Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане след бягство зад граница

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба в немаловажни случаи, извършена повторно * неоснователност на искане за възобновяване * задочно осъден * отказ да участва лично в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр. София, 06 март 2023 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Илиян Точев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 76 по описа за 2023 г

Настоящето производство е образувано по искане на осъдения В. А. Т., депозирано на 17.01.2023 г, за възобновяване на НОХД № 154/21 по описа на Районен съд, Лом, по което е постановена присъда № 260016 от 2.11.2022 г, влязла в сила на 17.11.2022 г.

С посочената присъда е постановено следното:

Осъденият Т. е признат за виновен в това, че на 15.08.2020 г в [населено място], обл. Монтана., е отнел от владението на Е. В. И. сумата 250 лв, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените му по НОХД № 530/22 по описа на Районен съд, Лом, и наказанието по НОХД № 154/21 по описа на същия съд, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието четири месеца „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 1685/19 по описа на Районен съд, Монтана, което да бъде изтърпяно при „общ“ режим.

Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.

Осъденият моли искането да бъде уважено.

Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо. Подадено е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 24.12.2022 г, когато е задържан за изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда /.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Осъденият Т. е привлечен лично към наказателна отговорност, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК, на 19.02.2021 г. Обявил е за свой адрес за призоваване [населено място], [улица], обл. Монтана. Взета му е мярка за неотклонение „подписка” и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си, без да уведоми компетентния орган.

На 26.02.2021 г е внесен обвинителен акт в съда, като е образувано НОХД № 154/21 по описа на Районен съд, Лом. Делото е насрочено за 26.05.2021 г. В съдебно заседание на посочената дата молителят е бил редовно призован, но не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Делото е отложено за 19.07.2021 г, за когато е постановено принудителното му довеждане. На 19.07.2021 г осъденият е осигурен за съдебно заседание и тогава е проведено разпоредително заседание с негово участие. Делото е отложено за 7.10.2021 г, за която дата е следвало да бъде назначен служебен защитник. Въпреки редовната процедура по призоваването му за съдебно заседание на 7.10.2021 г, молителят не се е явил и не е уведомил съда относно причините за неявяването си. Съдът не е дал ход на делото и отново е постановил принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание, насрочено за 1.12.2021 г. Определението за осигуряване на осъдения не е изпълнено поради ненамиране на лицето на адреса, за което съдът е уведомен с докладна записка, изготвена на 29.11.2021 г. В цитираната докладна записка е отразено, че по данни на майката на молителя, той е заминал на работа в Германия и се установил на неизвестен адрес. Съдът е поискал справка за задграничините пътувания на осъдения, от която е установено, че последното му пътуване е регистрирано на 15.10.2021 г, когато лицето е напуснало страната. В справката е отразено, че към датата 14.02.2022 г, няма данни за завръщането му в страната.

Съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие в отсъствие на подсъдимия с участие на служебен защитник и го е приключил с присъда на 2.11.2022 г. Присъдата не е обжалвана и протестиран и е влязла в сила на 17.11.2022 г.

При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения:

Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото.

По настоящето дело, молителят е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото срещу него наказателно производство. Той е взел участие и в съдебната фаза, но от определен момент на производството се е отклонил, като е заминал извън страната, без да уведоми за новия си адрес.

От изложеното е видно, че молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство от момента на привличането му към наказателна отговорност. Той се е явил и в съдебната фаза, но поради неправомерното си процесуално поведение не е взел участие в процесуалните действия по разглеждане на делото от първата инстанция. При тази хипотеза, следва да се приеме, че осъденият се е отклонил и по този начин е демонстрирал отказ от лично участие в съдебната фаза на процеса, в какъвто случай искането му за възобновяване на наказателното производство не следва да бъде уважено.

По тези съображения, ВКС намери, че искането е неосн ователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. Т. за възобновяване на НОХД № 154/21 по описа на Районен съд, Лом, по което е постановена присъда № 260016 от 2.11.2022 г, влязла в сила на 17.11.2022 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: