Отговорност на градския транспорт за вреди от разлято гориво при авария

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 514

Гр. София, 28.07.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№1570/25г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. К. Б., подадена чрез пълномощниците му адв. Б. М. и адв. Вл. К., против решение № 1301 от 11.12.2024 год. по въззивно гр. д. № 2731/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 14.06.2021год. по гр.д.№1660/2020год. в осъдителната му част за сумите 15 000 лв. и 1870 лв. по отношение на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касатора против „Столичен автотранспорт“ ЕАД, както и евентуално предявените такива срещу Столична община, с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 1 870лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2017год., ведно със законната лихва от тази дата до изплащането им/за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, отхвърлителното решение на първоинстанционния съд е влязло в законна сила/.
В определението си, постановено по реда на чл.288 от ГПК, касационният съд е оставил без разглеждане касационната жалба в частта, с която се атакува въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по претенцията за имуществени вреди, тъй като същата е с цена на иска под 5 000лв.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, което е постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторът моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да бъде уважен предявения от него иск.
Ответниците по касация „Столичен автотранспорт“ ЕАД и Столична община не са изразили становище по подадената касационна жалба.
Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :
За да отхвърли претенциите на касатора въззивният съд е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца противоправно поведение на водача на автобуса, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените вреди.Съдът намерил за основателно възражението на ответника, че процесното ПТП има характер на случайно събитие досежно аварията на автобуса и поведението на водача.В мотивите си се е позовал на показанията на свидетелите за наличието върху пътното платно на изтекли горивосмазочни материали /ГСМ/ от авариралия автобус на градския транспорт, при съприкосновението с които мотоциклетът на касатора се подхлъзнал и същият паднал върху пътното платно и получил описаните травми.Обосновавайки се с тези показания, съдебният състав е кредитирал и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, установяваща механизма на настъпване на ПТП и наличието на ГСМ на пътното платно като единствена причина за настъпилото занасяне на гумите на мотоциклета на касатора.Прието е, че разливът на ГСМ се дължи на авария на автобус на градския транспорт, което съставлява непредвидимо за водача му обстоятелство.Същият е изпълнил задължението си да спре автобуса в крайна дясна лента, като не е обозначил наличието на опасност върху пътното платно с оглед интензивния трафик на движението върху него, както и поради краткия период от време от настъпване на аварията и настъпилото ПТП.При тези съображения съдът приел наличие на случайно събитие, изключващо противоправността на поведението на водача на автобуса, а оттук и отговорността на работодателя му „Столичен автотранспорт“ ЕАД.Въззивният съд намерил за неоснователни и евентуалните искове срещу Столична община поради случайното и непредвидимо разливане на ГСМ върху пътното платно, настъпило непосредствено преди инцидента с ищеца.Прието е, че обективно е невъзможно за служителите на общината, осъществяващи дейности по поддръжка на пътя, да предвидят този разлив, респ. да предприемат действия за отстраняването му с оглед предотвратяване на евентуалните вреди за участниците в движението.Този извод е предпоставен от незнанието им за това събитие, което изключва тяхното виновно и противоправно бездействие.
С постановеното определение №1130/09.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като е прието, че изводът на въззивния съд, че претърпените от касатора вреди са вследствие на случайно събитие не е обоснован от събраните по делото доказателства, установяващи механизма на настъпване на ПТП и причината за подхлъзването на гумите на мотоциклета – разлети ГСМ на пътя от авариралия автобус, в резултат на което е и падането му.Предявеният иск срещу първия ответник касае отговорността му като работодател на служителите, отговорни за изправността на автобуса и нормалното му експлоатиране по време на движение, а евентуалните такива срещу общината са обосновани от задълженията й като собственик на пътната инфраструктура по стопанисването й, като в решението липсват изложени мотиви, отговарящи на основанието, на което са предявени исковете.От една страна е прието, че е налице разлив на масло върху пътя, т. е. налице е правонарушение /непочистен път/, маслото е изтекло от авариралия автобус, за изправността на който имат задължения служителите на ответното дружество, но това, според въззивният съд е без значение за наличие на отговорност за настъпилия вредоносен резултат и от двамата ответници.
От показанията на св.А. Д., който е бил очевидец на произшествието на 26.06.2017г. се установява, че като пешеходец е чакал да пресече бул. „Климент Охридски“ на зелен сигнал на светофара в посока бензиностанция „ОМВ“.Установил, че непосредствено след кръстовището, преди спирката на метростанция „Г.М.Димитров“ е спрял аварирал автобус, от който изтекло значително количество гориво-смазочни материали.Течността се стичала на силна струя по цялото пътно платно.Следите били по крайна лява лента и стигали до мястото, където автобусът спрял.Сред колоната от автомобили бил и моторист, който се движил бавно.Мотористът се движил в средна пътна лента, тъй като дясната била заета от авариралия автобус.В момента, в който мотористът стъпил с предна гума върху смазочната течност гумата поднесла и мотористът паднал на лявата си страна.Шофьорът на автобуса не е сигнализирал за опасността.
От заключението по допуснатата по делото САТЕ, което настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно дадено се установява следният най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на ПТП : поради широка следа от разнесена върху пътната настилка течност/която е с нисък коефициент на сцепление/, е настъпило странично плъзгане на предна гума на мотоциклет „Ямаха“, управляван от ищеца.Това довело до падане на мотоциклетиста на лявата си страна. Причина за настъпване на опасността е именно разлятата течност от ГСМ, направила асфалтовата настилка хлъзгава и опасна за движение на двуколесни МПС, които лесно губят напречна устойчивост на движението си.При изслушването му в съдебно заседание вещото лице допуска мотоциклетистът да е бил в обективна невъзможност да възприеме следите от течността, ако пред него е имало автомобил.
От горното следва да се приеме, че причина за настъпване на инцидента е неизпълнението на задължението на ответника „Столичен автотранспорт“ЕАД да поддържа изправността на превозно средство, което е предназначено за обществен превоз на пътници.Това задължение е регламентирано в разпоредбатата на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, която предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, както и на чл.10, ал.1, т.1, б.“г“ и т.10, б.“в“ от ППЗДвП, които посочват, че моторното превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности: има изтичане на спирачна течност или на въздух ; има изтичане на гориво“.Главният ответник носи отговорност за вредите, които са причинили неговите работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди - отговорните за техническата поддръжка на превозните средства или водача/т.7 от ППВС№7/1959г./.
Пред първоинстанционният съд е била допусната СМЕ, от заключението по която се установява, че вследствие на процесния инцидент ищецът е претърпял следните увреждания : счупване на лявата мишнична кост в долния й край в областта на лакътната става.Това е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.При първото оперативно лечение фрактурата на левия горен крайник е била фиксирана с плака с пет винта.Пострадалият е търпял болки и страдания за около четири месеца, като през първите два от тях болките са били с по-интензивен характер.Около един месец ищецът носил гипсова имобилизация, след което провел курс физиотерапия и рехабилитация.Оплаквал се от изтръпване на четвърти и пети пръсти на лява ръка, усещане на слабост в крайника и намалена способност за захват с нея.На 24.04.2018г. металната остеосинтеза била отстранена, но оплакванията продължили.На 12.12.2018г. се провело оперативно лечение за освобождаване на засегнат нерв.Въпреки това изтръпванията и слабостта в лявата ръка останали.След втората и третата операция ищецът продължил да търпи болки около 30 дни, като през първите 15 от тях били с по-висок интензитет.При прегледа на 30.03.2021 г. споделил, че болките при физическо натоварване продължават.Вещото лице е установило, че е налице ограничен обем движение на лява лакътна става, изразяващ се в дефицит в изправянето от 20 градуса и ограничено свиване от 95 градуса при норма 145 градуса.Констатирана е и хипотрофия на мускулите на дланта на ръката и слабост на захвата.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят и показанията на съпругата на ищеца, която е дала сведения на съда, че същият изпитвал затруднения в хигиенно-битовото си обслужване до премахване на импланта през април 2018г.За него грижи полагала тя.И към настоящия момент пострадалият не е могъл пълноценно да упражнява трудовите си функции на ключар, нито да шофира на дълъг път.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, възрастта на пострадалия и др.С оглед продължителността на лечебния и възстановителен период, проведените три операции, интензитет на търпените болки и липсата на пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца, касационната инстанция намира, че на същия следва да се присъди обезщетение от 15 000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.06.2017г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК . На основание ЗВЕРБ сумата 15 000лв.се превалутира на 7 669.38евро.
В полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в следните размери : 992.4лв./507.01евро/ за производството пред първата инстанция ; 169.55евро за производството пред касационната инстанция.
На основание чл.38 от Закона за адвокатурата в полза на адв.В. С. К. следва да си присъди адвокатско възнаграждение за трите инстанция в общ размер на 1 161.07евро, тъй като е представлявал доверителя си безплатно.
С оглед уважаване на предявения главен иск следва, че предявеният в условията на евентуалност иск срещу Столична община трябва да бъде оставен без разглеждане, а въззивното решение в частта, с която искът срещу този ответник е отхвърлен, обезсилено.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1301 от 11.12.2024 год. по въззивно гр. д. № 2731/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК121683408, да заплати на М. К. Б. сумата 7 669.38евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2017год., ведно със законната лихва от тази дата – 26.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски в размер на 676.56евро.
ОСЪЖДА „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК121683408, на основание чл.38 от ЗА да заплати на адв.В. С. К. адвокатско възнаграждение за трите инстанция от 1 161.07евро.
Решението е постановено при участието на И. Д. А. – трето лице помагач на страната на „Столичен автотранспорт“ЕАД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1301 от 11.12.2024 год. по въззивно гр. д. № 2731/2021 год. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск от М. К. Б. срещу Столична община за заплащане на сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2017год., ведно със законната лихва от тази дата – 26.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОСТАВЯ този иск без разглеждане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: