Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2022
Уволнение поради закриване на банков офис и липса на задължение за подбор
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Служител оспорва уволнението си след закриването на конкретен банков клон, в който е работил, твърдейки, че работодателят е трябвало да извърши подбор с оставащите служители в населеното място. Върховният касационен съд постановява, че банковият офис представлява самостоятелно обособено звено и неговото цялостно премахване е закриване на част от предприятието. В този случай работодателят има право, но не и задължение да провежда подбор, поради което уволнението е признато за законно.
Какво приема съдът
Закриването на организационно обособен банков офис представлява закриване на част от предприятието, при което работодателят има право, но не и задължение да извършва подбор сред служителите.
Приложени разпоредби
- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ
- чл. 290 ГПК
- чл. 15, ал. 1 ТЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
закриване на част от предприятиетоподборбанков офиснезаконно уволнениепрекратяване на трудов договор
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 32 [населено място] 07.03. 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. д. № 286 от 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 494/ 18.06.2019 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Юробанк България” АД, [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5978 от 18.09.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 14088/2017 г., с което по предявените от Х. А. Х. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със Заповед № 2133/17.05.2016 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 8515.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена отговорността за разноските по делото. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено?“ Този правен въпрос е включен във въпроса, предмет на тълк.д.№ 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС, а именно : „ Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място?“ По задължителен за всички съдилища в страната този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 5/2019 от 26.10.2021 г. по тълк.д.№ 5/ 2019 г., ОСГК, ВКС. Закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. Същевременно към настоящия момент в практиката на ВКС неколкократно е изяснено /пр.: решение № 105/ 26.06.2019 г. по гр.д.№ 3326/ 2018 г., ІІІ г.о., решение №10/ 03.02.2022г. по гр.д.№2665/2019г., 4-то ГО/, че когато работодателят е търговец, неговото предприятие е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка /чл. 15, ал. 1 ТЗ/, но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т.е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност /част от предприятието/ е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. Съдържанието на понятието "част от предприятието" на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка, която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предмета й на дейност, е банковият офис /част от клоновата мрежа на банката - акционерно дружество на територията на страната, наименуван някъде и като финансов център/. Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване /премахване/ като част от структурата на предприятието на търговеца /кредитна институция/ работещите в него подлежат на уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ. Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е извел незаконност на уволнението от обстоятелството, че е извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността на работодателя- пренасочване на дейността на закрития офис към другия действащ в [населено място] офис на банката, а не закриване на част от предприятието. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото, съгласно посочените по-горе правни разрешения, които се споделят напълно от настоящия състав, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено е налице закриване на част от предприятието и за работодателя не съществува задължение да извърши подбор. Той има право да извърши подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции, но не и задължение за това. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК). Установено е по делото, че между ищеца и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало през 2006г. по силата на трудов договор от 16.06.2006 г., сключен с „Алфа Банк“ АД, уредено по правилата на чл.123, ал.1, т.4 КТ след извършеното на 29.02.2016г. прехвърляне търговското предприятие на „Алфа Банк“ АД на „Юробанк България“ АД, по което считано от 01.03.2016 г. ищецът заел длъжността „Ръководител офис, банка“ в „Юробанк България“АД с място на работа: „Юробанк България“ АД, „Алфа Банк - клон България“, „507- офис Л.“. Впоследствие приобретателят на търговското предприятие преустановил дейността на 49 офиса на „Алфа банка – клон България“, които били закрити изцяло и премахнати от щатното разписание, а останалите 31 офиса били прехвърлени към клоновата мрежа на ответника. Офисът, в който работил ищецът, бил сред закритите офиси, като в [населено място] останал да функционира единствено офис „Л.- ФЦ 711“ с увеличена щатна численост. В закрития офис „507- офис Л.“ са работили 5 служители /вкл. ищецът/, трима от които са преназначени в офис „Л.- ФЦ 711“ на ответната банка по силата на сключени през м.04. и м.05.2016 г. допълнителни споразумения, а останалите двама /вкл. ищецът/, са уволнени, без да е извършен подбор. Конкретно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя – ответник, със Заповед № 2133/ 17.05.2016 г. при неспазен срок на предизвестие / връчено на 13.05.2016г./ на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- „поради закриване на част от предприятието”, считано от 1.06.2016 г . При така установените факти извършеното уволнение е законно. Банковият офис притежава характеристиката на относително самостоятелна организационна структура с различни длъжности за обслужването на клиенти и ръководство на звеното. Преустановяването на дейността на банковия офис, в който работи ищецът и премахването му от структурата на предприятието на банката-ответник е основание да бъде прекратено трудовото правоотношение на работниците и служителите в закриваната част от предприятието. Работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, той е разполагал с правото да осъществи такъв. Неупражняването на това право не прави уволнението незаконно. Неоснователни са доводите на ищеца, че не е налице закриване на част от предприятието, тъй като дейността на закритото звено не е преустановена изцяло за в бъдеще. Задължителното тълкуване е в смисъл, че следва да се преустанови изцяло за в бъдеще дейността, осъществявана в закритото звено, а не дейността на работодателя въобще. В специфичната хипотеза, когато работодателят е банка, той има право да прецени в кое населено място каква клонова мрежа да поддържа. При наличие на повече от един клон той може да закрие други и това съставлява закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ, независимо, че не е преустановена банковата дейност на друг клон. Неоснователен е и доводът, че е налице вътрешно-организационно преустройство, а не закриване на част от предприятието. Съгласно установената практика /срв. решение № 228/ 02.05.2019 г. по гр.д. № 782/ 2018 г., ІІІ г.о., ВКС/ вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато банката-работодател закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Когато банката закрива окончателно и занапред едно или повече свои структурни звена, действали на една и съща територия (населено място, община, област или регион), които са били част от структурата на предприятие на друга банка, вляла се в нея или на придобито предприятие на друга банка или на клон на чуждестранна банка, регистриран на територията на Република България, се касае за закриване на част от предприятието. Неоснователно е и твърдението, че офисът, в който е полагал труд ищецът до уволнението, не съставлявал обособено звено. Схемата на клоновата мрежа на банката, щатното разписание и длъжностните характеристики на служителите в закрития клон сочат обратното. Офисът е бил обособен структурно, има самостоятелно ръководство /управител/ и подчинени служители. Това е достатъчно, за да се приеме, че същият е самостоятелна част от предприятието на търговеца, която той може да реши да закрие. Както е изяснено в цитираното по-горе решение, организационно-управленската обособеност е решаващият критерий за установяване дали се касае за самостоятелно структурно звено, представляващо част от предприятието на банката. Този критерий може да е съчетан с териториална, функционална и с финансово-икономическа обособеност, но наличието на такива не е решаващо за дефиниране на понятието „част от предприятието“ на работодателя. Що се касае до доводите за липса на представителна власт на лицата, подписали предизвестието и заповедта за уволнение, като основание на искането за обявяване на уволнението за незаконно – тези доводи също са неоснователни. Още в първоинстанционното производство е прието като доказателство нотариално заверено пълномощно №6215 от 02.08.2012г., съгласно което на подписалите предизвестието и заповедта лица надлежно е учредена представителна власт. Д. на такава представителна власт е допустимо и с оглед постановките на ТР№6 от 11.01.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГК на ВКС. По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника - касатор, следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер 1290,61лв. Релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на разноските за възнаграждение на представителя на касатора е неоснователно - възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявените искове, естеството на повдигнатите правни въпроси и обема на извършените процесуални действия от представителя, не е и в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата. Разноски за ответника по касационната жалба и ищец в производството не се следват. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 5978 от 18.09.2018г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д.№ 14088/2017 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. Х., ЕГН [ЕГН], против „Юробанк България” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2133/17.05.2016 г., и за заплащане на 8515.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.06.2016 г. до 01.12.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Х. А. Х., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Юробанк България” АД, [населено място], 1290,61лв. /хиляда двеста и деветдесет лева, шестдесет и една стотинки/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.