Отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с предходни съдебни актове

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 46

гр. София, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 347 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Делото е образувано по молба на Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. за отмяна на решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на ВКС, І г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

В молбата се твърди, че горепосоченото решение противоречи на влезлите преди него в сила: решение № 102/23.04.2014 г. по гр. д. № 6423/2013 г. на ВКС (приключващо производството по гр. д. № 661/2012 г. на РС – Силистра), решение № 246/18.06.2015 г. по гр. д. № 1012/2014 г. на РС – Силистра и решение № 178/12.05.2016 г. по гр. д. № 728/2015 г. на РС – Силистра, постановени по спор между същите страни, за същото искане и на същото основание. Излага се, че с решението, чиято отмяна се иска, са разрешени по различен от влезлите в сила предходни решения начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които е формирана сила на пресъдено нещо. Молителите се позовават на постановките на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, за да обосноват становището си, че с решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на ВКС, І г. о. е дадено различно разрешение на въпроси (за законността на канализацията и дали запушването й е основателно или неоснователно действие), вече разрешени с влезлите преди тях съдебни решения. Твърдят, че между диспозитивите на решенията по предходно проведените три производства с един и същи предмет – възстановяване на канализация и произтичащите от увреждането й вреди за различни периоди от време, е налице съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

От насрещната страна Ж. Т. Ж. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на сочения от молителите идентитет между делата.

С определение по чл. 307, ал. 1 ГПК № 40/6.03.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане по същество от Върховния касационен съд.

В проведеното открито съдебно заседание Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М., чрез процесуалния им представител адвокат Г., поддържат подадената молба.

След като разгледа молбата за отмяна и материалите по делото, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 49/21.05.2018 г. по гр. д. № 66/2018 г. на Окръжен съд – Силистра и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. срещу Ж. Т. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация на цеха за производство и продажба на закуски с административен адрес [населено място], [улица], ет. 1, обект 12 „А“, с идентификатор *****, като демонтира увредената РVС тръба с Ф-110 мм и монтира нова, която да се подвърже към запазения тръбен участък, водещ до дворищната шахта. Касационното обжалване на въззивното решение е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановено възстановяване на съоръжение, което не може да бъде използвано по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания. По така формулирания въпрос ВКС е дал отговор, че съдът не може да задължава извършване на действия, включително и за възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на императивни нормативно установени изисквания; посочил е, че премахването на съоръжение, което не съответства на нормативно установените изисквания за изграждането му не е неоснователно действие, обратното – изграждането на такова съоръжение е неоснователно действие. За да приеме иска за неоснователен, касационната съдебна инстанция е приела, че процесната канализация е била изградена без одобрен проект и в нарушение на нормативните изисквания за ширина на тръбата и за наклон, поради което е неподходяща за отвеждане на промишлени води за стопанска дейност. Посочила е, че не е налице причинна връзка между поведението на ответника след премахване на циментовата тапа (шапка) и невъзможността ищците да ползват имота си по предназначение, тъй като причината канализационната инсталация да не може да работи нормално е изграждането й в нарушение на нормативните изисквания за това. Ето защо е заключила, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.

Производството по гр. д. № 661/2012 г. на Районен съд – Силистра е било образувано по искова молба на Ф. М. С. и В. М. С., с която срещу Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. са били предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при участието по делото на Г. Г. М. - трето лице помагач на страната на ищците. Ф. С. и В. С. са твърдели, че са собственици на следния търговски обект: цех за производство и продажба на закуски, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, обект 12А, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, по отношение на който тяхната майка Г. Г. М. притежавала пожизнено вещно право на ползване съвместно с тях. Ответникът Ж. Т. Ж. бил собственик на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в съседство с обекта, собственост на двамата ищци, в който обект се намирала точката на включване на отводнителния канал на цеха за производство на закуски в общата канализация. Изложили са, че до средата на м. май 2010 г. притежаваният от тях обект бил експлоатиран по предназначение от ползвателката Г. Г. М., регистрирана като ЕТ с фирма „Гериатрика-Г. М.”, но от 1.06.2010 г. използването на обекта станало невъзможно, тъй като ответниците зациментирали отводнителния му канал в точката му на включване в общата канализация. Като са посочили, че извършеното по този начин неправомерно действие съществено ги затруднява в упражняването на правото им на собственост, ищците са поискали от съда да осъди солидарно ответниците да възстановят нормалното функциониране на отводнителната канализация в обекта им, като отпушат отводнителния му канализационен клон в точката му на включване към общата канализация, която точка се намира в магазина за хранителни стоки на първия ответник, както и да не извършват в бъдеще нерегламентирани действия върху инсталациите и съоръженията в притежавания от тях цех за закуски, водещи до нарушаване на нормалната му експлоатация, както и да заплатят солидарно на всеки от ищците обезщетение за вреди от невъзможността да се ползва обекта за периода 1.06.2010 г. – 1.04.2012 г. , ведно с обезщетение за забава.

Съгласно влезлите в сила решения в това производство, приключило с постановяването на решение № 102/23.04.2014 г. по гр. д. № 6423/2013 г. на ВКС, І г. о., искът по чл. 109 ЗС, предявен срещу Т. Ж., е бил отхвърлен като неоснователен, а същият иск срещу Ж. Ж. – отхвърлен като погасен чрез изпълнение в хода на делото; частично са били уважени исковете по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По гр. д. № 1012/2014 г. на Районен съд – Силистра Г. Г. М. е предявила срещу Ж. Т. Ж. искове по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените вреди в резултат на невъзможността да ползва своята 1/3 ид. част от „Цех за производство и продажба на закуски”, с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, обект 12А, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], под формата на среден пазарен месечен наем, за периода от 1.06.2010 г. до 14.05.2013 г., в общ размер от 5 292.36 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 1 363.01 лв., ведно със законната лихва. Съдът е уважил изцяло исковите претенции, като се е позовал на установителното действие на постановеното решение по гр. д. № 6423/2013 г. на ВКС, І г. о. в отношенията между страните, като е приел, че със сила на пресъдено нещо са били установени обстоятелствата относно дължимите от ответника обезщетения. Визирал е, че с посоченото решение е било установено както противоправното поведение на ответника, така и продължителността на вредоносното действие, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, както и дължимостта на обезщетението на Г. М.. Изложил е, във връзка с доводите на Ж. Ж. по делото, че за основателността на претенцията е без значение обстоятелството дали водопроводната инсталация е била законосъобразно изградена или не, но въпреки това и като се е позовал на съдебно-техническата експертиза по делото, е заключил, че въпросната инсталация е била законосъобразно изградена и е отговаряла на всички изисквания или поне на допустими отклонения.

С влязло в сила в тази му част решение № 178/12.05.2016 г. по гр. д. № 728/2015 г. на Районен съд – Силистра са били уважени частично исковете на Ф. М. С. и В. М. С. срещу Ж. Т. Ж., при участието на Г. Г. М. като трето лице помагач на страната на ищците, с правно основание чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие невъзможността да ползват горепосочения цех за периода 1.04.2012 г. – 14.05.2013 г., поради зациментирането на 1.06.2010 г. на общата в сградата отводнителна канализационна система в частта, обслужваща имота на ищците. За да приеме исковете за основателни, съдът се е позовал на решението по гр. д. № 661/2012 г. на Районен съд – Силистра, като е заключил, че макар искът по чл. 109 ЗС в това производство да е бил отхвърлен поради изпълнение в хода на процеса, то това право на ищците е съществувало и действията на ответната страна са били противоправни, като това е било установено със сила на пресъдено нещо по посоченото дело, която следва да бъде зачетена и в производството пред него, в което се търси обезщетение за вреди от същото противоправно действие, но за последващ период от време.

Въз основа на така изложеното, съдът счита молбата по чл. 303 ГПК за неоснователна. Съображенията му за това са следните:

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.

Съгласно т. 10 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. на Пленум на ВС и установената трайна съдебна практика, под „същите страни“ в случая се разбират не само ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението има сила на пресъдено нещо (вкл. наследниците и правоприемниците на страните по първоначалното дело, както и приобретателят на спорното право).

По силата на възприетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо – когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция, имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него (преди решението, чиято отмяна се иска) влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

В конкретния случай не се установява твърдяната идентичност в предмета на делата. В производствата, предхождащи това, по което е постановено решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на ВКС, І г. о., не е уважен иск с правно основание чл. 109 ЗС и между страните по настоящото дело не е установено със сила на пресъдено нещо изграждането на визираната по-горе канализационна система при спазване на строителните правила и норми. Изложените мотиви, при уважаване на исковете по чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за законосъобразно изградена водопроводна инсталация не се ползват със сила на пресъдено нещо и този въпрос не е част от предмета на делото по исковете за обезщетения. Освен това, предходните иск по чл. 109 ЗС и претенции за обезщетения са били провокирани от извършено зациментиране от страна на Ж. Ж. на отводнителния канал в точката му на включване в общата канализация, като претенцията е за отпушването на канала, докато с иска по чл. 109 ЗС, разгледан по гр. д. № 3424/2018 г. на ВКС, І г. о., се претендира осъждане на ответника Ж. да възстанови нормалното функциониране на отводнителната канализация на цеха за производство и продажба на закуски, като демонтира увредената РVС тръба с Ф-110 мм и монтира нова, която да се подвърже към запазения тръбен участък, водещ до дворищната шахта, т. е. предметът на двата негаторни иска е различен, а оттам – различно е и основанието на исковете за обезщетения.

Горното означава липса на обективен идентитет на делата – както на пълен идентитет, така и на хипотезата, при която произнасянето в диспозитива на решението по единия спор имплицитно да включва в себе си диспозитива на решението по другия спор. В случая са неприложими постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е налице решение по частично уважен иск.

Изложеното обуславя оставяне на молбата за отмяна без уважение.

При този изход на спора Ж. Ж. има право на 2 000 лв. разноски по делото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. М. С., В. М. С. и Г. Г. М. за отмяна на решение № 123 от 4.10.2019 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на ВКС, І г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

ОСЪЖДА Ф. М. С., ЕГН [ЕГН], В. М. С., ЕГН [ЕГН] и Г. Г. М., ЕГН [ЕГН], тримата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис № 2, да заплатят на Ж. Т. Ж., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: