Липса на контакт със служебния защитник не е повод за отмяна на съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

София, 19.12.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4182 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№25002835/17.01.2022г. /уточнена с молби вх.№25070909/28.10.2022г. и вх.№8447/13.07.2023г./ от К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., за отмяна на решение № 20014812/18.01.2021г. по г.д.№11051/2015г. на Софийски районен съд, 78-ми състав.

Молителката твърди, че е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Излага, че определеният ѝ служебен защитник никога не се е свързал с нея, за да изясни фактическата обстановка и обстоятелствата касателно иска. Същият не е обжалвал постановеното по делото решение, което очевидно не е в полза на молителката. Посочените обстоятелства довели до нарушаване на правото ѝ на защита и липса на надлежно представителство в производството.

В съдебно заседание К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по молбата В. В. Г. с писмен отговор, чрез адвокат И., оспорва молбата като недопустима, а в условие на евентуалност като неоснователна.

В съдебно заседание, чрез адвокат И., оспорва молбата. Излага, че в същата се съдържат единствено твърдения относно поведението на определения на молителката особен представител, което може да ангажира неговата лична отговорност, но не и да е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. По същество прави искане за отхвърляне на молбата като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски – по молбата на К. Ц. и за прекратената част от производството, за което е подадена молба по чл.248 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок – молителката твърди, че е узнала за решението, чиято отмяна желае през месец декември 2021г., а молбата е депозирана на 17.01.2022г., в рамките на изискуемия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Няма доказателства молителката да е узнала за решението по-рано. Молбата изхожда от легитимна страна, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т. 5 ГПК предвижда възможност страната, която поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани, да иска отмяна на влязлото в сила решение.

Производството пред Районен съд – София е било образувано по предявен иск от В. В. Г. срещу К. В. Ц. и К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., с правно основание чл.135 от ЗЗД.

Препис от исковата молба бил изпратен на ответницата К. К. Ц. на адреса посочен в исковата молба – [населено място], [улица], ет.3, ап.20. Съобщението било върнато в цялост с отбелязване, че адреса е посетен на 14.08.2016г., 22.08.2016г., 28.08.2016г., 09.09.2016г., 18.09.2016г., 27.09.2016г., 08.10.2016г. и 21.10.2016г. В същото се съдържа отбелязване, че на позвъняването отговорил мъж – баща на призоваваното лице, който отказал да приеме съобщението. Залепено било уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на външната врата на ап.20, а екземпляр от него бил пуснат в пощенската кутия на ап.20. Съобщението било върнато след изтичане на двуседмичния срок за получаването му.

Съдът служебно извършил справка за постоянния и настоящ адрес на К. К. Ц., приложена на л.38 от делото. В същата са вписани постоянен адрес на лицето – този посочен в исковата молба и настоящ – [населено място], район С., [улица], вх. Б, ет.6, ап.22. След получаване на информацията, съдът разпоредил връчването на преписите от исковата молба и приложенията да се извърши на вписания в НБД „Население“ настоящ адрес на ответницата К. Ц.. Съобщението било върнато в цялост с направено от длъжностното лице по призоваването отбелязване, че адресът е посетен на 10.10.2019г., като по сведения от П. П. – наемател от 2012г., собственици на имота са семейство Т., а на адреса няма такова лице.

Съдът служебно извършил справка за постоянния, настоящ адрес и местоработата на О. В. Т., законен представител на К. К. Ц., приложени на л.45-46 от делото. След получаване на информацията, съдът разпоредил връчването на преписите от исковата молба и приложенията да се извърши на вписаните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на О. В. Т., като законен представител на ответницата К. Ц.. Съобщението изпратено до настоящия адрес – [населено място], район С., [улица], вх. Б, ет.6, ап.22 било върнато в цялост с направено от длъжностното лице по призоваването отбелязване, че адресът е посетен на 30.10.2019г., като по сведения от П. П. – наемател от 2012г. на адреса няма такова лице. Съобщението изпратено на постоянния адрес на К. К. Ц., чрез нейния законен представител О. В. Т. – [населено място], [улица], ет.3, ап.20 било връчено на 21.11.2019г. на адвокат Р. Г., редовно упълномощена да представлява К. К. Ц., чрез нейния законен представител О. В. Т. /л.49/.

На 23.12.2019г. по делото е постъпила молба вх.№5215990 от К. К. Ц., чрез нейния законен представител О. В. Т., за предоставяне на правна помощ на малолетното дете К. Ц., тъй като упълномощаването на адвокат Р. Г. било само за получаване на съобщенията по делото.

С разпореждане №5188/08.01.2020г. съдът указал на молителката да представи декларация за имуществено състояние в едноседмичен срок, връчено на 23.01.2020г., чрез адвокат Р. Г..

На 30.01.2020г. по делото постъпила молба вх.№5015577 от К. К. Ц., чрез нейния законен представител О. В. Т., с която била представена Декларация за материално и гражданско състояние на молителката. Въз основа на същата, с определение №39435/12.02.2020г., съдът предоставил правна помощ на К. К. Ц., чрез нейния законен представител О. В. Т., изразяваща се в процесуално представителство по образуваното г.д.№11051/2015г. на Районен съд – София. Със същото било разпоредено препис от определението да се изпрати на САК за определяне на адвокат за осъществяване на представителството.

На 26.06.2020г. по делото постъпило писмо №46992/2020г. от САК, за определения на К. К. Ц., като страна в производството по г.д.№11051/2015г. на СРС, процесуален представител – адвокат В. Ц. Б.. Същата била назначена за особен представител на ответника К. Ц. с определение №136554/30.06.2020г., като било разпоредено и връчване на препис от исковата молба и приложенията. Последните били получени от адвокат Б. на 06.07.2020г.

В хода на производството адвокат Б. осъществила процесуално представителство на молителката/ответник, като: депозирала писмен отговор с вх.№5108218/05.08.2020г. с направени доказателствени искания; подала допълнителни молби във връзка с направените искания по доказателствата – вх.№25126468/11.09.2020г. и вх.№25137940/01.10.2020г.; явила се в проведените на 26.10.2020г. и на 30.11.2020г. открити съдебни заседания и получила препис от постановеното по делото решение на 26.01.2021г.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че молителката е била надлежно призована при разглеждане на делото. На същата е била предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството и е била надлежно представлявана от определения ѝ процесуален представител по реда на чл.94 и сл. от ГПК, който е взел активно участие в производството: депозирал е писмен отговор, направил е искания по доказателствата и е участвал в проведените открити съдебни заседания, като е изразил становище по същество на спора. Останалите изложени от молителката твърдения – за липса на комуникация между нея и процесуалния ѝ представител, както и за липса на подадена срещу решението жалба касаят вътрешните отношения между представител и представляван и не могат да обосноват извод за нарушено право на участие и представителство в производството по г.д.№11051/2015г. на Софийски районен съд. Не е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

В заключение, не са налице сочените от молителката основания по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №20014812/18.01.2021г. постановено по г.д.№11051/2015г. на Софийски районен съд, 78-ми състав, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., следва да бъде осъдена да заплати на В. В. Г. сумата от 700 лв., представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за цялото производство. Извършените процесуални действия по подадената от К. В. Ц. молба са до подаване на писмения отговор, като няма разлика в защитата на страната по всяка от молбите, по които е образувано производството. Дължимото на страната възнаграждение е за осъществената по делото защита на един интерес, а не за защита по всяка постъпила молба за отмяна.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., за отмяна на решение № 20014812/18.01.2021г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№11051/2015г.

ОСЪЖДА К. К. Ц., ЕГН [ЕГН] лично и със съгласието на майка си О. В. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. В. Г., [дата на раждане] в [населено място], Руска Федерация, сумата от 700 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: