Прекратяване по давност и помагачество при данъчни престъпления с фиктивен транспорт

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване на данъци с участието на длъжностно лице * съдебно-счетоводна експертиза * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * конфискация на налично имущество

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

Гр. София, 20 февруари 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

С участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1111/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адв. С. Г., защитник на подс. Г. К. К., на адв. Е. П., защитник на подс. В. В. В. и на адв. И. П., защитник на подс. Е. Р. О. против присъда № 1/15. 01. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 856/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на адв. Г. са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила е защитено с доводи за противоречия в обвинителния акт относно времето и мястото на извършване на деянието, неправилен доказателствен анализ и предположения относно правно значимите факти. Твърди се, че фактическите констатации на въззивния съд не се подкрепят от доказателствата по делото и се настоява касационната инстанция да даде безрезервно доверие на обясненията на подсъдимите и по-специално на тези на подс. К.. Оспорват се заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Сочи се, че тези процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон и се отправя искане съдебният акт да бъде отменен в осъдителната му част като подсъдимият бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.

Жалбата на адв. Е. П. съдържа оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в игнориране на задължението за разкриване на обективната истина, превратна интерпретация на доказателствата и неоснователно дискредитиране на обясненията на подсъдимите и подкрепящите ги гласни и писмени доказателства за реално извършени вътреобщностни доставки (ВОД). Защитникът твърди, че мотивите към въззивната присъда не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Сочи, че тези нарушения на правилата за анализ и оценка на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон и до явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане с указания по прилагане на закона или за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

С жалбата на адв. И. П. също са релевирани всички касационни основания. Оспорен е изводът на въззивната инстанция за безспорна доказаност на обвинението, като е поставен акцент върху справките от Главна дирекция „Гранична полиция“ и от Агенция „Пътна инфраструктура“ за непълнота на данните за напускащи страната превозни средства. Твърди се, че освен тези документи са игнорирани и показанията на свидетелите – шофьори към фирмите на подсъдимите, както и съдебните поръчки до /държава/ и /държава/, установяващи съществуването на фирмите – получатели на стоката. Сочи се, че освен нарушения на чл. 13 и чл. 14 от НПК е допуснато и нарушение на принципа на непосредственост, тъй като и съдебните поръчки до /държава/ и /държава/, и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза са допуснати от друг състав на въззивния съд. Поддържа се, че вследствие тези процесуални нарушения е приложен неправилно и материалният закон и е наложено явно несправедливо наказание. В допълнение към касационната жалба са изложени и доводи за изтекла давност за наказателно преследване и е направено искане за прекратяване на наказателното производство.

В съдебно заседание защитникът на подс. К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения като пледира за отмяна на въззивната присъда и за оправдаване на подсъдимия, а ако доводите му за неправилно приложение на материалния закон не бъдат възприети, настоява делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подс. Г. К. се солидаризира с доводите на защитника си и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. В. излага доводи за изтекла абсолютна давност и пледира присъдата да бъде отменена в частта, касаеща подзащитния му, като наказателното производство спрямо него да бъде прекратено.

Подс. В. В. настоява наказателното производство спрямо него да бъде прекратено.

Защитникът на подс. О., основавайки се на волята на подзащитния си, също излага съоражения за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната давност.

Подс. О. се позовава на изтеклата абсолютна давност и моли за прекратяване на наказателното производство .

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подс. К. и пледира в тази част въззивната присъда да бъде оставена в сила. Намира, че са налице предпоставките на чл. 81 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК за прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимите О. и В..

Необжалвалите присъдата подсъдими Б. А., Е. Б. , В. М. и С. З. , редовно призовани, не участват лично или чрез защитник в касационното производство и не изразяват становище по основателността на жалбите и законосъобразността на присъдата.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 31/22. 03. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 2575/2017 год ., Специализираният наказателен съд (СНС) е признал подсъдимите за виновни както следва:

1. Подс. Б. М. А. – в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание седем години лишаване от свобода; в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода, както и в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7 вр. чл. 26, ал. 1вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. А. е наложено най-тежкото наказание, а именно седем години лишаване от свобода и е определен съответен първоначален режим на изтърпяването му;

2. Подс. В. Г. М. – в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 НК я осъдил на четири години лишаване от свобода; в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, както и в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 23 от НК ѝ наложил най-тежкото измежду така определените наказания – четири години лишаване от свобода и определил съответен първоначален режим на изтърпяването му;

3. Подс. С. В. З. – в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода; в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което по реда на чл. 54 НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода и конфискация на 1/6 идеална част от недвижим имот, негова собственост; в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което по реда на чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода и конфискация на 1/6 идеална част от недвижим имот, негова собственост, като на основание чл. 23 от НК му наложил най-тежкото измежду така определените наказания – пет години лишаване от свобода при съответен първоначален режим на изтърпване, към което присъединил отчасти наказанието конфискация;

4. Подс . В. В. В. – в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, както и на конфискация на лек автомобил, индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер;

5. Подс. Е. Р. О. – в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години;

6. Подс. Г. К. К. – в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което го осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, като му наложил и кумулативно предвиденото наказание конфискация на лек автомобил, индивидуализиран по марка, модел и регистрационен номер;

7. Подс. Е. А. Б. – в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за което го осъдил на три години лишаване от свобода, както и в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което също го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК му наложил най-тежкото измежду така определените наказания – три години лишаване от свобода чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години .

В тежест на подсъдимите били възложени направените по делото разноски.

По протест на прокурора и по жалби на подсъдимите в САС като правоприемник на закрития Апелативен специализиран наказателен съд било образувано в. н. о. х. д. № 856/2022 год. С присъда № 1/15. 01. 2024 год. първоинстанционният съдебен акт бил отменен както следва:

1. В частта, с която подс. З. е признат за виновен и осъден по всички повдигнати обвинения, като вместо това е оправдан изцяло по всяко едно от тях;

2. В частта, с която подсъдимите А. и М. са признати за виновни и осъдени по обвинението за участие, а подс. А. – и за ръководене на организирана престъпна група за периода от началото на месец юли 2008 год. до неустановена дата в началото на юни 2010 г., която да е била създадена с користна цел, като съдът ги е оправдал за посочения период, по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 2 (ал.1 за подс.Б.), пр.2 НК и е преквалифицирал деянието им по чл. 321 , ал. 6 от НК, за което при условията на чл. 55 от НК им наложил наказания пробация.

3. В частта относно определеното общо най-тежко наказание по чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимите А. и М. и режима на изпълнение на наложените им наказания.

Въззивната инстанция изменила присъдата в следните части:

1. В частта, с която подсъдимите А., Б. и М. са признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения по чл. 321, ал. 3, пр.2, т. 1, вр. ал. 2 пр. 2 от НК, (вр. ал.1 за подс. Б.), като на основание чл.304 НПК ги оправдала по обвинението в персоналния състав на групата в този период да е участвал и подс. З..

2. В частта, с която подсъдимите А. , М. , К., В. и О. са били признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 вр. чл. 26 , ал.1 вр. чл. 20 НК, като ги е оправдала по обвинението да са извършили деянието в съучастие с подс. З..

3. В частта, с която подсъдимите О., В. и К. са признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като е внесла корекции относно периода, в който са подпомогнали подс. Б. и относно размера на укрития с тяхна помощ данък.

4. В частта относно наложените на подсъдимите наказания, като е намалила тези на подсъдимите А. и М. и е отложила изтърпяването им на основание чл. 66 от НК; тези на подс. Б. и определения му от СНС изпитателен срок; индивидуализирала е при условията на чл. 55 от НК тези на подсъдимите В., К. и О. и е намалила изпитателния срок по чл. 66 от НК.

5. В частта относно разноските, възложени на всеки от подсъдимите.

В останалата ѝ част присъдата на Специализирания наказателен съд е потвърдена.

По жалбите на защитниците на подсъдимите О. и В. :

Жалбите са допустими, тъй като са подадени от легитимирани субекти в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Независимо от констатацията за допустимостта им касационната инстанция не следва да ги разглежда по същество предвид основателността на направеното в съдебно заседание искане за прекратяване на наказателното производство.

За престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал.1 от НК, за което са били обвинени и осъдени подсъдимите, е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години, както и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. С оглед максималния размер на наказанието лишаване от свобода наказателната отговорност за това престъпление се погасява след изтичане на предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК десетгодишен срок, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на петнадесет години. Подс. О. е признат за виновен и осъден за извършване на престъплението в периода от 09. 08. 2008 год. до 12. 05. 2009 год . , а подс. В. – в периода от 12. 11. 2008 год. до 10. 07. 2009 год . Петнадесетгодишната абсолютна давност е изтекла на 12. 05. 2024 год. за подс. О. и на 10. 07. 2024 год. за подс. В.. При положение, че и двамата не желаят наказателното производство да продължи, а напротив – изрично настояват за прекратяването му, касационната инстанция следва да отмени съдебните актове на закрития понастоящем СНС и на САС в частта, с която тези подсъдими са осъдени за посоченото данъчно престъпление и да прекрати наказателното производство срещу тях.

По жалбата на защитника на подс. К. :

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъдат разгледани преди всички останали, защото предпоставка за правилното приложение на материалния закон е изрядната процесуална дейност на долустоящите съдилища във връзка с установяване на фактите.

Като съобрази посоченото в решение от 21. 10. 2021 год. по дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС), касационната инстанция прие, че независимо от разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от НПК следва да вземе отношение по възражението за недостатъци в обвинителния акт. Твърденията за противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива му относно времето на извършване на инкриминираните посегателства срещу фиска биха били основателни само ако се разглеждат изолирано от съответните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), които дефинират понятието „данъчен период“ и регламентират задължението за подаване на справка-декларация. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС същата ведно с останалите изискуеми от закона документи се подава до четиринадесето число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, а чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС посочват, че данъчен период по смисъла на закона е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация, както и че той е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава осемнадесета, какъвто не е настоящият казус. Именно с оглед тези законови положения в обстоятелствената част на обвинителния инструмент по отношение на подс. К. са посочени данъчни периоди от м. декември 2009 год. до м. юни 2010 год., за които обаче справки-декларации са подадени до четиринадесето число на следващия месец, като продължаваното престъпление е приключило с депозиране на такава на 08. 07. 2010 год. Колкото до мястото на извършване на деянието, то безспорно е в [населено място], защото това е мястото, където подс. Б. А. е подал инкриминираните справки-декларации и всички съпровождащи ги документи, в това число и фактурите, предоставени му от подсъдимите К., В. и О.. Това е така, защото дейността на помагача е функционално свързана с тази на извършителя и за помагачество може да се говори само ако има извършено деяние от последния.

Неоснователни са и възраженията, отнасящи се до аналитичната дейност на въззивния съд. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че настоящият състав не дължи отговор на твърденията, че фактическите констатации на САС не се подкрепят от доказателствата по делото. По своята същност те представляват оплакване за необоснованост на въззивния съдебен акт, която обаче не е въздигната от законодателя в самостоятелно касационно основание и остава извън проверката по глава двадесет и трета от НПК. В обхвата ѝ се включва само спазването на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Непредубеденият прочит на материалите по делото не показва апелативният съд да се е дистанцирал от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК. Както обясненията на подсъдимите, така и показанията на свидетелите са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно действителното им съдържание и без да им бъдат придадени смисъл и значение, каквито те не притежават. Всички гласни доказателствени средства са анализирани грижливо, откроени са противоречията между тях и са изложени солидни аргументи относно истинността или недостоверността им. Същият прецизен и задълбочен подход САС е демонстрирал и спрямо заключенията на многобройните експертизи и значителната по обем счетоводна документация.

Не издържа на касационната проверка възражението, че съдът е прехвърлил доказателствената тежест от прокурора върху подсъдимия. В протоколите от съдебните заседания не фигурират подобни указания към жалбоподателя и към останалите подсъдими. Тезата не може да бъде обоснована нито с предприетите действия за разкриване на обективната истина, нито със съображенията да бъде уважено или отхвърлено едно или друго доказателствено искане на страните. Изложената аргументация в мотивите към въззивната присъда също не навеждана подобен извод.

Не се основава върху материалите по делото оплакването на касатора за недопустимо предположение относно недействителността на декларираните от подс. А. ВОД и относно действията на касатора, с които той го е подпомогнал да извърши престъпното посегателство. Твърденията на защитата щяха да бъдат верни, ако контролираната инстанция се беше позовала само и единствено на справките от ГД „Гранична полиция“ и Агенция „Пътна инфраструктура“, защото наистина и в двата документа е направена изрична уговорка за непълнота на данните. Отчитайки това обстоятелство и съобразявайки значимостта на въпроса за реалността или фиктивността на доставките, решаващият съд е потърсил и други доказателства за обсъжданото обстоятелство. Такива е открил най-напред в показанията на свид. А. П., който добросъвестно е посочил, че е поел предложението на непознато нему лице да регистрира на свое име фирма в /държава/ срещу обещание за ежемесечно заплащане на парична сума, което така и не било изпълнено, а единственото му посещение в [населено място] е свързано с регистрацията на дружеството и с подписване на пълномощно на трето лице. В същото време свидетелят е бил категоричен, че не е разполагал с печат и счетоводство на /фирма/ (фирма), не е имал на разположение работници и складова база в /държава/ , не е извършвал каквато и да било дейност от името на посоченото дружество и по-специално не се е занимавал с внос на плодове и зеленчуци в тази страна от България, нито е имал средства да се разплати с евентуален доставчик. Заявеното от свидетеля е било потвърдено и от заключението на графическата експертиза, съгласно което върху нито един от документите за съответните ВОД не фигурира негов подпис .

За извода за отсъствие на реални доставки към /фирма/ (фирма) от съществено значение са били и данните, получени от румънските компетентни власти вследствие изпълнението на изпратена им от САС Европейска заповед за разследване (ЕЗР). В разпита си пред съда на замолената държава свид. Г. М. Д. е потвърдила заявеното от свид. П., сочейки, че не го познава; че е контактувала единствено с български студент с малко име А.; че той ѝ представял документи за вътреобщностно придобиване от Република България с доставчик /фирма/, но не и такива, удостоверяващи последващата продажба на огромния запас от нетрайни стоки – плодове и зеленчуци, за което тя изрично предупредила лицето; че опитът на румънските данъчни власти да извършат проверка бил неуспешен, тъй като въпросният А. преустановил всякакви контакти с нея.

Тук е мястото да се отбележи и неоснователността на възражението за допуснато съществено нарушение на принципите за непосредственост и неизменност на съдебния състав. Действително ЕЗР е била изготвена от друг въззивен състав, който е приобщил към доказателствената съвкупност протокола за разпит на лицето. Контролираната инстанция е съобразила това обстоятелство и именно поради това с нарочно определение е допуснала повторното издаване на ЕЗР като изрично е прочела документите, удостоверяващи изпълнението ѝ. Тези действия са в съответствие с изискванията на чл. 18 и чл. 258 от НПК, защото посредством тях решаващият сам е допуснал и събрал показанията на свидетелката. Доводът на защитата, че следва отново да се издаде ЕЗР със същото съдържание и да се сезира повторно изпълняващата държава да извърши същите по обем и насоченост действия указва на краен формализъм и на неразбиране на същността на обсъжданите принципи. При положение, че е извършена вярна преценка, че не е наложително искането в ЕЗР да бъде разширено с отправяне на нови въпроси към разпитаното лице, както и че то е отговорило изчерпателно на вече поставените му такива, не е съществувала необходимост от издаване на нова ЕЗР.

В изобилната документация, изпратена от компетентните власти на /държава/ , въззивната инстанция е намерила още едно потвърждение на извода, че инкриминираните фактури, издадени от името на управлявания от подс. /фирма/, не отразяват действително извършени международни превози. Съобразено е, че изпълнените на досъдебното производство следствени поръчки установяват, че всички дружества-получатели на стоката в /държава/ и /държава/ , в това число и /фирма/ (фирма), не са извършвали реална търговска дейност, защото не са били кадрово обезпечени, нито са разполагали с материална база. Освен че не са притежавали собствени офиси, складове и магазини, нито са ползвали такива под наем, на заявените при регистрация адреси не са били установени нито лицата, които са собственици на капитала на дружеството, нито тези, които го представляват по документи – достатъчно е в тази насока да се спомене, че именно /фирма/ е имало краткосрочен договор за наем, след изтичане на който е напуснало адреса и на наемодателя или на свид. Г. М. Д. не са били оставени каквито и да било координати за връзка с пълномощника на управителя.

Несъстоятелен е упрекът за безкритично възприемане на резултатите от извършените данъчни проверки, обективирани в ревизионните актове. Съдът е съобразил забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК и не им е придал по-голяма доказателствена тежест отколкото действителната им такава. Именно защото извършването на данъчни проверки и ревизии е изцяло подчинено на правилата на ДОПК, констатациите в ревизионните актове са били проверени със способите на НПК и контролираната инстанция е гласувала доверие на тези доказателствени средства едва след като ги е съпоставила грижливо с всички останали доказателствени източници по делото и след като е установила еднопосочност на съдържащата се в тях информация относно отсъствието на реално участие в търговския оборот на фирмите получатели по съответните ВОД. Свидетелките И. Н. , М. Д., Н. П. и Н. Н. – С. са били разпитани подробно за реда и начина на извършване на проверките и са потвърдили пред първостепенния съд заключенията в съставените от тях ревизионни актове, като са разяснили какви действия са предприели, откъде са черпили информация и защо са направили един или друг извод.

Съдът не е оставил без внимание и показанията на свидетелите Д. К. и Ю. С. и по-специално твърденията им, че като шофьори във фирмата на подс. К. са извършвали доставки на плодове и зеленчуци в /държава/ . За да приеме, че те не разколебават извода за фиктивност на инкриминираните ВОД, съдът е отчел, че и двамата са посочили, че доставките са извършили в Б. или К., но не и в К., където се намирало складово помещение на /фирма/ (фирма) съобразно съобщеното от лицето А. на свид. Г. М. Д..

От изложенотото следва неоснователност и на друго възражение на защитата на подс. К. – че констатациите за фиктивността на ВОД са основани само върху липсата на реквизити в наличните превозни документи и върху отсъствието на част от документацията, необходима за законосъобразното извършване на международен превоз на стоки. Коментираните обстоятелства са били обсъдени в контекста на всички останали гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и след като е установено, че не се касае за неволен пропуск при съставяне на документите, същите законосъобразно са оценени като косвени доказателства в подкрепа на обвинението.

Няма основания, изводими от материалите по делото, да бъдат възприети възраженията срещу заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Твърдението, че същите представляват препис на приложените по делото ревизионни актове, може да бъде отнесено към експертизите, назначени от разследващия орган на досъдебното производство. Пропуска се обаче, че САС е основал изводите си не на тях, а на онези заключения, които е допуснал и приел в хода на въззивното съдебно следствие. Нито начинът на поставяне на задачите, нито отговорът на поставените въпроси дава основание да се счита, че експертите са ползвали констатациите от извършените данъчни проверки. На вещите лица е било възложено да систематизират счетоводните документи по данъчни периоди, по получатели на ВОД и по фирми, осъществили транспорта до тези получатели; да посочат стойността на фактурираните транспортни разходи от всяко от трите транспортни дружества, управлявани съответно от подсъдимите К., О. и В., а също така да изчислят размера на евентуално дължимия ДДС от доставчика /фирма/. На тези въпроси експертите са отговорили стриктно, като са извършили съответните математически операции, за да посочат какъв данък би дължало дружеството на подс. А., ако декларираните ВОД не са осъществени реално. Предмет на експертното им изследване не е било дали ВОД са действителни или фиктивни и това е обяснимо, защото въпросът е фактически и не изисква специални знания.

Най-сетне, несподелен от касационната инстанция е упрекът, че САС е игнорирал обясненията на подсъдимите и по-специално тези на касатора К.. В принципен план за пренебрегване на едно или друго доказателствено средство може да се говори само когато съдът е оставил без внимание съдържащата се в него информация, интересуваща процеса, т. е. когато не са изпълнени процесуалните задължения за обсъждането му само за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници; когато не е извършен анализ на свидетелските показания или обясненията на подсъдимия от гледна точка на пълнота , убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност или пък когато избирателно са ползвани части от тях, като са извадени от контекста на цялостния разказ на разпитаните лица. Настоящият случай обаче не е такъв. Контролираната инстанция е отделила специално внимание на твърденията на всички подсъдими на л. 187 – 193 от мотивите към въззивната присъда и след като е съобразила двойствената им природа коректно е посочила в кои части обясненията им заслужават доверие, защото са ясни и последователни и се намират в унисон с други доказателства и за кои обстоятелства не следва да бъдат кредитирани, тъй като обективират единствено защитната позиция на подсъдимите. Изводите ѝ за недостоверност на посоченото от подс. К. за реално осъществявани международни превози на стоки също не са произволни. Те се отличават със задълбоченост, логичност и изчерпателност и се основават на обстоятелството, че обясненията на касатора са опровергани от всички посочени по-горе доказателствени средства, поради което остават изолирани. При това положение настоящият съдебен състав не би могъл да подмени вътрешното убеждение на въззивния съд и да признае обясненията на подсъдимия за истинни и правдиви, в каквато насока са претенциите в касационната жалба.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав не констатира да са допуснати претендираните в сезиращия документ съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, поради което няма основание за отмяна на проверяваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е изведено в касационната жалба като последица от неспазване на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност. След като правно значимите обстоятелства са изведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, материалният такъв е приложен правилно спрямо тях. С предоставянето на инкриминираните фактури, в които е документиран неосъществен реално транспорт до фиктивния получател на стоката, подс. К. е създал условия и предпоставки подс. А. да извърши престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Подс. К. е действал като помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, защото с деянието си е улеснил подс. А. да избегне установяването и плащането на ДДС в особено големи размери за общо шест данъчни периода. Фактурите са с невярно съдържание и посредством включването им в съответните дневници на /фирма/ са послужили като привидно основание за приспадане на данъчен кредит, на какъвто дружеството на подс. А. няма право, защото няма действително извършени доставки на стоки на съконтрагент в друга държава-членка на ЕС. При това положение, след като деянието на подс. К. осъществява състав на престъпление, настоящият състав не би могъл да удовлетвори искането в касационната жалба за оправдаването му. Тези правомощия върховната инстанция по наказателни дела може да упражни само ако описаната в мотивите фактическа обстановка сочи на несъставомерно деяние, какъвто не е настоящият казус .

С жалбата на подсъдимия не е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК е процесуална пречка касационният съд да се произнесе по справедливостта на наложеното наказание.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 31/22. 03. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 2575/2017 год. по описа на Специализирания наказателен съд и въззивна присъда № 1/15. 01. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 856/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, в ЧАСТТА ИМ , отнасяща се до извършено от подсъдимите В. В. В. и Е. Р. О. престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. 80, ал. 1, т. 3 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу тях.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата ѝ обжалвана част, отнасяща се до осъждането на подс. Г. К. К. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК .

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.