Определяне на обезщетение по справедливост при незаконно наказателно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

гр. София, 09.08. 2022 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова

при участието на прокурора Арнаудова

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 3428/2021г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Разглежда се касационната жалба на Прокуратурата на Р.България,чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу решение №681 от 21.06.2021г по в. гр.дело № 1260/2021г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 12.02.2021г по гр.д № 322/2020г на Окръжен съд -Кюстендил , присъдил на ищеца Д. В. Г. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 18000 лева Отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 30 000 лв не е обжалвано .
В мотивите на обжалваното въззивно решение е изтъкнато ,че ищецът е привлечен като обвиняем на 19.01.2016г за престъпление по чл.311, ал.1 НК,че е съставил официален документ ,в който удостоверил неверни обстоятелства,вменено му от Прокуратурата на РБ като извършено в качество на лесничей .Обвинителният акт е внесен съда на 10.06.2016г,като на 22.06.2018г РС Дупница е постановил оправдателна присъда , протестирана от Прокуратурата и потвърдена с решение на ОС Кюстендил , влязло в сила на 19.10.2018г. В съдебна фаза на наказателното производство ищецът се е явявал тринадесет пъти в съдебни заседания .При всяко явявяне пред съда изпитвал притеснения , имал е главоболие ,а след едно от заседанията имал и хипертонична криза. Обсъдени са показанията на свидетели ,като съдът не е приел за установено влошено здравословно състояние в резултат на обвинението. В конкретна негативна степен е установена личностната промяна в поведението на ищеца , станал затворен и раздразнителен. Ищецът е имал чисто съдебно минало ,в случая не е бил обвинен в тежко наказауемо престъпление и не е бил и застрашен от налагане на тежко наказание ,но в Агенция по горите са знаели за обвиненията в престъпление по служба. Вредите са определении като емоционален и физически дискомфорт - стрес ,притеснения опасения ,накърнени чест и достойнство .Тежка и постоянна мярка за процесуална принуда не е налагана .Отчетено е ,че наказателното производство е приключило в разумен срок (2 години и 9 месеца). Поради наказателното производство ищецът е бил временно отстранен от длъжността , след приключване на наказателното произдводство е възстановен на нея . По същество е изтъкнато, че понастощем ищецът е възстановил кариерното си ниво на развитие и няма доказателства авторитетът му в обществото да е значително пострадал,но въпреки това съдилищата са завишили обезщетението до оспорвания от ответника размер .
В касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва присъденото обезщетение като незаконосъобразно поради значителното му завишаване . Не е преценен в конкретна степен ефекта на обвинението върху личността

В отговор ответникът по жалбата ,чрез пълномощника адв Н.Ц. оспорва съображенията на Прокуратурата на РБ . Макар наказателното производство да е приключцило в кратки срокове , неговата интензивност е факт , който завишава вредите .Ищецът е бил отстранен от работа за период от две години.Поради това определеното от съдилищата обезщетение е в разумен размер .
С определение № 292 от 14.04.2022г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпроса за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост ,съгласно чл. 52 ЗЗД в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ. Противоречие с практиката на ВКС е констатирано ,тъй като въззивният съд не е посочил кои от указаните в ППВС№4/1968г групи обстоятелства са взети предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението .
По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване, Върховен касационен съд изтъква трайно установената своя практика в т.ІІ от ППВС № 4/1968г и постановена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС в реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010г на ІV г.о, реш.№70 от 2012г по гр.д № 748/2011г ІІІ г.о,реш. № 158 от 2012г по гр.д № 708/2011г ІV г.о.,реш.№187 от 03.12.2015г по гр.д №829/2015г ІІІ г.о, решение №59 от 2016г по гр.д №3340/2015г ІІІ г.о, реш. №215/2014г по гр.д №1287/2014г на ІІІ г.о, реш № 182/2016г по гр.д № 1331/2016г ІІІ г.о по прилагането на чл.52 ЗЗД, съгласно която практика, споделяна и от настоящия състав на ВКС въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно , а въз основа на конкретните обстоятелства , които собствено преценява като решаващ съд.Също така ,като решаващ съд въззивната инстанция не следва да отдава прекомерно значение на едни обстоятелства за сметка на други и във всички случаи съобразява размера на обезщетението с обществено-икономическите условия в страната .Обсъжда се конкретното проявление на претендираните вреди ,като относимите обстоятелства са тежестта и характера на повдигнатото обвинение,неговата продължителност, принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те на личността, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях, за сметка на други. Преценява се и общественото злепоставяне ,степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето,отчита се каква е била същата преди,по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба , включително при наказателно преследване на лица заемащи отговорни длъжности ,когато по тази причина обвинението е привлякло обществения интерес и е била дадена медийна разгласа ,е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността .
По касационната жалба .
Въззивно решение на Софийски апелативен съд е в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да прецени кръга обстоятелства при определяне на обезщетението по справедливост,без да отдава прекомерно значение на едни обстоятелства, за сметка на други . Ищецът е бил обвинен в леко наказуемо престъпление, което макар и свързано със заемана в миналото длъжност от него , не е свързано с дейността му като директор , заемана към момента на повдигане на обвиненията. .Произтеклото обществено злепоставяне и евентуалната му връзка с професионалната реализация на ищеца , въззивният съд правилно е отчел като релевантно обстоятелство ,но без да съобрази в конкретна степен вредите при определяне на обезщетението по размер. При предявяване на обвиненията ищецът ,по образование инжинер и дългогодишен служител в Агенция по горите, е бил директор на Природен парк „Рилски манастир”,а преди това директор на Горско стопанство - Невестино.Случаят с обвиненията не е привлякъл обществен интерес,не е бил медийно разгласяван. Обвинението е в престъпление , извършено от ищеца преди пет години - през 2011г, в качеството му тогава на „старши лесничей” към Д. Д..То обективно е произвело злепоставяне на ищеца в служебен план ,но без да е оказало трайно и необратимо въздействие при неговото кариерното развитие .Следва да се отчете ,че за преиод от две години ищецът е бил временно отстранен , след което възстановен на заемания пост. Отчитайки това време като един сравнително непродължителен преиод , през който са търпяни негативни въздействия и са установени неимуществени вреди ,както и поради приключване на наказателното производствно с оправдателна присъда в разумен срок , налага се изводът за търпяна интензивно, но при сравнително кратко времетраене неимуществена вреда, изразила се в накърняване на професионалната репутация на ищцата като честен и отговорен служител По време на наказателното дело са понесени негативни психически изживявания, преживян стерс и безпокойство, обичайни за всеки човек,подложен на първи път на наказателно преследване без да е извършил престъпление.Ищецът е присъствал на всички проведени съдеблни заседания без едно,това е увеличило напрежението за него.
Следва да се отчете конкретната проява на вредите. Същата не обуславя извод да е била засегната социалната и професионална реализация на ищцата в тежка степен,с необратими последици. Воденото наказателно дело не е разгласявано ,след приключването му ищецът е възстановен на същата длъжност.
Нервното напрежение,огорчението,безпокойството и стреса,причинен от воденото наказателно производство несъмнено се е отразило негативно на ищеца,който към 2016г е на 54 години и има дългогодишен стаж като служител ,заемал различни длъжности в Д..При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права предвид факта каква е била длъжността и работата му и в какво е обвинен, обстоятелствата не обуславят определения от съдилищата размер на обезщетение от 18 000лева, включително като се съобрази завишената чувствителност и човешка реакция спрямо незаконни обвинения в област ,засягаща професионалната реализяция и временното отстраняване от работа като директор - за период от две години ,а също така при отчитане на стреса и притеснението ,предизвикато от положението на обвиняем и подсъдим.Следва да се има впредвид недългата продължителност на наказателното преследване, но като се съобрази и многократното явяване на ищеца в съдебни заседания.Негативният ефект на незаконното обвинение при ищеца е понесен в една все още активна от гледище на кариерната реализацията възраст.Без да се подценява това, вредите в неговия случай не се изразяват в загуба на социален и професионален статус и обществено злепоставяне.Вреди ,свързани с наложена мярка за неотклонение или друга процесуална принуда ,не са заявявани от ищеца и не се установяват.Неправилно въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като без да изложи конкретни и относими към фактите съображения,е определил завишено по размер обезщетение в нарушение на обществения критерии за справедливост, предвид икономическите условия в страната.
Като се има предвид тежестта на обвинението и неговата продължителност в конкретния случай ,също така отражението му върху личността и професионалното положение на ищеца - както са установени в конкретна степен по делото , справедливият размер на обезщетението а неимуществени вреди според настоящата инстнация възлиза на 10 000 лева.Този размер удовлетворява най -пълно общественият критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено – икономически условия на живот и с оглед конкретните установени обстоятелства , репарира вредите .
Предвид гореизложеното, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение в размер на сумата 18 000 лева като незаконосъобразно завишено,са частично основателни.За разликата до претендирания и присъден от съдилищата размер искът следва да се отхвърли ,тъй като обезщетение над посочения размер би се явило прекомерно.За периода на наказателно преследване ищецът многократно е ползвал отпуск по болест,но пряка причинна връзка между обвинението и влошено здравословно състояние не е установена . Действително,при определени професии , за които очакванията изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени, незаконното обвинение може да има -както следва да се приме за установено и в случая , по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера.За всеки отделен случай се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия ,дискредитирането на личността , засягането на авторитета ,преценява се в каква степен обвинението е попречило на професионалната реализация и кариерното развитие.Конкретната преценка на обстоятелствата в случая не обосновава вземане за обезщетение до размера, присъден от съдилищата .
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, решението на Софийски апелативен съд в една част следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се отхвърли за разликата над сумата 10 000лева ,със законните последици .Лихва върху обезщетението се дължи от момента на прекратяване на наказателното преследване ,в случая от влизане в сила на присъдата по н.о.х.д № 806/2016г на РС Дупница ,на 19.10.2018г, както правилно са приели съдилищата.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора.От установените разноски за защита по делото за адвокатско възнаграждение , следва да се присъдят 1000 лева за всички инстанции ,в тежест на ответника .
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №681 от 21.06.2021г по в. гр.дело № 1260/2021г. на Софийски апелативен съд в частта , с което е потвърдено решение от 12.02.2021г по гр.д№322/2020г на Окръжен съд-Кюстендил и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Д. В. Г. от [населено място] обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за разликата над сумата от 10 000 лева , до размера на сумата 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 НК , за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д № 806/2016г на РС Дупница ,както и за законната лихва върху тази разлика, считано от 19.10.2018г ,включително в частта за разноските и вместо това постановява :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА,предявен от Д. В. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратурата на РБ ,гр. София [улица] за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.311, ал.1 НК ,за което е оправдан с присъда по присъда по н.о.х.д № 806/2016г на РС Дупница,влязла в сила на 19.10.2018г , В ЧАСТТА за разликата над сумата 10 000 лева , до размера на сумата 18 000 лева .

ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в останалата обжалвана част .

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ , [населено място] [улица] да заплати на Д. В. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] сумата 1000 лева разноски по делото за всички инстанции .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: