Отмяна на влязло в сила решение по регресен иск при оправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр.София, 24.01.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова ……………………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2522 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от И. Ж. В., представляван от адв. Б. Б., молба за отмяна на влязлото в сила осъдително решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр. д. № 88/2022 г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с въззивно решение № 181/25.11.2022 г. по възз. гр. д.№ 503/2022 г. на Апелативен съд - Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение № 81/09.01.2024 г. по гр. д. № 1661/2023 г. на ВКС, ІV г.о.

В молбата се сочи, че на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК следва да се постанови отмяна на решението, поради наличието на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за решаването на спора. Молителят се позовава на влязлата в сила на 28.07.2022 г. присъда № 22/22.05.2020 г. по нохд № 1203/2019 г., с която е признат за невиновен по непредпазливост (при изпълнение на електротехническа дейност - свързване на електрически бойлер) да е причинил смъртта на М. М.; и на решение № 87/29.09.2023 г. постановено по гр.д. № 4902/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е отменено решение № 31/16.03.2018 г. по гр. д. № 38/2018 г. на Апелативен съд – Варна, потвърждаващо решение № 1561/25.10.2017 г. по гр.д. № 993/2015 г. на ОС – Варна в осъдителните му части по разгледаните искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, чиято сила на пресъдено нещо е зачетена по решението, предмет на настоящото искане за отмяна.

Ответните страни – Г. Н. Б., Н. М. Б. и Х. М. Б., представлявани от адв. А. П., в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата и изложените в нея доводи, намира същата за основателна, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В тази хипотеза решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

В случая, с решението, чиято отмяна се иска, по регресна претенция по чл. 54 ЗЗД на Г. Н. Б. и М. Х. Б. (починал и заместен в настоящото производство от наследниците си -тримата ответници по молбата), молителят И. Ж. В. е осъден да заплати на ищците сумата от 118 296.53 лв. със законната лихва върху нея, считано от 13.01.2022 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че с предходно влязло в сила в осъдителните му части решение по гр. д. № 993/2015 г. на Варненския окръжен съд, М. Б. и Г. Б. са били осъдени на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД солидарно да заплатят на пострадалите – ищци Д. Х. М. и А. М. М. по 80000 лв. (на всеки) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина им М. А. М., настъпила на 19.10.2012 г. в резултат на възложена от ответниците и неправилно изпълнена от И. В. работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене помещение, прилежащо към апартамент № 16, на [улица], вх. .., в [населено място]. В производството по чл. 49 ЗЗД, в което е ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителите на работата, молителят И. В. е участвал като трето лице – помагач на ответниците.

В хода на образуваното изпълнително производство възложителите – длъжници изплатили на взискателите (ищците по иска по чл. 49 ЗЗД) дължими суми в общ размер от 276 563.88 лв., част от които – сумата 118 296.53 лв. е била предмет на обратния иск по чл. 54 ЗЗД на възложителите срещу изпълнителя на работата. Този иск е уважен с влязлото в сила решение по гр.д. № 88/2022 г. на ОС– Варна, потвърдено от АС – Варна и не допуснато до касационно обжалване с определение № 81/09.01.2024 г. по гр.д. № 1661/2023 г. на ВКС, ІV г. о. Съдилищата са посочили, че са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 993/2015 г. на ОС – Варна, в което същите страни са участвали, съответно - възложителите като ответници по иска по чл. 49 ЗЗД, а изпълнителят на работата като техен помагач. Счетено е, че установените с решението в производството по чл. 49 ЗЗД фактически и правни констатации - относно некачественото и в нарушение на техническите правила за безопасност извършване на работата по монтажа и свързване на електрически битов бойлер от изпълнителя И. В. - са обвързващи за помагача и подпомаганата страна в последващото производство по регресния иск по чл. 54 ЗЗД. Същевременно, в определението по гр.д. № 1661/2023 г. на ВКС, ІV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по този иск за сумата 118 296.53 лв., касационната инстанция е посочила, че последващо постановените оправдателна присъда за деянието на ответника И. В. и отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение по иска по чл. 49 ЗЗД, доколкото представляват нови обстоятелства, не могат да се вземат предвид в производството по чл. 288 ГПК, но могат да са основания за отмяна на решението по иска по чл. 54 ЗЗД.

В случая, с настоящата молба за отмяна И. В. сочи като нови обстоятелства и нови доказателства – постановеното решение № 87/29.09.2023 г. по гр. д. № 4902/2022 г., II г. о. на ВКС, с което е отменено влязлото в сила решение № 31/16.03.2018 г. по в. гр. д. № 38/2018 г. на Апелативен съд – Варна, потвърждаващо решение № 1561/25.10.2017 г. по гр. д. № 993/2015 г. на ОС – Варна в осъдителните му части по исковете по чл. 49 ЗЗД; и оправдателната присъда по НОХД № 1203/2019 г. на ОС – Варна, с която молителят е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на посочената дата на смъртта на М. М., поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на повишена опасност – електротехническа дейност, при свързване на електрически бойлер, при нарушаване на посочените разпоредби – престъпление по чл. 123, ал. 2 НК.

Присъдата е постановена след влизане в сила на решението по исковете по чл. 49 ЗЗД срещу възложителите на работата за монтаж и свързване на бойлера, които действия осъществяват състава на престъпление, по което молителят е признат за невиновен. Поради това, с отменителното решение на ВКС по гр. д. № 4902/2022 г., II г. о., е прието, че от значение за търсената гражданска отговорност са фактите, взети предвид в наказателното производство, приключило с влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността му и вината на молителя. Тези обстоятелства са от съществено значение за гражданското дело по спора по чл. 49 ЗЗД и не са били известни на страната, тъй като са установени едва с постановената по-късно присъда. Предвид това, въззивното решение по исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителите на работата спрямо пострадалите е отменено и делото е върнато за ново разглеждане при съобразяване на влязлата в сила присъда (чл. 300 ГПК).

Отмяната на решението по исковете по чл.49 ЗЗД и връщането му за ново разглеждане, както и влязлата в сила присъда на наказателния съд относно противоправността на деянието на молителя - делинквент и неговата вина за настъпване на вредоносния резултат, са нови обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид и от съда, сезиран с регресната претенция на възложителите срещу прекия изпълнител на работата. Това е така, защото изводите си за основателността на регресния иск съдът е извел изцяло на базата на приетите фактически и правни констатации в съдебните решения по исковете по чл. 49 ЗЗД ( в. гр. д. № 38/2018 г. на АС – Варна и гр. д. № 993/2015 г. на ОС – Варна), съобразявайки се с обвързващата сила на мотивите, формирана спрямо помагача (изпълнител на работата) и подпомаганата страна (възложител) в производството по чл. 49 ЗЗД. Необходимостта да се вземат предвид новите обстоятелства, установени с присъдата и с решението по гр. д. № 4902/2022 г., II г. о. на ВКС, както и да се съобрази резултата от спора по исковете по чл. 49 ЗЗД при новото им разглеждане, налага отмяната на влязлото в сила решение по обусловения обратен иск по чл. 54 ЗЗД. Условията за ангажиране на регресната отговорност на молителя следва да се преценяват с оглед новите обстоятелства и новите доказателства за тях, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат съобразени от решаващия съд.

Освен това, доколкото разрешаването на спора по обратния иск по чл. 54 ЗЗД предпоставя противоправно и виновно поведение на молителя - ответник, за което да е ангажирана отговорността на възложителите – ответници по исковете по чл. 49 ЗЗД и на това основание последните да са осъдени и заплатили дължимото обезщетение за вреди на пострадалите лица, то въззивният съд следва да прецени необходимостта от спиране на производството (по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК) до приключването на обуславящото дело.

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че е налице поддържаното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно задължителните разрешения, дадени с т.13 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, ВКС, на отмяна подлежи въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното осъдително решение по иска по чл. 54 ЗЗД, поради което делото следва се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане решаващият съд ще следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноските за настоящото производство, съобразно крайния изход по спора.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила въззивно решение № 181/25.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 503/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 736/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 88/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.