./ срещу Е. В. В. искове с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 04.07.1978 г. по гр. д. № 1194/1977 г. на Пернишкия районен съд и по обусловените искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците като наследници на Д. Т. Г. са собственици на поземлен имот * с площ 180 кв. м., съставляващ част от УПИ *, *, *в кв. 244 по регулационния план на [населено място], с площ 532 кв. м., и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху 180/532 ид. ч. В останалата част обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване.

На мястото на починалия касатор А. Т. М. в настоящото производство са конституирани наследниците му по закон Т. А. Т. и Л. А. М..

С касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение в описаната част, с довод, че е процесуално недопустимо поради обстоятелството, че по исковете с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН не са участвали като страни всички съсобственици, евентуално, че е неправилно и необосновано.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна в касационното производство Е. В. В., в който се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание изразява същото становище.

Третите лица – помагачи П. В. П., Р. П. М., А. В. М., Н. С. М., К. С. К., М. О. Л., М. Р. П. и Т. М. Р. не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба по предявените искове за прогласяване нищожността на съдебната спогодба са изложени обстоятелства, свързани с неучастие на прекия наследодател на ищците - К. Г. в делбеното производство, приключило със съдебна спогодба, чието прогласяване за нищожна се иска. Същият се е легитимирал като съсобственик на основание наследствено правоприемство от Д. Т. /баща/. Изложени са и доводи за невъзможен предмет на спогодбата – описаният имот не е с площ 300 кв. м.

В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че от момента на спогодбата, съделителите, в чийто дял е поставен процесния имот са започнали да упражняват фактическа власт върху него, като с изтичане на десетгодишен срок са го придобили по давност. Същата е наследник по закон на В. П. М. /син на П. М. Ч.; последният е низходящ на М. П. В./.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

По плана от 1954 г. процесните имоти са с пл. № * и * с обща площ 529 кв. м. По регулационния план от 1993 г. същите са включени в парцел *, отреден за имоти с пл. № *, *, *.

М. П., Д. Т. и Т. В. са придобили правото на собственост върху 328 кв. м. от дворно място в [населено място], м. „Р.“, цялото от 500 кв. м., при съседи на продаваемото място: улица, Г. Н., Р. Г. и път /нотариален акт № 95 от 1922 г./ и върху дворно място от 336 кв. м., цялото от 500 кв. м., при съседи на продаваемото място: П. М., Р. Г., С. Т. и улица /нотариален акт № 6 от 1922 г./. През 1929 г. А. М. е закупил 1/3 ид. ч. от дворни места, м. „Р.“: място от 328 кв. м., при съседи: улица, Г. Н., Р. Г. и път; място от 336 кв. м., при съседи: П. М., Р. Г., С. Т. и улица, които образуват едно общо урегулирано дворно място, при новообразувани съседи: Р. Г., П. М., И. Л. и улица. Продавачите са закупили описаната 1/3 ид. ч. от Т. В. с нотариален акт № 157/1927 г.

С нотариален акт № 71/08.12.1975 г. К. Д. Г. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху дворно място от 100 кв. м. от имот пл. № * от кв. 38 по плана на [населено място], при граници: улица, наследници на А. М. и наследници на Р. Г..

С нотариален акт № 69/08.12.1975 г. В. М. е признат за собственик по наследство, завещание и давностно владение на 19/72 ид. ч. от дворно място от 180 кв. м. от имот пл. № * от кв. 38 по плана на [населено място], при граници: от две страни улици, наследници на А. М. и наследници на Р. Г..

С нотариален акт № 117/10.06.1976 г. К. Ч. /син на М. П./ е продал 7/24 ид. ч. от дворно място от 180 кв. м., съставляващо имот пл. № *, на Г. К., Л. К. и В. С. /последният е прехвърлил през 1993 г. собствените си идеални части на Р. М./.

Видно от съдебна спогодба по приложеното гр. д. № 1194/1977 г. на Пернишкия районен съд, одобрена в съдебно заседание на 04.07.1978 г., в общ дял на съделителите К. А. М. и В. А. М. е поставено урегулирано дворно място, цялото от 300 кв. м., съставляващо по плана на [населено място] имот пл. № * в кв. 38, заедно с построената двуетажна жилищна сграда /дял девети/. Предмет на делбата са имотите, останали в наследство от А. М. А. /починал през 1949 г./, като съделителите К. и В. М. са негови синове. В производството са участвали като съделители лицата С. Б. Г., Т. Б. Г., В. В. М., И. С. И., С. С. Н., Студа С. Д., К. А. М. и В. А. М..

Видно от нотариален акт № 21/09.05.2000 г. М. П. /дъщеря на П. М./ е призната за собственик по наследство и давностно владение върху 5/216 ид. ч. от парцел *, *, *.

С нотариален акт № 59/20.02.2018 г., с който на основание чл. 587, ал. 1 ГПК /въз основа на съдебната спогодба/ А. В. М. /син на В. М./ е признат за собственик на 150/532 ид. ч. и Н. С. М. /съпруга на К. М./ е призната за собственик на 75/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

С нотариален акт № 111/06.11.2017 г. П. В. П. е дарил на сестра си Е. В. В. собствените си 9.5/72 ид. ч. от 180/532 ид. ч., а Р. П. М. - собствените си 18/532 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***.

С нотариален акт № 95/19.03.2018 г. А. и Н. М. са дарили на Е. В. притежаваните от тях 150/532 ид. ч. и 75/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

С нотариален акт № 127/16.04.2018 г. К. С. К. е продал на Е. В. 45/532 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Продавачът се е легитимирал с нотариален акт № 136/1992 г., с който баща му С. К. Ч. му е дарил 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото от 180 кв. м. по нотариален акт, а по скица 165 кв. м. от имот пл. № *, при граници: от две страни улици, наследници на А. М. и наследници на Р. Г./. С нотариален акт № 172/27.09.2018 г. М. О. Л. /като съсобственик на 2/72 ид. ч./, М. Р. П., Л. Р. О., Т. М. Р. и Е. Б. О. /съсобственици на по 1/72 ид. ч. всяка/ са продали на Е. В. собствените си идеални части от поземлен имот с идентификатор ***. Продавачите са се легитимирали с констативен нотариален акт № 140/30.08.2018 г. на основание давностно владение и наследство общо на 6/72 ид. ч.

През 2002 г. е постигната съдебна спогодба за делба между наследниците на К. Г. на имот пл. № * /по гр. д. № 647 от 1996 г./.

Не са събрани гласни доказателства по евентуалното възражение на ответницата. Допуснатите свидетели са заличени по искане на процесуалния й представител. Разпитани са свидетели на ищците, чиито показания касаят отдаването под наем на сградите.

Във въззивното решение е прието, че делбата не е нищожна поради липса на предмет, тъй като към извършването й през 1978 г. имоти № № * и * в кв. 38 по регулационния план от 1954 г. не съставляват дворищнорегулационни парцели – аргумент от чл. 61, ал. 1 ЗТСУ (изм., ДВ, бр. 102 от 30.12.1977 г.). Искът по чл. 75, ал. 2 ЗН не е самоцелен, а с оглед установяване правното положение на неучаствалия съсобственик, поради което когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то следва да докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Релевантният момент, към който се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата, в случая - 04.07.1978 г. При доказателствена тежест на ищците, същите не са доказали кои са всички съсобственици, които е следвало да участват в делбата като съделители, както и че не е участвал съсобственик-наследодателят им К. Г., поради което същата не е нищожна. Само по себе си обстоятелството, че делбеният имот е поставен в дял на някой от съсобствениците не означава, че останалите съсобственици не са участвали в делбата посредством получаване уравнение в пари или други имоти. Дори съдебната спогодба да не е прехвърлила правото на собственост върху съделителите К. и В. М., то тя установява начало на владение. Когато получилият дял съсобственик установи владение върху съсобствения имот и съсобствеността е възникнала от юридически факт, различен от наследяването, намерението за своене на имота се предполага съгласно чл. 69, вр. чл. 83 от ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, поради което не е било необходимо да се манифестира намерение за своене. Владението върху процесния имот е установено от К. М. и В. М. въз основа на съдебната спогодба със знанието на останалите, като същите са упражнявали фактическа власт със съзнанието, че са индивидуални собственици на имота по силата на съдебната спогодба, т.е. упражняваната от тях фактическа власт има характеристиките на владение. Към 1988 г. е бил завършен фактическият състав на придобивната давност. Същевременно, ищците не са доказали, че са смущавали това владение и са осуетили настъпването на правните му последици, до момента в който наследниците са прехвърлили своите идеални части на ответницата. Напротив -показанията на ангажираните от тях свидетели, са относно отдаване под наем на помещения от сградата, но не установяват в кой имот от тези, които се включват в парцела, са се намирали отдаваните под наем помещения в сградата, за да се направи извод, че се владее и теренът.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 2 ГПК с цел преценка допустимост на постановените по делото съдебни актове по исковете с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, предвид данните за неучастие в производството на необходими другари, чието участие е било задължително.

Правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и/или извършване на нова делба принадлежи на участниците в съсобствеността - на лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост. В този смисъл са разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г, т. 1 и тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, както и константната съдебна практика, обективирана в решение № 115 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 2203/2014 г., решение № 484/01.02.2011 г. по гр. д. № 317/2010 г. на ВКС, второ г. о. и др. Задължение на съда е да следи за конституиране в производството на необходимите задължителни другари. Постановеното решение без участието им е недопустимо. Когато въззивната инстанция установи, че не са участвали задължителни другари, следва да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за конституирането им и разглеждане на делото с тяхно участие /тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6/.

Видно от приложеното гр. д. № 1194/1977 г. на Пернишкия районен съд, съделителите, участвали в делбеното дело, са лицата С. Б. Г., Т. Б. Г., В. В. М., И. С. И., С. С. Н., Студа С. Д., К. А. М. и В. /В./ А. М.. След изискване на цитираното дело касаторите – ищци са посочили, че следва да бъдат конституирани като ответници по исковете за прогласяване нищожността на съдебната спогодба участвалите в делбата съсобственици, респективно наследниците им, посочили са адресите на част от тях и са поискали предоставянето на възможност да посочат адресите на останалите /С. Б. Г. и Т. Б. Г./. Представили са удостоверение за наследници на А. М. А., от което могат да се установят наследниците на починалите съделители К. А. М., В. А. М., В. В. М. и И. С. И. и са посочили адресите на съделителите С. С. Н. и Студа С. Д.. Наследници на съделителя К. А. М. са лицата Н. С. М. и А. К. М., на съделителя В. А. М. – А. В. М., на И. С. И. /дъщеря на В. В. М./ - В. В. Х..

Въззивният съд е постановил недопустимо решение, като не е констатирал, че в производството не са участвали задължителни необходими другари и не е процедирал в съответствие с тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, според която, когато въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с негово участие. Тъй като този порок се констатира за първи път пред настоящата инстанция, следва да се обезсилят въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение по исковете с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН и по обусловените искове по чл. 108 ЗС, като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав, който да конституира необходимите другари, чието участие в производството е задължително, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт по делото.

Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 446/13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 410/2021 г. на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 260252/09.03.2021 г. по гр. д. № 68/2019 г. на Пернишкия районен съд, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от К. Г. Д., Р. Д. Д., А. Т. М., Л. А. М. и С. Г. Д. /починала в хода на процеса и заместена от Р. Д. Д./ срещу Е. В. В. искове с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с определение от 04.07.1978 г. по гр. д. № 1194/1977 г. на Пернишкия районен съд и по обусловените искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците като наследници на Д. Т. Г. са собственици на поземлен имот * с площ 180 кв. м., съставляващ част от УПИ *, *, * в кв. 244 по регулационния план на [населено място], с площ 532 кв. м., и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху 180/532 ид. ч.

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за ново разглеждане от друг негов състав в описаната ЧАСТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: