Определяне на обезщетение по ЗОДОВ при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр.София, 11.05.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 1611 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. А., чрез адвокат Ж. Ч., срещу въззивно решение № 17/01.02.2021 г., постановено от Смолянски окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2020 г. в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до 5000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно с компенаторна лихва върху тази главница, считано от 31.05.2019 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: при преценката има ли причинени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ и какъв да бъде размерът на обезщетението, съдът какво трябва да вземе предвид и кои обстоятелства да обсъди.

Съставът на Върховния касационен съд дава следните разяснения: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ, от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, съдът трябва да вземе предвид дали обвинението е за едно или повече престъпления, тежестта на същите, извършените следствени действия с участието на страната, вкл. такива, които злепоставят пострадалия пред трети лица или уронват личното му достойнство; броят на проведените разпити в досъдебното производство; наложените мерки за неотклонение, тяхната тежест, продължителност; внасяно ли е делото в съд, личното участие на пострадалия в съдебни заседания, има ли постановена осъдителна присъда от някоя от съдебните инстанции; разгласата и публичността на обвинението. За конкретното увреждане на конкретния индивид и за интензитета на търпените болки и страдания, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, здравето, чувствата, честа и достойнството му. Базата, от която съдът изхожда при определяне на паричния размер на обезщетението по случая, е стандартът на живот в страната и покупателните възможности на населението към датата на увреждането, а още създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, като не следва да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на неоснователно обогатяване. Осъждането (признаването, че ищецът е увреден, съответно незаконността в действията на държавните органи) само по себе си също има ефект на репарация; от значение е има ли съобщение по чл. 11 ЗОДОВ чрез средствата за масова информация. Не е нужно ищецът в исковата молба да излага твърдения относно горните обстоятелства, за да ги вземе предвид съда, доколкото са установени по делото. Само, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, за да има възможност потях да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

По касационната жалба:

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички релевантни обстоятелства, както и необоснованост. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, както и определяне на адвокатско възнаграждение, платимо от ответника в полза на адв. Ч..

Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез прокурор С. от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивният Смолянски окръжен съд, като е отменил частично решенето на първостепенния Девински районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.05.2019 г. до окончателното издължаване.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с постановление от 27.07.2016 г. по ДП № 349 зм 7/2015 г. на ОД на МВР гр. Стара Загора спрямо М. А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1 , във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК , за това, че на 22.01.2015 г. в гр. Стара Загора, в съучастие с неустановено по разследването лице, като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановено по разследването лице, имотна облага, чрез разкриване на банкова сметка в “Банка ДСК“ АД, клон Девин, е спомогнал неустановеното по разследването лице, чрез използването на чужд електронен подпис – на МБАЛ "НИАМЕД" АД, да внесе пред банката неверни компютърни данни досежно самоличността и електронния подпис на наредителя в преводно нареждане, представено по електронен път, и с това причинил на МБАЛ "НИАМЕД" АД гр. Стара Загора имотна вреда в размер на 9 460 лева. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение "подписка". С постановление от 31.05.2019 г. на Районна прокуратура гр. Стара Загора е прекратено наказателното производство по ДП № 349 зм 7/2015 г. на ОД на МВР гр. Стара Загора спрямо А. за посоченото по-горе престъпление поради недоказаност на деянието, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК .

Съдът посочил, че от представените пред районния съд писмени доказателства се установява, че срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, имало е съдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда, отменена от горната инстанция и впоследствие делото било върнато на РП – Стара Загора. Твърдения и доводи „в тази връзка“ обаче не били правени в исковата молба, поради което тези доказателства съдът заявил, че не се обсъждат.

Съдът, също така посочил, че налице били обективните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – подигнато обвинение за извършено престъпление, за което наказателното производство било прекратено, но в тежест на ищеца е да установи какви имуществени вреди (вероятно съдът има предвид неимуществени, защото само такива се търсят) е претърпял и в какво конкретно се изразяват, които да са и в пряка причинна връзка с привличането му като обвиняем. Съдът посочил още, че не се установявало ищецът заради повдигнатото му обвинение да е изпитвал тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, нито пък да е изпитвал страх от неоснователно осъждане или страх от тежко наказание; не била затруднена дейността му. Изводите са на база показания на свидетели, които нямали много непосредствени и детайлни възприятия, не са имали чести и продължителни контакти, поради което и показанията им били фрагментарни, а и възпроизвеждали споделеното им от самия ищец.

В същото време, съдът все пак присъдил обезщетение в размер на 1000 лв., но без да посочи за какви неимуществени вреди, различни от тези, изброени по-горе като неустановени.

Съдът обосновал размера на обезщетението с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД единствено с основанието, поради което е било прекратено наказателното производство. Посочил, че е различен интензитетът и формите на неимуществени вреди, търпени от лице, на което е било повдигнато обвинение за престъпление, извършено от друго лице, от неимуществените вреди, търпени от лице, което е извършило фактическите действия, довели до повдигането на обвинение спрямо него. В постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца било прието, че той е извършил действията по банковите операции, довели до щета, срещу възнаграждение, като е прието, че не се доказва от субективна страна да е действал с пряк умисъл и специална користна цел. Касаело се до две различни хипотези на прекратяване на наказателното производство, което според въззивният съд оказвало влияние при определяне размера на обезщетението по „чл. 3, ал. 1, т. 3 НПК“. Било прието в постановлението на прокуратурата, че обвинението срещу ищеца не е доказано по категоричен и безспорен начин, но обективен факт било, че от действията му е причинена щета за МБАЛ „Ниамед“ АД, гр. Стара Загора.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения, което е в противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД и чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236 ЗЗД.

Въззивният съд е изложил непълни и вътрешно противоречиви мотиви. Не е ясно какво приема въззивният съд – прекратяването на наказателното производство поради недоказаност на обвинението попада ли в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а ако не – по каква причина все пак присъжда обезщетение макар и в намален обем (1000 лв.); приема ли въззивният съд връзка между установените неимуществени увреждания и обвинението в извършване на престъпление. Липсва яснота в мотивите на въззивното решение кои релевантни за спора факти приема за установени и кои не; не са обсъдени всички относими и допустими доказателствени средства, събрани по делото, нито ясно е посочено точно какви са правните заключения на правораздавателния орган, за да постанови крайния резултат.

Според въззивния съд от значение е това, че ищецът е действал противоправно, независимо, че не е установено по надлежен ред, че съответното деяние съставлява престъпление, което му разбиране обаче е в пряко противоречие с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ. Обстоятелството, че наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по цитираната разпоредба, а именно, "... че деянието не е извършено от лицето". (ТР № 3/2005 г. на ОСГТК), т.е., законодателят е определил по този начин обвинението като незаконно. От друга страна, извършването на деянията от А., съответно тяхната противоправност и ощетяването на трето лице са обстоятелства, които не са установени по настоящото дело по правилата на ГПК, а и това няма отношение към незаконността на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, а именно последното е това, за което държавата носи отговорност.

Неправилно въззивният съд е отказал да обсъди надлежно посочени и събрани по делото доказателства, имащи отношение към преценката за конкретното неимуществено увреждане на А., за естеството, продължителността и интензитета на търпените от него болки и страдания. Справедливият размер на паричното обезщетение на неимуществено увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. В случая е нарушен чл. 52 ЗЗД, като въззивният съд е взел предвид единствено основанието, поради което е прекратено наказателното производство, а както стана ясно по-горе, по този въпрос е и неточно приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Необосновано още съставът на Смолянския окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал да е търпял неимуществени вреди от привличането му като обвиняем в извършване на престъпление (независимо, че все пак му е определил обезщетение от 1000 лв., т.е. все някак ищецът е неимуществено увреден). Както многократно съставите на Върховния касационен съд са имали повод да разяснят, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето е изпитвало неудобства, било е притеснено, чувствало се унизено, изпитвало е страх, поради което предвид вида на посочените вреди, съдът не следва да се ограничава до необходимостта от събиране на формални, външни доказателства при установяването им. В същото време, по делото са събрани и гласни доказателства, които сочат и на конкретни проявления на неимущественото увреждане, намиращо се в пряка причинноследствена връзка с незаконното (като резултат) обвинение.

При така установеното, въззивното решение следва да бъде касирано и, доколкото не е необходимо да се повторят или извършат нови съдопроизводствени действия, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

По делото не е спорно, че по описа на ОД на МВР – Стара Загора е образувано досъдебно производство № 439-7/2015/2017 г. То не е приложено по делото (досието е изискано, но не е изпратено; съдът е изискал копие, но е оказано, защото било голямо и, накрая, изпратени са само копия от документи, посочени от ищеца). В отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ е признала, че на 23.01.2015 г. от 17.20. до 17.40 ч. в гр. Девин, в жилище с ползвател М. А., в условията на неотложност, е извършено претърсване и изземване, с цел намиране и изземване на предмети, които са били, или предназначени, или са послужили, за извършване на престъпление, върху които има следи от престъплението, както и всички други предмети, които могат да имат значение за делото. Няма данни по делото, нито твърдения, че към него момент, , би могло да се приеме, че извършваното процесуално действие е с оглед установяване на престъпление, извършено от ищеца.

По делото е представено Постановление на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на 27.07.2016 г. М. К. А. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 212а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за това, че на 22.01.2015 г. в съучастие с неустановено по разследването лице, като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго неустановено по разследването лице, имотна облага, чрез разкриване на банкова сметка в банка „ДСК“ АД, клон Д., е спомогнал неустановеното по разследването лице, чрез използване на чужд електронен подпис – на МБАЛ „НИАМЕД“, гр. Стара Загора, да възбуди заблуждение у служител на банката, като внесе пред банката неверни компютърни данни досежно самоличността и електронния подпис на наредителя в преводно нареждане, представено по електронен път, и с това причинил на МБАЛ имотна вреда в размер на 9 360 лв.

На А. е наложена мярка за неотклонение „подписка“, считано от датата на постановлението.

Няма данни за вида и броя на извършените процесуални действия в досъдебното производство с участието на М. А..

Прокурор от РП – Стара Загора е съставил обвинителен акт по горното обвинение и на 13.10.2016 г. е внесъл обвинителния акт в съда.

По делото е представена присъда № 195//09.11.2017 г. на Старозагорския районен съд, от която настоящият състав приема, че по обвинителният акт е образувано нохд № 303/2016 г. във РС – Стара Загора. С цитираната присъда М. А. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 212а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК и е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, отложена за изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 НК. На А. е наложена още и глоба в размер на 1000 лв.

От съдържанието на мотивите към присъдата се установява, че А. е участвал лично в съдебно заседание, в което е направено искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Няма данни колко съдебни заседания по делото са проведени и по колко от тях лично е участвал М. А., както и какви са причините за евентуалното отлагане на делото.

Първоинстанционното решение е отменено от ОС – Стара Загора с решение № 58/02.04.2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане на първостепенния съд.

От представен по делото съдебен протокол, съдът приема и страните не спорят, че при новото разглеждане е образувано наказателно о.х.д. № 1023/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. В открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2018 г., наказателният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП – Стара Загора за отстраняване на допуснатите при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения: не са изложени всички факти от съставомерно значение; противоречие между фактически формулиране на обвиненията в заключителната част и фактите, изложение в обжалваната част; вътрешно противоречие при изложение на фактите в обстоятелствената част.

Освен лично участие в посоченото съдебно заседание, няма други данни за лично участие на М. А. в други съдебни заседания.

С Постановление от 31.05.2019 г. на прокурор от РП – Стара Загора досъдебното производство в частта, в която е водено срещу М. К. А., е прекратено.

Общата продължителност на наказателното производство е близо 3 години, като в съдебната си фаза то е продължило около 2 години. Установено е лично участие на А. в 2 съдебни заседания. Мярката за неотклонение е била наложена в продължение на 3 г. и 2 м.

М. А. е [дата на раждане] и при образуване на досъдебното производство е бил на 38 години, при прекратяване на наказателното производство – на 42 години, т.е. в активна възраст.

Няма данни за други осъждания, за трудова и обществена заетост. Според обвинителния акт от 13.10.2016 г. А. е неженен, неосъждан, работи като водач на мотокар в „Каменица“ АД, гр. Хасково, с настоящ адрес [населено място] и постоянен адрес [населено място]. Тези данни са приети и в присъдата на РС Стара Загора от 09.11.2017 г.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2019 г. общият доход е в размер на 6592 лв., общият паричен доход е в размер на 6529 лв., общият разход е в размер на 6214 лв.; общият паричен разход е в размер на 6158 лв. Минималната работна заплата е 580 лв.

Свидетелите Е. А. А. и М. С. П. знаят, че М. бил обвинен през 2016 г. за източване на пари, като по него време живеел в Д., откъдето са и свидетелите. Това било известно на хората в града, който не е голям. М. споделил със свидетелите, че се чувства натоварен, бил несправедливо обвинен, не искал да посещава обществени места. Свидетелката А., която има впечатление от две-три срещи през 2016 г. твърди, че по това време М. живеел в Д., искал да се премести поради очерненото име в резултат на обвинението, и сега живеел в Х., заедно с приятелката си. Свидетеля П. мисли, че ищецът през 2016-17 г. живеел в Х., също свидетелства за заявление на М., че поради обвинението смята да промени мястото на живеене, но свидетелят не знае къде е живеел по него време М. и къде е смятал да се мести.

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на М. А. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На А. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняване на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство, като са продължили през цялото време на воденото следствие. От събраните по делото доказателства съдът не приема за установено по безспорен начин, че именно наказателното производство е довело до промяна в местоживеенето на А., съответно до промяна на местоработата; обективни данни по делото изобщо липсват за това къде е работил той през исковия период. Не се установява по надлежен начин и публично разгласяване на наказателното производство сред общността чрез печатни или електронни медии, в населените места, където е пребивавал М. А. или в работната среда. Свидетелите сочат, че за повдигнатото обвинение (и то не в подробности) са разбрали от самия А..

Държавата отговаря за така установеното неимуществено увреждане. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – прекратяването на наказателното производство, в размер на 5 000 лв., изхождайки от формираната съдебна практика и общественоикономическите условия в страната към 2019 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Съдът има предвид продължителността на наказателното производство, като намира, че тя не е прекомерна; наложената мярка за неотклонение – най-леката - „подписка“, която не е ограничила правата на А.; установената интензивност на процесуалните действия спрямо подсъдимия - техният брой и вид в съдебна и досъдебна фаза, двукратното прекратяване на наказателното производство и връщане на прокуратурата от съда; личността на пострадалия; причинените негативни преживявания в емоционален и психологичен план; интензивността на негативните изживявания – в случая ненадвишаващ обичайното. Съдът съобрази това, че не е установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията на А. с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда, делото не е било публично разгласено и незаконното обвинение не е довело до някакви трайни последици и отражение в живота му занапред. Също така, съдът отчита, като обстоятелства, определящи по-висок размер на обезщетението от средния в подобни случаи, следните: престъплението, за което е повдигнато обвинението е тежко по см. чл. 93, т. 7 НК – за „компютърно престъпление“ се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и глоба до 6 000 лв.; провеждане на съдебна фаза в две инстанции – първа и въззивна, както и връщане на делото от второстепенния съд на първоинстанционния за ново разглеждане; постановяване на осъдителна присъда още в първа инстанция при първото разглеждане на делото от РС – Стара Загора и наложените 2 наказания, между които и лишаване от свобода.

В заключение, искът е основателен до размер на 5 000 лв. Искът за разликата до претендираните 20 000 лв. е отхвърлен с влязло в сила решение на районния съд.

По съдебноделоводните разноски:

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът по иска следва да възстанови на М. А. в пълен размер внесените от него държавни такси за всички инстанции – общо 45 лв. и заплатени съдебноделоводни разноски – в случая за копие на документи от първоинстанционното дело: 5 лв.

Адв. Ч. представлява М. А. безплатно по делото във всички инстанции. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА и направеното искане, предвид резултата по делото, съдът следва да определи адвокатско възнаграждение на адвоката. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и конкретно положената работа от адв. Ч., на базата на Наредбата за адвокатските възнаграждения, му определя възнаграждение в размер на 1250 лв. за първа инстанция (предявен е иск с цена от 20 000 лв.), от които съразмерно уважената част от иска (5000 лв.), ответникът следва да му заплати 312 лв. Предмет на въззивното производство е само исковата претенция в размер на 5000 лв. – съдът определя адвокатско възнаграждение от 460 лв., което изцяло трябва да бъде заплатено от ответника. Пред касационната инстанция спорът е за претенция над 1000 лв. до 5000 лв., т.е. с материален интерес от 4000 лв.; адвокатското възнаграждение се определя в размер на 500 лв., платим изцяло от ответника.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 17/01.02.2021 г., постановено от Смолянски окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2020 г. в частта, с която искът на М. К. А. против Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до 5000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.05.2019 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.

и вместо това ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. К. А. обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 1000 до 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.05.2019 г. до окончателното издължаване, както и 50 лв. сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

О СЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Ж. Ч. от [населено място], обл. С., [улица], сумата в размер общо на 1272 лв. - адвокатско възнаграждение по делото във всички инстанции, определено от съда по чл. 38, ал. 2 ЗА, за предоставено безплатно процесуално представителство на М. К. А..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: